№ 12491
гр. С, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20251110109838 по
описа за 2025 година
Предявени са искове от Ц. М. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., чрез адв.Й., със
съдебен адрес: гр.П, ул."Й Г" № 15А, ет.3, офис 5, против „С К“ ООД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление гр.С, бул.“Ц Ш“ № 115Е, ет.5, за обявяване нищожността на договор
за потребителски кредит № .../25.01.2024 г. и договор за потребителски кредит №
.../16.07.2024 г., сключени между страните, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК
и за осъждане на ответника да върне на ищцата заплатени без основание суми по двата
договора съответно в размер на 762.72 лв. и 702.00 лв.
В условията на евентуалност са предявени искове за обявяване за нищожни на
клаузите на чл.11 от двата договора на основание чл.26, ал.1, пр.1 вр. чл.21 ЗПК и чл.11, ал.1
т.10 от ЗПК и за осъждане на ответника да върне заплатените от тях суми. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 25.01.2024 г. e сключил със „С К“ ООД договор за
потребителски кредит № ... за сума в размер на 1400.00 лева, който следвало да бъде погасен
на 17 вноски, а общата дължима сума за погасяване била в размер на 1528.87 лева.
Излагат се данни, че на 16.07.2024 г. ищецът e сключил със „С К“ ООД нов договор за
потребителски кредит № ... за сума в размер на 1000.00 лева, който следвало да бъде погасен
на 23 вноски, а общата дължима сума за погасяване била в размер на 1134.36 лева.
Сочи, че в чл.11.1 от процесните договори била уговорена неустойка в случай, че
кредитополучателят не осигури обезпечение съобразно посоченото в чл.5 от договора, а
именно физическо лице, поръчител или банкова гаранция в полза на кредитодателя. Общият
размер на неустойката, според ищеца е 613.13 лв. по договора от 25.01.2024 г. и 567.64 лв.
по договора от 16.07.2024 г.
В исковата молба се аргументира становище, че ищцата има качеството потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.С оглед на това се навеждат доводи за противоречие на
договора с изискванията на чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9, 10 от ЗПК,
поради което се поддържа нищожност по смисъла на чл.22 от ЗПК.
Ищецът аргументира становище за нищожност на договора поради нарушение на
чл.11, ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК, а именно поради липсата на парвилно и точно отразен ГПР
1
и на разписана методика за формирането му. Подчертава се, че липсата на информация за
компонентите на ГПР, противоречи на изискването за яснота и поставя потребителя в
положение да не знае какво е оскъпяването му по кредита, което представлява
заблуждаваща търговска практика.
Освен това ответникът оспорва неустоечната клауза по чл.11 от договора като
нищожна, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Навежда доводи, че въпросната
неустойка не е свързана с настъпването на вреди за кредитора, а е целта й е да гарантира
изпълнението на задължението на заемателя.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
Ответникът признава, че между страните е сключен процесния договор за кредит.
Ответникът обаче оспорва изложените в исковата молба доводи за недействителност на
същия.
В отговора на исковата молба се твърди, че процесният договор е сключен в
съответствие с императивната норма на чл.11 от ЗПК и в частност на т.10 от посочената
разпоредба.
Ответникът оспорва процесната неустойка да се включва в ГПР, като в тази насока се
позовава на Директива 2008/48/ЕО, в която са уредени компонентите на ГПР. Според
ответника, неустойката представлява обезщетение за неизпълнение на задължение на
кредитополучателя. Отбелязва, че ищецът се е запознал преди сключване на договора със
задълженията си и с размера на неустойката, още повече, че между страните са налице 10
договора, които съдържат подобно условия. В този смисъл се обосновава становище и
липсата на неровноправност, както и на информация за кредитополучателя относно
икономическите последици от сключване на договора.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че процесния договор за кредит
противоречи на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в него е посочен както размера на
годишния лихвен процент, така и размера на ГПР, без да е налице скрито оскъпяване.
Обръща се внимание, че не е необходимо изрично и изчерпателно да се изброяват всички
разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при
изчисляването му, което осигурява възможност на потребителя да се запознае с размера на
сумата, която ще върне по процесния договор.
Обосновава и довод, че в случая не е налице заблуждаваща търговска практика. В
тази насока се твърди, че е в процесния договор за кредит ясно са посочени параметрите на
главницата, възнаградителната лихва, както и размерът на неустойката в случай, че
потребителят не предостави исканото обезпечение.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение з апрекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмено
становище по делото.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане кумулативно съединени искове с правно основание
2
чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26 ЗЗД и и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, съдът намира
следното:
С доклада по делото, неоспорен от страните, са обявени за безспорни между страните
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през 2024 г. ищцата сключила с „С К“
ООД два договор за потребителски кредит, както и че същата е получила сумите по
кредитите. Посоченото се установява и от представените писмени доказателства, като от
договора за заем е видно, че отпуснатата в заем сума е 1400.00 лв., подлежаща на връщане
на 17 бр. погасителни вноски. В договора е посочено, че ГЛП е фиксиран и възлиза на
44,50%, ГПР възлиза на 56,7%, а общо дължимата сума по договора възлиза на 1528.87 лв.
Договорът от 16.07.2024 г. не е представен по делото, но доколкото страните не
спорят, че са сключили такъв, както и доколкото не оспорват заключението на вещото лице в
частта осносно установените от експерта параметри на същия, съдът намира, че следва да ги
приеме за безспорни и да ги обсъди при произнасенот си по предявения иск.
Съгласно чл. 5 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от
сключване на договора, да предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящи на
посочените в чл. 5, ал. 1 условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от
изброените). В чл. 11.1 е предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл. 5,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 613.13 лв. по договора от 25.01.2025
г., която съгласно чл.11.2 ще бъде заплащана разсрочено – съобразно погасителния план по
договора. По договора от 16.07.2024 г. вещото лице е установило начислена неустойка от
567.64 лв.
Сключениет между заемодателя и заемателя договори за заем имат характеристиките
на договори за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията
между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има
качеството на потребител.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В договора за потребителски кредит от 25.01.2024 г. е посочен процент на ГПР 56,7
%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче,
видно то заключението по съдебно-счетоводната експертиза, не отразява реалният такъв,
тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – начислената неустойка, която
се включва в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т.
1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
3
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Процесната неустойка несъмнено представлява разход, свързан с договора за
потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР по кредита, като същата е била
изначално известна на кредитора. В самия договор ясно е посочено – „неустойката ще бъде
заплащана разсрочено – съобразно погасителния план по договора“. Тази неустойка попада в
легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно,
но ясно е посочено, че в ГПР се включват всички такси и разходи, свързани с договора за
кредит. Ето защо, стойността на тази неустойка, която е изначално начислена още при
подписване на договора, трябва да бъде включена при определяне на годишния процент на
разходите в договора за кредит, тъй като е част от него. Очевидно обаче това не е сторено, а
в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва. При включването на тази
неустойка в ГПР, което е абсолютно необходимо, за да бъдат спазени изискванията на ЗПК,
ГПР би достигнал 1302.91% по договора за кредит от 25.01.2024 г. и 1160.80% при договора
за кредит от 16.07.2024 г., което многократно надвишава максимално допустимия по закон
размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България – чл. 19,
ал. 4 ЗПК.
По изложените съображения, съдът намира, че процесната неустойка отговаря на
поставените в ЗПК критерии и следва да бъде включена в общия разход по кредита, което в
случая не е сторено, а с нейното добавяне действителният ГПР по договора би бил
значително по-висок от обявения в него. При това положение се налага изводът, че
договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Установява се нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
като в договора липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита, изчислен
към момента на сключването на договора, съобразно установената методика в Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се тълкува
буквално, а именно - при посочен ГПР, макар и неправилно определен и без подробно
описание на компонентите по него. Нормативното изискване следва да се приеме за
изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР с всички негови
компоненти, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно
информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на
разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му
компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Последица от неспазване изискването
на чл.11, ал. 1, т.10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. Ето защо, съдът
приема договорът за заем за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове за прогласяване
нищожността на процесните договори за потребителски кредит са основателни, поради
което следва да бъде уважени.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, съдът намира следното:
За основателност на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи извършено в полза на ответника плащане в предявения
размер, а в тежест на ответника е да установи наличието на правно основание, на което да е
получил плащането.
Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, ищецът е заплатил по договора за кредит от 25.01.2014 г. сумата от
4
2162.72 лв., т.е. с 762.72 лв. повече от предоставената му в заем главница от 1400.00 лв. По
договора за кредит от 16.07.2024 г. са погасени общо 1702.00 лв., което надвишава със 702.00
лв. главницата от 1000.00 лв.
Доколкото съдът по изложените по-горе съображения прие, че договорите за кредит
са нищожни, то платеното по тях над предоставената в заем главница е недължимо и
подлежи на връщане от кредитора. С оглед на това предявените искове следва да бъдат
уважени в пълния им заявен размер.
Като законна последици от уважаването на осъдителните искове, следва да се
присъди и законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба
–18.02.2025 г., до окончателно изплащане на вземането.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът, като същият претендира такива за държавна такса от 144.27 лв. и за
депозит за вещо лице от 400.00 лв.
На основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на еднолично адвокатско дружество «Й.» възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца в настоящето производство в размер на 700.00 лв.
При определяне на възнаграждението на адв.Димитров съдът съобрази фактическата
е правна сложност на спора, както и фактът, че исковата молба съдържа бланкетни
оплаквания за нищожност, преповтаряни в редица искови молби. В настоящия казус не се
открояват индивидуални особености /доголкото и самият договор, който е предмет на иска
не е индивидуално договорен/, които е следвало да съобразява адв.Димитров и да
организира защитата на клиента си спрямо тях. Ето защо сам по себе си материалният
интерес по делото не може да е единствен критерий при определяне възнаграждението на
страната, доколкото е налице и произнасяне на СЕС по дело С–438/2022, според което съдът
не е обвързан с фиксираните в Наредбата на ВАдв. с минимални размери на адвокатските
възнаграждения, като задължителни, а единствено като инструктивни, ориентировъчни.
Досежно наведените от ответника възражения в молбата му, депозирана преди о.с.з.
от 17.06.2025 г. относно това дали ищцата е материално затруднено лице, респ. налице ли са
предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, следва да се посочи, че
съобразно утвърдената практика на ВКС, наличието на основанието по чл.38, ал.1, т. 2 ЗАдв
не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски /в тази
насока определение № 262 от 05.12.2018 г. по т.д.№ 867/2018 г. на ВКС, І т.о., определение №
528 от 20.06.2012 г. по ч.т.д.№ 195/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 731 от 09.10.2014 г.
по ч.гр.д.№ 5256/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., определение от 02.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 2340/2015
г. на ВКС, І т.о. определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч.т.д.№ 1314/2018 г. на ВКС, ІІ т.о.,
определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 598/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., определение №
442 от 28.06.2019 г. по ч.т.д.№ 502/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 257 от 09.05.2018 г.
по ч.т.д.№ 226/2018 г. на ВКС, II т.о., определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч.т.д.№
2238/2018 г. на ВКС, І т.о., определение № 665 от 05.12.2018 г. по ч.т.д.№ 2467/2018 г. на
ВКС, ІІ т.о., определение № 50199 от 04.10.2023 г. по т.д.№ 1624/2022 г. на ВКС, I т.о.,
определение № 1182 от 09.05.2024 г. по т.д.№ 654/2023 г. на ВКС, I т.о. и др./.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Ц. М. В., ЕГН **********, с
5
адрес гр.С, ж.к.Л бл...., против „С К“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
бул.“Ц Ш“ № 115Е, ет.5, искове, че сключените между страните договор за потребителски
кредит № .../25.01.2024 г. и договор за потребителски кредит № .../16.07.2024 г., са нищожни
на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „С К“ ООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр.С, бул.“Ц Ш“ № 115Е, ет.5, представлявано от Н П П, да заплати на
Ц. М. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., сумата от 762.72 лв., представляваща
недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № .../25.01.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „С К“ ООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр.С, бул.“Ц Ш“ № 115Е, ет.5, представлявано от Н П П, да заплати на
Ц. М. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., сумата от 702.00 лв., представляваща
недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № .../16.07.2024 г.
ОСЪЖДА „С К“ ООД, ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Ц Ш“ №
115Е, ет.5, да заплати на Ц. М. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., сума в размер
на 544.27 лв., представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „С К“ ООД, ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Ц Ш“ №
115Е, ет.5, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на еднолично адвокатско дружество
„Й.“, БУЛСТАТ ..., с адрес гр.П, ул.«Й Г» № 15А, ет.3, офис 5, сумата в размер на 700.00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата, за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото на ищеца Ц. М. В., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 9838/2025 г. по описа на
СРС, 128 състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6