РЕШЕНИЕ
№ 19713
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110147505 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 415, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ АД срещу С. С. П., с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 1343,75 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ***/*** г., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2022 г. до
изплащане на вземането; сумата от 28,62 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
05.04.2022 г. до 11.10.2022 г.; и сумата от 24 лв., представляваща такси за периода от
31.08.2022 г. до 09.09.2022 г.
Ищецът "***“ АД твърди, че на 05.10.2020 г. между него и С. С. П. е сключен
Договор за потребителски кредит № *** г., по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 7500 лв. Посочва, че кредитополучателят се
задължил да погаси задължението си на 60 месечни анюитетни вноски, с краен срок за
погасяване - 05.10.2025 г. Твърди, че длъжникът е преустановил плащането на месечните
вноски, поради което с покана, изпратена до длъжника, банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем, считано от 02.08.2022 г. Моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. С.
П..
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ
За основателността на исковете в тежест на ищеца е тежест на ищеца е да установи
наличието на валидно облигационно отношение между него и ответника по договор за
потребителски кредит, по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в
размера, посочен в исковата молба, а за ответника е възникнало задължението за плащане на
процесната сума; настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по
кредита, респ. на предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч., че
банката е упражнила потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за
което е уведомила ответника.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга.
От представения като писмено доказателство по делото договор за потребителски
кредит № *** от ***г., ведно с погасителен план към него, се установява, че ищецът в
качеството си на кредитор и С. С. П. в качеството си на кредитополучател са били
обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, по силата на
който ищецът се е задължил да отпусне на кредитополучателя кредит за текущи нужди по
„Програма за гарантиране на безлихвени кредити за защита на хора, лишени от
възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19“ в размер на сумата от 1500
лв. по банкова сметка с IBAN ***, със срок на издължаване 05.10.2025 г., платим на 60 равни
месечни погасителни вноски от 31,25 лв., с падежна дата 5-то число на месеца. Съгласно чл.
4, ал. 1 от договора кредитополучателят ползва гратисен период от 12 месеца, считано от
датата на сключване на договора до 05.10.2021 г. вкл., като по време на гратисния период
кредитополучателят не дължи плащане на главница по кредита. За усвоения кредит
кредитополучателят дължи на Банката фиксирана за целия срок на кредита годишна лихва в
размер на 0% (чл. 1, ал. 5 от договора). Според чл. 1, ал. 6 от договора кредитополучателят
не заплаща на Банката такси, комисионни и неустойки във връзка с кредита. Съгласно чл.11
при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Изпълнението на задължението на ищеца за предоставяне на кредит на С. С. П. в
уговорения размер се установява от представените по делото писмени доказателства –
банково бордеро № ***/*** г. и извлечение по сметката с IBAN ***. Ето защо, съдът намира,
че фактическият състав на договора за заем, а именно постигане на съгласие и предаване на
заетата сума в уговорения между контрагентите размер, е изпълнен.
От приетата и неоспорена от страните справка „Транзакции“ по Договор № *** за
периода от 05.10.2020 г. до 28.07.2023 г., се установява, че считано от 01.04.2022 г.
ответницата е изпаднала в забава в плащането на дължимите погасителни вноски. С оглед на
това, съдът намира, че е налице обективната предпоставка за настъпване на предсрочна
изискуемост, а именно допуснато от страна на длъжника неизпълнение на задълженията й
за погасяване в срок на една или повече вноски по кредита, поради което за кредитора е
възникнало изрично уговореното в чл. 11 от договора, право да направи кредита предсрочно
изискуем.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, настъпването на
предсрочната изискуемост е обусловено от проявлението в обективната действително както
на обективната предпоставка – неизпълнение на задължението на длъжника за плащане, така
и субективната – упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем
чрез изявление, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
2
обуславящи настъпването .
Съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 и
чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, тъй като моментът, към който се установява съществуването на
вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес. За да бъде
издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, когато в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се претендират суми въз основа на
твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо кредиторът да е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по реда на
чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или
осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но
упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече
настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ,
представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство
представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. (решение № 60009/02.06.2021 г. по т.
дело № 2891/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 10/25.02.2020 г. по т. дело № 16/2019 г.
на ВКС, ТК, II т. о и др.).
Предвид изложеното, съдът намира, че с получаване на 01.04.2024 г. на препис от
исковата молба, ведно с приложенията от ответницата, предсрочната изискуемост е
настъпила, поради което ищцовата претенция е доказана по основание и размер.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, се явява основателен и доказан в пълния предявен размер от 1343,75 лв.
Като законна последица върху претенцията за главница следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – на 25.10.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Видно от представените писмени доказателства – преводни нареждания от 31.08.2022
г. и от 09.09.2022 г. банката е извършила разходи във връзка с връчване на покана за
обявяване на предсрочната изискуемост на ответницата в общ размер на 24 лв., поради
което основателна се явява и претенцията за обезщетение за уведомяване.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на
обезщетението за забава в размер на законната лихва.
Съдът достигна до фактически и правен извод за наличието на главен дълг –
предсрочно изискуема главница в размер на 1343,75 лв., за плащането на което длъжника е
изпаднал в забава, считано от 05.04.2022 г.
Определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, размерът на
дължимото обезщетение за забава за периода от 05.04.2022 г. до 11.10.2022 г. възлиза на
сумата от 28,62 лв.
3
Предвид изложеното предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
е основателен и следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът „***“ АД. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
387,93 лв., от които 27,93 лв. – заплатена държавна такса и 360 лв. – адвокатско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 681,31 лв., от които 153,75 лв. – заплатена държавна такса, 527,57
лв. – адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 387,93 лв. за заповедното
производство и 981,32 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № ***, да
заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ №
***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
1343,75 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***/*** г.,
вземанията, по който са обявени за предсрочно изискуеми, ведно със законната лихва,
считано от 25.10.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 28,62 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 05.04.2022 г. до 11.10.2022 г.; и сумата от 24 лв.,
представляваща такси за периода от 31.08.2022 г. до 09.09.2022 г.
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № ***, да
заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ №
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 387,93 лв., представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 57666/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, и сумата от 681,31
лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4