№ 79
гр. Ловеч , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20214310200252 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 552990 – F556353/23.12.2020 год. на Живко
Иванов Адамов – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико
Търново в ЦУ на НАП, е наложена на основание чл. 185, ал.1, пр.2 от ЗДДС
имуществена санкция в размер на 500. 00 /петстотин/лева на ЕТ”Д.** - Ц.Г. -
Г. Б., представлявано от ЦВ. В. Г., за това, че при извършена проверка в 13:35
часа на 20.06.2020 год. в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на
ЗДДС - павильон №2, находящ се в с.К., общ.Летница, местност „М.”,
стопанисван и експлоатиран от ЕТ”Д. - ** - Ц.Г. - Г.Б.” е установено, че не за
всяка извършена покупка, заплатена в брой се издава фискална касова
бележка от фискално устройство. При извършена покупка от клиент в
присъствието и под наблюдението на проверяващия екип на 1 бутилка
минерална вода 1,500 л., на стойност 1,50 лв., заплатени от клиента в брой в
13:33 часа, извършилата продажбата М. Б .А. – продавач в обекта, прие
плащането в брой, но не издаде касова бележка от наличното в обекта,
работещо, технически изправно и регистрирано в НАП, фискално устройство
модел „DATECS-DP 25”, с Инд.№ на ФУ DТ 495743 и Инд.№ на ФП
02495743. При последвала контролна покупка от проверяващия екип на 1
магнит на единична стойност 2,50 лв., 1 бутилка Кока-Кола – 0,500 л на
единична стойност 2,00 лв. и 1 бутилка Pepsi – 0,500 л на единична стойност
2,00 лв., обща стойност 6,50 лв., заплатени в брой в 13:34 часа от Др. Н. Д. –
1
старши инспектор по приходите, с банкнота от 10,00 лв., на извършилата
продажбата, която прие плащането в брой, върна ресто, но отново не издаде
касова бележка от наличното в обекта фискално устройство модел „DATECS-
DP 25”, което представлява нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 год.на МФ.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
ЕТ”Д. **-Ц.Г.-Г.Б.”, представлявано от ЦВ. В. Г., който го обжалва в срок и
излага, че същото е неправилно и незаконосъобразно и е постановено при
неизяснена фактическа обстановка. Излага, че в обекта се издават касови
бележки за всяка продажба и че на процесната дата продавачката е издавала
касови бележки за всички продажби, което е видно от наличния оборот, тъй
като при неиздаване на касови бележки фактическата наличност ще е повече
от отчетеното във ФУ, а в конкретния случая не е така, дори наличните пари
са с 1,40 лв. по-малко от отчетените във ФУ. Счита, че наказващият орган не
е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като на практика не е
проверил законосъобразността и обосноваността на акта и не е разследвал
спорните обстоятелства. Излага, че в НП не е формулиран и конкретен състав
на административно нарушение, а административнонаказващият орган се е
задоволил да преразкаже извършената проверка, което е съществено
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на правото му на
защита. Излага, че е наруен чл.40, ал.1 от ЗАНН акта да се състави в
присъствие на свидетелите, както и че е допуснато съществено нарушение,
тъй като не е посочено пълното наименование на цитираната наредба. Счита
за необоснован извода, че не са налице условията за прилагане на чл.28 от
ЗАНН. Поради изложеното моли съда обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован се явява
адв.Г.Г., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения за
допуснати процесуални нарушения, като излага, че изцяло в тежест на
административнонаказващия орган е да докаже всички фактически и правни
основания за издаване на НП. Сочи, че трябва да се държи сметка на
обстоятелството, че служителите на НАП изначално опорочават процеса не
само срещу тази фирма, а по принцип не може да се стигне до разкриване на
обективната истина, защото игнорират всички свидетели, които са
2
безпристрастни и незаинтересовани, не записват имена на нито един свидетел
очевидец, присъствал в обекта. Дори лицето, което е закупило вода за 1,50
лв., неговите имена също не са отразени, за да може да бъде разпитан и да се
изясни истината дали в действителност не е издадена касова бележка, остават
само показанията на служителите на НАП, които имат материален интерес и
йерархична зависимост. Обръща внимание на издаването на НП в едни
крайно необосновани срокове, което води до това да дойдат свидетелите след
една година и да не помнят нищо. Не оспорва датата на издаване на НП, но
счита за много фрапантно, че официално НП е издадено няколко дни преди
да изтече 6 месечния срок, а след това пътувало два месеца от гр.Плевен
докато му е връчено - на 23.12.2020 г. е издадено НП и му е връчено на
04.03.2021 г. В самото НП не се анализира обстоятелството, че касовата
наличност отговаря на отразеното в касовия апарат, има противоречие от една
страна между субективните възприятия на свидетелите, че били извършени
продажби, като не е издадена касова бележка, а от друга страна обективната
находка, че сумата съответства, дори с лев и нещо е по-малко, което вероятно
се дължи на грешка на продавача. Излага, че ако не се издават касови бележки
в наличния оборот би имало разлика в касовата наличност и отчетената
такава в плюс, а разликата е в минус. Поради изложеното моли съда да
отмени НП като незаконосъобразно, като на основание чл.38, ал. от Закона за
адвокатурата му присъди възнаграждение съгласно правилата на Наредба №1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът - ТД на НАП – Велико Търново, редовно призован се
представлява от юриск.И., която моля да отхвърлите жалбата, като недоказана
и неоснователна и потвърдите НП в цялост. Излага, че
административнонаказателното производство е протекло правилно и
законосъобразно. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки или продажби в търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство. С Наредба Н-18 от 2006
г. на МФ е определено прилагането на чл.118 от ЗДДС както и реда и начина
за издаване на фискални касови бележки. Текста на чл.118, ал.1 от ЗДДС е
доразвит в чл. 25, ал.1 от Наредбата. От анализа на цитираните разпоредби се
налага извода, че в случая е възникнало задължение за издаване на фискална
касова бележка, в случая на контролната покупка извършена от органите по
3
приходите. Описаната като част от проверката фактическа обстановка, в
която е отразена покупка на клиент преди посочената контролна покупка не
съдържа всички елементи за индивидуализиране на същото по вид
нарушение. Това отразяване е само част от фактическата обстановка,
установена по време на проверката, като и останалите факти и обстоятелства,
отразени в протокола, например разликата в касовата наличност. Сочи, че в
случая като не е осигурил издаване на фискален касов бон от фискалното
устройство налично и функциониращо в обекта ЕТ е нарушил разпоредбата
на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ, с което е осъществил
елементите на фактическия състав на чл.185, ал.1, пр. 2 от ЗДДС.
Административното нарушение се смята за извършено в случая с факта на
неиздаване на фискален касов бон, като в акта и в издаденото НП
нарушението извършено при контролната покупка на проверяващия екип е
очертано прецизно, като недвусмислено и ясно от изложените обстоятелства
е, че не е издадена фискална касова бележка, в което именно се изразява
релевираното нарушение. Счита, че от разпита на явилите се актосъставител
и свидетел при установяване на нарушението, приложените и приети по
делото доказателства още веднъж се потвърждават констатациите на АУАН,
поради което трябва да се кредитират изцяло като логични, последователни и
непротиворечиви. От наличните по делото доказателства е видно, че
представляващият е бил поканен за съставяне на акта, както и че последният е
връчен на редовно упълномощено за това лице. Последното не е депозирало
възражения. При издаването на НП, както и при съставянето на акта не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН, които
да ги опорочават. Акта е съставен от компетентно длъжностно лице, като
съдържа изискуемите реквизити, връчен е срещу подпис и е гарантирано
правото на защита на задълженото лице. Правилно е установен субекта на
нарушението предвид разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, която сочи, че в
предвидените от съответния закон случаи, на ЕТ се налагат имуществени
санкции за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на
тяхната дейност. Именно такова неизпълнение е установено и извършено в
конкретния случай. Разликата в касовата наличност отразена на стр. 2 от
протокола за извършена проверка не е относима като самостоятелно
доказателство към нарушението на чл. 25, ал.1, т.1 Наредба Н-18, установено
по отношение на контролната покупка на органите по приходите. Разликата
4
между фактическата и касовата наличност представлява нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба Н-18, а описанието на тази констатация в протокола е част от
съдържанието им. Излага, че не може да се твърди, че липсата на разлика или
наличието на минимална разлика, несъответстваща на стойността на
контролната покупка доказва или не доказва извършването на нарушение на
чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18. Разликата между фактическата и касовата
наличност може да се дължи както на неиздадени фискални касови бележки,
така и на невъвеждане или на неизвеждане от фискалното устройство на
служебни суми. Връчването на НП като отдалеченост във времето от датата
на издаването му няма отношение към неговата законосъобразност и
правилност. То е в зависимост от вътрешната организация на НАП при
осъществяване на дейността на органите й. Счита, че фактическите и правни
основания по делото са изяснени в цялост и доказани по категоричен начин от
всички представени по делото и събрани в хода му доказателства. Изтъква, че
служителите на НАП нямат материален интерес при каквото и да било
производство, т.е. те не получават някакво специално възнаграждение за брой
актове или качеството им, като възнагражденията им се формират на друга
база. Сочи, че жалбоподателя оспорва законодателни положения, а не факти и
обстоятелства, констатирани с протокола. Проверките в НАП се извършват
след нарочна резолюция, като служителите нямат право на избор кой обект да
поверят. Протоколът за проверка, съставен по установения ред и форма от
орган по приходите е доказателство за извършените от и пред него действия и
изявления и установените факти и обстоятелства. В хода на проведеното
съдебно следствие протоколът от извършената проверка не е оспорен от
жалбоподателя, като в хода на делото не са релевирани факти или
обстоятелства, които да доведат до изключването му от доказателствения
материал, като негодно доказателство по делото. Санкцията е
индивидуализирана съгласно чл.27, ал.1 от ЗАНН, като е съобразен и
размерът й. Предвид изложеното моли съда да потвърди НП в цялост, като
им присъди разноски за юрисконсултска защита в размер на 120 лв.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на
свидетелите Д.Д. и Х.Д., както и от становището на процесуалните
представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
5
На 27.06.2020 год. бил съставен Акт № F556353 за установяване на
административно нарушение от св.Д.Д., в присъствието на св. Х.Д., срещу
ЕТ”Д. **-Ц.Г.-Г.Б.”, за това, че при извършена проверка в 13:35 часа на
20.06.2020 год. в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС -
павильон №2, находящ се в с.К., общ.Летница, местност „М.”, стопанисван и
експлоатиран от ЕТ”Д. - ** - Ц.Г. - Г.Б.” е установено, че не за всяка
извършена покупка, заплатена в брой се издава фискална касова бележка от
фискално устройство. При извършена покупка от клиент в присъствието и
под наблюдението на проверяващия екип на 1 бутилка минерална вода 1,500
л., на стойност 1,50 лв., заплатени от клиента в брой в 13:33 часа,
извършилата продажбата М. Б .А. – продавач в обекта, прие плащането в
брой, но не издаде касова бележка от наличното в обекта, работещо,
технически изправно и регистрирано в НАП, фискално устройство модел
„DATECS-DP 25”, с Инд.№ на ФУ DТ 495743 и Инд.№ на ФП 02495743. При
последвала контролна покупка от проверяващия екип на 1 магнит на
единична стойност 2,50 лв., 1 бутилка Кока-Кола – 0,500 л на единична
стойност 2,00 лв. и 1 бутилка Pepsi – 0,500 л на единична стойност 2,00 лв.,
обща стойност 6,50 лв., заплатени в брой в 13:34 часа от Др. Н. Д. – старши
инспектор по приходите, с банкнота от 10,00 лв., на извършилата продажбата,
която прие плащането в брой, върна ресто, но отново не издаде касова
бележка от наличното в обекта фискално устройство модел „DATECS-DP 25”,
което представлява нарушение на чл.25, ал.1, т.1, от Наредба №Н-
18/13.12.2006 год.на МФ. По съставения акт жалбоподателят не е направил
възражения. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното
наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка,съдът приема следното:
АУАН е съставен от св. Др. Н. Д., на длъжност старши инспектор по
приходите в НАП, оправомощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП и съответно като такъв притежава правото
да съставя АУАН за посоченото нарушение. НП също е издадено от
компетентно лице, в случая от Живко Иванов Адамов – Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - Велико Търново в ЦУ на НАП, упълномощен със
заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.
6
Съдът намира, че наказателното постановление и АУАН са съставени в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице основания за прекратяване на
административнонаказателното производство. АУАН е съставен съгласно
изискванията на ЗАНН в присъствието на свидетелят, присъствал при
установяване на нарушението, като чл.43 от ЗАНН допуска подписване на
АУАН само от един свидетел. Същият е съставен в отсъствие на
представител на ЕТ, като е спазена процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН и е
връчен на пълномощник на ЕТ.
Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС /на основание на която
норма е ангажирана отговорността на ЕТ/, на лице, което не издаде документ
по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци.
Съответно в чл. 118, ал.1 от ЗДДС е регламентирано, че всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния
или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Чл.25 от
наредбата гласи: „Фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава
при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална
касова бележка.”
В случая безспорно санкционираният ЕТ има качество на задължено
лице по смисъла на чл.118, ал.1 от ЗДДС и е бил длъжен да регистрира и
отчита извършените от него продажби чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство. В този смисъл жалбоподателят е субект на
задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС и респ. при констатирано нарушение –
неиздаване на документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС, може да му бъде налагана
имуществена санкция на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС. Константна е
съдебната практика, че при прилагането на чл. 83, ал.1 от ЗАНН като
изключение от общия принцип на ЗАНН за личната
административнонаказателна отговорност на физическите лица, когато в
7
нормативен акт е предвидена възможност за реализиране на такава
отговорност по отношение на юридически лица за допуснати нарушения при
осъществяваната от тях дейност, тази отговорност е обективна /безвиновна/ и
при реализирането й не може да се търси и доказва вина, независимо от
формата й. Ето защо ангажирането на отговорността на ЕТ чрез налагане на
имуществена санкция по чл.185, ал.1 от ЗДДС не е обусловено от наличието
на виновно извършено административно нарушение от страна на физическо
лице. Обективният характер на регламентираната в чл.185, ал.1 от ЗДДС
отговорност за юридическите лица, изключва изследването и обсъждането на
въпроса за вината. Достатъчно е със санкционираното деяние да са
осъществени обективните елементи от състава на административното
нарушение. Отговорността на ЮЛ и ЕТ нито е обусловена и предпоставена от
личната административнонаказателна отговорност на физическото лице –
извършител на нарушението, нито изключва или поглъща тази отговорност.
Неоснователно е направеното възражение, че представлява съществено
процесуално нарушение непълното посочване на наименованието на
наредбата, чиято разпоредба е нарушена, тъй като както в акта, така и в НП е
изписан номера и датата на създаване на нарушената наредба на МТ, което в
достатъчна степен позволява яснота за жалбоподателя относно нормативният
акт, който е нарушил.
Въпреки изложеното, настоящата инстанция приема, че в хода на
извършената проверка, обективирана в протокол серия АА №
0294665/20.06.2020 г., съответно при съставяне на АУАН е допуснато
съществено нарушение на правилата, отразило се впоследствие и на
съставения АУАН и издаденото НП. На пръв поглед както АУАН, така и НП
съдържат пълно и точно описание на нарушението, правилно посочване на
правната му квалификация и съответно на санкционната норма, но при
внимателен прочит на изпратените с преписката писмени доказателства,
проследяване хронологията на събитията при извършване на проверката,
извършените от контролните органи действия и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства се налага извод за проведено и
приключило административнонаказателно производство при неизяснена в
достатъчна степен фактическа обстановка, вътрешни противоречия относно
описание на нарушението и посочване на обстоятелства, касаещи според
8
настоящия състав две отделни нарушения, извършени по различно време.
Видно от съставения АУАН, както и от разпита на свидетелите,
проверяващите първо като странични наблюдатели са възприели извършване
на продажба на клиент, заплатил в брой закупената стока, за която не му е
издадена касова бележка. След това са извършили контролна покупка на
описаните в акта стоки и при заплащането им не е издадена касова бележка,
след което са се легитимирали и са извършили проверката, констатациите от
която са отразили в съставения протокол. В крайна сметка не е ясно за кое
нарушение е санкциониран ЕТ – за това, че не е издадена касова бележка на
клиент, закупил стока преди проверяващите или за това, че при извършената
от тях контролна покупка не им е издаден касов бон. Съдът не споделя
възражението на юриск.И., че отразената покупка на клиент преди посочената
контролна покупка от проверяващите не съдържа всички елементи за
индивидуализиране на същото по вид нарушение и затова е описано само
като част от фактическата обстановка, тъй като видно от АУАН и НП то е
описано по същия начин, но не присъстват имената на клиента поради
липсата на въведена такава практика. Смесването на обстоятелства,
характеризиращи нарушението, констатирани по различно време и по един и
същ начин, което се установява от материалите по преписката и е изрично
посочено в акта и НП, води до неяснота относно описанието на нарушението
въобще и до нарушение на процедурата, по която следва да се проведе
административнонаказателното производство/Решение №36/24.02.2021 г. по
к.а.н.д. №25/2021 г. на Адмитистративен съд-Ловеч/. Нещо повече макар
разликата между фактическа и касова наличност да представлява отделно
административно нарушение, то в конкретния случай, фактическата
наличност е с 1,40 лв. по-малко от касовата наличност по ФУ, което е
индиция, че не се касае за неиздаване на касови бележки или поне за това, че
наказващият орган е следвало да изследва спорните обстоятелства и едва
тогава да направи извод за извършено административно нарушение.
На следващо място съдът приема за основателно възражението на адв.Г.
относно квалификацията на нарушението. В АУАН и в НП е посочен за
нарушен чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006 год., като следва да се има
предвид, че нито в акта, нито в постановлението е посочен чл.118, ал.1 от
ЗДДС, който съдържа в себе си състава на описаното административно
нарушение. Описанието на нарушението,обстоятелствата,при които е
9
извършено и правната му квалификация следва да бъдат ясно и точно
определени както в АУАН, така и в НП, в противен случай жалбоподателят е
възпрепятстван да научи в извършването на какво нарушение е обвинен,
което е недопустимо и е съществено процесуално нарушение, което води до
нарушаване правото му на защита.
Административно наказателното производство е формален процес,
поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за
налагане на административно наказание.
Настоящата инстанция приема,че при съставяне на АУАН и издаване на
НП са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя не е доказано по
безспорен и несъмнен начин.
По изложените съображения настоящата инстанция приема,че НП е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на процеса е основателна заявената от адв.Г. претенция
за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ съгласно чл.38, ал.2, във връзка с ал.1,т.3 от ЗА в минимален
размер по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като същата следва да бъде уважена в претендирания размер
от 300 лева, съгласно чл.18, ал.4 от Наредбата и ответника бъде осъден да му
заплати тази сума. Следва да бъде оставено без уважение искането на
юриск.И. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 552990 –
F556353/23.12.2020 год. на Живко Иванов Адамов – Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - Велико Търново в ЦУ на НАП, с което е наложена
на основание чл. 185, ал.1, пр.2 от ЗДДС имуществена санкция в размер на
500.00 /петстотин/лева на ЕТ”Д.** - Ц.Г. - Г. Б., представлявано от ЦВ. В. Г.,
за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год.на МФ,
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Г.В. Г.,
ЕГН: ********** сумата от 300/триста/ лева адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на юриск.И. за присъждане на
направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11