№ 983
гр. Варна, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501126 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 13285/16.02.2024г./вх. No на
ВРС/, подадена от „Пол Аграр Кампани“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Лоза“ 16, ет.5, ап.21, представлявано от
С. Н. Т. – прокурист, срещу Решение № 4231/ 28.12.2023г., постановено по
гр.д. № 6089 / 2023г. по описа на РС – Варна, 39 –ти състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на „ППК „Йордан Йовков", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: село Изворово, община
Генерал Тошево, област Добрич, сумата 14 000 лева, представляваща остатък
от дължима цена за доставени стоки/ царевица, реколта 2021 година/ по
издадена фактура № ****/25.01.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /15.05.2023г./ до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ.
В подадената бланкетна жалба се моли да бъде отменено
1
постановеното от ВРС решение, като неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Не са
направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
с който се оспорва последната и се моли решението на ВРС да бъде
потвърдено, както и да се присъдят разноските на въззиваемата страна за
въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание, за страните не се явяват законните им или
процесуални представители, не се изразява и писмено становище.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
„ППК „Йордан Йовков", ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село Изворово, община Генерал Тошево, област Добрич срещу
„Пол Аграр Кампани“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Лоза“ № 16, ет. 5, ап. 21, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД
и чл. 294, ал. 1 ТЗ, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 14 000
лева, представляваща остатък от дължима цена за доставени стоки/ царевица,
реколта 2021 година/ по издадена фактура № ****/25.01.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
ИЩЕЦЪТ твърди, че по силата на сключения на 25.01.2022 година
между страните Договор за продажба на царевица, реколта 2021 година,
кооперацията ищец, в качеството й на доставчик, доставила на ответника
51.340 тона царевица на цена 430 лева/тон, на обща стойност 22 076.20 лева.
За извършената доставка била издадена фактура № ****/25.01.2022г., по която
било извършено частично плащане в общ размер 8000 лв. или на 06.06.2022г.
– 2000 лв.; на 15.07.2022г. – 2000 лв.; на 11.08.2022г. – 2000 лв. и на
03.01.2023г. – 2000лв. Неплатеното задължение към настоящия момент
възлизало на 14 076.20 лева. Въпреки приемането на стоката и изправността
на ищеца, до настоящия момент ответникът – купувач не бил изпълнил
оставащото непогасено задължение за плащане на дължимата цена на
доставената стока. Задължението било изпълнимо, като за ищеца бил налице
2
правен интерес от получаване на реално изпълнение. Върху просрочената
главница ответникът дължал и обезщетение от датата на исковата молба. Ето
защо обективира искане за осъждане на ответника да изпълни реално
задължението си.
В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131
ГПК, ответникът оспорва по основание и размер заявените претенция. Не
въвежда конкретни възражения за недължимост на сумата.
В открито съдебно заседание пред първата инстанция, ищецът, чрез
процесуален представител поддържа заявеното с исковата молба становище, а
ответникът не изпраща представител.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
Подадената въззивна жалба е бланкетна, предвид че не съдържа
посочване на конкретни пороци на обжалваното решение. По аргумент от
нормата на чл.262 ал.1 ГПК бланкетната жалба не е нередовна, поради което
настоящата инстанция дължи произнасяне по съществото на същата.
Съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивната инстанция следи
служебно за валидността на обжалваното определение, за неговата
допустимост - в обжалваната част, а по останалите въпрос същата е
ограничена от посоченото в жалбата.
В хипотезата на бланкетна жалба въззивният съд е длъжен да следи
служебно единствено за правилното приложение на онези материално правни
норми, които имат императивен характер и чието нарушаване застрашава
установения правов ред. В този смисъл и въззивната инстанция разполага с
правомощието за отмени обжалваното решение и въз основа на бланкетна
жалба, но само в случай, че следва да обезпечи правилното приложение на
императивна материално правна норма. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело.
№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
В хода на осъществяване на служебната проверка за валидност и
допустимост на обжалвания съдебен акт, настоящият състав не констатира
наличието на визираните в ГПК пороци, които да обуславят нищожност или
3
недопустимост на решението, поради което и обжалваното решение е валидно
и допустимо. При неговото постановяване не е допуснато нарушение на
императивна материалноправна норма и решението трябва да се потвърди.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски се дължат на въззиваемата страна.
Същата претендира единствено сумата от 1500 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, за което се представят доказателства.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4231 / 28.12.2023г., постановено по гр.д.
№ 6089/ 2023г. по описа на РС – Варна, 39 –ти състав.
ОСЪЖДА „Пол Аграр Кампани“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Лоза“ 16, ет.5, ап.21, ДА ЗАПЛАТИ на
„ППК „Йордан Йовков", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
село Изворово, община Генерал Тошево, област Добрич, сумата от 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4