№ 82
гр. Асеновград, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20215310200542 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена на 10.08.2021г. от АТ. АС. Т., с ЕГН
********** с адрес гр. Пловдив, ул. „ Черешово топче“ № 4, ет.4, ап.24, против
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4517334 издаден от ОДМВР Пловдив,
с който за нарушение на чл.21,ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на АТ. АС. Т., с ЕГН
**********, в качеството му на законен представител на фирма „Атрим“ ЕООД с
ЕИК200919475 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, СПЗ, ул. „ Крайезерна“
№1, СБ ГЕЦ, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лв.
Жалбоподателят АТ. АС. Т. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в
жалбата, се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания електронен
фиш и се моли за неговата отмяна поради допуснати съществени нарушения свързани с
неговото издаване. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В хода на съдебното производство не се явява и адв. адв. Н.Т. от АК Пловдив и
не взема становище.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според
представеното писмено становище, обжалвания фиш е правилен и законосъобразен и
като такъв следва да се потвърди.Претендират за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение или алтернативно, при уважаване на подадената жалба, да се намали
присъденото адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от закона.
1
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу АТ. АС. Т., в качеството му на
законен представител на фирма „Атрим“ ЕООД с ЕИК200919475, за това, че на
27.01.2021г. в 09.51 часа, на главен път І-8, км. 251+600, в посока на движение на
контролираните МПС от юг към север, при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с
пътен знак „В26” и отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от минус 3 %
в полза на водача, при движение с МПС товарен автомобил “Дачия Докер ”, с ДК№
СВ 1703 МК, е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-М № 566 / с установена скорост от 97 км/ч
и превишаване на разрешената скорост с 37 км/ч./. Същото е било квалифицирано по
чл.21,ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. Като законен представител на собственика на когото е бил
регистриран автомобила-„Атрим“ ЕООД, жалбоподателят бил установен и на същият
била наложена глоба в размер на 300.00лв. Съставения фиш е бил връчен на
нарушителя на 27.07.2021г. / справка към адм. нак. преписка /
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства- от разпита на св.
Б. Й. Т., както и от писмените такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив,
удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на
мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация
на автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал, протоколи за
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М“, Справка и схема от ОПУ
Пловдив.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
неоснователна.
Безспорно по делото се установи това, че свидетелят Б. Й. Т. работи като
полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл. автоконтрольор. Безспорно по
делото се установи това, че на 27.01.2021г. св. Т. е бил на работа дневна смяна и около
8.30 часа се намирал на главен път І-8 в зоната на км.251+600, в района на кръстовище
преди с. Поповица, обл. Пловдивска. На същия път, в този ден, е имало въведено
ограничение за скоростта на движещите се МПС в посока от гр.Свиленград към гр.
Пловдив до 60 км.ч. въведено с пътен знак „В26”. До посоченото мястото св.Т. се
придвижил със служебен автомобил с ДК№ РВ 7519 ВК, който в последствие бил
позициониран след пътен знак „В26”, ориентиран с предната си част срещу идващите
след знака за ограничение, от юг на север или посока от гр.Свиленград към гр. Пловдив
автомобили. В предната част на купето на автомобила било монтирано АТСС TFR1-М
№ 566, което при включен режим е контролирало движещите се в посока от юг към
север МПС-та. В 09.51 часа намиращо се в работен режим техническото средство, се
2
активирало, като с него било заснет клип № 20207 /протокол към адм.нак. преписка / с
движещо се МПС- автомобил с ДК№ СВ 1703 МК, който преминал със скорост от 100
км/ч, при разрешена скорост до 60 км/ч. Констатациите на св. Т. във връзка с работата
му с АТСС TFR1-М № 566, били отразени в съставения от него, с дата от 27.01.2021г.
протокол, като заснетите на този ден с устройството клипове били свалени и запазени
за по-нататъшна обработка и анализ. На по-късен етап, информацията от работата на
АТСС от 27.01.2021г. била обработена, като се е установило, че заснетия в 09.51 часа
видеоклип № 20207МПС, съдържа запис на движещ се автомобил “Дачия Докер ”, с
ДК№ СВ 1703 МК собственост на -„Атрим“ ЕООД. Именно превишението на
скоростта от 37 км.ч., след приспадане на толеранса от 3 км.ч, е станало причина да се
издаде обжалвания електронен фиш, като бил връчен на АТ. АС. Т., в качеството му на
законен представител на „Атрим“ ЕООД с ЕИК200919475, като собственик на
въпросното МПС.
При анализа на обстоятелствата по делото не се констатират допуснати
процесуални нарушения включително и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които
да доведат до отмяна на обжалвания фиш. Съгласно текста на чл. 189, ал.4 от ЗДвП то
„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. В случая обжалвания ЕФ съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, представляващия дружеството,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.” Направените възражения относно допуснати
процесуални нарушения свързани с издаването на ел. фиш се явяват неоснователни.
При анализа на събраните по делото доказателства, не се установяват и допуснати от
контролния орган нарушения при работата му с АТСС, които също да водят до изводи
относно отмяна на обжалвания фиш. Безспорно по делото се установи, че използваното
АТСС е било закрепено в купето на служебния автомобил с ДК№ РВ 7519 ВК.
Съгласно дадената легална дефиниция в т.65 от §6 от ДР към ЗДвП, използваното
АТСС е било мобилно такова, тъй като е било „прикрепено към превозно средство и
временно разположено на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.” Представеният по
делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно
3
мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства,
необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения
електронен фиш. В протокола е отразен както режим на измерване, така и посока за
задействане - в случая “П”, което означава приближаващ. Горното означава, че спрямо
полицейския автомобил, който се е намирал на запад след знак В26 / на схемата на
лист 16 от делото/ заснетия автомобил е приближаващ. Това означава също така, че
самото нарушение е установено, след като автомобила вече се движил в зоната на
ограничение на забраната въведена със знака. В случая не е оспорен и факта на
управление на лекия автомобил от страна на нарушителя на посочените в ел.фиш
време и място. Като е налице и пълно съответствие със снимковия материал приложен
към адмн. нак. преписка.
В приложения към преписката Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 27.01.2021г., са
отразени номер на първо статично изображение-20191 и номер на последно статично
изображение-20233. От същия протокол се установява, че за времето от 08.15 часа до
12.10 часа на 27.01.2021г., по време на наряда на полицейския служител, с това АТСС
се били направени общо 43 клипа, като клипа от 20207 в 09.51 часа, с номер 20207 въз
основа на който е издаден оспорвания фиш е бил между тях.
В протокола е отбелязан и пътния знака въвеждащ ограничение на скоростта-
„В26” и неговото разположение спрямо АТСС. Наличието или липсата на съответния
знак, се явява от съществено значение за основателността на жалбата и за реализиране
на административнонаказателната отговорност в случая. Съдът като прецени всички
обстоятелства по делото счете, че на 27.01.2021г., в контролирания от страна на
полицейския служител участък от пътя, посредством АТСС TFR1-М № 566, такъв
знак е съществувал. Неговото точно разположение се установява, от намиращите се на
листи от 15 до 16 по делото справка и схема изпратена с писмо от ОПУ Пловдив.
Наличието на пътния знак се установява и от съдържанието на съставения протокол
попълнен от полицейския служител. В този смисъл, писмото от ОПУ Пловдив, в
конкретиката на фактите - не разколебава и не опровергава доказателствената сила,
както на протокола, а така и на снимковия материал /арг. от чл.189 ал.15 ЗДвП -
официалният документ служи за доказване на факти от предмета на доказване, като е
допустимо доказване с всички допустими процесуални способи/. Преценката за
същественост на конкретни реквизити от протокола следва да се основава на
съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите писмени
доказателства от преписката.
От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система №5-33-20
от 06.08.2020. /от адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното
техническо средство е преминало съответната проверка, като неговата годност е до
4
06.08.2021г.
От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. се установява, че то касае използваното АТСС
TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ което е със срок на валидност до 24.02.2020г.
Действително датата на установеното нарушение е 27.01.2021г. но в случая следва да
се вземе предвид и текста на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Същия текст
гласи, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип“. Тъй като АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ е преминало
съответната проверка към датата на нарушението, а и в последствие е преминало
такава проверка, както през 2019г. а така и през 2020г., като неговата годност е
удължена вече до 06.08.2021г. 15.10.2020г., то следва извода, че заснемането на
нарушението е било извършено с разрешено и валидно техническо средство.
По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателя АТ. АС. Т. да е
упражнила правото си да декларира писмено, че установеното на 27.01.2021г.
нарушение при движение на собствения на „Атрим“ ЕООД автомобил, чийто законен
представител (управител) е именно Т., съгласно наличната в преписката информация и
тази на сайта на Търговски регистър /достъпна в интернет на адрес
registryagency.bg/.да е направено при управление на автомобила от друго лице,
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Следователно, установената от закона
презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика
(законния представител на юридическото лице, собственик), то именно собственикът
(законният представител на юридическото лице собственик) на МПС-то се смята за
извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.
При тази установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на
жалбоподателят, като представляващ -„Атрим“ ЕООД, което е собственик
установеното МПС е осъществен съставът на вмененото му административно
нарушение. Нарушението за което е ангажирана неговата отговорност, касае
превишаване на разрешената скорост, която за път в извън населено място за което е
въведено ограничение, е била до 60 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената
като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на
производството доказателства се установява съставомерността на констатираното
нарушение, тъй като автомобилът на -„Атрим“ ЕООД, представлявано от АТ. АС. Т. е
заснет при движение със скорост от 97 км/ч, с автоматизирано техническо средство,
като при определяне на размера на точната скорост и глобата е отчетена и допустимата
грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване на скоростта, при въведено ограничение от
60 км/ч.
5
При определяне на наказанието, АНО се съобразил изцяло с това, че
нарушението е в извън населено място и превишението се явява с 37 км.ч. над
допустимата скорост, то на нарушителя е била наложена глоба, чийто размер е бил
изцяло съобразен с предвиденото в закона. Видно от обжалвания електронен фиш, то
наказанието е определено на основание чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП. Същия предвижда, че
„Водач, който превиши разрешената максимална скорост в извън населено място, се
наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 км/ч глоба 300 лв. За съдът не е
налице възможност да коригира така определената от АНО глоба в размер на 300 лева,
като може единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за
присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е
дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да
бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 80 до 120 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки
спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и
правна сложност, поради които съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата
и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от
АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив.
Мотивиран от горното Съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4517334 издаден
от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21,ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на АТ. АС.
Т., с ЕГН **********, в качеството му на законен представител на фирма „Атрим“
ЕООД с ЕИК200919475 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, СПЗ, ул. „
Крайезерна“ №1, СБ ГЕЦ, е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 300.00 лв.
ОСЪЖДА АТ. АС. Т., с ЕГН ********** с адрес гр. Пловдив, ул. „Черешово топче“
№ 4, ет.4, ап.24, да заплати на ОДМВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз
Богориди” № 7, сумата от 80.00 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско
възнаграждение.
6
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7