РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. ***, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
при участието на секретаря СТЕФКА СТ. И.А
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20244110201431 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. И. Р., ЕГН **********, гр. ***, ***, с проц.представител
адв.К.С. от ВТАК против Наказателно постановление 24-1275-002446/18.09.2024 г. на
Началник група в ОД МВР *** сектор Пътна полиция, с което за нарушение чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от с.з. са му наложени административни наказания
глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата е посочено,
че твърдяното за извършено адм.нарушение не е описано пълно и ясно. При това не е
доказан умисъла за извършване на деянието. Позовава се на допуснати проц.нарушения.
В съдебно заседание, лично и чрез своя пълномощник адв.К.С. поддържа жалбата си.
Същият се позовава на противоречия в показанията на актосъставителя и свидетеля по
АУАН относно обстоятелствата по съставяне на АУАН и връчване му. Отправя искане за
отмяна НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение серия GA
№1301730/24.07.2024год. инициирал настоящото административнонаказателно
производство, служител на Сектор ПП В.Търново - св„М. А. констатирал нарушение на
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя Р. и изразяващо се в
1
това, че на посочената в акта дата – 23.07.2024 г. в 23:43 часа, на Първокласен път I-4 км.
130+600 в посока към град Варна, управлява мотоциклет ***, *** с регистрационен номер
***, собственост на И.С. Р. от гр. ***. Водачът използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Р., чрез подаване на газ повдига предната гума във въздуха, балансирайки на задната
гума в продължение на около 100 метра. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест 7510“ с фабр. номер ARDM-0242, като уреда отчита 0
промила алкохол. Лицето срещу което бил съставен АУАН – жалб.Р. отказал да го подпише,
както и да подпише разписката за получаване на преписа. Тези обстоятелства били
удостоверени от св.Й. И..
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 3 000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Наказващият орган е приел, че
водачът използва пътищата за обществено ползване за други цели освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
От показанията на свидетелите по АУАН – св.М. А. и св.Й. И./свидетел по съставяне
на АУАН, отказа на нарушителя да подпише АУАН и разписката за получаване на преписа/
се установи, че на 23.07.2024год. са били дежурен екип в Сектор ПП при ОД МВР
В.Търново. Забелязали лек автомобил, който се движел в посока гр.Варна с видимо висока
скорост и решили да го последват за осъществяване на проверка. Този автомобил обаче се
отдалечил и не било възможно да се осъществи такава. Около 23:43 часа движейки се със
служебния автомобил, управляван от св.Й. И., по първокласен път I-4 района на км.130+600
в посока към град Варна полицейските служители възприели мотоциклет, който се движел
на задна гума, като предната била във въздуха. При настигането му от полицейския
автомобил, водачът на мотоциклета спуска предната гума, след което отново повдига
предното колело и се движи само на задното. Подаден му бил звуков и светлинен сигнал от
полицейския автомобил, като водачът спуска предното колело и спира встрани от пътното
платно за осъществяване на полицейска проверка. Съставен бил АУАН на водача Р. на място
в полицейския автомобил, като същият отказал да го подпише и не получил препис, за което
не подписал разписка за връчване, което било удостоверено с подписа на св.Й. И.. При
съставяне на АУАН водачът Р. не направил възражения. Такива не са постъпили в законния
седмодневен срок.
Съдът счита, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне и
връчване на АУАН с оглед чл.40 от ЗАНН. Безспорно по делото се установи, че АУАН е
съставен от актосъставителя А. в присъствието на жалб.Р. и свидетел очевидец Й. И., за
което последният се подписал лично. АУАН не е подписан от нарушителя в заключителната
му част и не му е връчен екземпляр, поради отказ, което е удостоверено с подписа на св.Й.
И. съгласно чл.43ал.2 от ЗАНН. Твърдението на жалб.Р., че АУАН не му е предявяван за
2
подпис от актосъставителя и връчване е недоказано, като се явява една последяваща
защитна позиция. Не е допуснато проц.нарушение при съставяне на АУАН, досежно
описание на адм.нарушение, изразяващо се в добавяне в описателната част на посоката на
движение на мотоциклета „към гр.Варна“. Тази поправка е удостоверена с подписа на
актосъставителя, като съответства на установеното в хода на съд.следствие/жалбоподателя с
мотоциклета се е движел в тази посока/, а чл.53 ал.2 от ЗАНН допуска издаване на НП стига
да е установен нарушителя, неговата вина и признаците на нарушението.
Показанията на очевидците А. и И. са последователни, взаимно допълващи се,
непротиворечиви и логични, досежно главните факти, подлежащи на установяване в
настоящото производство. Няма данни по делото да са в особени отношения с
жалбоподателя, което да ги мотивира да го злепоставят.
Тези показания не се разколебават от показанията на св.Н. А. и св.Хр.Ц.. Същите
твърдят, че по това време са се движили с лек автомобил, управляван от А., след
мотоциклета управляван от жалб.Р.. При това се движили на около 100-150 метра от
мотоциклета в дясната лента, а мотоциклета се движел в лявата. Тези свидетели твърдят, че
полицейския автомобил се движел много бързо, като имало опасност да удари мотоциклета,
предвид на което водачът му Р. подал рязко газ, което довело до изправяне на задна гума.
След това полицейския автомобил подал светлинен и звуков сигнал и жалб.Р. бил спрян за
проверка. Тези двама свидетели продължили и не спрели на мястото на проверката. На
първо място тези свидетели посочват в показанията си, че жалб.Р. е подал рязко газ на
мотоциклета, като е предприел движение на задна гума и то пред полицейския автомобил.
В този смисъл потвърждават показанията на полицейските служители. На второ място
житейски неоправдано е твърдението, че при всяко подаване на газ, т.е. рядко ускоряване от
водач на мотоциклет винаги мотоциклета се движи само на задна гума. При това без
значение е теглото на водача, тай като няма ограничение в законодателството в тази насока
за придобиване на правоспособност за управление. Отделно от това в АУАН и НП е описано,
че жалбоподателят Р., чрез подаване на газ повдига предната гума във въздуха, като
балансира на задна гума в продължение на около 100 метра. Това обстоятелство изключва
твърдението, че целта е да избегне ПТП.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в
3
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока.
Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е
извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото
нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи с оглед заповед №8121з-
1632/02.12.2021год. на м-р МВР.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка следва правният извод, че
с деянието си жалбоподателят e нарушил забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
осъществявайки състава на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г./,
законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по
предназначение, като точно и ясно са описани извършените от него действия – чрез подаване
на газ повдига предната гума във въздуха, като балансира на задна гума в продължение на
около 100 метра.
Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством рязко подаване на газ и движение
на задна гума по главен път с интензивно движение - първокласен път I-4 км. 130+600 в
тъмната част от денонощието, в никакъв случай не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и
товари. Подобно умишлено поведение в населени места по главен път застрашава живота и
здравето на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока
степен на обществена опасност. Точно такава е била и целта на законодателя въвеждайки
нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година /откогато съществува този
текст/, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение, поради което правилно и
законосъобразно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност по чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Съобразно тази разпоредба за водач, който използва пътища,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, се налагат наказания лишаване от право да
управлява МПС за срок 12 месеца и глоба 3 000 лева.
Деянието е извършено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал неговия
общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване.
При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите
на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАН, както и изискванията на чл.
4
27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на
нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни
нарушени. В настоящият случай, съдът счита, че така наложените административни
наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца
са определени по вид и размер на установеното в нормата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Същите са от категорията на абсолютно определените и не подлежат на индивидуализация,
поради което се явяват законосъобразни.
Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по
смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е този случай, при който
извършеното нарушение, с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност с оглед на обикновените случаи на нарушения от съответния
вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или
не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършването му и др., т. е. следва да
бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки
един конкретен случай. В настоящият случай, съдът намира, че нарушението не разкрива
признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други от същия вид. Младата
възраст на жалбоподателя и добросъвестното процесуално поведение могат да бъде
отчетени единствено като смекчаващи отговорността обстоятелства, но не и да обусловят
маловажност на нарушението.
Като окончателен се налага изводът, че НП е законосъобразно и като такова следва да
се потвърди.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 24-1275-002446/18.09.2024 г. на
Началник група в ОД МВР *** сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя С. И. Р.,
ЕГН **********, гр. ***, ***, за административно нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. ***.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5
6