№ 31486
гр. София, 02.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110111259 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх. № 86693/15.03.2024г., адвокат И. Т. И., като процесуален представител
на М. В. Ш. моли съда да допълни постановеното по делото решение от 28.02.2024г. в частта
за разноските, като присъди на ответника разноски с оглед отхвърлената част от исковете. В
молбата е изложено, че за провеждането на о.с.з. от 19.12.2023г. е отправила молба за
отлагане, която не е уважена от съда, поради и което не е имала възможност в последното
заседание да претендира разноски и да приложи доказателства за заплащането им и списък
по чл. 80 от ГПК. В тази връзка моли за допълване на решението в частта за разноските.
В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК /ФИРМА/
моли молбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, доколкото в срок по
следното о.с.з. ответникът не е претендирал присъждане на разноски, не е представил
доказателства във връзка с това иска и списък с разноски. При условията на евентуалност
ако съдът счете молбата за допустима прави възражение за прекомерност, като се позовава
на ново постановеното решение на СЕС по дело № С-438/2022г.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В
първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такИ. по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще
да се произнесе в диспозитИ. по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на допълване на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с
решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решението
е връчено на молителя на 11.03.2024г., а молбата за изменение на решението в частта за
1
разноските е подадена в съда на дата 15.03.2024г., поради което съдът намира, че молбата е
подадена в законоустановения срок и е допустима за разглеждане по същество.
По същество молбата съдът намира за неоснователна.
С т. 8 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК ВКС се приема, че първата
от хипотезите на чл. 248, ал. 1 от ГПК има правната характеристика на допълване на
съдебния акт в частта за разноските и е процесуален способ за отстраняване непълноти при
формиране волята на съда. Тази хипотеза предполага валидно заявено и прието искане за
разноски /доколкото съдът не се произнася по отговорността за разноските служебно, а само
в случай на сезиране от страните/ и същевременно – пропуск на съда да се произнесе по
искането. Крайният момент, до който страните могат да отправят искания до съда за
присъждане на разноски и да представят списък е приключване на последното заседание в
съответната инстанция – чл. 80 от ГПК. В настоящия случай е било проведено едно съдебно
заседание без участието на процесуален представител на ответника. Действително е
подадена молба за отлагане на делото но съдът е счел, че не са налице предпоставките на
чл.142,ал.2 от ГПК за което е изложил мотиви в протоколно определение от 19.12.2023г.,
поради което не счита за нужно да ги преповтаря. До датата на това о.с.з. ответникът нито с
отговора на исковата молба, нито в о.с.з е направил искане за присъждане на разноски, не е
представил доказателства за реалното им заплащане, както и списък по чл. 80 от ГПК. Към
отговора е представено единствено пълномощно. Действително непредставянето на списък
по чл. 80 от ГПК препятства единствено възможността да се иска изменение на решението в
частта за разноските, но не и допълване на решението в тази част при пропуск на съда да се
произнесе по отговорността за разноски, чието присъждане обаче следва да е своевременно
поискано. Дори и да не бъде даден ход поради отсъствие на положителна процесуална
предпоставка или наличие на процесуална пречка, в т. нар. процес относно процеса, който в
откритото заседание се развИ. в условията на непосредственост и състезателност, всяка от
страните може да заяви искане за присъждане на разноски, придружено с доказателства за
извършването им. В настоящия случай до приключване на съдебното заседание от
19.12.2023г. не е направено искане за присъждане на разноски, от което следва, че
постановения акт не е непълен, нито е налице пропуск на съда при формиране на волята му.
Искането за присъждане на разноски и представянето на доказателства за заплащане им след
последното проведено по делото о.с.з., обуславя извод за неоснователност на молбата.
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 86693/15.03.2024г. на адвокат И. Т. И., като
процесуален представител на М. В. Ш. за допълване на постановеното по гр.д. №
11259/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав решение от 28.02.2024г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
2
препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3