Р Е Ш Е Н И Е
№171/01.06.2021 г.,
гр.Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание, проведено
на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на прокурора ЗЛАТКО
ТОДОРОВ и секретаря Веселина Сандева, разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева
КАД № 157/2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК, във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна
жалба от “***” ЕООД, с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: град Добрич, ж.к. „****– 1“, бензиностанция – ***, представлявано
от управителя А.Г.А., срещу решение № 260025/01.02.2021 год. по н.а.х.д. № 1245/2020
год. по описа на РС - Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление №
08-001809/298 от 07.10.2020 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.
Добрич, с което на касатора за нарушение по чл. 128, т.2 от КТ, на основание чл. 414, ал.1 от КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева). Касаторът
оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че съдът не е взел становище по всички направени възражения.
Излага доводи, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения
на чл.42, т.3, 4 и 5 и
чл. 57, ал. 1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които обуславят отмяната на НП като
незаконосъобразно. Не споделя мотивите на съда, че представеният по делото РКО №
305 от 07.02.2020 г. не е подписан от лицето ***. Счита, че това обстоятелство е
следвало да се установи чрез извършване на съдебно – графологична експертиза. Навежда
доводи и за маловажност на деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По тези
съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по
същество, с което да се отмени НП.
Ответникът – Дирекция „ИТ“ -
Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и
иска решението на ДРС да бъде оставено в сила. Счита, че правилно и законосъобразно
районният съд не е взел предвид представеният от жалбоподателя РКО. Твърди, че
ако този документ е съществувал, е можело да бъде представен още при
извършената проверка, а не чак с жалбата до съда. Претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при ОП – Добрич дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и иска решението на
районния съд да бъде оставено в сила. Счита, че от събраните по делото
доказателства се установява безспорно, че е било допуснато нарушение на чл.128,
т.2 от КТ. Твърди, че в решението си районният съд е анализирал всички
документи и е извел правилния извод, че липсва изплащане на трудово
възнаграждение.
Административният съд, като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е
подадена в законния срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима,
а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С процесното наказателно постановление касаторът
е бил санкциониран за това, че в качеството си на работодател е начислил, но не
е изплатил трудовото възнаграждение за м. март 2020 г. в размер на 244, 19 лева
на ****на длъжност „мияч превозни средства (ръчно)“. АНО е констатирал, че в представените
от дружеството ведомости за заплати липсва положен подпис на работника,
удостоверяващ получаването на дължимото възнаграждение за спорния месец. Счел
е, че трудовото възнаграждение е следвало да бъде изплатено не по-късно от
25-то число на следващия календарен месец (25.04.2020 г.) според вътрешните
правила за работна заплата, поради което неизплащането му в този срок
съставлява нарушение на чл.128, т.2 от КТ, подлежащо на санкциониране по реда
на чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.1 от КТ. В НП е посочено, че нарушението е
извършено на 28.04.2020 г., установено е при извършена проверка на 18.05.2020 г.
и е доказано от данните, обективирани в протокол с изх.№ ПР 2011477/29.05.2020
г., призовка с изх. № 20033830/ 13.05.2020 г., ведомост за заплати за м.март 2020
г. и вътрешни правила за работна заплата.
Районният съд е приел, че описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правото на защита на наказаното
лице. Не е кредитирал представения от жалбоподателя РКО № 305 от 07.02.2020 г. за
платен аванс за м.март 2020 г. по съображения, че положеният в него подпис не е
на лицето ***, като се е позовал на показанията на самото лице (разпитано като
свидетел в хода на съдебното производство), както и на приложената по делото
ведомост за заплати, в която не фигурира подпис на работника. Изложил е мотиви,
че в ордера неразбираемо защо се сочи, че това е плащане за м. февруари, т.е.
минали са само седем дни, а се прави доплащане за месеца, както и аванс за м.
март. Споделя, че нарушението е за първи път, но счита, че правилно и
законосъобразно административнонаказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН,
тъй като са възникнали вредни последици за работещия и е невъзможно да се
отстрани нарушението. Констатирал е, че имуществената санкция е определена в
минималния размер, предвиден в чл.414, ал.1 от КТ, поради което е справедлива и
съответства на целите на административното наказване, регламентирани в чл.12 от ЗАНН. Въз основа на това е стигнал до крайния правен извод за законосъобразност
на НП, в резултат на което го е потвърдил.
Така постановеното решение е правилно.
При извършената касационна проверка не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Фактическата обстановка е
правилно установена при спазване на принципите
за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал, проверил и
оценил всички допустими, относими и необходими доказателства и въз основа на
тях е направил законосъобразни правни изводи, които съответстват на данните по
делото и материалния закон. В решението
е даден отговор на всички онези възражения, които имат значение за правния спор
и за които съществуват поне някакви данни по делото, че могат да бъдат
основателни и да повлияят на крайния резултат.
В тежест на административнонаказващия орган е да докаже и подкрепи
със съответните доказателства твърденията си относно извършено административно
нарушение, което в случая е сторено. Правилно ДРС е приел, че при издаване на
АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният
закон е вярно приложен. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че в тях са
описани ясно и подробно фактическите обстоятелства, при които е извършено
нарушението, датата и мястото на извършване на нарушението, както и законовите
разпоредби, които са нарушени. Не е налице неразбираемост на волята на
административнонаказващия орган, която да възпрепятства нарушителя да разбере в
какво точно нарушение е обвинен и да ограничава правото му на защита.
Безспорно в производството по
делото се установява, че касаторът като
работодател е начислил, но не е изплатил на ****уговореното трудово
възнаграждение за месец март 2020 г. Това обстоятелство е констатирано от
представената от самия работодател ведомост за заплати и не е опровергано по
надлежния ред от приложения към жалбата разходен касов ордер от 07.02.2020 г. Правилно
и законосъобразно районният съд е приел, че този документ е неавтентичен, тъй
като не е подписан от ***, основавайки се както на записванията в
разплащателната ведомост, така и на неоспорените в хода на съдебното
производство показания на работника, в които изрично е отречено той да е получавал
заплата за м. март 2020 г. и да е подписвал разходен касов ордер за това. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че това обстоятелство е следвало да бъде
установено чрез назначаване на съдебно – графологична експертиза. Касае се за
частен свидетелстващ документ, тежестта за доказване истинността на който е
била само и единствено на жалбоподателя. В нито едно съдебно заседание не се е
явил законният или упълномощен представител на дружеството – жалбоподател и не
е представил доказателства, нито е поискал събирането на доказателства в
подкрепа на автентичността на документа, в т.ч. и чрез назначаването на съдебно
– графологична експертиза. Действително в производството по чл.63 от ЗАНН съдът
е инстанция по същество и е длъжен сам да събира доказателства за изясняване на
обективната истина, но не и да замества пасивното процесуално поведение на
страната, която е следвало да установи истинността на документа, от който се
ползва. Основателно е възражението на ответника, че ако този разходен касов
ордер е съществувал по-рано, е можело да бъде представен още в хода на
извършената проверка, а не едва с жалбата до съда, което води до логичния
извод, че е съставен единствено и само за целите на процеса и няма
доказателствена стойност. Това обстоятелство, както и противоречието на
разходния касов ордер с останалите писмени и гласни доказателства по делото
правилно са мотивирали районния съд да го приеме за негодно доказателствено
средство за удостоверяване плащането на дължимото трудово възнаграждение на
Георгиев за м. март 2020 г. и съответно за оборване на доказателствената сила
на съставения АУАН и отразените в него фактически констатации.
По силата на чл. 128, т. 2
от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от КТ предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно
всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В ал. 3 на същата
разпоредба са уредени способите за изплащане на трудовото възнаграждение: лично
на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане
на работника или служителя - на негови близки, а по писмено искане на работника
или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от
него банка.
В случая, след като не е
изплатил на работника в установения във вътрешните правила срок уговореното
трудово възнаграждение за месец март 2020 г., работодателят е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ. С посочената разпоредба
законодателят е гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение, което
да овъзмезди цената на престираната от
работника работна сила. Неизпълнението на това изискване поставя наетото лице в
ситуация, в която то не е в състояние да задоволява и най-неотложните си нужди.
Тази законова разпоредба е относима към
реда на държавно управление, свързан със защитата на трудовите права,
неизпълнението е обявено за наказуемо по административен ред и административнонаказателната отговорност се реализира
по реда на чл. 414, ал. 1 от КТ.
Неоснователно е възражението
на касатора за маловажност на деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН. На първо
място, за маловажни случаи на административни нарушения по КТ е приложима
специалната норма на чл.415в от КТ, а не общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, в
какъвто смисъл са и мотивите към ТР № 3 / 2011 г. на ВАС по т.д. № 7 / 2010 г. Действително в мотивите към обжалваното решение е
цитирана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, но на практика районният съд е
разгледал предпоставките за приложение на чл.415в от КТ. Съгласно тази разпоредба
“маловажните” нарушения, установени по КТ, имат два основни
признака: нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици
за работници и служители. При това в тези
случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност (за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН), а налагане на същото по вид административно
наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер. От
доказателствата по делото е видно, че в случая не е налице нито един от законоустановените
признаци от състава на маловажното нарушение (св. Марчо Георгиев е заявил, че и
към датата на разпита му в съдебно заседание не му е изплатено дължимото трудово
възнаграждение), поради което и липсва възможност за приложението на
привилегирования състав на чл.415в от КТ и налагането на санкция на
работодателя в по-нисък размер.
Фактът на извършване на
административното нарушение е безспорно установен от приложените писмени
доказателства и документите по административнонаказателната преписка.
Потвърждава се и от събраните по делото гласни доказателства. Не са установени
нарушения на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона,
административното наказание е наложено в минимално установения от законодателя размер,
при спазване на изискванията на чл. 27 от ЗАНН, поради което правилно ДРС е потвърдил
обжалваното наказателно постановление и постановеното от него решение следва да
бъде оставено в сила.
В съответствие с изхода от
спора и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ответникът има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено на основание чл.37
от ЗПП, във вр. чл.27е от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260025/01.02.2021
год. по н.а.х.д. № 1245/2020 год. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА “***” ЕООД, с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр.Добрич, ж.к. “****-1”, бензиностанция – ***, представлявано от
управителя А.Г.А., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич
разноски по делото в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :