РЕШЕНИЕ
№ 615
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300503167 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.108
от ЗС.
Постъпила е въззивна жалба от М. Л. Ч., ЕГН **********, Л. Л. Г.,
ЕГН **********, АН. Г. С., ЕГН **********, Г. Г. С., ЕГН ********** и С. Г.
АТ., ЕГН **********, чрез адв. С. В., против Решение № 2622/13.08.2021г. по
гр.д.№ 3605/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., с което са
отхвърлени предявените от М. Л.. Ч., ЕГН **********, Л. Л. Г., ЕГН
**********, АН. Г. С., ЕГН **********, Г. Г. С., ЕГН ********** и С. Г. АТ.,
ЕГН **********, против Държавна опера- Пловдив, Булстат ********* с
адрес: гр. Пловдив, пл. *., искове за признаването за установено по
отношение на Държавна опера- Пловдив, че М. ЛЮБ. Ч., Л. Л. Г., АН. Г. С., Г.
Г. С. и С. Г. АТ., са собственици на общо 4/6 ид.ч. от 21/40 ид.ч. от ТАВАН
на сградата с идентификатор 56784.520.1095.1 по КК и КР на гр. Пловдив, с
приблизителна площ от 204 кв.м., разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.520.1095, с адрес: гр. Пловдив, ул. *** и както и за
осъждането на Държавна опера- Пловдив да предаде на М. ЛЮБ. Ч., Л. Л.
Г., АН. Г. С., Г. Г. С. и С. Г. АТ., владението на посочените идеални части;
1
както и са осъдени да заплатят на Държавна опера - Пловдив, Булстат
********* с адрес: гр. П., пл. ***1, сумата от 800.00 лева- разноски в
производство. Молят да бъде отменено изцяло и вместо да се постанови
друго, с което да се увжат.
Въззиваемата страна Държавна опера - Пловдив, чрез юрк. И. И.,
депозира писмен отговор, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира
разноски.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от М. ЛЮБ. Ч., Л. Л. Г., АН. Г. С., Г.
Г. С. и С. Г. АТ. против Държавна опера – Пловдив е заведена искова молба,
ведно с писмени уточнения към нея неразделна част /на л.25, л.32, л.49 и
л.95/, с която се посочва, че са наследници на М. Г. Г., починала през 2000г.,
която била единствен наследник на К. Н.. С решение на комисия по чл. 11
ЗОЕГПНС от 1948г. бил отчужден в полза на държавата първи етаж от сграда
с адрес: гр. П., ул. **, заедно с три избени помещения, 1/2 ид.ч. от дворното
място и от общите части на сградата. След това с договор от 1982г. М. Г.
продала на „Народна опера Пловдив“, (сега с наименование Държавна опера
Пловдив) втория етаж, заедно с три избени помещения, с тавана и 19/40 ид.ч
от общите части на сградата и дворното място. Със ЗВСОНИ е била
възстановена собствеността върху одържавения през 1948 г. имот.
Ответникът отказвал да им предаде владението върху тавата, защото в
сделката от 1982г. като неин предмет бил отразен и тавана, без банското
помещение и стаята до него. Считат, че таванът на сградата представлява
обща част и като такава с него не можело да се извършват разпореждания без
обекта, към който принадлежи. Предвид горното като част от наследниците
на М. Г. считат, че се легитимират като собственици на 4/6 ид.ч. от 21/40 ид.ч.
от тавана на сградата. Искат ответникът да бъде осъден да им предаде
владението на 4/6 ид.ч. от 21/40 ид.ч. от тавана на сградата, като обосновават
обема на претенцията си с това, че част от съсобствениците могат да искат
връщане на вещта за цялата неоснователно владяна част. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран Писмен отговор на исковата
молба от ответника, с които се оспорват претенциите. Възразява, че правото
на собственост върху тавана принадлежи единствено на него съгласно
договора от 1982г. Оспорва се възражението за несамостоятелност на тавана.
2
Счита, че таванът представлявал самостоятелен обект, което било видно от
Акта за завземане на недвижим имот като държавен. В него не били описани
части от тавата и собствеността останала за М. Г., която след това я
прехвърлила на ответника. Дори да се приеме, че таванът е бил обща част, то
тя е била такава по предназначението си, защото разполагала с достатъчно
височина и обем за обособяването на самостоятелни помещения. Прави
възражение за придобиването на имота по давностно владение.
В хода на производството са приети Основна и Допълнителни
СТЕ, изготвени от в.л. арх.Р. И. –Н.. Разпитан е и св. И. М. И., без родство със
страните, служител в Държавна опера – Пловдив от 1998г.
Районният съд, за да отхвърли предявените искове, излага
основни съображения, че поначало таванът /пространството между покрива и
плочата на последния етаж/ е обща част. Когато е общ по естеството си, е
предназначен да обслужва всички самостоятелни обекти и сградата, като
цяло, няма самостоятелно правно значение и не може да променя
предназначението си. Поради това не може да бъде обект на самостоятелно
придобиване, включително като обслужващ някой от самостоятелните обекти
в етажната собственост.
Посочва, че общи по предназначението си са само онези общи
части, без които сградата може да съществува, но все пак те са създадени да
обслужват всички собственици и обитатели. Характерно за такива общи
части е, че тяхното предназначение може да се промени. При тавана,
критерий за това дали е обща част по предназначение е възможността да се
преустрои в самостоятелни или обслужващи помещения. Позовава се на -
Решение № 173 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2562/2008 г., ГК, IV о.
Районният съд изтъква, че от приетите по делото експертизи се е
установило, че таванът има необходимата височина, за да се обособят
отделни помещения в него, макар те да не могат да се обособят като
самостоятелни обекти. Такива са реализирани в момента от ответника, но
между страните няма спор, че за това преустройство е била използвана
съществувалата височина. По делото няма данни, а и не се твърди от
страните, обемът на тавана да е бил променян през годините, като следва да се
има предвид, че сградата е недвижимо културно наследство.
Съгласно събраните гласни доказателствени средства
изграждането на помещенията е станало преди около 10 години, като преди
това таванът е представлявал едно общо помещения, което е ползвано за
архив на операта. Отново според заключението на основаната и
допълнителната експертиза достъп до тавана се осъществява по дървено
3
стълбище от втория етаж на сградата. Стълбището продължава и до първия
етаж, но от него в момента не може да се осъществи достъп, защото
съществувалата врата е трайно затворена и помещението, до което е водела е
преустроено в стая за гости. Констатирано е и наличието на врата от
стълбището към двора, но и този изход е практически затворен след
реализиране на допълнително строителство.
Районният съд посочва също, че от представения по делото
нотариален акт от 1982г. се е установило, че М. Г. е продала на Народна
опера Пловдив, със съгласието на Министерството на финансите, втория
етаж от двуетажната жилищна сграда, с избени помещения, без тези които са
били отчуждени, с тавана, без банското помещение и стая до него.
Общите по естеството си части /основите на сградата, външните и
носещите стени, покривът на сградата и др./ задължително се придобиват
заедно с придобиването на самостоятелен обект в сградата, в размер,
определен по правилото на чл. 40 ЗС, а стойността им се включва в цената на
отделния обект /ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС/.
За разлика от тях, общите по предназначение части е възможно
да не бъдат общи на всички етажни собственици, ако такова предназначение
не им е било дадено.
Тъй като за учредяването на етажна собственост не е необходим
специален акт, от значение е моментът, в който съответното предназначение е
било придадено. Когато това е станало преди отделните самостоятелни
обекти да са разпределени в изключителна собственост между различни
собственици, т.е. преди възникването на етажната собственост, меродавно за
приобретателите на тези обекти е предназначението, което е било придадено
по волята на едноличния собственик на сградата.
Районният съд мотивира, че в конкретния случай, етажната
собственост е възникнала с властнически акт, чрез който е бил отчужден един
от етажите. В самия документ, в пълното описание на сградата са включени
само двата самостоятелни етажа- първи и втори, с килери и мазета.
Таванският етаж към онзи момент не е бил разделен на отделни помещения,
извън два килера (каквито са описани като принадлежност към всеки етаж) и
баня, съгласно представена скица- л. 130 по делото.
Същевременно от построяването на сградата в северната й част е
съществувало дървено стълбище, запазено и към настоящия момент, което е
свързвало и двата етажа с тавана.
По делото не се твърди от ответника и няма доказателства
4
затварянето на вратата към първия етаж да е извършено от едноличния
собственик преди отчуждаването през 1951г. Данни за такова вътрешно
преустройство има едва след възстановяването на собствеността 1991г.
С оглед на така изложената хронология на фактите и доколкото
цялата сграда първоначално е принадлежала на едно лице, Районният съд е
наложил извод, че едноличният собственик е придал на тавана
предназначението да обслужва и двата етажа. Поради това като обща част
на сградата към 1951 г. отчуждаването е породило действие по отношение на
него.
Районният съд налага правен извод, че независимо от горното,
частта на Държавата е преминала след реституцията в собственост на М. Г.,
и всички нейни наследници след смъртта й, поради което и подлежи на
уважаване направеното от ответника възражение за придобиване по давност
на идеалните части на наследниците.
Когато подпокривното пространство е обща част по
предназначение, т.е. има нужната височина, обем и в него могат да се
изградят спомагателни помещения на всеки един от собствениците на
обекти в етажната собственост, или има изградени такива, те могат да
преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците или да се
придобият по давност. Позовава се на Решение № 409 от 26.05.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 224/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 743 от 14.03.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1720/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 118 от 7.01.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 3138/2014 г., II г. о.
Ответникът е имал достъп до тавана и го е използвал с
категоричност поне от 2008-2009 година, поради което и притежаваните от
ищците ид.ч. са придобити по давност, защото до подаването на исковата
молба на 02.03.2020г. е изтекъл предвидения в чл. 79 ЗС 10-годишен срок.
Така целият таван е станал принадлежност към втория етаж от сградата.
Преустройството му през 2010 - 2011 г. не влияе върху
възникването на право на собственост. Към момента на завеждането на
исковата молба таванският етаж не е собственост на ищците, защото правата
им са били погасени с придобиването им от другия етажен собственик на
основание давностно владение.
Представените договори за наем за първия етаж и част от тавана
не прекъсват владението, защото не удостоверяват то реално да е било отнето
за период от 6 месеца, необходим за прекъсването на придобивната давност.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
5
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С въззивната жалба се посочва изрично, че с обжалваното
решение на Районния съд са направени няколко верни фактически и правни
изводи, както следва:
че с отчуждаването на първия жилищен етаж от сградата със
ЗОЕГПНС от 1948 год., в която се намира процесното подпокривно
пространство, върху сградата е възникнала етажна собственост между
Държавата и Е. К.Г. - като наследник по закон на баща си К..Ив.Н.- и брат си
И. К.Н. /починали съответно- през 1914 год. и 1919 год./;
че сградата е продължила да съществува в режим на етажна
собственост и след като наследодателката на ищците - М. К.Г. е продала на
ответника втория етаж на сградата със сделката по Нот. акт № 195/24.03.1982
год., както и след като отчужденият първи етаж на сградата по ЗОЕГПНС е
бил реституиран със ЗВСОНИ /Д.в. бр. 15 от 21.02.1992 год./ в полза на М. К.
Г. и-
трето -правилно са установени и фактите, установяващи
конкретните права на собственост на всеки от ищците, а именно: ищците -
Л. Л. Г. и М. Л. Ч. - като две от общо трите наследници по закон на Л. И. Г. са
с квоти по 1/12 ид.ч. / по 1/3 от %/ , ищците А. Г. С. и Г. Г. С.- като правнуци
на Н. И. С. /сестра на Г. И.Г / - наследяват с квоти по 1/8 ид.ч. / по ½ от 1/4 /,
ищцата С. Г. АТ. - като внучка на А. И. Г. -/сестра на Г. И. Г./ наследява с
квота 1/4 ид.ч. /съгласно удостоверението за наследниците на К. И. Н./. Или-
общата квота на ищците е 4/6 ид. части, от първия /реституирания/ етаж
на сградата със ЗВСОНИ от 1992 год., респ. 4/6 ид. ч. от общите части на
сградата – етажна собственост, които общи части с оглед на сделката за
продажба на ВТОРИЯ етаж на сградата с Нот. акт № 195 /24.03.1982 год. са
били определени на 21/40 ид. ч. за собственика на първия жилищен етаж на
сградата, съответно- 19/40 ид.ч. на собственика на втория жилищен етаж на
6
сградата.
Жалбоподателите обаче считат за неправилен правния извод на
Районния съд, че е основателно възражението на ответника, че той бил
придобил собствеността върху притежаваните от ищците идеални части от
подпокривното пространство на сградата в резултат на давностно владение
продължило повече от 10 години съгл. чл. 79 от ЗС и че целият таван е станал
принадлежност към втория етаж на сградата- който е собственост на
ответника по силата на посочената сделка от 1982 год.
Този неправилен правен извод на Районния съд бил допуснат, с
оглед на съображенията,
че след като подпокривното пространство има необходимата
височина и обем, даващи възможност в него да се изградят спомагателни
помещения на всеки един от собствениците, или има изградени такива - те
могат да преминат в самостоятелна собственост на някой от собствениците
или да се придобият по давност. Понеже само ответникът имал достъп до
тавана и го ползвал поне от 2008-2009 год., то затова е придобил
притежаваните от ищците идеални част;
и че липсвали по делото данни придобивната давност на
ответника да е била прекъсната чрез отнемането му за срок повече от 6
месеца
Жалбоподателите изтъкват, че Районният съд е цитирал с
решението си 3 бр. решения на ВКС, но дори не е споменал за ТР №
34/15.08.1983 год. по гр.д. № 11/1993 г. на ОСГК на ВС - на което в
защитата по същество се позовават ищците във връзка с довода си, затова, че
е недопустимо придобиването по давност на подпокривното пространство на
сгради в режим на етажна собственост, тъй като представлява обща част на
сградата ЕС.
На следващо място възразява, че констатацията на Районния съд,
че само ответникът имал достъп до тавана противоречи на установеното по
делото от основното заключение на в.л. арх.Р.Н. /стр.7 абз. предпоследен/, че
стьлбищната клетка изградена за директен достъп до тавана е достъпна и от
всеки от двата жилищни етажи. Ответникът е извършил през 2017 год.
незаконно /без строителни книжа /преустройство - като с плоскости от
7
гипсокартон са обособени помещения /стаи със санитарни възли/ за
временно обитаване като жилища. Затова по сигнал на собствениците на
първия жилищен етаж, компетентните органи на Община гр.Пловдив са
съставили Констативен акт № 5/22.02.2017 год. - последван от Заповед № РД-
17-333/29.03. 2017 г. на кмета на Район Централен с която се забранява
ползването на обекта. /справка- основното закл. на в.л. арх.Р.Н. - стр. 6/8 -абз.
втори /. Освен че са резултат на незаконно преустройство са и при липса на
съгласие на собствениците на първия жилищен етаж, обособените тавански
стаи предназначени за жилищни нужди нямат статут на самостоятелни обекти
на правото на собственост. Затова - те не могат да бъдат обект на
транслативни сделки, нито на оригинерно придобиване на правото на
собственост.
На следващо място, жалбоподателите възразяват, че Районният
съд не е обсъдил Писмото на ответника - Изх. № РЯ 07-58/23.03.2017 год. -
представляващо отговор на писменото Искане на ищците до ответника - да
им се предоставят ключове от половината тавански помещения на сградата-
обособени в под покривното пространство с извършеното от него
преустройство.
С този отговор ответникът е заявил, че притежава тавана на
сградата без банското помещение и стаята до него по силата на договора
сключен с Нот. акт № 195 /1982 год. и затова искането им е неоснователно.
Колкото до банското помещение и стаята до него -ответникът нямал ключ и
достъпът до тях бил безпрепятствен. Ответникът не е твърдял да е
упражнявал владение върху чуждите идеални части от таванското
подпокривно пространство и да ги е придобил по оригинерен начин.
Промяната на основанието на владението, превръщането му от държане във
владение за себе си - за да има правен ефект за оригинерно придобиване на
чуждите идеални части - следва да бъде доведено до знанието на собственика
/съсобственика/ и последният да се отнесе пасивно /с безразличие/на това.
Това условие в случая очевидно липсва с оглед на изложеното по горе. След
като Районният съд е приел, че ответникът е придобил по оригинерен начин
идеалните части от подпокривното пространство принадлежащи на
собствениците на първия жилищен етаж от сградата, той мълчаливо е приел,
че сделката сключена с Нот. акт № 195/1982 год. не е произвела действие за
8
тези части, защото прехвърлителят /М. Г./ не е била собственик на цялото
подпокривно простра нство на сграда, която е в режим на етажна собственост.
Въззивната инстанция намира, че възраженията на
жалбоподателите са основателни. Както се посочи, няма спор между
страните, а и това се установява от писмените доказателства, че ищците
притежават общо 4/6 ид.ч. от етаж първи на процесната жилищна сграда,
ведно с 4/6 ид.ч. от 21/40 ид.ч. от общите части на сградата. Също така е
безспорно, а и Районният съд правилно е приел, че предназначението на
тавана е да обслужва и двата етажа. Действително, когато подпокривното
пространство разполага с необходимите височина и обем, по принцип в него
могат да се изградят спомагателни помещения на всеки един от
собствениците на обекти в етажната собственост. Обособяването на тези
реални помещения, обаче, не е безусловно, а е предпоставено от съгласието –
мълчаливо или писмено на всички съсобственици на тази обща част. В
конкретния случай не само, че не е налице постигнато съгласие за
разпределение на общата част или обособяване на част от нея за ползване, но
и изрично собствениците от първия етаж са подали възражение срещу
незаконното преустройство до Община – Пловдив, район Централен, което е
било уважено. Най- напред, след извършената проверка на място на обекта
„Преустройство на таван в жилищни помещения със санитарни възли“,
приключила с Констативен протокол от 17.08.2015г., съставен от комисия в
троен състав гл. специалист инж. А. П., гл. специалист инж. К. К. и ст.
Специалист инж.А. В., е установено, че помещенията вече не се ползват за
живеене; премахнато е обзавеждането в стаите и оборудването в санитарните
възли. След това във времето видно от констатациите на Основното
Заключение на СТЕ, че при извършена справка в Община – Пловдив, район
Централен, от в.л. арх.Р. И. – Н., не са й били представени строителни книжа
за вътрешни преустройства на сградата или части от нея. Установила е, че
има извършена процедура по обследване на незаконно строителство –
промяна на предназначение за таван, за живеене. При налични строителни
книжа за обект „Преустройство на таван в жилищни помещения със
санитарни възли“, след проверка са издадени Констативен акт №
5/22.02.2017г. за извършена проверка на обекта и Заповед № РД -17 -
333/29.03.2017г. на Кмета на район „Централен“, с която е забранено
ползването на обекта. Експертизата е разгледана в открито съдебно
заседание на 13.04.2021г. след обстоен разпит и въпроси към вещото лице,
което изрично е отговорило, че в Община –Пловдив не са й били представени
строителни книжа за това преустройство. От район Централен й казали, че
„нямало такива“. При положение, че липсва необходимото съгласие /устно
9
или в писмена форма/ от другите съсобственици за изграждане на
самостоятелни или спомагателни помещения, то същите не могат нито да
преминат в самостоятелна собственост на някои от съсобствениците, нито да
бъдат придобити по давност – ТР № 34/15.08.1983г. по гр.д.№ 11/1983г.,
ОСГК. В тази насока е и Решение № 118 от 7.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3138/2014 г., II г. о. Районният съд, за да уважи исковете е приел и, че е
изтекла в полза на ответника общата десетгодишна придобивна давност. За да
бъдат придобити по давност тези помещения на тавана, обаче, е следвало
владеенето по отношение на тях да бъде явно, непрекъснато, спокойно,
несмущавано и необезпокоявано. В случая това не е така, първо, поради
възникналите спорове между съсобствениците относно фактическото
обособяване и законността на изграждането на помещенията, което се е
оказало в нарушение на строителни правила и норми, след извършена
проверка от съответните длъжностни лица. На следващо място, по делото е
налице писмено доказателство - Писмо с изх.№ РЯ 07-58/23.03.2017г. –
отговор на писмено искане на ищците до ответника за предаване на
ключовете за същите тавански помещение и за заплащане обезщетение за
използваната част. Въззивният съд намира, че показанието на разпитания
свидетел И. И., ***при ответника, също не води до извод, че е изтекъл
периода за придобивна давност, затова защото е казал, че преустройството е
извършено през 2010- 2011г., а исковата молба е заведена на 02.03.2020г.,
тоест липсват категорични данни за изтичане на десетгодишен срок без
прекъсване. По отношение на довода за достъпа до тавана чрез стълбището,
вещото лице арх.Р. И. – Н., след направения оглед на място, е констатирала,
че за да се достигне до таванския етаж трябва да се премине през целия първи
или целия втори етаж на сградата. Съществено пояснение е направено и за
това, че таванският етаж има потенциал за вътрешно преустройство и
промяна на предназначението му, без промени в носещата конструкция на
сградата, но тъй като е индивидуален паметник на културата, трябва да има
одобрен проект за преустройство. С Допълнение към Заключението /на л.119/,
вещото лице изрично е посочила, че сградата е единична недвижима
/архитектурна/ ценност /паметник на културата/. Сградата е деклариран
архитектурно- строителен паметник на културата от ново време, ансамблово
значение. След направена устна справка в НИНКН е получила отговор, че
обектът има досие с приложени графични материали – типологични скици.
Обжалваното решение се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено изцяло, а вместо него ще се постанови друго, с което ще се
уважат предявените искове по чл.108 от ЗС.
10
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на М. Л. Ч. сумата 2 515 лв. за направени разноски по гр.д.№
3605/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, съгласно представен списък
на разноските /на л.146/, и сумата 93,45 лв. за направени разноски по гр.д.№
3167/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с. за внесена държавна
такса за обжалване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Отменя Решение № 2622/13.08.2021г. по гр.д.№ 3605/2020г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., с което са отхвърлени
предявените от М. ЛЮБ. Ч., ЕГН **********, Л. Л. Г., ЕГН **********, АН.
Г. С., ЕГН **********, Г. Г. С., ЕГН ********** и С. Г. АТ., ЕГН
**********, против Държавна опера- Пловдив, Булстат ********* с адрес:
гр. Пловдив, пл. ****, искове за признаването за установено по отношение
на Държавна опера- Пловдив, че М. ЛЮБ. Ч., Л. Л. Г., АН. Г. С., Г. Г. С. и С.
Г. АТ., са собственици на общо 4/6 ид.ч. от 21/40 ид.ч. от ТАВАН на
сградата с идентификатор 56784.520.1095.1 по КК и КР на гр. Пловдив, с
приблизителна площ от 204 кв.м., разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.520.1095, с адрес: гр. Пловдив, ул. **** и осъждането
на Държавна опера- Пловдив да предаде на М. ЛЮБ. Ч., Л. Л. Г., АН. Г. С., Г.
Г. С. и С. Г. АТ., владението на посочените идеални части 4/6 ид.ч. от 21/40
ид.ч.; както в частта, с която са осъдени да заплатят на Държавна опера -
Пловдив, Булстат ********* с адрес: гр. Пловдив, пл. ****, сумата от 800,00
лева- разноски в производство.
Като вместо това постановява-
Признава за установено по отношение на Държавна опера -
Пловдив, Булстат ********* с адрес: гр. Пловдив, пл. ***, че М. ЛЮБ. Ч., Л.
Л. Г., АН. Г. С., Г. Г. С. и С. Г. АТ., са собственици на общо 4/6 ид.ч. от
21/40 ид.ч. от ТАВАН на сградата с идентификатор 56784.520.1095.1 по
КК и КР на гр. Пловдив, с приблизителна площ от 204 кв.м., разположена в
поземлен имот с идентификатор 56784.520.1095, с адрес: гр. Пловдив, ул. ***.
Осъжда Държавна опера - Пловдив, Булстат ********* с адрес:
гр. Пловдив, пл. ***, да предаде на М. Л. Ч., ЕГН **********, Л. Л. Г., ЕГН
11
**********, АН. Г. С., ЕГН **********, Г. Г. С., ЕГН ********** и С. Г. АТ.,
ЕГН **********, общо 4/6 ид.ч. от 21/40 ид.ч. от ТАВАН на сградата с
идентификатор 56784.520.1095.1 по КК и КР на гр. Пловдив, с
приблизителна площ от 204 кв.м., разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.520.1095, с адрес: гр. Пловдив, ул. ***.
Осъжда Държавна опера - Пловдив, Булстат ********* с адрес:
гр. Пловдив, пл. ***, да заплати на М. Л. Ч., ЕГН **********, сумата 2 515
лв. за направени разноски по гр.д.№ 3605/2020г. по описа на Районен съд –
Пловдив и сумата 93,45 лв. за направени разноски по гр.д.№ 3167/2021г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с. за държавна такса.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12