Р Е Ш Е Н И Е
№ 182/3.4.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, VІІІ административен състав, в открито съдебно
заседание на 02.03.2023г. в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
при секретаря Янка
Вукева и с
участието на прокурора …………, като разгледа докладваното от съдия
Златева адм.дело №972 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК
във вр. със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и
Наредба №9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г.
С решение №313 от
26.04.2022г., постановено по адм.д.№848/21г. по описа на Административен съд –
Пазарджик е отменено решение №13/04/1/0/02906/3/01/04/01 от 25.06.2021г. на
Заместник-изпълнителен директор на ДФ"Земеделие", с което е отказано
изплащане в пълен размер на финансова помощ, заявена със заявка за плащане
№13/04/1/0/02906/3/01 по договор №13/04/1/0/02906 от 23.01.2017г. в размер на
1 295 576, 17лв.
С решение №9091 от
18.10.2022г., постановено по адм.д. 7559/22г. по описа на ВАС е отменено
решението на Административен съд – Пазарджик и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Настоящото
производство е образувано по жалба на Д.И.М., ЕГН********** *** против решение
№13/04/1/0/02906/3/01/04/01 от 25.06.2021г. на Заместник-изпълнителен директор
на ДФ"Земеделие", с което е отказано изплащане на пълен размер на
финансова помощ, заявена със заявка за плащане №13/04/1/0/02906/3/01 по договор
№13/04/1/0/02906 от 23.01.2017г. в размер на 1 295 576, 17лв.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е
нищожен, тъй като бил издаден от некомпетентен орган, алтернативно поддържа, че
е неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон. Твърди, че е допуснато съществено
нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК,
тъй като административният орган не бил събрал доказателства за всички относими
за изясняване на казуса факти и обстоятелства. Неправилно бил приложен
материалния закон - посочените факти не можели да бъдат подведени под
хипотезата на пълно неизпълнение на сключения договор между Д.И.М. и ДФ
"Земеделие". Сочените правни норми били непълни и не можело да се
установи точно под коя хипотеза се поставя настоящият казус, което от своя
страна водело до липса на мотиви и невъзможност да се установи волята на административния
орган. Това от своя страна затруднявало жалбоподателя да разбере какво точно е
нарушението и кои цели не са изпълнени. Моли съда да отмени обжалваното
решение. Излага съображения. Претендира разноски.
В съдебно заседание оспорващият чрез
пълномощника си адв. Б. подържа жалбата. Излага подробни съображения в писмено
становище.
Ответникът по жалбата Заместник - изпълнителният
директор на Държавен фонд "Земеделие" – София, чрез процесуалния си
представител излага доводи в писмено становище за неоснователност на жалбата.
Поддържа, че решението за отказ на финансова помощ е издадено от компетентен
административен орган, при спазване на материалноправните правила за издаването
му. Претендира за направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от оспорващия.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
приема от фактическа и правна страна:
Между Държавен
фонд "Земеделие" – София и Д.М. е сключен договор за подпомагане
№13/04/1/0.0.2906 от 23.01.2017г. с предмет "Разширение на съществуваща
свинеферма, изграждане на силози за съхранение на зърно и закупуване на
специализирани транспортни средства".
С решение
№13/04/1/0/02906/3/01/04/01 от 25.06.2021г. на Заместник-изпълнителен директор
на ДФ"Земеделие" е отказано изплащане на пълен размер на финансова
помощ, заявена със заявка за плащане №13/04/1/0/02906/3/01 по договор
№13/04/1/0/02906 от 23.01.2017г. в размер на 1 295 576, 17лв. поради
следното:
1. След
извършена административна проверка в Регистър на земеделските стопани било
установено, че Д.М. не е регистрирана като земеделски производител
за стопанската 2018/2019г. - нарушение на чл. 18. т. 1 от договор
№13/04/1/0.0.2906 от 23.01.2017г.
В
отговор на уведомително писмо за отстраняване на нередовности, изпратено от ДФ
"Земеделие" с Вх. № 02-160-6500/995 от 08.04.2020г. и № 01-6500/892#1
от 05.05.2020г., бенефициентът представил обяснение, че преди подаване на
заявление за подпомагане по настоящия проект земеделската му дейност била
свързана с отглеждане на овце в нает животновъден обект. След решение да реорганизира производствената си
дейност и да започне да отглежда свине бил закупен животновъден обект -
свинеферма, чието модернизиране е обект на инвестицията по настоящия договор.
Изложени били доводи, че епизоотичната обстановка в страната, свързана с
разпространението на болестта "Африканска чума по свинете" (АЧС) нарушила
производствения график на жалбоподателя и породила невъзможността да поднови
регистрацията си като земеделски производител. Бенефициентът обосновал тази
невъзможност с преустановяване на дейностите, свързани с отглеждане на
овце и същевременно недопустимостта за населване с прасета в новоизградения
животновъден обект. Жалбоподателят представил становище от Областна дирекция по
безопасност на храните - Пазарджик, издадено на 31.07.2019г. относно запитване
във връзка с намерение за заселване на животновъден обект с домашни прасета. В
писмото било посочено, че населването с прасета на новоизграден животновъден
обект от епизоотологична гледна точка се определя като недопустимо в съответния
период. В обяснението жалбоподателя посочва, че на
12.02.2020 г. е подновил регистрацията си като земеделски производител за
текущата стопанската година – с отглеждане на овце.
Цитирани са в решението
текстове от различни нормативни актове, които според административния орган са
нарушени:
- Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и
поддържане на регистър на земеделските стопани, която
създавала задължение за всеки регистриран земеделски стопанин, ако желае да
продължи с дейността си като такъв - да подава лично или чрез упълномощено от
него лице, ежегодно актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с
анкетни формуляри в нормативно определения срок - от 1 октомври до 9 юни (като
срокът за 2019 г. е бил удължен до 17 юни включително). Анкетните формуляри се
заверяват от общинската служба по земеделие и в срок до 20 дни от датата на
заверката, но не по-късно от края на срока за годишна заверка се представят от
земеделския стопанин или от упълномощено от него лице с нотариално заверено
пълномощно или се изпращат по служебен път в срок от пет работни дни от
общинска служба по земеделие в Областна дирекция "Земеделие". Въз
основа на представената информация Областна дирекция "Земеделие"
заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за срок до края на
срока за следващата стопанска година;
- Чл. 18. т. 1
от договор № 13/04/1/0.0.2906 от 23.01.2017г. "За срок от сключване на
договора до изтичане на срока по чл. 6. ал. 5 ползвателят се задължава да
поддържа регистрация като земеделски стопанин съгласно чл. 7. ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители;
- В чл. 49. ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. било
предвидено Разплащателната агенция да може да откаже изплащането, както и да
изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, когато установи
наличие на някоя от хипотезите, уредени в чл.35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията
от 11 март 2014г. за допълнение на Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или
оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните
плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното
съответствие (ОВ, L 181/48 от 20 юни 2014 г.);
- В чл.9, ал.1,
т.10 и т.11 от договор № 13/04/1/0.0.2906 от 23.01.2017г. са уредени
хипотезите, при които Фондът има право да откаже пълно или частично изплащане
на финансовата помощ по подадената от ползвателя заявка за междинно или
окончателно плащане, както и да изисква възстановяване на част или цялата
помощ, при наличие на съответни обстоятелства.
2. В сключения между жалбоподателя и ДФ
"Земеделие" договор № 13/04/1/0.0.2906 от 23.01.2017г. за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ са залегнали права и задължения на страните и
по-конкретно по одобрения бизнес план (таблица 5. 1 "Вид и брой животни, в
т. ч. естествения им прираст") в земеделското стопанство на бенефициента
следва да се отглеждат 2000 бр. прасета за угояване или 7600 броя угоени
прасета на годишна база съгласно представената проектна документация и описаните
технологични обороти, изготвени от бенефициента.
След извършена административна проверка в
електронната система на БАБХ и в Регистър на земеделските стопани било
установено, че не е отразено наличие на горецитираните животни, което според АО
е нарушение на чл. 16. т. 2 от договора, при което е прието, че не се изпълняват договорните
задължения. При извършена проверка на представеното към заявка за окончателно
плащане Удостоверение за регистрация на животновъден обект №1005 от
11.02.2020г. се установило, че в животновъден обект № 4413-4444 се отглеждат
"0 свине" към м.февруари, 2020г.
На 09.04.2020г. било извършено посещение на
мястото, като не било установено наличие на животни в животновъден обект
№4413-4444.
Горното било нарушение на чл.16., т.2 от
договора - за периода от сключването му до изтичане на срока по чл.6, ал.5 от
договора ползвателят се задължавал да осигури и поддържа 7600 броя угоени
прасета на годишна база или 2000 броя животни съгласно представената проектна
документация и описаните технологични обороти в съответствие с таблица 5. 1
"Вид и брой животни, в т. ч. естествения им прираст" от одобрения
проект, когато предметът на договора включва инвестиции, насочени в сектор
"Животновъдство"".
С уведомително писмо за отстраняване на нередовности
с изх. № 01-6500/892 от 19.03.2020г. ДФ "Земеделие" е изискал
обяснение и/или документи доказващи изпълнението на задълженията от ползвателя
по чл.16, т.2 на договор №13/04/1/0.0.2906 от 23.01.2017г.
Представени били отговори с вх.
№02-160-6500/995 от 08.04.2020г. и вх. №01-6500/89241 от 05.05.2020г., ведно с
обяснителна записка в смисъл, че периодът на реализация на инвестицията по
проекта съвпада с усложнената епизоотичната обстановка в страната, свързана с
разпространението на болестта "Африканска чума по свинете" (АЧС),
което от своя страна е изправило бенефициента пред обективна невъзможност да
насели животновъдния обект.
Вменено било в чл.30, ал.3 от договора
задължение при настъпването на което и да е обстоятелство по ал.2 ползвателят
да уведоми писмено Фонда в срок до 10 работни дни от датата, на която има
възможност да го направи, като представи доказателства за това с надлежни
документи, включително, когато е възможно - издадени от компетентен орган. При
неизпълнение на задължението по ал.3 ползвателят не може да се позовава на
непреодолима сила.
На 30.03.2020г. жалбоподателят е подала
заявление за населване с животни в Областна дирекция по безопасност на храните
- Пазарджик, като е уведомила, че обект № 4413-4444 ще бъде населен по утвърден
график, считано от 15.05.2020г. Издадено е от ОДБХ – Пазарджик становище, че населването
с прасета на новоизграден животновъден обект от епизоотологична гледна точка се
определя като недопустимо в съответния период.
Дирекция "ОППМРСР" изискала
информация с писмо изх. № 07-1200/3081 от 18.06.2020 г. от Българска агенция по
безопасност на храните. В тази връзка е изпратеното запитване от страна на
ДФ“Земеделие“ до ОДБХ – гр.Пазарджик във връзка с неизпълнението на договорните
и нормативни задължения от страна на жалбоподателя, както и са поставени въпроси
относно това, дали за конкретния животновъден обект има пречка за населване и
отглеждане на свине през стопанската 2018 г., 2019 г. и 2019/2020г. до момента
на извършване на запитването, свързани с епизоотичната обстановка вследствие
разпространяването на болестта "Африканска чума" в страната през
2019г., респективно 2020г.; попада ли района в огнище на заболяването; има ли
за този регион, в който е разположен животновъдния обект на ползвателя,
въведени мерки за недопускане на заболяването и ако има - в какво се изразяват,
какво времетраене имат; съществувала ли е възможност за населване с животни в
цитирания животновъден обект. Изискани са при наличност заповеди, които са
издавани за установени огнища на болестта, забраните и мерките, които следва да
се налагат в този район, засягащ местоположението на инвестицията и тяхното
времетраене.
Отправена е и молба за потвърждение на
автентичността на представеното на 05.05.2020г. в ДФ "Земеделие"
становище, издадено на 31.07.2019г. от Областна дирекция по безопасност на
храните - Пазарджик изготвено от д-р Натов, както и достоверността на
направените препоръки и дадените указания, на база на които бенефициентът е
в невъзможност да изпълни своите
договорни и нормативни ангажименти.
В отговор с вх. № 07-1200/3081 от
02.07.2020г. Българска агенция по безопасност на храните е предоставила
следната информация:
Животновъдният обект, предмет на инвестицията
по договор №13/04/1/0.0.2906 от 23.01.2017г. с ДФ "Земеделие", е
регистриран по Закона за ветеринарно медицинската дейност (ЗВД) с удостоверение
за регистрация № 1005/11.02.2020г. по описа на ОДБХ - Пазарджик. Преди датата
на горецитираната регистрация обектът не е бил вписан във интегрираната
информационна система "Вет Ис" на БАБХ, не е бил регистриран по ЗВД,
съответно не е налична информация за населване със свине и отглеждането им в
него през 2019г. Жалбоподателят М. е подала заявление за регистрация с вх.
№213-ЗЖ/17.01.2020г. по описа на ОДБХ - Пазарджик. Със заповед №К-57/22.01.2020
г. на Директора на ОДБХ е назначена
комисия, която е извършила проверка във връзка с изисканата регистрация. След
регистрацията на животновъдния обект бенефициентът е подал заявление с вх. №
1267-ЗЖ от 30.03.2020г. за населването му с животни, а на 01.04.2020г. е
отправил до ОДБХ - Пазарджик искане за издаване на становище относно времевия
интервал, в който може да бъде населен обекта в пълния капацитет, предмет на
финансиране. На 15.05.2020г. е издадена заповед на директора на ОДБХ -
Пазарджик относно разрешение за населване на животновъдния обект № 4413-4444.
Българска агенция по безопасност на храните е посочила в отговора си до административния
орган, че през 2019г. и до момента на територията на ОДБХ - Пазарджик не са
регистрирани случаи на заболяването "Африканска чума по свинете" при
домашни свине. Регистрирани са случаи на заболяването при диви свине в общините
Велинград и Панагюрище, райони отдалечени от местоположението на инвестицията.
Районът на животновъдния обект № 4413-4444 не е попадал в ограничителни зони (3
и 10 километрови зони) около огнище на заболяването "Африканска чума по
свинете" през 2019г., респективно
през 2020г.
През 2019г. в ОДБХ - Пазарджик не било постъпвало
официално запитване във връзка с намерение за заселване на обекта.
Заради това и на основание чл. 9. ал. 1. т.
13 и от договор № 13/04/1/0.0.2906 от 23.01.2017г. ДФ“З“ приел, че има право да
откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от ползвателя
заявка за междинно или окончателно плащане – в случа на неспазване на
задължението на ползвателя по чл.16., т 2 от договора и ако след извършване на
оценка на капацитета на придобитите активи Фондът установил, че капацитетът им
не съответства на броя животни, установен по реда на чл. 16. т. 2 от договора
или ползвателят не е изпълнил друго условие или свое задължение, уговорено със
сключения договор или произтичащо от разпоредбите на Наредба № 9 от 21.03.2015
г. или от приложим акт на правото на Европейския съюз - чл. 9, ал. 1, т. 14 от
договора. Горното било в съответствие и с чл.49, ал.1., т.3 от Наредба № 9 от
21.03.2015г.
3. Към момента на посещението на място административният
орган констатирал, че активите не функционират и нямат видими следи от
употреба, въпреки че инвестицията е въведена в експлоатация на 15.01.2020г.
В чл.6, ал.3, т.3 от договора с Фонда било
фиксирано задължение за ползвателя да извърши изцяло инвестицията и да използва
подпомаганите активи съгласно предназначението и условията, посочени в
одобрения проект. Съгласно чл.14, ал.2, т.3 от договора задължението възниквало
от датата на сключването му до изтичане на приложимия срок по чл.6, ал.5.
Установените неизпълнения на задълженията на ползвателя не съответствали и на
постигането на целите на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски
стопанства" от ПРСР 2014 - 2020 г. определени в НАРЕДБА № 9 от 21.03.2015
г., а именно чл. 2. т. 2. която включвала "насърчаване въвеждането на нови
технологии в производството и модернизация на физическия капитал".
Неизпълнението било и основание за отказ на финансовата помощ по подадената от
ползвателя заявка съгласно чл.9. ал. 1, т. 2 от договор № 13/04/1/0.0.2906 от
23.01.2017 г.
В
резултата но горните констатации на основание чл. 20а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ и чл. 49, ал.1, т.3 и т. 11 във вр. с
чл. 47, ал.1 от Наредба № 9
от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г. е
издадено решение №13/04/1/0/02906/3/01/04/01 от 25.06.2021г. на
Заместник-изпълнителен директор на ДФ"Земеделие", с което е отказано
изплащане на пълен размер на финансова помощ, заявена със заявка за плащане
№13/04/1/0/02906/3/01 по договор №13/04/1/0/02906 от 23.01.2017г. в размер на
1 295 576, 17лв.
Жалбата е
процесуално допустима като подадена против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице със
съответен правен интерес. Оспорването е направено в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна
поради следните съображения:
В съответствие с чл. 168 АПК във връзка с чл.
142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на
издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с
тези посочени от оспорващия.
Твърди се от жалбоподателя, че решението е нищожно, тъй като е издадено от некомпетентен административен орган. Това възражение съдът намира за неоснователно поради следното:
Оспореният акт е издаден от Боряна Алексова в качеството й на Заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие". Със заповед №03-РД/1734/16.06.2021г. на Алексова са делегирани права от Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, подробно изброени в 43 пункта, касаещи правомощията по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г., в т.ч. да издава решения за отказ на финансова помощ – т.І.1.7.
Като основание за издаване на заповедта са посочени чл.20, т.1, 2 и 3 и чл.20а, ал.1, ал.2, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПЗП, разпоредби от Устройствения правилник и решение на УС на ДФ“Земеделие“.
Затова съдът приема, че оспореният акт е
издаден от материално компетентен орган, при условията на надлежно делегирани
правомощия. Държавен фонд "Земеделие" е орган, акредитиран за
единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на ЕС съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4, чл. 11а ал. 1 от
ЗПЗП, § 1, т. 13 и т. 15 от ДР на ЗПЗП, като Изпълнителният директор на фонда е
изпълнителен директор на РА, като по силата на ал.4 може да делегира правомощията си, произтичащи от
правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и
такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове
при споделено управление
и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане, което е и сторил. В този смисъл твърдението за неговата
нищожност е неоснователно.
При издаване на оспорения акт като правни основания са посочени чл.20а, ал.2
от ЗПЗП и чл.49, ал.1, т.3 и т.11 във вр. с чл.47, ал.1 от Наредба №9. Нормата
на чл.49, ал.1, т.3 от Наредба №9 предвижда, че разплащателната агенция може да
откаже изплащането, както и да изиска възстановяване на част или цялата
финансова помощ, когато установи несъответствие с целите, дейностите и
изискванията, определени с нея.
В решението не е посочено несъответствието с кои
цели, дейности и/или изисквания, определени с Наредба № 9, не са спазени от бенефициента
и съответно кои са конкретните основания да бъде постановен отказ за
изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена със заявка за
плащане №13/04/1/0/02906/3/01.
В
чл.49, ал.1, т.11 от Наредба № 9 е предвидено Разплащателната агенция да може
да откаже изплащането, както и да изиска възстановяване на част или цялата
финансова помощ, когато установи наличие на някоя от хипотезите, уредени в чл.
35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за
допълнение на Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за
отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към
директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и
кръстосаното съответствие (OB. L 181/48 от 20 юни
2014г.). В оспорения адм.акт, обаче, не е посочено коя
от хипотезите на чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014г. за допълнение на
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета е приета за
налична – нито в правните основания, нито в мотивите.
Не са
обсъдени от административния орган и направените от бенефициента –
жалбоподателя в настоящото производство – възражения. По този начин е препятствано правото на защита
на жалбоподателя, съответно съдът е лишен от възможност да осъществи контрол за
законосъобразност на оспорения акт. Липсата на мотиви и изобщо относими
констатации и съображения за това на какво основание е издадено оспореното
решение, представлява съществено нарушение на изискването
за форма на административния акт. Вярно е, че ВАС приема, че мотивите към акта могат
да бъдат изложени и отделно от него, в друг документ към преписката, но в
настоящия случай такива доказателства не са ангажирани по делото – въпреки
указаната от съда тежест на доказване -,
не са и посочени в издаденото решение, предмет на жалба.
В подкрепа на този извод на съда е и факта, че в основанията за издаване на решение №13/04/1/0/02906/3/01/04/01 от 25.06.2021г. на Заместник-изпълнителен директор на ДФ"Земеделие" е посочена нормата на чл. 47, ал.1 от Наредба № 9, но същата съдържа четири точки, визиращи различни правомощия на разплащателната агенция, като в решението не е посочено при коя от четирите хипотези то е издадено.
Категорично е с оглед събраните по делото доказателства, че не са налице
фактическите и правни основания, посочени като такива за издаването на
оспорения акт.
По повод уведомително писмо за отстраняване на нередовности с изх. № 016500/892
от 19.03.2020г. на ДФ „Земеделие“ жалбоподателят е подала отговори, в които е
изложила обясненията си във връзка с по-късно подадено заявление за населване на
фермата с животни - прасета за угояване. Органът, издал оспорения акт, нито ги
е разгледал, нито обсъдил, нито изложил
мотиви защо не ги приема за относими или за основателни.
Не е обсъдено и уведомителното писмо, издадено на 31.07.2019г. от Областна дирекция по безопасност на храните –
Пазарджик, адресирано до Д.М.. Неправилно е прието от административния орган,
че същото не освобождава жалбоподателя
от отговорност за забавянето и за извършване на част от дейностите по договор №
13/04/1/0/02906. – след надлежно допитване до ресорното МЗГХ към релевантния
момент, тя е получила отговор, че е недопустимо да населва имота си с прасета
поради усложнената епизоотична обстановка в страната, свързана с разпространението
на болестта „Африканска чума по свинете“.
Съдът приема също за недопустимо да се вменява във вина на жалбоподателя
изпълнението на указания, дадени от държавен орган, част от структурата на
същото МЗГХ, както и да търпи санкции все поради това.
От показанията на св. Хюсеин също се установява, че през 2019г. Д.М. е отглеждала овце, но желаела
да се регистрира като ЗП, отглеждащ свине, след населването на фермата си със
свине. Поради разпространението на болестта „Африканска чума по свинете“ –
непознато и рисково заболяване за нашите географски ширини – не се е
осъществила регистрацията й. Наличието на това заболяване и предприетите редица
мерки от страна на държавата за ограничаването му за периода 2019г.-2020г. е ноторен факт, като по делото са ангажирани
и писмени доказателства в тази връзка - решение на Министерски съвет № 43 от 24
януари 2020г. за одобряване на План за контрол и предотвратяване
разпространението на заболяването „Африканска чума“ по свинете в Република
България през 2020г.
Както е посочено по-горе в мотивите на съдебното решение, установява се и от показанията на св.Хюсеин, че обектът по процесния проект е бил завършен в сроковете по програмата.
На 17.01.2020г. са приети изменения в Наредба № 44/2006г., която регламентира отглеждането на всякакъв вид животни в животновъдните обекти. Тези изменения били наложени от епидемията от африканска чума и с цел да се обхванат хипотезите и на това ново заболяване, като се въведат мерки за предпазване на фермите от възникване на огнища, съответно да се ограничи тяхното разпространяване.
Още в същия ден е подадено в ОДБХ – гр.Пазарджик от Д.М. заявление за регистрация на животновъден обект с вх.№213-ЗЖ от 17.01.2020г., въз основа на което е издадено удостоверение за регистрация на животновъден обект №1005 от 11.02.2020г.
Във връзка с измененията на Наредба №44/2006г. на 23.01.2020г. фермата е посетена от ветеринарен лекар – Благой Михов -, който направил обстоен преглед на състоянието й и дал предписания за дейностите, които трябва да бъдат извършени, за да бъде приведена в съответствие с Наредбата. Показанията на св.Хюсеин се подкрепят от представеното като доказателства по делото предписание № 0001638/ 23.01.2020г. на ветеринарен лекар от ОДБХ – гр.Пазарджик д-р. Благой Михов. В изпълнение на същото е изградена нова плътна ограда, на мястото на по-рано изпълнената ограда с мрежа, монтирани са различни по вид филтри, обособени са нови помещения за преобличане, къпане на персонала, допълнителни изисквания към халето, които е трябвало да се изпълнят, за да бъде приведено същото в съответствие с новите изисквания на Наредбата. Извършването на необходимите СМР в изпълнение на предписанията е изисквало технологично време, което от своя страна е забавило населването на фермата със свине. Срокът за изпълнение на необходимите работи е бил определен до 29.02.2020г., но тъй като обемът на работите не позволявал обективно да бъде спазен, по искане на жалбоподателя същият бил продължен до 11.05.2020г.
Междувременно през м.февруари, 2020г. е извършена проверка от ДФ „Земеделие",
която приключила без забележки по отношение на изпълнението на проекта. След
извършване на необходимите дейности и спазването на разписаните в Наредбата
процедури Д.М. подала искане за
заселване на обекта, издадена е заповед №Пз-3-96 от 15.05.2020г. на Директора
на ОДБХ – Пазарджик, като е разрешено населването на свинефермата. Обектът е заселен
на 27.05.2020г. с първите животни, като към 05.06.2020г. изцяло е заселен с 2
000 подрастващи прасета.
По делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обосновано,
непротиворечащо на останалите събрани по делото доказателства, изготвено от
компетентно ВЛ. В тази връзка неоснователно е възражението на процесуалния
представител на ответника, че не следва да се цени в определена част, тъй като ВЛ
не било компетентно да посочи дали може или не може свинефермата да бъде
населена с прасета, тъй като в оспорената част на заключението ВЛ е цитирало
становището на ОДБХ-Пазарджик, а не е изразявало личното си мнение.
Установява ВЛ, че в ПИ с идентификатор
10505.1.969, област Пазарджик, община Пазарджик, с. Величково, п. к. 4479, ул.“Стопански
двор, м.“Балтълъка“, вид територия - урбанизирана, НТП "За друг вид
производствен, складов обект", площ 10667 кв. м, стар номер 000969, парцел
У1-836, 840, 841-свинеферма, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-243/24.08.2017 г. на ИД на АГКК, ведно с изградените сгради от основното
застрояване - свинеферма на бивше ТКЗС - с.Величково е извършено разширение на
съществуваща свинеферма, изграждане на силози за съхранение на зърно и
закупуване на специализирани транспортни средства.
Реконструкцията и
модернизацията на свинефермата са извършени съгласно одобрен инвестиционен
проект №13/04/1.0.0296, като за обект
"Силозно стопанство с авторазтоварище, автокантар и техническа
инфраструктура" са завършени СМР на 05.11.2019г. на стойност 319 560, 76
лв. За обект "Животновъдна сграда, техническа инфраструктура и торова
лагуна" са завършени СМР на 21.11.2019г. на стойност 711 067, 07 лв. За
обект "Сграда и складове за съхранение, смесване на зърнени
компоненти" са завършени СМР на 05.12.2019г. на стойност 286 598, 20 лв.
Общата стойност на
извършените СМР за разширение на съществуваща свинеферма, изграждане на силози
за съхранение на зърно и закупуване на специализирани транспортни средства,
завършени в периода от 05.11 - 21.12.2019г. е в размер на 1 317 226 лв. При
изграждането на животновъдния обект са спазени всички строителни правила и
норми, съответно са спазени и нормативно
предвидените ветеринарно медицинските изисквания.
Със заповед №
ПЗ-3-96 от 15.05.2020г. на директора на ОДБХ –гр.Пазарджик е разрешено
населването на свинеферма с рег. №4413-4444 в землището на с. Величково, м."Баталъка"
за отглеждане на прасета. 3а периода м.05 – 06, 2020г. са реализирани 2000 брой
животни - подрастващи прасета - изпратени от ЕТ "Грими - Хюсеин Хюсеин"
до Земеделски производител Д.М. - съгласно издадени ветеринарни свидетелства.
С договор
№13/04/1/0.0.2906/23.01.2017г. за отпускане на безвъзмезна финансова помощ по
подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4
"Инвестиции в материални активи" от програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейски земеделски
фонд за развитие на селските райони, е договорено ДФ“З“ да предостави на Д.М. финансова
помощ в размер на 1 300 814, 58лв. за срок за извършване на инвестицията до
23.01.2020 г.
Срокът за
извършване на инвестицията по договора с Фонда
- за цялостно изграждане и въвеждане в експлоатация на процесния обект –
е спазен, а именно:
Началото на
строителния процес е започнато с издаване на разрешение за
строеж №200/01.07.2015г. от пета категория на "Животновъдна сграда,
техническа инфраструктура и торова лагуна" в УПИ-У1-836, 840,
841-свинеферма в землище с. Величково, м."Баталъка", разрешение за
строеж №192/30.06.2015г. от първа категория на "Силозно стопанство с
авторазтоварище, автокантар и техническа инфраструктура" в УПИ-У1-836, 840,
841-свинеферма в землище с.Величково, м."Баталъка", разрешение за строеж
№198/30.06.2015г. от V категория на "Сграда и складове за съхранение,
смесване на зърнени компоненти" в УПИ-У1-836, 840, 841-свинеферма в
землище с.Величково, м."Баталъка".
Грубият строеж е
завършен с издаване на Акт образец 14 за приемане на конструкцията от
10.12.2019г., подписан от проектанта, строителя и строителния надзор.
Обектът е завършен
с издаване на 2 бр. Акт образец 15 - за установяване годността и приемане на
строежа от 25.12.2019г. и от 30.12.2019г., подписани от проектанта, строителя и
строителния надзор.
Обектът е въведен
в експлоатация с издаване на удостоверения за въвеждане в експлоатация на
строеж №4 и №5, двете от 15.01.2020г., подписани от Главен архитект на Община
Пазарджик.
Със заявление вх.
№113-ЗЖ от 17.01.2020г. ЗП Д.М. е поискано да бъде регистриран производствен
обект в землището на с.Величково, м."Баталъка" за отглеждане на 2000
бр. прасета.
Със заповед №К-57
от 22.01.2020г. на директора на ОДБХ -гр.Пазарджик е назначена комисия, която след
извършена проверка
е издала удостоверение
за регистрация на животновъдния обект №1005 от 11.02.2020г. за индустриална
свинеферма с общ капацитет от 2 000р. свине за угояване, която отговаря на
ветеринарно медицинските изисквания.
Със заявление вх.
№1267-ЗЖ от 30.03.2020г. от ЗП Д.М. е поискано да бъде населен с животни процесния
обект. Със заповед №ПЗ-3-96 от 15.05.2020 г. на директора на ОДБХ - гр.Пазарджик
е разрешено населването на свинеферма с рег. №4413-4444 в землището на с.
Величково, м."Баталъка" за отглеждане на свине.
Установява се от
заключението на СТЕ, че към момента на издаване на оспорваното решение фермата
е била населена с 2 000бр. свине, съответно инвестицията е била осъществена в
рамките на договорения период, вкл. е била въведена и в експлоатация – като
последното не е свързано с населяването на свинефермата с прасета, както е
посочено в процесното решение. Фактът на заселване
на фермата с прасета за угояване към момента на проверката, извършена от
адм.орган, се установява безспорно от както от заключението на СТЕ, така и от
показанията на св.Хюсеин. Съдът изцяло кредитира същите, тъй като са депозирани
от трето лице, което няма интерес от изхода на делото, подробни, логични и и
последователни са, установява обстоятелства, за които е придобил лични
впечатления и не на последно място – не се опровергават от останалите събрани
по делото доказателства.
Съдът приема за безспорно доказано в
настоящото производство, че жалбоподателят е изпълнил задължението си да построи и въведе в
експлоатация фермата си в предвидените за това срокове, като не е населила
същата с прасета за угояване в същите срокове по обективна причина - въведените
на 17.01.2020г. нови нормативни изисквания и развитието на епидемията от
„Африканска чума по свинете“.
В момента, в който е получила надлежно разрешение от съответния
компетентен държавен орган - жалбоподателят е подал заявлението си за
регистрация – както е посочено по-горе това е сторено на 17.01.2020г., вх.№213
– ЗЖ. През целия период на договора жалбоподателят е спазвала задължението да
бъде регистрирана като земеделски производител, такава е била и към момента на въвеждане на обекта в експлоатация през
2020г. – видно от представеното по делото заявление. Причината за неизпълнението на
това задължение за 2019г. е обективна и безспорно установена по делото -
извършване на CMP в
изпълнение на нововъведени нормативни изисквания в резултат на обявена епидемия от „Африканска чума по
свинете“ и забрана за населване на фермата с животни – свине за угояване. С решение №43 от 24.01.2020г. на
Министерски съвет е одобрен План за контрол и предотвратяване разпространението
на заболяването „Африканска чума“ по свинете в РБългария през 2020г., като са
изложени цели и задачи на плана, обхват, мерки срещу разпространението,
разпределение на задачи и отговорности по места. Именно по силата на този план
са предприети съответните действия от ресорните държавни органи по места, в
т.ч. и в района на Област Пазарджик и застрашените обекти в нея, вкл. и
процесния, с цел предотвратяване разпространението на болестта и увеличаване
размера на нанесените щети.
Именно характера на причините не дава основание на административния орган
да откаже плащане в пълен размер на полагащата се финансова помощ и в този
смисъл оспореното решение е незаконосъобразно.
Основанията, при които разплащателната агенция може да откаже изплащане
или да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, са уредени в чл.35
от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за
допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията
за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към
директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и
кръстосаното съответствие (OB, L 381/48 от 20 юни 2014 г.) и предвиждат:
т.1. Исканото подпомагане се отказва или оттегля изцяло, когато не са
изпълнени критериите за допустимост;
т.2. Исканото подпомагане се отказва или оттегля изцяло или частично, когато не са спазени следните ангажименти или други задължения:
а) ангажименти по програмата за развитие на селските райони; или
б) когато това е приложимо, на други задължения по операцията, установени съгласно законодателството на Съюза, националното законодателство или в програмата за развитие на селските райони, по-специално обществени поръчки, държавни помощи и други задължителни стандарти и изисквания.
т.3. При вземането на решение относно размера на отказ или оттегляне на
подпомагането при неспазване на ангажиментите или други задължения, посочени в
параграф 2, държавата членка отчита тежестта, степента, продължителността и
системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, посочени в
параграф 2.
Тежестта на неспазването зависи по-специално от значимостта на
последствията от неспазването, като се отчитат целите на ангажиментите или
задълженията, които не са изпълнени.
Степента на неспазването зависи по-специално от въздействието му върху
операцията като цяло. Продължителността зависи по-специално от времетраенето на
въздействието или от възможността това въздействие да бъде прекратено с разумни
средства.
Системността на неспазването зависи от това дали подобни случаи на неспазване са били констатирани при същия бенефициер и същата мярка или същия вид операция и по-рано през последните четири години или през целия програмен период 2014—2020 г., или при подобна мярка през програмния период 2007—2013 г.
Съгласно т.5. от Регламента, само ако общата оценка въз основа на
критериите, посочени в параграф 3, води до установяването на сериозно
неспазване, подпомагането се отказва или оттегля изцяло. Освен това бенефициерът се изключва
от възможността да получава подпомагане по същата мярка или същия вид операция
за календарната година на констатацията и за следващата календарна година.
В случая не са налице нито основанията по т. 1 и 2 от Регламента, нито
предпоставките за прилагането на т.5 от същия. Инвестицията е извършена изцяло
в определените срокове и се ползва по предвиденото предназначение като
незначителното забавяне при населването на обекта със животни се дължи на
обективна пречка, с оглед въведените нови нормативни изисквания на 17.01.2020г.
и развитието епидемията от „Африканска чума по свинете“ – както е прието
по-горе в мотивите на съдебния акт. Не е без значение фактът, че към момента на издаването на оспореното решение,
обектът на жалбоподателя е бил изцяло населен с пълния уговорен брой животни –
2 000бр – в какъвто смисъл са събраните доказателства, обсъдени по-горе в
мотивите.
Съдът приема, че не е налице и
посоченото в оспореното решение основание по чл.49, ал.1, т.3 от Наредба №
9, а именно да е установено несъответствие с целите, дейностите и изискванията,
определени с тази наредба. Вярно е, че изменението на нормативните изисквания
не е сред обстоятелствата, посочени в чл. 30, ал.2 от процесния договор и не
може да се приравни на действие на непреодолима сила, но същото води до
извинителна невъзможност да се изпълни съответното задължение по населването на
обекта със свине в определения за това срок и предпоставя извода за
незаконосъобразност на отказа за изплащане на финансова помощ в пълен размер -
няма нито едно изложено обстоятелство именно защо е приел органът, че следва да
се откаже изцяло финансовата помощ, а не в намален размер.
Затова се налага извод, че
административният орган е постановил един незаконосъобразен административен
акт, който следва да бъде отменен.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 18
113лв, от които 1700лв държавна такса, 16 104лв адвокатски хонорар и
300лв. депозит за експертиза.
Ответникът по оспорването е направил възражение
за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Делото е с определен материален интерес - на 1 295 576,17лв. и минималния хонорар съгласно чл. 8, т. 4 от
Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е именно 16 104лв.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК Административен съд – Пазарджик
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №13/04/1/0/02906/3/04/01 от
25.06.2021г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с което е
отказано изплащане на пълен размер на финансова помощ, заявена със заявка за
плащане № 13/04/1/0/02906/3/01 по договор № 13/04/1/0/02906 от 23.01.2017г. в
размер на 1 295 576,17 лева.
ОСЪЖДА ДФ "Земеделие“ да заплати на Д.И.М., ЕГН********** *** сторените
разноски по делото в размер на 18 113лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: