РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Велико Търново, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110102762 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД
и съединен в условие на евентуалност иск по чл.55 ал.1 то ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на сключен договор за
потребителски кредит №****, ищцовото дружество в качеството на кредитодател е
предоставило на кредитополучателя Г. АС. АС. потребителски кредит в размер на 3000лв.
Сочи се, че процесният договор за кредит е бил сключен от разстояние по реда на чл.6 от
ЗПФУР, по заявка на кредитополучателя, като след подаване на заявката, проект на договора
е бил предоставен на кредитополучателя по интернет страницата на кредитодателя и с
натискането на бутона „подпиши” се счита, че ответникът е подписал договора и
погасителния план. Ищецът заявява, че заемната сума е преведена от кредитодателя на
кредитополучателя в деня на сключване на договора, изцяло по банков път, по посочена от
кредитополучателя банкова сметка. Ищецът твърди,че ответникът е следвало да погаси
кредита на 24 равни месечни погасителни вноски, в срок не по-късно от 22.03.2021г., като
размерът и падежа на всяка вноска са посочени в погасителния план, част от договора.
Ищецът заявява, че кредитът е падежирал изцяло, но ответникът не е направил никакви
плащания по него. С оглед изложеното ищецът отправя искане за осъждане на ответника да
му заплати сумата 3000лв.-главница по договора за кредит №5****., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че не е налице валидно заемно правоотношение, ищецът
отправя искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3000лв., с която
1
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца чрез получаването й на 22.03.2019г. по
банков път, по личната си банкова сметка, ведно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото не е постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответника. В съдебно заседание ответникът се явява лично и излага становище, че
е сключил договор за кредит със „С-К“ АД от ***. за сумата 3000 лв., която му е
предоставена по банков път от ищцовото дружество. Заявява, че не е извършвал никакви
плащания по кредита.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 22.03.2019г. между "С-К”АД в качеството заемодател и ответника Г. АС. АС. в
качеството заемател е сключен договор за потребителски кредит *****, по силата на който
заемодателят предоставя на заемателя под формата на паричен заем сумата 3000лв.,
представляваща чиста стойност на кредита, като от своя страна заемателят се задължава да
погаси кредита с дължимата лихва в сроковете по договора. Срокът на договора е 24 месеца,
като погасяването на кредита следва да се извърши на 24 месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 607,64лв., съгласно погасителен план към договора. В чл.2 от договора е
посочено, че кредитът се отпуска на заемателя под формата на паричен заем за лични нужди
след представяне на Заявление за кредит, попълнено „онлайн” или чрез средство за
комуникация от разстояние в сайта на дружеството. В чл.6 от договора за кредит е посочено,
че заемодателят изплаща кредита на заемателя в деня на подписването на договора.
Видно от представено по делото платежно нареждане от 22.03.2019г. ищцовото
дружество е превело по банков път на ответника сумата 3000лв. , като основание за превода
е договор за кредит от 22.03.2019г.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен и доказан по
следните съображения:
В настоящия случай ищецът се позовава на сключен между страните договор за
предоставяне на кредит от разстояние. Легалното определение на този вид договори се
съдържа в разпоредбата на чл.6 ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, съгласно който, договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система на предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват средства за комуникация
от разстояние. В чл.18 от ЗПФУР е посочено, че за доказване на предоставяне на
преддоговорна информация и на електронните изявления отправени съгласно този закон се
прилага закона за електронния документ и електронния подпис, съгласно който електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител,
2
който дава възможност да бъде възпроизведен.
От събраните по делото доказателства, съдът приема, че е доказано сключването на
договора между ищеца и ответника. Ответникът не оспорва сключването на договора за
кредит, както и отпускането на сумата по кредита. От представеното платежно нареждане се
установява, че кредиторът е превел сумата по кредита в размер на 3000лв. по посочената от
ответника негова банкова сметка, т.е. установи се получаването на процесната сума за
главница. С оглед изложеното съдът приема за установено, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение по процесния договор за кредит.
След като ответникът е получил сумата по кредита, за него, по силата на договора,
сключен с ищеца, е възникнало задължение да върне заетата сума, като крайният падеж е
22.03.2021г. По делото няма наведени от ответната страна твърдения за връщане на
получената сума за главница по кредита в уговорения срок и след това, а напротив
ответникът признава, че не е погасил отпусната по кредита сума в размер на 3000лв., поради
което съдът приема, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да върне
сумата по кредита в размер на 3000лв. и исковата претенция за осъждането му за заплащане
на тази сума е основателна и доказана и следва да бъде уважена.
С оглед основателност на иска за главницата, основателна е и акцесорната претенция
за лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
С оглед уважаване на исковата претенция по главния иск, съдът не дължи
произнасяне по съединения в условие на евентуалност иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направените
от него разноски за настоящото производство в размер на 120лв. за държавна такса.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. АС. АС., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ на
„С-К” АД, ЕИК: ****, със ***** сумата 3000 лв./три хиляди лева/, представляваща
главница по договор за кредит ******, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба/24.09.2021г./ до окончателното изплащане, както и сумата 120лв./сто и
двадесет лева/, представляваща направени от ищеца в настоящото производство разноски за
държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4