О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________
Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-в
състав
закрито заседание на двадесет и осми февруари
две хиляди и дванадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
Мл.съдия ВАСИЛ ПЕТРОВ
при секретаря
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията Алексиева ч.гр.
дело № 17701 по описа
за
Производството
е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.
Образувано
е по жалба на Н.М.Н. срещу разпореждане от 02.09.2011 г., постановено по гр.д.
№ 22435/2011 г. по описа на СРС, гражданско отделение, 39 състав, с което на
основание чл.130, изречение първо от ГПК е върната подадената искова молба
срещу ответницата К.Н.М., поради недопустимост на предявените искове.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното разпореждане е постановено в нарушение на материално
правните и процесуално правните разпоредби. Поддържа се, че предявеният иск е с
правно основание чл.49 от ЗЗД, чрез който не търси личната отговорност на ответницата
в качеството й на прокурор и в исковата си молба никога не е твърдял това.
Твърди се, че деликтната отговорност на ответницата се претендира в качеството
й на физическо лице.
Моли
съда да отмени разпореждането на СРС и върне делото на същия съд за
администриране на по-нататъшния ход на делото.
Съдът
като взе предвид твърденията на страната намира следното.
От фактическа
страна:
Софийски
районен съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Н.М.Н. срещу П. на РБ, К.Н.М.
и Държавата при условията на солидарна отговорност. Деликтната отговорност на
ответница К.Н.М. е ангажирана със следните фактически твърдения, уточнени и с
молба от 27.06.2011 г., а именно: ответницата е поставена на възлова позиция и
се възползва от предоставените й властнически правомощия, като злоупотребява с
тях с цел да нанася огромни и непоправими вреди на ищеца, че същата като
ответница по гр.д. № 26283/2010 г. злоупотребила с предоставените й
властнически правомощия и осъществила неправомерен натиск върху съдебния състав
с цел да принуди съдията неправомерно да прекрати съдебното производство срещу
нея и нейния работодател. Уточнено е, че искът, който е предявен е с правно
основание чл.49 от ЗЗД срещу първия ответник-П. на РБ, с който е ангажирана
неговата гаранционно-обезпечителна отговорност, само доколкото е възложил
работа на втората ответница, която злоупотребявайки с този факт е улеснила
извършването на извършените от нея деликти, обективирани в изложения от нея
„отговор на искова молба” по гр.дело № 26283/2010 г. на СРС. Поддържа се, че
ответницата е извършила деликт в качеството си на физическо лице-ответник по
горецитираното гражданско дело чрез нейни лични, виновни, неправомерни и
вредоносния деяния.
При
така очертаните факти и твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и
така формулирания петитум, с обжалваното разпореждане СРС е приел, че
предявените искове са недопустими, тъй като съгласно разпоредбата на чл.132,
ал.1 от Конституцията на Република България при осъществяване на съдебната
власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска
отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове,
освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
При
така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Частната
жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по съществото
си е неоснователна.
Определението е правилно и законосъобразно и като
такова ще следва да бъде потвърдено, макар и по други мотиви.
Предявеният срещу ответницата иск е с правно основание
чл.45 от ЗЗД.
Предявената искова молба е нередовна, поради което
правилно с разпореждане от 03.06.2011 г., първоинстанционният съд е оставил
същата без движение и е дал указания на ищеца за отстраняване на
нередовностите. В определения от съд срок ищецът е депозирал уточнителна молба
от 27.06.2011 г., с която обаче не е отстранил нередовностите по исковата
молба.
В исковата молба, уточнена с посочената по-горе молба
ищецът е изложил фактически твърдения, които са противоречиви и взаимно
изключващи се.
От една страна се твърди, че ответницата злоупотребява
с предоставените й властнически правомощия, осъществява неправомерен натиск
върху съдебния състав с цел да принуди съдията неправомерно да прекрати
съдебното производство срещу нея и срещу нейния работодател.
Твърди се, че с искът срещу П. на РБ е ангажирана
неговата гаранционно-обезпечителна отговорност само доколкото е възложил работа
по смисъла на чл.49 от ЗЗД на втората ответница, която злоупотребявайки с този
факт е улеснила извършването на извършените от нея деликти. Веднага след това
твърдение ищецът излага, че с оглед фактическия състав на процесния деликт няма
никакво правно значение точно какъв вид правоотношение е налице между първия и
втория ответник, както и дали изобщо ответницата изпълнява някаква длъжност и
ако изпълнява каква.
От трета страна твърди, че процесният деликт е
извършен от втората ответница посредством нейни лични, виновни, неправомерни и
вредоносния деяния. В жалбата си жалбоподателят твърди, че не знае каква
длъжност заема ответницата К.Н.М. и дали изобщо заема някаква длъжност, но от
друга страна в исковата си молба стр.10 от същата, заявява, че такова грубо
погазване на закона и такива нагли злоупотреби с власт, каквито е видял да
върши прокурорката К.М., не е виждал.
Т.е. налице са взаимно изключващи се и противоречиви
фактически твърдения, относно ангажиране отговорността на ответниците. Не са
изложени ясни и точни фактически твърдения за ангажиране отговорността на
ответниците, като е несъвместимо да се ангажира отговорността на първия
ответник в качеството му на възложител на работа на втората ответница в
резултат на извършени от нея неправомерни действия и в същото време да се
твърди, че отговорността на втората ответницата се ангажира в нейно лично
качество като физическо лице, а не като работник, респ. служител при първия
ответник.
Не са ясни и твърденията на ищеца спрямо третия
ответник Държавата, доколкото по исковете за обезщетяване на вреди от
непозволено увреждане, причинени в процеса на осъществяване на държавни
властнически правомощия, държавата не отговаря самостоятелно, а чрез своите
органи, с които длъжностните лица, причинители на вредите са в трудови или
служебни правоотношения. Затова легитимирани ответници по предявените искове са
държавните органи, от незаконни актове на длъжностни лица на които са причинени
вредите, предмет на исковете, а не държавата.
Предвид горните съображения, настоящият
състав намира, че жалбата е неоснователна, а разпореждането на СРС
законосъобразно и правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 02.09.2011 г., постановено по гр.д.
№ 22435/2011 г. по описа на СРС, гражданско отделение, 39 състав.
Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от
съобщението до жалбоподателя пред Върховен касационен съд при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.