О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V -777 Година 2019, 25.04 град Бургас
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На двадесет и пети април, две
хиляди и деветнадесета година
в закрито
съдебно заседание на осн. чл.267 от ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
разгледа въззивно
гражданско дело номер 570 по описа
за 2019 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№1797/26.03.2019г.
подадена от Община Айтос, с адрес: гр.Айтос, ул.,,Цар Освободител“№3, Булстат
*********, представлявано от Кмета Васил Иванов Едрев, чрез адв.Дияна В.- БАК,
ответник в първоинстанционното производство, срещу решение №61 от 12.03.2019г.
по описа на Районен съд-Айтос, в частта, в която е прието за установено по
отношение на Община Айтос, че С.А.Д., М.К.Г. и Й.К.Т., наследници на покойния
наследодател Костадин Йовев Димитров, б.ж. на гр.Айтос, починал на 14.12.2016г.,
са собственици на земеделска земя с площ от 1026 кв.м., съставляваща поземлен
имот№143 по КК на ЗЗП в м.,,Ляската“ в землището на гр.Айтос и е отменен АОС№1811/12-11.2008г.,
вписан с акт№154/20.11.2008г. в СВ при РС-Айтос.
С
посоченото решение съдът е уважил предявеният от ищците иск за признаване за установено по отношение на Община Айтос, че ищците С.А.Д., М.К.Г. и Й.К.Т., наследници на Костадин Йовев Димитров, б.ж. на гр.Айтос, починал на 14.12.2016г., са
собственици на следния недвижим имот: земеделска земя с площ от 1026кв.м.,
съставляваща поземлен имот№143 по КК на ЗЗП в м.,,Ляската“ в землището на
гр.Айтос, одобрена със заповед№РД-09-188 от 05.04.1991г. на ОбНС-Айтос, при
сегашни граници: поземлени имоти с№№142,144 и 179. Със същото решение е
прогласен за нищожен Нотариален акт за собственост на придобит имот по реда на
прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти по Указа за регулиране
на правни сделки№28, том2, дело№366 от 29 ноември 1967г. на РС- Айтос. Отменен
е Акт за общинска собственост (АОС)№1811/12.11.2008г., вписан в
акт№154/20.11.2008г.в СВ при РС-Айтос. Ответникът е осъден за разноски по
делото.
С въззивната жалба се изразява несъгласие с решението в частта, в която съдът приема за установено по отношение на
Община Айтос, че С.А.Д., М.К.Г. и Й.К.Т. са собственици на земеделска земя с
площ от 1026кв.м., съставляваща поземлен имот№143 по КК на ЗЗП в м.,,Ляската“ в
землището на гр.Айтос и е отменен АОС№1811/12-11.2008г., вписан с
акт№154/20.11.2008г. в СВ при РС-Айтос.
Жалбоподателят
намира решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за неправилно
поради необоснованост, постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, както и за недопустимо, с оглед постановената от съда(по
непредявен иск) отмяна на Акт за общинска собственост. Излага аргументи за
отмяна на решението в посочената част.
На
първо място се заявява, че статутът на процесния имот- земеделска земя, произтичал пряко от разпоредбата на чл.2 от
ЗСПЗЗ. Безспорно се установявало по делото, че имотът не бил заявяван за
възстановяване пред ПК/ОСЗ- Айтос, респективно, ищците не притежавали решение
за признаване/възстановяване правото на собственост върху земеделската земя.
Твърди се, че имотът станал общинска собственост по силата на закона, като се подчертава,
че по отношение на имотите, частна общинска собственост, съществувала законова
пречка за придобиването им по давност(§1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността). Излагат се съображения, че в настоящия случай се касаело за земеделска земя с
учредено право на ползване по силата на ПМС 11 от 02.03.1982г., което
изключвало фактическия състав на давностното владение. Процесната земя попадала
в територията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и подлежала на възстановяване(по заявление
на основание §29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ) . В подкрепа на изложеното, цитира разпоредбата
на чл.10,ал.13 от ЗСПЗЗ.
На
второ място, жалбоподателят счита, че ищците не са провели пълно и главно
доказване на претенцията си, поради което искът им се явявал неоснователен и
недоказан. От събраните гласни доказателства не се установявало по категоричен
начин, че процесният имот е бил владян
от наследодателя на ищците, починал на 14.12.2016г. Посочва, че видно от
заключението на вещото лице по извършената по делото експертиза, имотът по
Нотариален акт№28/1967г., не
съответствал по граници на имот№143 по КК на
ЗЗЛ в м.,,Ляската“. Намира, че и от допълнителното заключение по
експертизата, не можело да се обоснове категоричен извод за доказано владение
от страна на наследодателя, както и че в полза на ищците е изтекла
десетгодишната придобивна давност.
Навежда
доводи за липсата на възможност (поради недостатъчно данни в нотариалния акт)
да се установи идентичност на лицето Костадин Йовев, посочено като купувач и
наследодателя на ищците Костадин Йовев Димитров, от който ищците черпели
правата си.
Счита,
че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като в
производството по делото не било въвеждано от страна на ищците друго основание/искане
съгласно чл.214 от ГПК(нито при условията на евентуалност, нито при
алтернативност).
Излага
аргументи за недопустимост на съдебния акт на районния съд, в частта, с която е постановена отмяна на АОС.
Посочва, че актовете за общинска собственост се издавали по предвидената в
разпоредбата на чл.56 и сл. от ЗОС, административна процедура. Законът не
предоставял компетентност на съда да съставя или отменя акта, а единствено да
прецени доказателствената му сила в хода на исковото производство. Развива
съображения в тази насока.
Моли за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалвана част, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски в
производството по делото.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 от ГПК се
установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на процесуалния представител на ответника на 21.03.2019г.
Въззивната
жалба е входирана в деловодството на АРС на 26.03.2019г. и следователно същата
е подадена в законния двуседмичен срок.
Препис от
същата е връчен на ищците, чрез процесуалния им представител, адв.К. , на 05.04.2019г.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло. Въззиваемите
сочат аргументи във връзка с наведените от въззивника твърдения. Излагат подробни доводи относно изложеното в жалбата становище, че процесната
земя подлежала на реституция по ЗСПЗЗ. Заявяват, че в случаите, когато имотът не бил
коопериран по силата на членствено правоотношение, одържавяван или отнеман
фактически, запазвайки статута си на
частна собственост и владян в реални граници, следвало да се приеме, че
последният не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Позовават се на практика
на ВКС(Решение №197 от 10.05.2011г на ВКС по гр.д.№430/2010г. ,І-во г.о.).
Отбелязва
се в отговора на въззивната жалба, че с разпоредбата на чл.12,ал.1 от ЗРПВПВННИ,
ЗСГ от 1973 г., както и с ПМС№25 от 08.03.1975г., се допускало притежаването на
селскостопански (земеделски имот) до 2 дка. Предвид изложеното, земеделският
имот на наследодателя на въззиваемите, не подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ.
Оспорва се
твърдението на въвззивната страна, че процесният имот бил такъв, по §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Последният попадал в м.,,Ляската“ в землището на гр.Айтос, бивша
м.,,Халваджи чешма“, като планът за тази местност бил одобрен със Заповед
РД-09-188 от 05.04.1991г. от Община Айтос. Развиват се подробни съображения, че
в посочената местност земеделските имоти били притежавани и от физически
лица(видно от заключението на вещото лице по извършената експертиза и събраните
гласни доказателства). Излагат се доводи, че със Заявление №4881 от
23.04.1992г. на Община Айтос за възстановяване на общински имоти, подадено пред
Поземлена комисия, били възстановени
земите, описани в Решение №1914А от 18.03.1999г. на ОСЗ- Айтос. Отбелязва се,
че процесният имот не фигурирал сред заявените за възстановяване.
Подчертава
се, че имотът бил притежаван на законово основание от Костадин Йовев -Нотариален
акт за собственост на придобит имот по закона за реда на прехвърляне на вещни
права върху някои недвижими имоти по указа за регулиране на правни сделки №28, том2,
дело№366 от 29.11.1967г. на РС- Айтос, съставен въз основа на Писмо№1126/1967г.
Пояснява се, че цялата процедура по
ЗРПВПВННИ, видно от самия закон и съдържанието на оспорения нотариален акт, се
извършвала от местния Общински народен съвет(ГОНС-Айтос), с правоприемник-
Община Айтос. С оглед направеното оспорване на нотариалния акт в
първоинстанционното производство, ищците(въззиваеми) заявили, че ще се ползват
от конверсията на чл.188 от ГПК, както и от кратката петгодишна давност по
чл.79,ал.2 от ЗС, вр.с чл.70,ал.1 и ал.2 от ЗС; поддържат възражението за изтекла придобивна
давност върху процесния недвижим имот, започнала да тече на 29.11.1967г. и
изтекла преди влизане в сила на ЗДПЗЗ.
Изразява
се несъгласие с изложеното във въззивната жалба, че при констатирана нищожност
на оспорения нотариален акт на наследодателя на въззиваемите, имотът не би
могъл да бъде придобит по давност. Изводът, че имотът е бил лична собственост,
се потвърждавал и чрез участието на Община Айтос в процедурата по издаването на
нотариалния акт през 1967г., по реда на ЗРПВПВННИ. Съгласно събраните по делото
доказателства в производството пред АРС, наследодателят владял имота до смъртта
си -1916г.(почти 50 години). Навеждат се доводи, че липсвали законови
ограничения за придобиването на имота по давност.
Излага се
становище и относно твърдението на въззивника, че искът не бил доказан по
основание и размер. Посочва се, че наличието на давностно владение се доказвало
чрез събраните гласни доказателства- свидетелите по делото идентифицирали
процесния имот и личността на наследодателя, потвърждавайки и давностното му
владение през последните 50 години. Горните обстоятелства се установявали и в
допълнителното заключение на вещото лице по извършената експертиза- И.Бакалова.
Развиват
се подробни съображения във връзка с изложеното във въззивната жалба, че съдът
се произнесъл по непредявено основание. Твърди се, че с писмено
становище№6166/02.11.2018г.,т. 3, ищците в първоинстанционното производство по
делото, заявили, че оспорват като недействителен(нищожен)представения с
отговора на исковата молба Акт за общинска собственост№1811 от 12.11.2008г.,
вписан с Акт №154/ 20.11.2008г., в СВ при РС- Айтос.
Моли за потвърждаване решението на Районен съд –Айтос и присъждане на направените във въззивното
производство разноски за въззивното
производство.
Страните
нямат доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на
осн.267, ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ
в.гр.д.№570/2019г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 20.05.2019г. от 9,30 ч., за която
дата и час на страните са изпратени призовки.
На всяка от страните да се връчи препис от
настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: