№ 1617
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЯНА В. Н. Д.А
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯНА В. Н. Д.А Административно наказателно
дело № 20221110208103 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. Н. Н., ЕГН: ********** срещу наказателно
постановление (НП) изх. № 367559/27.09.2019 г. на заместник кмет на
Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на
жалбоподателката, на основание чл. 48 от Наредбата за реда и условията за
пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична
община /НРУПОГТТСО, наричана по-долу Наредбата/ във вр. с чл. 53 и чл.
13, б. „б“ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, е
наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева
за нарушение на чл.18, ал. 1 , т.1, т.2 и т. 3, във вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1
от НРУПОГТТСО.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен. Като
основания за незаконосъобразност на обжалваното НП посочва липсата на
компетентност на административния орган, съставил акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/, както и наличието на конкретни
нарушения на процесуалния и материалния закон. Претендира за отмяна на
процесното НП и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява,
не се представлява. Видно от постъпило по делото становище от
процесуалния представител на жалбоподателя адв. М. П. – същият моли за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Към становището прилага договор
1
за правна защита и съдействие и списък на разноските. В становището си
процесуалният представител поддържа изложеното в жалбата като навежда и
твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, препятствали
възможността на жалбоподателката да упражни правото си на защита преди
предприетото срещу нея принудително изпълнение. Инвокират се доводи за
липса на надлежно връчване на НП и наличие на маловажност на соченото за
извършено нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.
Владимирова, с пълномощно по делото. Същата моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а атакуваното НП да бъде потвърдено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 11.09.2019 г. Й. Д. Г. (тогава служител на Центъра за градска
мобилност), в присъствието на П. Т. Д., съставил срещу Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бланков № 0367559 за това, че на
11.09.2019 г. в 17:56 ч., в превозно средство А-45, М. Н. Н. е пътувала без
редовен превозен документ като нарушението е констатирано след спирка
„ул. Народно хоро“, посока „Балкаркан АД”, район „Овча купел“ и отказала
да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците, с което нарушила чл.18, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл. 46,
ал.1 и чл. 47, ал.1 НРУПОГТТСО.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като
описаната в него, е издадено атакуваното Наказателно постановление №
367559/2019 от 27.09.2019 г., с което заместник-кметът на Столична община
на основание чл.53 и чл.13, б. „б” ЗАНН и чл. 48 НРУПОГТТСО е наложил на
М. Н. Н. административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за
извършено нарушение по чл.18, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл. 46, ал.1 и чл. 47, ал.1
НРУПОГТТСО.
Това наказателно постановление е било изпратено на Столична община –
район „Овча купел” за връчване. С писмо изх. № РОК20-АН01-9-[10] от
03.02.2020 г. г-жа Н. била поканена да се яви в Столична община – район
„Овча купел” за връчване на Наказателното постановление. Писмото било
изпратено по пощата и връчено по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.
Съдът приема за безспорно установена посочената по-горе фактология
след като анализира събрания по делото доказателствен материал – показания
на свидетелите Й. Г. и П. Д., Заповед № СОА18-РД09-412/02.05.2018 г.
издадена от кмета на Столична община; Заповед № СОА18-РД03-
455/10.05.2018 г., издадена от кмета на Столична община; Заповед № СОА18-
РД15-4780/09.05.2018 г., копие от изпълнително дело № 6965/2021 г. по описа
на ЧСИ Милен Бъзински, писмо-отговор от ЦГМ във връзка с предоставяне
на информация за лицето Й. Г., писмо покана от Столична община – район
2
„Овча купел“ до г-жа Н. относно връчване на наказателно постановление,
справка НБДН, удостоверение от ТД НАП - София за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки, договор за правна защита и съдействие и
пълномощно, покана за доброволно изпълнение, запорно съобщение и други
писмени доказателства.
Показанията на свидетелите Г. и Д., съдът кредитира относно
обстоятелството, че свидетелят Г. е съставил АУАН в присъствието на св. Д.
и жалбоподателката Н. на посочената в акта дата. Съдът дава вяра на всички
приложени по делото и цитирани по-горе писмени доказателства, тъй като те
са обективни, достоверни и разполагат с доказателствена сила за посочените в
тях обстоятелства. Въз основа на Заповед №СОА18-РД03-455/10.05.2018г. и
Заповед № СОА18-РД09-412/02.05.2018 г., издадени от кмета на Столична
община и предвид нормата на чл.44 от НРУПОГТТСО съдът приема, че
Актът е издаден от компетентно лице.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Съставеният АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени от материално и териториално компетентни
органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на
установения ред и в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. Нарушението е извършено и деецът е установен в деня на
съставяне на акта – 11.09.2019 г., а наказателното постановление е издадено
след по-малко от месец от датата на съставяне на АУАН. На следващо място
СРС приема, че АУАН е съставен от компетентно лице – с оглед сегашен чл.
44 - предишен чл.45, ал. 1 НРУПОГТТСО (отм.; в сила към 19.03.2022г.) и
Заповед № СОА18-РД03-455/10.05.2018г. издадена от кмета на Столична
община, а съгласно Заповед № СОА18-РД09-412/02.05.2018 г., издадена от
кмета на Столична община, заместник-кмета на Столична община е
оправомощен да издава Наказателни постановления.
Нарушението, макар лаконично, е ясно описано в АУАН и НП, като
словесното му описание съвпада с дадената правна квалификация.
Посочените разпоредби на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата се
намират във взаимна връзка, предвид което настоящият състав намира, че
изброяването им не представлява процесуално нарушение и не води до
3
объркване на жалбоподателката. В АУАН и НП са описани всички елементи
от фактическия състав на нарушението, като изрично е посочено, че М. Н. Н.
е пътувала без редовен превозен документ и е отказала да закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольора по редовността на
пътниците. Наред с това, съставеният АУАН й е връчен надлежно, което е
видно от положения от нейна страна подпис.
Наличието на допуснати процесуални нарушения, в каквато насока е
поддържаното от страна на процесуалния представител на жалбоподателката
становище, също не се констатира, доколкото актосъставителят и свидетелят
по съставяне на АУАН са надлежно индивидуализирани, а непосочването в
НП на доказателствата, въз основа на които нарушението е установено, не е
от категорията пропуски, обуславящи незаконосъобразността му в
процесуален аспект.
Предвид изложеното съдът прецени, че съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, които да
представляват формални основания за отмяна на санкционния акт, не са
допуснати.
Въз основа установената фактическа обстановка, съдебният състав прие
за доказано, че М. Н. Н. е осъществила вмененото й нарушение от обективна
страна, доколкото на процесните дата, час и място е пътувала в автобус № 45
/инвент. № 1917/ на градския транспорт в гр. София. След спирка ул.
„Народно хора“, посока „Балканкар“ АД, без редовен превозен документ, като
наред с това е отказала да закупи карта за еднократно пътуване на нередовен
пътник, продавана от контрольорите по редовността на пътниците, когато
такава й е била предложена. С това свое поведение виновно е извършила
вмененото й нарушение. Форма на вината се явява прекият умисъл, доколкото
е съзнавала, че пътува без редовен превозен документ и следва да закупи
карта за еднократно пътуване, но въпреки това е извършила нарушението,
отказвайки да го направи.
Съгласно чл. 8, ал. 1 НРУПОГТТСО, превоз на пътници с обществения
градски транспорт се извършва срещу редовен превозен документ. Според чл.
10 от Наредбата, картата или електронната карта за еднократно пътуване е
редовен превозен документ, а чл. 11, ал. 1 предвижда, че и абонаментната
карта или абонаментната електронна карта също е такъв документ.
В настоящия случай жалбоподателката Н. е пътувала в превозно средство
от обществения транспорт на Столична община без билет или друг превозен
документ. С това си поведение не е изпълнила задълженията, визирани в чл.
18, ал. 1, т. 1, , т. 2 и т. 3 от Наредбата за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община, според
които, при пътуване с превозните средства на обществения градски
транспорт, пътниците са длъжни да спазват разпоредбите на настоящата
наредба, както и: 1. да притежават редовен превозен документ при превоза и
при слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в платената
4
зона на метрото; 2. да предоставят превозния си документ на контролните
органи за проверка, а пътуващите с персонализирани електронни карти да
показват документ за самоличност при поискване; 3. при констатирано
нарушение и отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване, продавана
от контрольор по редовността на пътниците, да слязат от превозното средство
на следващата спирка и да предоставят на контролните органи лична
карта/личен паспорт за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение.
Съгласно чл. 46, ал. 1 НРУПОГТТСО, при констатиран от длъжностно
лице контрольор по редовността на пътниците, случай на пътуване без
редовен превозен документ или с нередовен превозен документ, пътникът
закупува карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците. Чл. 47, ал. 1 НРУПОГТТСО постановява, че при
констатиран от длъжностно лице - контрольор по редовността на пътниците
случай на пътуване без редовен превозен документ или с нередовен превозен
документ..., и отказ на пътника да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците, длъжностното лице по
контрола съставя акт за установяване на административно нарушение по реда
на ЗАНН. Т. е., съставът на вмененото на жалбоподателката административно
нарушение включва не само пътуването без редовен превозен документ, но и
отказа да закупи продавана и предложена от контрольора по редовността на
пътниците карта за еднократно пътуване, които елементи от обективната
страна на нарушението се установиха безспорно в настоящото производство.
Касае се за сложен фактически състав, а не за отделни нарушения.
Тук е мястото да отбележим, че ЗМСМА е изменен /ДВ бр. 9 от
26.01.2017 г., в сила от 30.01.2017 г./, като с изменението в правомощията на
Общинските съвети е включено и правото да определят условията и реда за
пътуване по маршрутите на обществения градски транспорт на територията
на съответната община /т. 25 на чл. 21 от ЗМСМА, нова/, поради което
нормите на НРУПОГТТСО не противоречат и на чл. 10 и чл. 12 от Закона за
нормативните актове /ЗНА/. Напротив, с изменението на визираните законови
разпоредби, законовата делегация е регламентирана по надлежния
законодателен ред.
Тъй като е пътувала в превозно средство от обществения транспорт на
Столична община без превозен документ и е отказала да закупи продаваната
от контрольора карта за еднократно пътуване, от обективна страна
жалбоподателката е извършила вмененото й нарушение. Съгласно чл. 49
НРУПОГТТСО, за всяко, установено по реда на чл. 47 от тази наредба
нарушение, се налага глоба в размер на 50 лв.
Административнонаказващият орган правилно е определил санкцията за
осъщественото нарушение в посочения фиксиран размер от 50 /петдесет/ лв.,
поради което наказателното постановление е законосъобразно и в
санкционната част.
5
Основания за преквалифициране на случая в маловажен по смисъла на
чл. 28 ЗАНН не се констатираха, доколкото в хода на проведеното съдебно
следствие не се установиха обстоятелства, които да занижават обществената
опасност на процесното нарушение, в сравнение с типичното проявление на
нарушенията от съответния вид. Предвид това съдът прецени и съответното
възражение като неоснователно.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че атакуваното
наказателно постановление е правилно – законосъобразно и обосновано,
постановено при правилно приложение на материалния закон и съобразяване
с процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се
констатират. Поради това следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него –
оставена без уважение.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Столична община, съгласно изричното право на
такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН. С оглед невисоката
фактическа и правна сложност на делото, следва да бъде уважена в
минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред
настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №367559/27.09.2019 г. на
заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което на М. Н. Н., ЕГН: **********, на основание чл. 48 от
Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт
на територията на Столична община (отм.; в сила към 19.03.2022г.) във вр, с
чл. 53 и чл. 13, б. „б“ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/, е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00
/петдесет/ лева за нарушение на чл.18, ал. 1 , т.1, т.2 и т. 3, във вр. с чл. 46, ал.
1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО.
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН: **********, да заплати на Столична община,
сумата от 80,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК
– пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7