№ 438
гр. А., 07.07.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20232110100019 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 130 ГПК.
Делото е образувано по ИМ, с която се предявяват установителни искове по чл. 124
ГПК, заявени от Й. Р. Й., ЕГН ********** и М. М. Й., ЕГН **********, двамата със
съд.адрес: гр.А., ***, чрез адв.Р.Н., против ОБЩИНА Р., чрез адв. Д.В., съд. адрес: гр.А.,
***. Ищците твърдят, че са собственици по силата на давностно владение и покупко-
продажба на ПИ № 295, в кв. 26 no плана на с. Р., общ.Р., с площ от 3391 кв.м., ведно с
изградените в него сгради. Сочат, че бащата на ищеца придобил чрез покупко-продажба
обективирана в HA № 30/22.03.2005г. 1/2 ид. ч., равняващи се на 451 кв.м. от УПИ XXII-295
в кв. 26 no плана на с. Р., общ.Р. /останалата част от този имот ищците твърдят,че придобили
no давност, претендирайки пълна собственост върху имота/, както и че с HA №
29/22.03.2005г. бащата на ищеца закупил 2259 кв. м. oт неурегулиран ПИ № 295 в кв. 26 no
плана на с. Р., общ.Р., т.е. Р.Й.И. закупил общо 2710 кв.м. от посочения неурегулиран ПИ №
295. Поддържат, че останалата част от посочения неурегулиран ПИ бил придобит по давност
за периода от 2005 до 2015г., за което бил издаден КНА №69/10.07.2015г., също че първият
ищец придобил 7/8 ид.ч. от имота по силата на НА № 70/10.07.2015г., както и че ищецът бил
признат с КНА №71/10.07.2015г. за собственик на посоченият неурегулиран ПИ № 295 с
площ от 3391 кв.м. и построените сгради в него. Поддържат, че от неурегулирания ПИ №
295 в кв. 26 no плана на с. Р., общ.Р., бил образуван УПИ XV-295 /в който били построени
сградите/, а останалата част от имота попадала по силата на регулацията в УПИ XVII-297
/407 кв.м./, XVIII-297 /380 кв.м./, XIX-297 /300 кв.м./ и XXII-295 /910кв.м. с неуредени
рег.сметки за 95 кв.м./, намиращи се в кв. 26 no плана на с. Р., общ.Р., като върху последния
имот се претендира пълната собственост, а по отношение на другите три имота се твърди
наличие на съсобственост с ответника. Поддържат, че ищецът през лятото на 2022г. решил
да заплати дължимите данъци за посочените имоти пред общината, откъдето му заявили, че
гореописаните имоти били общинска собственост /с изключение на УПИ XV-295/. Предвид
изложеното искат да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици по силата на покупко-продажба и давностно владение, осъществено за периода
1
от 2005 до 2015г., на: 1/целият УПИ XXII-295 в кв. 26 no плана на с. Р., общ.Р. с площ от
910 кв.м. с неуредени рег. сметки за 95 кв.м., при граници – север: УПИ XIX-297, изток:
УПИ XX-297 и УПИ XXI-297, юг: УПИ VII и край на регулацията; запад – край на
регулацията/землище на с.Р./; 2/ 407 кв.м. от УПИ XVII-297 в кв. 26 no плана на c. Р.,
общ.Р. при граници на дворното място от СЕВЕР - УПИ XV-295 в кв.26 no плана на с. Р.,
ИЗТОК - УПИ XVII-297 /no кадастралната граница на ПИ № 295 минаваща през УПИ XVII-
297, ЮГ- УПИ XVIII-297, ЗАПАД- землище на c. Р./; 3/ 380 кв. м. от УПИ XVIII-297 в кв.
26 no плана нa с. Р., общ.Р. при граници на дворното място от СЕВЕР - УПИ XVII-297,
ИЗТОК - УПИ XVIII-297 /no кадастралната граница на ПИ № 295 минаваща през УПИ
XVIII-297/, ЮГ- УПИ XIX-297, ЗАПАД- землище на с. Р.; 4/ 300 кв. м. от УПИ XIX-297 в
кв. 26 no nлана на c. Р., общ.Р., при граници на дворното място от СЕВЕР - УПИ XVIII-297,
ИЗТОК - УПИ XIX-297 /no кадастралната граница на ПИ № 295 минаваща през УПИ XIX-
297/, ЮГ- УПИ XXII-295, ЗАПАД -землище на с. Р., като всички УПИ посочени като
граници се намират в кв.26 no плана на с. Р., общ.Р., оттегляйки исковете за собственост
върху ид.ч. от последните три УПИ /уточнителна молба от 06.02.23г./. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил ОИМ. Намира иска за недопустим,
считайки, че не е налице правен интерес за ищците и правен спор между страните по делото
и е неясно в какво се състои той. Счита евентуално иска за неоснователен, молейки за
отхвърлянето му. Счита, че ищецът разполагал с документи за собственост върху
процесните имоти и нямал правен интерес от водене на делото, т.к. ответникът не оспорвал
правата му. Заявява, че претенцията на ищците касаела имот, представляващ към момента
земеделска земя с идентификатор №63224.55.13 по КККР, принадлежащ на ответника.
Намира, че ищците не са реализирали правата си по отношение на имота, представени им в
чл.11 ЗСПЗЗ, сочещо на извод за недопустимост на настоящите искове по чл. 124 ГПК, с
които се правел опит за реституция на имотите. Претендира разноски.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетел на ищеца, както и СТЕ,
чието заключение бе прието /неоспорено от страните/ в о.с.з. от 30.6.23г., като по делото
бяха събрани и множество писмени доказателства. Установи се, че със Заповед №
192/03.12.1996 г. на кмета на общ.Р. е одобрено изменение на дворищната регулация, като са
удължени УПИ в кв. 26, между които и процесните четири УПИ. Видно от отразяването в
скица № 444/08.08.1996 г. /приложена към заключението на ВЛ Б./ по допуснатото
изменение, засегнатите имоти са били записани на името на наследници на Н.Ж.Г. /НА №
108/1975г./ и Д.П.Г. /НА № 141/1975 г./, като същите лица фигурират и в разписния лист за
с.Р. /л.53 от делото/. От заключението на ВЛ се установява, че част от претендираните от
ищците имоти /в размер на 720 кв.м./ попадат извън регулацията на с.Р. и са част от имот,
предсталвяващ земеделска земя с идентификатор №63224.55.13 по КККР, за който се
установява, че е с площ от 1722 кв.м., титуляр на който е ответника, за който е съставен и
АЧОС № 1420/29.11.2011 г. /на осн. чл. 2 ал.1, т. 3 ЗОС, чл. 2 ал. 2 от НСУРЗОПФ и
Решение по чл. 18ж/1/ ППЗСПЗЗ № РН27/10.04.1998 г. на ОСЗ Р./, чийто номер на имота по
2
предходен план е 055013.
Според състава делото следва да бъде прекратено поради недопустимост на иска.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на положителен установителен иск за
собственост е правният интерес от същия. В случая ответникът не оспорва правото на
собственост на ищеца върху процесния имот. Това, че служители на общината са отказали
на ищеца последният да заплати дължими данъци за имота през 2022г. не означава, че
ответникът е оспорил негово право на собственост /като за тези твърдения, касаещи отказ на
служителите ищеца да плати данъците, по делото липсват какви да е доказателства/. Отказът
на общината да извърши административна услуга,подлежи на контрол, по който ред ищците
е следвало да реализират правата си. Ако пък ищецът иска да установи, че е придобил по
давност собствеността върху имота, то за тази цел има уредено специално охранително
производство.Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване
правото на иск, за която съдът следи служебно. Липсата на такъв прави производството
недопустимо, поради което ИМ следва да бъде върната, а делото – прекратено.
Дори да не се приемат изложените съображения, то правен интерес в случая не е
налице и поради следното. Претендираните от ищците реални части от описаните в ИМ
УПИ в действителност представляват части от имоти - земеделска земя, собственост на
която е ответникът на осн. чл. 2 ал.1, т. 3 ЗОС, чл. 2 ал. 2 от НСУРЗОПФ и Решение по чл.
18ж/1/ ППЗСПЗЗ № РН27/10.04.1998 г. на ОСЗ Р., за което е издаден горепосочения АЧОС.
С нормите на ЗСПЗЗ законодателят е предвидил реституирането на земеделската земя,
какъвто характер има и процесния имот, да се извърши не по силата са самия закон, а след
провеждане по инициатива на правоимащите собственици или техните наследници, в
посочени в закона преклузивни срокове, на административна процедура, а при пропускане
на срока за административната процедура, чрез предявяване на специален иск в посочени от
закона /ЗСПЗЗ/ преклузивни срокове. В случая към момента на предявяване на
положителния установителен иск /за собственост по чл.124 ГПК по отношение на имот,
който се установява, че представлява земеделската земя/, тези срокове са изтекли, като
сроковете установени в ЗСПЗЗ, в които следва да се поиска от правоимащите реституция на
земеделската земя имат преклузивен характер, поради което те се прилагат служебно от съда
като пропускането им води до прекратяване съществуването на субективното право на
реституция за правоимащите. Съдебната практика е константна, че установителен иск за
собственост на земеделски имот, независимо дали същият е бил включен в ТКЗС, ДЗС или в
други образувани въз основа на тях селскостопански организации, принципно не би могъл
да бъде проведен успешно, ако не е налице възстановяване на правото на собственост по
предвидения в ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ ред, предвид конститутивния характер на актовете, с
които се извършва възстановяването – Р № 658 от 22.02.2010 г. по гр. д. № 64/2009 г. на
ВКС, ІІ г.о. Съгласно задължителните указания на т. 3а от ТР № 4/14.03.2016 г. по т.д. №
4/2014 г. на ОСГК на ВКС, в случай че ищецът по иск с правна квалификация чл.14, ал.4
ЗСПЗЗ – установителен иск за собственост към минал момент / ТР № 1/1997 по т.д. № 1/97 г.
на ОСГК на ВКС/, не е подал заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е предявил иск
3
по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ до изтичане на крайния преклузивен срок, посочен в § 22 ПЗР
ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр.13 от 2007 г.), т.е. до 12.05.2007 г., правото му да иска от поземлената
комисия /сега ОСЗ/ издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални
граници ще е погасено. В този случай, дори и искът с правна квалификация чл.14, ал.4
ЗСПЗЗ да бъде уважен, не би могло да се стигне нито до постановяване на решение на ОСЗ
за възстановяване на собствеността на земеделската земя в полза на ищеца, нито до
възможност за образуване в бъдеще на административно производство по чл.14, ал.1-3
ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на ищеца върху спорната земеделска земя.
Поради това, в тази хипотеза ищецът няма правен интерес от предявяването на
установителния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с оглед на което този иск е недопустим. Това
разрешение е относимо и към хипотезата на предявен положителен установителен иск за
собственост към настоящия момент по чл. 124, ал. 1 ГПК /така Определение № 197 от
13.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3445 / 2018 г., II ГО на ВКС/, сочещо на самостоятелен извод за
приложение на чл. 130 ГПК и прекратяване на производството по делото. Тъй като съдът е
дал ход на устните състезания, следва да отмени определението си за даване ход на устните
състезания и да прекрати делото, връщайки ИМ. С оглед изхода на делото на ищеца не се
дължат разноски. Ответникът има право на разноски, но липсват доказателства за сторени
такива, поради които и не му се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението си за даване ход на устните състезания по делото.
ВРЪЩА на осн.чл. 130 ГПК ИМ вх.№121/11.01.23г. /ведно с последващите
уточн.молби/, подадена от Й. Р. Й., ЕГН ********** и М. М. Й., ЕГН **********, двамата
със съд.адрес: гр.А., ***, чрез адв.Р.Н., против ОБЩИНА Р., чрез адв. Д.В., съд. адрес: гр.А.,
***,като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№19/23г. на РС А..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в 1-седм. срок от
получаване на съобщението пред ОС Бургас.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
4