О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 14.05.2020г.
Апелативният специализиран наказателен съд, трети
въззивен състав, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. РУМЯНА ИЛИЕВА
2. НИКОЛАЙ Д.
като разгледа докладваното от
съдия Д. ВНЧД № 232 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на глава 22, чл.341 ал.2 и сл. НПК.
Инициирано е
по частна жалба от адвокат Ц.З.- защитник на подсъдимия Б.Д.Й. срещу протоколно
определение от 04.05.2020г. по НОХД 195/2019г. на СНС, с което е оставено без
уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Б.Д.Й. от
„задържане под стража“ в по- лека.
В частната жалбата
адвокат Ц.З. навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
определение. Сочи се, че подсъдимия Й. е търпял мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в един продължителен период от време, което е намалило интензитета на
опасността от извършване на престъпление и е довело до фактическо изтърпяване
на наказание „Лишаване от свобода“. Изложени са и доводи за това, че целите по
чл.57 от НПК могат да бъдат постигнати и с по-лека мярка за неотклонение
каквато се явява „домашния арест“.
На подсъдимият Й. са повдигнати обвинения по чл. 321,
ал. 3, пр.2. ал.2 от НК и пет обвинения по чл.159г, вр.159а, ал.2, т.6,
вр.ал.1,пр.1, ал.3.т.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Частната жалба
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Правилно СНС е
приел, че към настоящия процесуален етап
е налице нужната доказателствена обоснованост на
предположението за вероятна съпричастност на подсъдимия
Й. към повдигнатите му обвинения. Тази преценка е с чисто
процесуално значение, като по никакъв начин не се накърнява
презумпцията за невинност, защото
третира въпроси, които са съществено различни от тези, които един съд по
същество следва да обсъди при постановяване на присъда. Поради това преценката по
обоснованото подозрение може да бъде променяна съобразно доказателствената
наличност към конкретния процесуален момент, поради което и не поражда
обвързващо действие за съдебните последващи произнасяния в производства с
аналогичен предмет.
Според настоящия съдебен състав извода, че не е налице
реален риск от укриване на подсъдимия Й. е правилен, доколкото лицето е с установен
адрес и самоличност. Не се установяват данни по делото, подсъдимия Й. да е
предприел действия насочени към укриване.
Настоящия
въззивен състав приема за правилен извода на СНС, че и към настоящия момент е
налице реална опасност от извършване на престъпление. Тази опасност се извежда
от характера и спецификите
на претендираната престъпната деятелност, за която е повдигнато обвинение на
лицето. Твърди се в обвинителният акт, че престъпното сдружение по чл.
321 от НК е функционирало
при разширен персонален състав. Също така на подсъдимия Й. са повдигнати
и още пет отделни обвинения за тежки умишлени престъпления. Не е за пренебрегване и опасността
от противоправно въздействие върху свидетелите от страна на подсъдимия Й., с оглед конкретиката на случая и
твърдения от свидетели за застрашеност, довели до поставянето им под защита. АСНС
приема соченото от защитата, че е намалял интензитета на обсъжданата опасност, до
степен да предполага изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия в
по-лека, предвид гореизложените аргументи.
Времетраенето на наказателния процес срещу подсъдимия и
задържането му до момента, отговарят на критериите за разумност предвид фактическата
и правна сложността на казуса, свързан със големия брой подсъдими лица и
множеството обвинения срещу тях. Видно е, че делото се насрочва
регулярно, като решаващият съд полага усилия за неговото разглеждане при
съблюдаване на основните принципи на наказателния процес, гарантиращи правата
на всички страни и участници. В този смисъл към настоящия процесуален момент не
може да се приеме, че не се
полага изискуемата "особена грижа" по ритмично и регулярно насрочване
на съдебните заседания с оглед срочното провеждане
на производството по делото.
В предвид
всичко гореизложено се установява, че и към настоящия момент мярката за
неотклонение „задържане под стража“ определена по отношение на подсъдимия Й. е
законосъобразна и само чрез нея може да се преодолеят рисковете предвидени в
чл.57 от НПК, поради което и определението на СНС следва да бъде потвърдено.
Водим от горното АСНС,
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.05.2020г. по НОХД 195/2019г. на СНС, с което е оставено
без уважение искането за изменение на
мярката за неотклонение на Б.Д.Й. от „Задържане под стража“ в по- лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.