РЕШЕНИЕ
№ 2470
гр. Бургас, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20232120102967 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на „СТОУН ДЕЛУКС“
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Н., ж.к. „***“ ***,
представлявано управителя Н.П.Н., със съдебен адрес гр. Н., к.к. ***, А., офис
сграда „***“, партер, офис * – адвокат З. Н., против „ИРА-КОМЕРСИАЛ-М-
5“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, пл. ***,
представлявано от изпълнителните директори К.С.В. и/или К.М.М., със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** – адвокат И. Т.. Предявен е осъдителен иск
за сумата от 4800 лева, дължима по сключен споразумителен протокол между
страните и „Разкошни печива“ ЕООД с ЕИК **** във връзка с договор за
наем на търговско помещение от 30.12.2019г. между ответника и „Разкошни
печива“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяването на иска на 18.05.2023г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че ответникът и посоченото трето лице „Разкошни
печива“ ЕООД били обвързани от сключен на 30.12.2019г. договор за наем на
търговско помещение на ответното дружество – бистро в ж.к. „***“ при
договорен месечен наем от 400 лв. На 16.03.2021г. страните по договора за
наем и ищецът „Стоун делукс“ ЕООД подписали споразумителен протокол, с
който прекратили договора за наем и се договорили, че за направените
подобрения в имота и оставения инвентар наемодателят дължи на наемателя
сумата от 22 920 лв. с ДДС, платима на описани вноски. Наемателят
1
„Разкошни печива“ ЕООД прехвърлил паричното си вземане на ищеца
„Стоун делукс“ ЕООД, който се договорил с ответника за всяко плащане по
споразумението да се издава месечна фактура. Ищецът твърди неизпълнение
на паричните задължения по вноските с настъпил падеж в периода 15.06.2022
г. - 15.05.2023 г.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя
писмен отговор, с който оспорва иска. Признава съществуването на соченото
наемно правоотношение и подписването на споразумението между страните и
третото лице. Твърди, че съгласно т.1 от споразумението вноските се дължат,
само ако обектът се отдава под наем, какъвто не е имало след месец април
2022 г. Сочи, че съгласно т.3 от споразумението споразумението ищецът имал
право само на вземане за техническа поддръжка и услуга „ремонтни
дейности“, каквито не били извършвани от ищеца.
Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на
становищата си. Претендират и присъждане на направените по делото
съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.365 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Между страните не е спорно и се установява от събраните писмени
доказателства, че на 30.12.2019г. ответникът „Ира-Комерсиал-М-5“ АД
сключил договор за наем с третото на настоящия спор лице „Разкошни
печива“ ЕООД, по силата на който ответникът отдал на наемателя ползването
на свое търговско помещение за производство и продажба на тестени изделия
и бистро, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „***“ бл.*** за месечна цена от 400
лв. с ДДС. Договорът бил сключен за срок от 5 години – до 31.12.2025г., с
договорена възможност по т.13 за предсрочно прекратяване с едномесечно
писмено предизвестие от всяка от страните. Не е спорно и предсрочното
прекратяване на този договор за наем, съгласието за което е изразено в т.1 от
представения споразумителен протокол, за който страните не спорят, че е
подписан на 16.03.2021г. от законните представители на наемателя
„Разкошни печива“ ЕООД, наемодателя – ответника „Ира-Комерсиал-М-5“
АД и третото на наемното правоотношение лице – ищцовото дружество
„Стоун делукс“ ЕООД. Страните не спорят също, че към прекратяването на
договора в търговския обект са били налице подобрения, направени от
наемателя, който при напускането е оставил и инвентар, неразделна част от
търговския обект.
Страните спорят по точния смисъл на изразената в споразумението
воля по т.1 и т.3. Съгласно текста на споразумението по т.1 наемателят
„Разкошни печива“ ЕООД предлага на наемодателя „Ира-Комерсиал-М-5“
АД прекратяване на договорните отношения и му дава правото като
2
собственик на търговския обект да сключва договори с други наематели за
останалата част от срока на договора до 31.12.2025г. За направените
подобрения и оставения инвентар е направено предложение да бъде
изплатено възнаграждение в размер на 22920 лв. с ДДС, платими на следните
вноски на всяко 15-о число от месеца : 15.03.2021г. – 3 х 240 лв. = 720 лв.;
2021г. – 9 х 350 лв. = 3150 лв.; 2022г. - 3 х 350 лв. = 1050 лв. и 9 х 400 лв. =
3600 лв.; 2023г. – 2025г. – по 12 х 400 лв. = 4800 лв. годишно. Не е спорно, че
с т.2 паричното вземане на наемателя „Разкошни печива“ ЕООД е
прехвърлено на ищеца „Стоун делукс“ ЕООД. Съгласно текста на т.3
ответникът „Ира-Комерсиал-М-5“ АД е изразил съгласие с трансформирането
на договорните отношения и прехвърлянето им от наемателя „Разкошни
печива“ ЕООД на „Стоун делукс“ ЕООД, като е изискал за всяко дължимо
плащане по споразумението да бъде издавана фактура, които да се изпращат
на дружеството по имейл, а оригиналите по пощата през месец декември на
всяка година. Споразумението е подписано от трите страни по него - „Ира-
Комерсиал-М-5“ АД, „Разкошни печива“ ЕООД и „Стоун делукс“ ЕООД.
Безспорно е също, че ответникът е заплащал на ищеца ежемесечно
договорените месец май 2022г. /фактура № 316/ 10.05.2022г./, след което
преустановил изпълнението на паричните задължения по споразумението.
В подкрепа на оспорването на иска ответникът ангажира показанията
на свидетелката ***, която работи в търговско дружество „Ира -
Туркомплекс“, обслужващо счетоводно ответника „Ира-Комерсиал-М-5“ АД.
Свидетелката установява пред съда знанието си за уговорка между
управителите на ответното дружество - К.В. и на наемателя „Разкошни
печива“ - Н.Н. след предсрочното прекратяване на договора за наем
направените от наемателя подобрения в търговския обект да му бъдат
изплащани на части от бъдещите приходи, които ответникът ще получава при
отдаване на помещението под наем на други лица. Такива наематели имало в
обекта до април 2022г. и от получаваните наеми ответникът ежемесечно
правил плащания на дължимото. При извършена служебна справка в
публичния Търговски регистър се установява, че съдружници в посочената от
свидетелката счетоводна фирма „Ира - Туркомплекс“ ООД са ответникът
„Ира-Комерсиал-М-5“ АД и К.С.В., като последната е управител и на двете
дружества. При тези данни съдът цени показанията на свидетелката
съобразно чл.172 от ГПК, като има предвид възможната й заинтересованост в
полза на ответното дружество, предвид трудовоправната й връзка с
дружество, което е свързано лице с ответника по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ.
Съдът приема, че дори и да бъдат кредитирани тези свидетелски показания,
същите не установяват по несъмнен начин волята на страните по
споразумението именно към момента на сключването му. На първо място
свидетелските показания не установяват момента на провеждане на сочения
телефонен разговор. Дори и свидетелката действително да е присъствала на
подобен разговор между управителите на двете дружества по договора за
наем, такава уговорка, която е съществена за възникването и съществуването
3
на описаните парични задължения, не е изявена в текста на споразумението.
Поради това съдът приема, че с показанията на свидетелката *** ответникът
не проведе пълно доказване на твърдението си, че паричните задължения се
дължат само при наличие на сключен договор за наем за процесния търговски
обект.
В отношенията между страните по договора за наем „Ира-Комерсиал-
М-5“ АД и „Разкошни печива“ ЕООД процесният споразумителен протокол
представлява договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, с който са
уредени отношенията им по прекратяването на наема. Съгласно чл.365 от ЗЗД
с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или
избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки, с които могат
да се създадат, изменят или погасят и други правоотношения. При
тълкуването на процесното споразумение съобразно чл.20 от ЗЗД съдът
приема, че страните ясно са изразили действителната си воля – съгласие за
прекратяване на договора за наем, освобождаващо наемодателя от
задължението да предоставя занапред ползването на обекта на „Разкошни
печива“ ЕООД, както и уреждане на отношенията на страните във връзка с
направените в имота подобрения от наемателя и оставения от него инвентар.
Договорената от страните по договора за наем насрещна, дължима от
наемодателя, престация е наречена от страните възнаграждение, като ясно е
установено, че същото се дължи за направените подобрения и оставения
инвентар. Липсва удостоверено условие за дължимостта на така уговореното
парично задължение. Съдът приема, че при съгласие на страните това
задължение да се дължи само при наличие на приходи от следващо наемно
правоотношение за обекта, подобна уговорка би била съществена и е
следвало да бъде изрично отразена в писмения текст на споразумението.
Смисълът на цялото споразумение и целта му не сочат на подобно условие, а
същото не може да се предполага въз основа на принципа на добросъвестност
на страните в правоотношението или на обичаите в практиката, установени от
нормата на чл.20 от ЗЗД като критерии за договорното тълкуване. По тези
съображения съдът приема, че по делото не бе проведено успешно пълно
доказване на твърдението на ответника за договорено условие за дължимостта
на паричните задължения по споразумението на страните.
Неоснователно е и възражението на ответника, че съгласно т.3 от
споразумението вземането на ищеца е насрещна престация за извършване на
услуги по техническа поддръжка на обекта. В текста на споразумението
липсват данни за подобен извод. В посочената т.3 техническата поддръжка е
спомената единствено при описанието на длъжността на представителя на
ищцовото дружество „Стоун делукс“ ЕООД – „управител за техническа
поддръжка на обекта“. Липсват волеизявления за договорена бъдеща
техническа поддръжка, нейното съдържание и условия за предоставянето й.
По тези съображения съдът приема, че по делото се установи
възникването на претендираното парично задължение по т.1 от
споразумението – дължимо от наемодателя възнаграждение за направени от
4
наемателя в процесния обект подобрения и оставен инвентар. Изявлението на
„Разкошни печива“ ЕООД по т.2 от споразумителния протокол, подписан от
„Стоун делукс“ ЕООД, представлява договор за цесия /прехвърляне/ на
описаното в т.1 парично вземане по смисъла на чл.99 и сл. от ЗЗД. Тази цесия
е надлежно съобщена на длъжника на паричното задължение „Ира-
Комерсиал-М-5“ АД съгласно изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД, видно от
изразеното от него съгласие в т.3 от подписаното споразумението. Поради
това на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие и за ответника –
длъжник. Ответникът не е заплатил вноските от възнаграждението по 400 лв.,
дължими за периода юни 2022г. – май 2023г. на договорените падежни дати,
поради което на основание чл.84, ал.1 от ЗЗД същите са изискуеми. Поради
това се налага извод за основателност на предявения иск, който следва да
бъде уважен.
При този изход от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца и направените по делото разноски, които съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 992 лв., включващи 192
лв. – заплатена държавна такса и 800 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИРА-КОМЕРСИАЛ-М-5“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, пл. ***, представлявано от изпълнителните
директори К.С.В. и/или К.М.М., със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** –
адвокат И. Т., да заплати на „СТОУН ДЕЛУКС“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Н., ж.к. „***“ * ***, представлявано
управителя Н.П.Н., със съдебен адрес гр. Н., к.к. ***, , офис сграда „***“,
партер, офис * – адвокат З. Н., сумата от 4800 лева – задължение по
споразумителен протокол, подписан от тях и „Разкошни печива“ ЕООД с
ЕИК **** на 16.03.2021г., за 12 месечни вноски по 400 лв. за периода
15.06.2022г. – 15.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяването на иска на 18.05.2023г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 992 лв. за направените по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5