№ 143
гр. Варна, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500209 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 209/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Община Девня, подадена
чрез адв. М., против решение № 184/23.02.2024 г., постановено по гр.д. №
1192/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което общината е осъдена
да заплати на „Логикорп“ ЕООД сумата от 372426,86 лева с ДДС (сума
310 355,71 лева преди начисляване на ДДС), представляваща направените от
ищеца разходи по планиране, проектиране и изграждане на строеж „Уличен
водопровод" с дължина 765.00 м. и 5 броя надземни пожарни хидранти, от ПИ
с идентификатор 20482.307.366 през ПИ с идентификатори 20482.186.*,
20482.505.*, 20482.505.*, до собствения на дружеството ПИ с идентификатор
20482.505.209 по КККР на гр. Девня, с извършването на които дружеството
„Логикорп" ЕООД е обедняло, а Община Девня се е обогатила, като си е
спестила разходите по изграждането му, ведно със законна лихва върху сумата
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, на
основание чл. чл.61, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.62 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД и Община
Девня е осъдена за заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 32 231,06 лв.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно -
постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, като е молил
за отмяната му, за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото
1
разноски. Изложил е, че неправилно окръжният съд при установените факти,
че процесният водопровод не е общо съоръжение или част от такова на
водоснабдителната система за осигуряване на водоснабдяването на Община
Девня, а представлява част от системата на ВиК, изграден със средства на
потребителя „Логикорп” ЕООД и обслужващ само неговия имот, не приложил
разпоредбата на чл. 24, т. 8 от Закона за водите, (във вр. чл. 64, ал. 3 от ЗУТ)
сочеща, че системите или части от тях, изградени със средства на
потребителите - физически или юридически лица, които обслужват само
имотите на тези потребители са частна собственост. Съдът не взел предвид
също така, че собствеността на съоръжението била уредена в т.4 от договорите
за присъединяване към водопроводната и/или канализационна система и за
предоставяне на ВиК услуги, сключени с ВиК. Работата на „Логикорп” ЕООД
била осъществена в изпълнение на законовото му задължение да осигури
свързване на недвижимия си имот към водоснабдителната система с оглед
реализиране на строителната му инициатива, одобряването на
инвестиционните му проекти и разрешаване на строителството на търговския
му обект и не следвало да се счита като такава с намерение да управлява
чужда работа. Окръжният съд не взел предвид, също така, че липсва решение
на Общински съвет за изграждането на инфраструктурни обекти, че не е
заложено в капиталовата програма на общината изграждането на конкретния
водопровод и липсва съгласуване на цената, както и че инфраструктурните
инвестиции на общината се реализират само след провеждане на процедури за
избор на изпълнител по реда на ЗОП, при прилагане на определени критерии
за цена и качество на изпълнението с оглед защита на публичния интерес.
Изложил е също (по евентуалните възражения), че съдът не отчел също така,
че работата не е била добре управлявана в чужд интерес, тъй като не са
изградени водопроводни отклонения за съседните на пътя общински имоти,
както и че водопроводът не е проектиран с параметри и дебит, позволяващи
ползването му като уличен водопровод, захранващ граничещите с пътя имоти.
Въззивникът е навел оплаквания срещу присъдения размер на обезщетението
в частта над установения от вещото лице размер 294 630,73 лв., както и по
отношение на включения разход по оспорената от него фактура №
**********/18.04.2019 год. за авансово плащане от 102 269,03 лв.
Въззиваемият „Логикорп“ ЕООД, чрез адв. С.Л., е подал писмен
отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по подробни
съображения за правилността на обжалваното решение е молил за неговото
потвърждаване и за присъждане на разноските.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез своите
процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и
отговора и са претендирали присъждане на разноски. В предоставения му срок
„Логикорп“ ЕООД, чрез адв. Л., е представил и писмени бележки по
съществото на спора.
Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение
2
за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания,
доводите на двете страни и доказателствата по делото, намира следното:
Предявените от „Логикорп“ ЕООД срещу Община Девня искове, след
изменението им в съдебно заседание от 29.01.2024 г., са за осъждане на
общината да заплати на „Логикорп“ ЕООД сумата от 372426,86 лева с
включен ДДС (сума от 310355,71 лева преди начисляване на ДДС),
представляваща сторени от ищеца в свой интерес и с одобрението на
ответника разходи и по планиране, проектиране и изграждане на строеж
„Уличен водопровод" с дължина 765.00 м. и 5 броя надземни пожарни
хидранти, от ПИ с идентификатор 20482.307.366 през ПИ с идентификатори
20482.186.*, 20482.505.*, 20482.505.*, до собствения на дружеството ПИ с
идентификатор по КККР на гр. Девня, с извършването на които дружеството
„Логикорп" ЕООД е обедняло, а Община Девня се е обогатила спестявайки си
разходите по изграждането му, ведно със законна лихва върху главницата
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на
основание чл.61, ал.2 от ЗЗД вр. чл.62 ЗЗД, както и в условията на
евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на същата сума, с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно с лихвата
от исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът е поддържал, че: е собственик на ПИ с идентификатор
20482.505.209 по КККР на гр. Девня; с разрешение за строеж № 13/02.04.2018
год. на главния архитект на Община Девня му било разрешено извършването
на строеж в имота: „Логистичен център -депо за корабни контейнери
„Логикорп“; до имота не стигала водопроводна и канализационна мрежа, а в
разрешението за строеж (т. 12) било заложено изискване за такава; поради
липсата на друго техническо решение за прокарване на водопровод до имота,
общината му учредила право на прокарване на уличен водопровод през
общински имоти; главният архитект одобрил технически проект на строежа,
издал разрешение за строеж на „уличен водопровод“ и строежът бил изпълнен
чрез възлагане на строителството на трети лица и заплащането му от ищеца;
водопроводът бил изпълнен в съответствие със строителните книжа и приет от
държавната приемателна комисия; сключен бил с „ВИК Варна“ ООД и
окончателен договор за присъединяване към водопроводната и /или
канализационна система; издадено било разрешение за ползването му, а след
това бил въведен в експлоатация и строежът на логистичния център; Ищецът
е настоявал, че след издадени от общината разрешения, дружеството е
изградило върху общински имот съоръжение на техническата
инфраструктура, представляващо „уличен водопровод“, чието изграждане,
поддръжка и ремонт е за сметка на общината и като водностопанско
съоръжение на територията на общината и част от уличната разпределителна
водоснабдителна мрежа в урбанизирана територия, се явява публична
общинска собственост. Сочил е, че работата е на общината, но водопроводът е
изграден и в интерес на дружеството, поради което общината следва да го
обезщети за разходите по реда на водене на чужда работа без пълномощие по
3
чл. 61, ал.2 ЗЗД, евентуално по реда на чл. 59 ЗЗД за неоснователно
обогатяване.
Община Девня е оспорила исковете, като релевантни за настоящото
производство са възраженията в жалбата, посочени по-горе.
По отношение на следната, установена от първата инстанция
фактическа обстановка, оплаквания не са наведени. Установено е по делото,
чe от 23.03.2017 год. ищецът е собственик на ПИ с идентификатор
20482.505.209 по КККР на гр. Девня, находящ се в гр. Девня, Промишлена
зона- юг, с площ от 20 555 кв.м., урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване: за друг производствен складов обект, съответстващ на УПИ 209
„промишлено застрояване“ по ПУП-ПРЗ одобрен със заповед № 1002-
60/14.02.2011 г. на зам. кмет на Община Девня. С разрешение за строеж №
13/02.04.2018 год. на главния архитект на Община Девня, му е разрешено да
построи: „Логистичен център - депо за корабни контейнери „Логикорп“ със
склад, хале - администрация и работилница-контейнери, сервиз-автомивка и
ограда. Със същото (в т.12) му е указано, че преди въвеждането на обекта
„Логистичен център - депо за корабни контейнери“ в експлоатация, е нужно
изграждане на водопроводна и канализационна мрежа извън границите на
УПИ по отделно издадени разрешения за строеж, която да бъде въведена в
експлоатация от компетентния орган по чл.177 ЗУТ. Със заповед № 1002-
46/31.01.2019 год. на кмета на Община Девня, на основание чл.193 ал.4 ЗУТ,
на дружеството е учредено възмездно право да прокара уличен водопровод с
дължина 738.18 м. и проектно трасе през общинските имоти: ПИ
20482.307.366 с дължина 3.55 м., ПИ 20482.505.* с дължина 708.75 м. и ПИ
20482.505.* с дължина 25.88 м., достигащо до границата на собствения му
имот ПИ 20482.505.209. На 05.02.2019 год. е одобрен/съгласуван/ от гл.
архитект на Община Девня техническия инвестиционен проект на строежа, а с
разрешение за строеж № 7/13.03.2019 год. (в сила 02.04.2019 год.) му е
разрешено да изпълни строителство на „Уличен водопровод“ с дължина
765.00 м. и 5 броя надземни пожарни хидранти от ПИ с идентификатор
20482.307.366 (улица, публична общинска собственост) през ПИ 20482.186.*
(път от републиканската пътна мрежа) и през ПИ 20482.505.* и ПИ
20482.505.* (пътища от общинската пътна мрежа, публична общинска
собственост) до собствения на дружеството ПИ с идентификатор
20482.505.209 по КККР на гр. Девня. Водовземането е от магистрален
водопровод „Девня -Варна“. С протокол от 02.05.2019 г. е открита
строителната площадка, като изпълнението на строежа е възложено от
„Логикорп“ ЕООД на строителя „Билд Инвест Инкорпорейт“ ООД.
Строителството на водопровода е извършено, като с констативен протокол от
11.09.2019 г. (обр.15) е установена годността за приемане на строежа и на
26.09.2019 год. е сключен с „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД
окончателен договор за присъединяването му към водопроводната и/или
канализационна система и за предоставяне на ВиК услуги. Със Заповед № ДК-
08-ВН-187/02.10.2019 год. на началника на РДНСК-Варна е назначена
4
Държавна приемателна комисия за строежа (уличен водопровод) с участие и
на главния архитект на общината, която с протокол (обр.16) от 10.10.2019 г.
след извършени проверки на документите, огледи и заключение за
съответствието на стоежа с нормативните изисквания и изпълнението му
съгласно изискванията на ЗУТ, е установила годността за ползването му по
предназначението и го е приела. Според комисията липсват незавършени
работи и изпълнението на строително-монтажните работи, вложените
материали и изделия, и монтирани съоръжения са в съответствие с
изискванията на ЗУТ и с техническите норми. На 11.10.2019 г. е издадено от
началника на РДНСК-Варна и разрешение № АК-07-ВН-178 за ползване на
строежа: „уличен водопровод“, находящ се в Промишлена зона Юг, гр.Девня,
а на 14.10.2019 г. е изготвен и техническият му паспорт, регистриран в отдел
„Паспортизация“ на ВиК Варна ООД. По-късно е въведен в експлоатация и
логистичният център. Спор по делото няма и по факта, че изграждането на
уличния водопровод е направено изцяло от ищцовото дружество,
включително и чрез възлагане на трети лица, както и че общината не е
разходвала свои средства в тази връзка.
Според заключението на вещите лица по допусната и изслушана от
настоящата инстанция комплексна съдебно-техническа експертиза, към
настоящия момент Община Девня не е възлагала изработването на подробни
устройствени планове и инвестиционни проекти за изграждане на
водопроводната мрежа на Промишлена зона „Юг”, гр. Девня. С решение №
513 от протокол № 41/26.09.2018 г. на Общински съвет Девня е одобрен (само
за конкретния водопровод) проект за подробен устройствен план /ПУП/-
парцеален план ПП за „уличен водопровод до УПИ 209“ (идентичен на ПИ с
идентификатор 20482.505.209 на КККР на гр. Девня) и за промишлено
строителство с възложител „Логикорп” ЕООД. В бюджета на Община Девня
не са заложени капиталови разходи за изграждането на техническата
инфраструктура на Промишлена зона „Юг”, Община Девня и последната не е
поставяла срокове за изграждането на уличен водопровод. В „Промишлена
зона Юг“, гр.Девня, която е стопанисвана и поддържана от „ВиК Варна“ ООД
- ЕРТ Девня, не е изградена водоснабдителна мрежа, която да захрани имота
на „Логикорп” ЕООД - ПИ 20482.505.209 на КККР на гр. Девня и
граничещите с него имоти. Липсата на друго техническо и икономическо
решение е наложило изграждането на уличен водопровод HDPE DN 200 / PN
16 до базата на „Логикорп” ЕООД с необходимите технически показатели -
дебит и налягане. Уличният водопровод е съоръжение на територията на
Община Девня по см. на чл.19, ал.1, т.4 Закона за водите. Според вещите лица,
понастоящем водопроводът основно обслужва „Логистичен център - депо за
корабни контейнери“ на „Логикорп” ЕООД и от 16.03.2022г. - и имот на
„Сембодия ЕС ТИ ЕС“ ЕООД в ПИ 20482.505.484, но същият е проектиран и
изпълнен с показатели за дебит и възможност за захранване с вода на още
седем имота, граничещи с имота на „Логикорп” ЕООД, при консумация на
води за битови нужди и промишлени цели в порядъка на 2.20 л /сек.
5
Т.е. изложеното сочи, че изграденият водопровод попада върху терен
публична общинска собственост (видно от издадените от общината заповеди,
с които на осн. чл. 193, ал.4 от ЗУТ е учредено право на прокарване на уличен
водопровод, заключението на вещите лица по комплексната експертиза и
техническата документация на строежа „уличен водопровод“) и съгласно
чл.19, т.4, б. „а“ от Закона за водите, предвид че съставлява водностопанско
съоръжение на територията на общината (според техническата документация
на водопровода, данните в протоколите на ДПК и заключението на вещото
лице по комплексната съдебно-техническа експертиза), за което няма
твърдения да е налице изключението (да е включено в имуществото на
търговски дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или
общинско участие в капитала, или на сдружения за напояване и които се
изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на
сдруженията за напояване) и е част от уличната разпределителна
водоснабдителна мрежа в урбанизирана територия (в „Промишлена зона Юг“,
гр.Девня), е публична общинска собственост. В съответствие с разпоредбата
на чл. 64, ал.3 от ЗУТ, която предвижда, че проводите и съоръженията на
техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за
сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества,
освен ако в специален закон е предвидено друго, се налага извода, че
процесният уличен водопровод е следвало да бъде изграден от общината,
защото тя е негов собственик.
Именно защото процесният водопровод е част от уличната
разпределителна водоснабдителна мрежа в урбанизирана територия на
територията на Община Девня, прокаран е през общински имоти и е с
предназначение да задоволи нуждите от вода на потребителите в
промишлената зона на гр.Девня (според КСТЕ, освен имота на ищеца е
присъединен и съседен имот и има възможност за присъединяване на още
седем съседни имота), то същият не съставлява В и К система, изградена със
средства на потребител - юридическо лице, която обслужва само имот на този
потребител по смисъла на чл. 24 от ЗВ и възраженията на общината, че
водопроводът е частна собственост на ищеца по силата на посочената
разпоредба са неоснователни. След като уличният водопровод, след
изграждането му, би станал публична собственост на Община Девня, именно
тя има задължението да го изгради (чл. 64, ал.3 ЗУТ). Планирането на това
изграждане, респективно осигуряването на финансирането му, са
обстоятелства, чиято организация и осъществяване е също задължение на
Община Девня. Предвид изложеното по-горе относно публичната собственост
на водопровода, неоснователно е и позоваването на Община Девня на
договора за присъединяване към водопроводната и/или канализационна
система и за предоставяне на ВиК услуги, сключен с ВиК като уреждащ
собствеността на уличния водопровод като частна на ищеца и оплакванията
във въззивната жалба в тази насока са неоснователни. Т.е., работата по
изграждане на водопровода е на Община Девня, като тя е извършена от
6
ищцовото дружество и в негов интерес, предвид необходимостта от
осигуряване на водоснабдяване до имота му (вкл. и като условие за
реализиране строителството на сградите), за който не е имало друго
техническо решение и е липсвало вече осигурено водоснабдяване в района на
промишлената зона (така заключението на КСТЕ). Вярно е, че работата на
„Логикорп” ЕООД е била осъществена в изпълнение на задължението му да
осигури свързване на недвижимия си имот към водоснабдителната система за
реализиране на строителната му инициатива за сградите, но същата е била
такава на ответника и осъществена от ищеца при знанието на последния, че тя
е чужда, на общината, и поради бездействието на общината (чието е
задължението) да изгради водопровода. Затова и оплакванията за липса на
намерение у ищеца да управлява чуждата работа, са неоснователни. Освен
това, работата на общината е извършена и с нейното знание и съдействие,
доколкото е учредила право на прокарване на водопровода, одобрила е план
ПУП-ПП за него и разрешила строителството му, без обаче да е възлагала на
ищеца изпълнението му. Без значение в този случай е липсата на решение на
Общински съвет за изграждането на инфраструктурни обекти и залагане в
капиталовата й програма на изграждането на конкретния водопровод, както и
съгласуване на цената му, щом изграждането на водопровода е нейно
задължение, а е станало със средства на ищеца, при знанието на общината (със
съдействието й) и без сключен от нея договор за възлагане на разходите по
изграждането на водопровода за сметка на дружеството - ищец. В случая няма
значение и обстоятелството дали общината извлича ползи от съответния
водопровод - тя дължи изграждането му не като източник на облага, а поради
нормативно възложените й задължения за осигуряване на комуналното
обслужване на населението на нейната територия (така определение № 536 от
16.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 224/2017 г., IV г. о., ГК).
В горната насока е и трайната и последователна съдебна практика,
измежду която е постановеното по реда на чл.290 от ГПК, решение № 356 от
7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 853/2010 г., IV г. о., ГК. Там е казано, че
обезщетение за разходите, направени в изпълнение на едно чуждо задължение,
може да бъде претендирано от този, чието задължение е изпълнено. В
зависимост от това, дали предприелият чуждата работа е бил лично
заинтересован от нея или не е имал интерес, той се обезщетява по правилата за
неоснователното обогатяване или за воденето на чужда работа без
натоварване. Във всеки случай обаче обезщетението дължи този, чиято работа
е изпълнена. Когато става въпрос за съоръжения на техническата
инфраструктура в урбанизирани територии, чл. 66, ал. 3 от ЗУТ предвижда, че
те се изграждат от и за сметка на държавата, общините или съответните
експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Законодателят е предвидил различни субекти, задължени за изграждане на
съоръженията, но това не означава, че всеки от тези субекти е отговорен за
изграждането на всички съоръжения в републиката. Логиката е, че когато са
разположени в държавна собственост или касаят държавни обекти,
7
съоръженията на техническата инфраструктура трябва да бъдат изградени от
държавата и са нейна собственост; когато се намират в общинска собственост
или касаят общински обекти, тези съоръжения трябва да бъдат изградени от
общината и остават нейна собственост; експлоатационните дружества трябва
да изградят тези обекти, които са необходими за изпълнение на нормативно
възложени им функции и които впоследствие ще останат в тяхна собственост.
Когато трето лице финансира изграждането на съоръжения на техническата
инфраструктура в свой интерес, то предприема чужда работа и трябва да бъде
обезщетено по правилата на чл. 61, ал. 2 или ал. 3 от ЗЗД или по чл. 62 от ЗЗД.
Задължено да плати обезщетението лице е това, чиято работа е изпълнена.
Ако третото лице е извършило строителство на общински съоръжения -
именно общината трябва да го обезщети за разходите по извършване на
работата.
Фактът, че работата е била добре водена от ищеца, е установен по
делото с цитираните по-горе протоколи на съответните комисии в хода на
строителството, издадените актове за съответствие на строежа, разрешението
за ползване и констатациите в заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза (че строежът е изпълнен в съответствие с издадените
строителни книжа; не са допуснати отклонения; ПУП е приложен по
отношение на застрояването съгласно изискванията на ЗУТ; съставени са
всички актове и протоколи по време на строителството и всички дейности са
съобразени с изискванията на Наредба № 2/22.03.2005 г. „Проектиране,
изграждане на водопроводни системи и съответните проекти по част „ВиК“
„Пътна“), а фактът, че водопроводът е проектиран с параметри и дебит,
позволяващи ползването му като уличен водопровод захранващ граничещите с
пътя имоти, е установен от заключението на вещите лица по комплексната
съдебно-техническа експертиза. Затова и тези оплаквания на въззивника са
неоснователни.
В случая, с предявените искове се претендира заплащане от
собственика - общината, на сторените от ищеца разходи по изграждане на
уличния водопровод при данни, че съоръжението е изградено и в негова лична
полза – водозахранване и на собствения имот. Отношенията между страните
следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие и
по реда на чл.61,ал.2 от ЗЗД, която гласи, че ако работата е била предприета и
в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на
обогатяването. В случая, елементите на фактическия състав на чл.61,ал.2 от
ЗЗД са налице. Обогатяването на общината е със сумата, която тя е спестила, а
е следвало да плати за изграждането на водопровода към момента на неговото
изграждане, а обедняването на ищеца са сторените от него разходи към
момента на извършването им за труд, материали, платени такси, необходими
за изграждането на водопровода, включително и чрез възлагане работа на
трети лица.
Претендираните разходи са: по акт обр.19 за установяване и
завършване и за заплащане на натурални видове СМР на стойност без ДДС -
8
302949,05 лева и издадени фактури 1083/18.04.2019 год. на стойност 85 224,19
лв., 1124/20.09.2019 год. на стойност 217 724,86 лв. от „Билд Инвест
Инкорпорейт“ ООД; сумата 450 лева за геодезическо заснемане на обекта по
фактура № 1097/17.06.2019 г. от „Билд Инвест Инкорпорейт“ ООД; сумата 35
200 лв. за изготвяне на проект за външен водопровод от „Инт Арх“ ООД по
фактура 1011/14.01.2019 г.; сумата от 7 917 лв. за услуги и такси от ВиК по две
фактури №№ **********/12.06.2019 год. и *********/14.08.2019 год.,
съответно за 7 917 лв. и за 22,31 лева; сумата от 1 825 лева за ремонт на
водопровод по фактура № 23/17.03.2023 год. на „Евита 08-Варна“ ЕООД;
както и 200 лв. за издаване на разрешение за ползване, платени с платежно
нареждане на ДНСК на 09.09.2019 г., като сумите са посочени без ДДС, но са
платени и претендирани с ДДС.
Според допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза на
вещото лице инж. В. Д. К., всички дейности по протокол 1 от 19.09.2019 г. (акт
обр.19) са задължителни за изпълнение и са изпълнени от „Билд Инвест
Инкорпорейт“ ООД, а отразените материали са реално вложени. От сумата по
акта (в размер на 302 949,05 лева без ДДС) следва да отпадне, обаче
стойността на водомерната шахта от раздела „Сградно водопроводно
отклонение“ от 6958,02 лв., които разходи се понасят и са за сметка на
собственика на имота. Всички разходи, сторени от ищеца и отразени в
приложените фактури са свързани с изграждането на водопровода.
Според заключението на вещото лице Велинова по съдебно-
счетоводната експертиза, сумата от 302 949,05 лева без ДДС или 363 538,96
лева с ДДС, представляваща подлежащи на заплащане СМР съгласно акт
обр.19/19.09.2019 г. от възложителя „Логикорп“ ЕООД на изпълнителя „Билд
Инвест Инкорпорейт“ ООД, е платена от сметката на „Логикорп“ ЕООД в „Р.“
ЕАД изцяло, като на 17.04.2019 г. – 102 269,03 лева, на 24.09.2019 г. – 246
122.38 лева и на 25.09.2020 г. - 15 147,45 лева. Платени са от ищеца и сумите
по фактурите: на 18.06.2019г. - 540 лева по фактура № 1097/17.06.2019 г. на
„Билд Инвест Инкорпорейт“ ООД; на 17.01.2019 г. – 42 240 лева по фактура №
1011/14.01.2019 г. на „ИНТ АРХ“ ООД; на 17.04.2019 г. – 102 269,03 лева по
фактура № 1083/18.04.2019 г. на „Билд Инвест Инкорпорейт“ ООД; на
24.09.2019 г. – 246 122,38 лева по фактура № 1124/20.09.2019 г. на „Билд
Инвест Инкорпорейт“ ООД; на 25.09.2019 г. - 15 147,45 лева по фактура №
1124/20.09.2019 г. на „Билд Инвест Инкорпорейт“ ООД; на 12.06.2019 г.- 9
500,84 лева по фактура № **********/ 12.06.2019 г. на „ВиК Варна“ ООД; на
14.08.2019 г. - 26,77 лева по фактура № **********/14.08.2019 г. на „ВиК
Варна“ ООД; на 21.03.2023 г. – 2 190 лева по фактура № 23/17.03.2023 г. на
„Евита08-Варна“ ЕООД. Според заключението на вещото лице, фактурите са
включени в дневниците за покупките на „Логикорп“ ЕООД за съответните
данъчни периоди и са осчетоводени, а в счетоводствата на „Билд Инвест
Инкорпорейт“ ООД и „Инт Арх“ ООД са отразени вземанията им към
„Логикорп“ ЕООД. Данните в заключението на вещото лице и поясненията му
в съдебно заседание за допустимостта на превода от 17.04.2019 г. преди
9
издаването на фактура №1083 на 18.04.2019 г., потвърждават връзката на
плащането по фактурата с работите по изграждането на водопровода, поради
което и оплакванията на въззивника в тази връзка са неоснователни.
Всички посочени плащания представляват разходи за планиране,
проектиране и изграждане на строежа „Уличен водопровод“ и са в общ размер
на сумата от 372426,86 лева с ДДС, (съответно сумата 310 355,71 лева преди
начисляване на ДДС).
Именно поради това, че към разходите за строителството по акт обр.19
(с изключване на сумата от 6 958,02 лв.) и установени от вещото лице по
техническата експертиза, се включват и допълнителните такива по
приложените фактури за заснемане, проектиране, такси и ремонт, с решението
си съдът е присъдил сумата от 372 426,86 лева с ДДС, (310 355,71 лева преди
начисляване на ДДС). Затова и оплакванията на въззивника за несъобразяване
от съда на сумата по заключението на вещото лице, е неоснователно.
Обогатяването на ответника съгл. чл. 61, ал.2 ЗЗД се изразява в сумата
на спестените от общината разходи за изграждане на водопровода, които са в
размер на 372 426,86 лева с ДДС (сумата 310 355,71 лева преди начисляване
на ДДС). Искът по чл. 61, ал.2 ЗЗД е изцяло основателен и следва да бъде
уважен, като се присъдят и законните лихви за забава от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението. В този случай не
подлежи на разглеждане евентуалният иск по чл.59 ЗЗД.
До този извод е достигнал в решението си и окръжният съд, поради
което решението му е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, въззивникът дължи
на насрещната страна сторените по делото разноски. Претендираните такива
са в размер на 10 000 лв. – договорен и платен адвокатски хонорар на адв. Л.,
като срещу размера му е заявено от насрещната страна възражение за
прекомерност. Материалният интерес е 372 426,86 лева, но с оглед неголемия
обем на извършената от процесуалния представител адв. Л. работа в
настоящото производство по подаване на отговор на въззивната жалба,
явяване в едно съдебно заседание и представяне на писмени бележки, както и
неголямата фактическа и правна сложност на делото и липсата на обвързаност
от определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения (така задължителния характер на даденото
тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22
на СЕС, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда) намира, че възнаграждение
от 10 000 лв. за защитата на въззиваемото дружество в настоящото
производство е прекомерно и следва да бъде намалено до размер на 8000 лв.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 184/23.02.2024 г., постановено по гр.д.
№ 1192/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Община Девня, Булстат *, с адрес: гр.Д., 9162, бул. „С.“ №*,
представлявана от кмета Ш., да заплати на „Логикорп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ж.к. Пр. з. - *, ул. „М.“
*, представлявано от Н.Б. и М. П., сумата от 8 000 лв., представляваща
сторени от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на
РБ, в едномесечен срок от връчването на преписа на страните и при условията
на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11