Р Е Ш Е Н И Е
№ III-7, 24.01.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на двадесет и първи януари
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 1801 по описа за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 1817 от 15.07.2019 г. по гр.д. № 8405 по описа на 2018 г. на Районен
съд Бургас, същото поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №2546 от
14.10.2019 г. по гр.д. № 8405 по описа на 2018 г., Районен съд Бургас е осъдил
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив 4000, район Централен, ул. Хр. Г. Данов 37, да заплати на Я.И.М., с ЕГН **********,
с адрес област Б., община Б., село Б. ****, ул. Б. м. № **, сумата от 336.37
лева(триста тридесет и шест лева и тридесет и седем стотинки), с която
неоснователно се е обогатило за негова сметка- недължимо платена сума по
фактура № ********** от 23.10.2018 г., представляваща корекция на сметка за
доставена електрическа енергия, начислена за периода от 20.11.2016 г. до
18.02.2017 г., за клиентски № ********** и ИТН № 2644308, на адрес за адрес:
град Бургас, ж. к. Братя Миладинови № 57.
„ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Я.И.М.,
с ЕГН ********** и направените по делото разноски, в размер на 355.00(триста
петдесет и пет) лева.
Постъпила
е въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, с
която се обжалва изцяло Решение № 1817 от 15.07.2019 г. по гр.д. № 8405 по
описа на 2018 г, Районен съд Бургас като неправилно и необосновано.
Иска
се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли
иска, предявен от Я.И.М. срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, като
неоснователен и недоказан по основание и
размер. Твърди се, че в процесния случай става въпрос за безвиновна отговорност
и именно като такава тя е уредена от законодателя в ПИККЕ. Оспорва се извода на
първоинстанционния съд, че разпоредбите на чл. 48-51 от ПИККЕ не са били
действащи към момента на издаване на процесната фактура, а именно 23.10.2018 г.
Сочи се, че извършената корекция е направена на годно правно основание, а
проверката извършена по инициатива на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД,
като протоколът е съставен на основание чл. 63 от ОУ на „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД, във връзка с чл. 28 от ОУ на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. Направено е
позоваване на изводите на приетата и неоспорена съдебно – техническа експертиза,
установяваща манипулация на процесния електромер. Изложени са съображения, че
правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция
не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, нито от
предвиден ред за уведомяване на клиента в общите условия на доставчика. Твърди
се, че ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ не е
предвиден ред за уведомяване на клиента, то това нарушение е пречка единствено
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението да заплати
корекцията. Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.
В
срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил
отговор от ответната страна по жалбата Я.И.М., с ЕГН **********, иска се същата
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Сочи
се, че извършената процедура по корекция е опорочена, тъй като не е извършена
по реда, предвиден в чл. 35, ал. 2 от ОУ на „ЕВН България Електроразпределение”
ЕАД. Твърди се, че крайният снабдител не е имал право да коригира сметката на
клиента, доколкото не е изпълнил задължението си по чл.98а, ал. 2, т. 6 и по
чл. 83,ал. 1, т 6 от ЗЕ, тъй като не е предвидил в общите си условия ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за
измерване на количеството електрическа енергия.
Не
са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски. Прави се
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на противната
страна.
В
съдебно заседание страните не се явяват, не изпращат представители.
Постъпило
е становище с рег. индекс и дата 18927/27.11.2019 г. от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, с което се поддържа въззивната жалба по съображения подробно
изложени в нея, не се правят доказателствени искания. Моли се за отмяна на
обжалваното решение като неправилно и отхвърляне на предявения от въззиваемия
иск като неоснователен. Моли се за присъждане на разноските по представен с
въззивната жалба списък. Прави се възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение на отсрещната страна, в случай, че същото надхвърля
определения минимален размер.
Бургаският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря
на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение №
1817 от 15.07.2019 г. по гр.д. № 8405 по описа на 2018 г., поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с Решение №2546 от 14.10.2019 г. по гр.д. № 8405 по описа на
2018 г, което се обжалва изцяло.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия.
Решението е неправилно. Аргументите за това
са следните:
Пред Районен съд Бургас е предявен иск с
правно основание в чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Безспорно е между страните наличието на облигационно отношение между тях, по силата на
което ищeцът е потребител на електроенергия с клиентски № **********, а
ответникът – доставчик на електроенергия, за електроснабден обект, находящ се в
гр. Бургас, кв. „Братя Миладинови“ бл. №57, вх.5 с ИТ № 2644308.
Установено е също така, че за допълнително
начислена електроенергия в размер на 2326 кВт/ч, за периода от 20.11.2016 год.
до 18.02.2017 год., е издадена фактура № ********** / 23.10.2018 г., заплатена
изцяло от ищеца Я.М..
От доказателствата по делото също безспорно
се установява, че при извършена на 18.02.2017г. проверка от служители на
ответното дружество било установено, че средството за техническо измерване на
консумираната ел.енергия в процесния обект измерва с грешка над допустимата. Констативния
протокол от тази проверка е съставен от извършилите проверката служители – Станой
Станев и Иван Георгиев – ел. монтьори в присъствието на двама свидетели- С. Т.
и С. И..
Средството за техническо измерване -
електромер фабр. №********* е бил демонтиран и поставен в безшевна торба,
пломбирана с пломба №475716 за предаване за експертиза в ГД „МИУ“.
Видно е от констативния протокол на Български
институт по метрология към ГД“ „МИУ“, че е осъществен нерегламентиран достъп до
средството за измерване –Лявата страна на клемния блок е пробита между клеми 1
и 2 и допълнително е монтиран нерегламентиран мост от меден проводник, водещ до
изменение на метеорологичните характеристики на електромера.
От
извършената от вещото лице инж. Сарко Бердж Топузян пред районния съд съдебно-техническа експертиза, ценена от съда
като обективно извършена и компетентно дадена се установява, че е осъществен
достъп до вътрешността на електромера, описана е манипулация на СТИ, изразяваща
се в монтиране на нерегламентиран мост от меден проводник. Посочено е, че тези
промени в електромера водят до промяна на техническите и метрологичните му
характеристики, което пък води до частично измерване/неизмерване на електрическата
енергия. Вещото лице по СТЕ установява,
че в случая е възможно и да бъде установен началния момент на неточно отчитане на
електрическата енергия, който е определен от записите на схемата за
дистанционно отчитане. Вещото лице инж. Топузян
установява, че съгласно тези записи манипулацията е извършена на 09.11.2016
г. между 20:43:27 ч. и 22:16:42 ч. Вещото
лице изчислява допълнително начислената енергия
по методиката, заложена в чл.48,ал.1,т.1,б.“б“ от ПИКЕЕ и стига до
извода, че ответното дружество правилно
е преизчислило енергията, както и
е остойностило неизмереното количество ел.енергия съгл. чл.51,ал.1 ПИКЕЕ.
Спорни по делото са въпросите за
законосъобразност на допълнително начислената ел.енергия чрез
едностранна корекция на сметки за минал период от време с оглед
спазване/неспазване на законосъобразна процедура по извършване на проверката и
съставянето на констативните протоколи; верни ли са отразените констатации в
протоколите; спазена ли е при съставяне на протоколите и при извършване на корекцията
на сметката, законовата процедура по ПИКЕЕ, и подлежи ли на изследване дали в
ОУ на доставчика е предвиден ред за
уведомяване на клиента за извършената едностранна корекция.
В тази връзка съдът се съобразява с
развитието на законодателството и на съдебната практика, преобладаващата част
от която задължителна по реда на чл.290 от ГПК.
Съгласно нормата на чл.92 от ЗЕ (изм. и доп.
– ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
страни по сделките с електрическа енергия са: обществен доставчик на
електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител;
краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на
електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от
последна инстанция; координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар
на електрическа енергия.
Понятието „краен клиент“ е определено в §1
т.27г (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент, който
купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а понятието
„клиент“ – в §1 т.27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
като клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително
предприятие за природен газ, което купува природен газ. Следва да се съобрази и
дефиницията, дадена в §1 т.2а (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), според която „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Освен от Закона за енергетиката процесното
правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, приети на основание
чл.98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР) с Решение № ОУ – 13/10.05.2008г.
Съгласно чл.98б, ал.4 ЗЕ и чл.98а, ал.4 ЗЕ,
публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо
изрично приемане, като в чл.98а, ал.5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни
с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия
заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат,
това се отразява в допълнително писмено споразумение. Ищецът не твърди и не
установява да е заявил несъгласие с публикуваните Общи условия и да е предложил
специални такива съобразно дадената от закона възможност.
Обективната отговорност за вреди може да
възникне единствено по силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо
такава отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на
гражданскоправните субекти. В този смисъл е константната съдебна практика,
формирана до изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С
оглед на това корекциите на сметки до посочения момент са допустими, само
когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се
дължат на неправомерно действие на потребителя, доставчикът е установил периода
на грешно измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната
електрическа енергия за минал период (решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. №
2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014
г. на ТК, І ТО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК).
Тази практика е останала актуална и за
последващия период от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. – до влизането в сила на
ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98/2013 г. С решение № 115/20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014
г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, са дадени разяснения,
че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на
разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, обн. ДВ бр.54/2012 г., до 16.11.2013 г.,
когато влизат в сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр.98/2013 г., не съществува
законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя.
С решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. №
1650/2014 г.; решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО и решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на
ВКС, ТК, І ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК, са дадени разяснения, че със
ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е. само при
предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че
има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. След изменянето на ЗЕ от 17.07.2012 г. и влизане в сила
на ПИКЕЕ на 16.11.2013 г. са изпълнени условията, посочени в тълкувателното
правило, изведено с посочените решения, постановени по реда на чл.290 ГПК
(определение № 860/30.11.2016 г. по т. д. № 2474/2015 г. по описа на ВКС, ТК,
ІІ ТО).
Съобразно цитираната по-горе съдебна практика
въпросът за установяване на виновно поведение от страна на абоната е изключен
от обсъждане и възраженията на ищеца-въззиваем в тази насока са
неоснователни.
Предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ Правила за
измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с протокол №
147/14.10.2013 г. (ДВ бр.98/12.11.2013 г). В раздел ІХ от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ
влизат в сила на 16.11.2013 г. На същите не е придадено обратно действие нито
със ЗИДЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., нито в ПИКЕЕ (ДВ
бр.98/2013 г.). С оглед на това следва да се приеме, че за периода до
приемането на предвидените в разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и чл.83,
ал.1,т.6 ЗЕ правилата за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на корекция на
сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите подзаконови
нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна практика на ВКС.
Случаите, в които е допустимо извършване на
корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел.енергия и начините, по които следва да бъде извършено
преизчислението на количеството потребена енергия, са регламентирани в Раздел ІХ
(чл.47 – чл.51) от ПИКЕЕ. С Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по
гр.д.2385/2016 г. по описа за 2016 г. на ВАС, 5-членен състав, голяма част от
разпоредбите на ПИКЕЕ (всички, с изключение на Раздел ІХ Случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите
на съответните мрежи - чл.48 – чл.51) са отменени, като тази отмяна е в сила
занапред - от датата на обнародване на решението в Държавен вестник (бр.15 от
14.02.2017 г.).
С решение № 12897/01.12.2015 г. по адм.д. №
9462/2014 г. на ВАС, потвърдено с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. №
2385/2016 г. на 5-членен състав на ВАС, са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с
изключение на нормите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ, а с решение №
2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд., потвърдено с
решение № 13691/08.11.2018 г. по адм.д. № 4785/2018 г. на 5-членен състав на
ВАС, са отменени и посочените четири разпоредби от ПИККЕ. Следва да се съобрази
обаче обстоятелството, че отмяната на чл.47 ПИКЕЕ с посоченото решение на ВАС
няма обратно действие, тъй като съгласно нормата на чл.195, ал.1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Тази норма намира приложение и по отношение решението на
ВАС, с което са отменени нормите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ.
От изложеното следва, че ПИКЕЕ към момента на
извършване на процесната проверка и съставяне на констативния протокол
(19.02.2017г.), както и през целият процесен период (от 20.11.2016 г. до
18.02.2017 г.), за който ответникът е извършил коригиране на сметката на ищеца
и е начислил и фактурирал на стойността на 2326 кВт/ч,, са отменени от ВАС с
решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2358/2016 г., което решение е
обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г., с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и
чл.51 ПИКЕЕ от този акт.
Именно
за тези разпоредби - в частта, относима към механизма на корекция на
количеството ел.енергия при установена промяна в схемата на измервателната
система- са били действащи към процесния период и съдът намира, че дават пълна регламентация на
предпоставките, даващи основание на ответника да извършва едностранна корекция
на потребената енергия, респ. методиката, по която се извършва корекцията. Те
намират приложение в разглеждания случай и регулират спорното правоотношение.
На следващо място спорен е въпросът дали
дружество-въззивник като краен снабдител е привел своите Общи условия (намиращи се на
интернет страницата му), в съответствие с новоприетата нормативна уредба и е
инкорпорирало в тях така приетите правила. Действително с Решение № 118 от
18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о. по отношение на
доставчика „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е
прието, че в чл. 24 от ОУ е предвиден ред за уведомяване на потребителя на ел. енергия
за извършената корекция, като разпоредбата на чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД е почти идентична с тази в чл. 28 от ОУ на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД.
Следва да се посочи, че законодателната идея,
заложена в нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е да се гарантира възможността
на потребителя да узнае за корекцията в хода на извършването ѝ т.е. крайният
снабдител да е положил усилия да запознае клиента с резултата от проверката и с
параметрите на евентуално предстоящата корекция, при това по начин, позволяващ
на потребителя надлежно да се запознае със същите и да възрази срещу тях.
Когато това е сторено, ирелевантно е
обстоятелството дали предвиденият в общите условия на ответника ред формално
погледнато е такъв по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като от значение
е практическото приложение на същия. По делото са представени и приети
доказателства, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е уведомило ищеца поне
два пъти за констативния протокол и доначислената сума за консумирана, но
незаплатена електрическа енергия. Видно от подадената искова молба по
настоящото дело ищецът е узнал за корекцията на сметката и е имал възможността
и е упражнил защита на правата си, подавайки иск до съда.
С Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д.
2991/2018 г. на ВКС, III ГО е прието, че ако в общите условия в противоречие с
чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
С цитираното решение на върховната инстанция,
което настоящият състав отчита като такова, променящо практиката и изцяло
споделя, се възприема правото на двете страни да установят в спорното съдебно
производство, при условията на равнопоставеност, правилно и законосъобразно ли
е извършена корекция на сметката на съответен абонат, потребил ли е той
количеството ел.енергия и дължи ли се цена по-висока от тази на некоригираната
му фактура. Въпросът за предвиждането на ред за уведомяване на потребителя на
ел. енергия за извършената корекция е изключен от обсъждане, доколкото в
хипотезите на неоснователно обогатяване обсъждането е насочено основно към
неоснователното разместване на блага.
В контекста на описаното по-горе,
неоснователно се явява и оплакването на липса на специален ред за уведомяване
на клиента за корекция на фактурата му, предвиден от разпоредбата на чл.98а,
ал.1, т.6 ЗЕ. Липсата на ред за уведомяване на клиента, макар и да е ноторно
известно, че абонатите получават уведомителни писма за изготвените корекции от
оператора на съответната мрежа/ такова писмо е приложено и на л. 32 от делото
на РС—Бургас/, не променя факта на дължимост на сумата, при положение, че се
установи неправилно отчитане/неотчитане на консумирани ел.енергия и мрежови
услуги.
Затова настоящият състав приема, че сложеният
по това дело спор не може да бъде разрешен само на плоскостта на аргумента за
липса на ред за уведомяване на клиента за изготвена корекция на сметката му, а
следва да обсъдят всички събрани доказателства в тяхната съвкупност.
Както е посочено по-горе от доказателствата по делото също безспорно се
установява, че при извършена на 18.02.2017г. проверка от служители на ответното
дружество било установено, че средството за техническо измерване на
консумираната ел.енергия в процесния обект измерва с грешка над допустимата.
В рамките на изслушаната СТЕ е посочено е, че промените в електромера водят до промяна
на техническите и метрологичните му характеристики, което пък води до частично
измерване/неизмерване на електрическата енергия. Вещото лице установява, че в случая е
възможно и да бъде установен началния момент на неточно отчитане на електрическата
енергия, който е определен от записите на схемата за дистанционно отчитане.
Вещото лице инж. Топузян установява, че съгласно тези записи манипулацията е
извършена на 09.11.2016 г. между 20:43:27 ч.
и 22:16:42 ч. Вещото лице изчислява допълнително начислената енергия по
методиката, заложена в чл.48,ал.1,т.1,б.“б“ от ПИКЕЕ и стига до извода, че
ответното дружество правилно е преизчислило енергията, както и е остойностило
неизмереното количество ел.енергия съгл. чл.51,ал.1 ПИКЕЕ. Установено е и, че
към момента на извършване на процесната проверка и съставяне на констативния
протокол (19.02.2017г.), както и през целият процесен период (от 20.11.2016 г.
до 18.02.2017 г.), а дори и към момента на издаване на процесната
фактура(23.10.2018 г.) са действали правилата на чл. 48-51 от ПИКЕЕ.
Ето защо настоящият състав счита, че при
съставяне на протокола и при извършване на корекцията на сметката е спазена
законовата процедура по ЗЕ и ПИКЕЕ.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява
неоснователен.
Поради несъвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 3 във вр. с чл. 273 от ГПК въззивното дружество има право да му бъдат
присъдени сторените пред двете инстанции разноски съобразно представените по
делото доказателства за извършването им, както следва: 320 лева – за внесени
депозити за СТЕ и призоваване на свидетел; 25 лева – за държавна такса за
въззивна жалба. На въззивника следва да бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лева за двете инстанции
съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 отЗПП вр. чл.
25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ето защо въззиваемият следва
да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 545 лева, представляваща
сторени по делото разноски пред двете инстанции.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1817 от 15.07.2019 г. по гр.д. №
8405 по описа на 2018 г. на Районен съд Бургас, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №2546 от 14.10.2019 г. по гр.д. № 8405 по описа на 2018 г.,
Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.И.М., с ЕГН **********, с адрес
област Б., община Б., село Б. ****, ул. Б. м. № ** срещу „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: България, област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив 4000, район
Централен, ул. Христо Г. Данов 37, иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 336.37 лева/триста тридесет и шест лева и
тридесет и седем стотинки/, недължимо платената сума по фактура №
********** от 23.10.2018 г., представляваща корекция на сметка за доставена
електрическа енергия, начислена за периода от 20.11.2016 г. до 18.02.2017 г.,
за клиентски № ********** и ИТН № 2644308, с която сума ответникът неправомерно
и без правно основание се е обогатил.
ОСЪЖДА Я.И.М., с ЕГН **********, с адрес област Б.,
община Б., село Б. ****, ул. Б. м. № ** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
България, област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив 4000, район Централен,
ул. Христо Г. Данов 37, сумата от 545
лева/ петстотин четиридесет и пет лева/, представляваща сторени по делото
разноски пред двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
Председател:
Членове: 1.
2.