№ 101
гр. София, 14.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно търговско
дело № 20231001000110 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 729, ал. 3 от ТЗ, във вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 261108/11.01.2023 г. по описа на СГС,
депозирана от Националната агенция за приходите (НАП) против определение от
03.01.2023 г. по т.д. № 7226/2016 г. на СГС, VI-15 състав, с което е одобрена частична
сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „Сана Спейс Хотел
Хисаря“ АД, обявена в ТРРЮЛНЦ с рег. № 20221121143444. Жалбоподателят
поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като сумата в общ размер на
57 060.19 лева е разпределена за частично удовлетворяване на вземания по реда на чл.
722, ал. 1, т. 8 ТЗ, без да е разпределена сума за погасяване на публични вземания,
възникнали след датата на съдебното решение за откриване производството по
несъстоятелност на длъжника, попадащи в реда по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ. Сочи, че след
посочената дата са възникнали и не са платени на падежа публични вземания,
установени с Акт за установяване на задължения по декларация № 354/06.07.2022 г.,
издаден от община Смолян, влязъл в сила на 08.08.2022 г. за 53 745.96 лева и
изпълнителен лист № 272/22.05.2018 г., издаден по гр.д. № 18335/2017 г. по описа на
РС – Варна за 105 лева, като решението, въз основа на което е издаден, е влязло в сила
на 26.04.2018 г. Жалбоподателят поддържа, че синдикът не е могъл да откаже
включване на тези вземания в сметката за разпределение при условията на чл. 721, ал.
3 ТЗ. На следващо място се поддържа още, че съгласно чл. 687, ал. 2 ТЗ синдикът е бил
длъжен служебно да включи в списък на приетите вземания установените с влязъл в
сила акт публични вземания, като тази разпоредба според жалбоподателя се прилага
всякога когато в хода на производството възникнат установени вземания.
Неизготвянето на този служебен списък не можело да бъде пречка за включване на
1
публичните вземания в сметката за разпределение. Първоинстанционният съд изобщо
не коментирал представените с възражението по сметката писмени доказателства и
данните за влизането на представените актове в сила. Жалбоподателят твърди предвид
изложеното, че синдикът неправилно е разпределил сума в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8
ТЗ при положение, че има неудовлетворени вземания в предходния ред по чл. 722, ал.
1 т. 7 ТЗ. Сумата 53 850.96 лева следвало да се разпредели за удовлетворяване на
посочените по-горе публични вземания. Моли да бъде отменено обжалваното
определение и Частична сметка № 8 за разпределение да бъде изменена, като сумата
53 850.96 лева бъде разпределена за удовлетворяване на публични вземания –
главници с изпълнителни основания Акт за установяване на задължения по декларация
№ 354/06.07.2022 г., издаден от община Смолян и изпълнителен лист № 272/22.05.2018
г., издаден по гр.д. № 18335/2017 г. по описа на РС – Варна.
Отговор на частната жалба е депозирал кредиторът „Ем Си Ар Къмпани“
ЕООД, в който излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че процесните
публични вземания е следвало да бъдат предявени пред съда по несъстоятелността, за
да могат кредиторите да обжалват включването им в списъка на приетите вземания,
изготвен от синдика по реда на чл. 164, ал. 3 ДОПК въз основа на факти, възникнали
след влизане в сила на акта за установяване на публичните вземания. На следващо
място кредиторът поддържа, че в случая е неприложима нормата на чл. 721, ал. 3 ТЗ,
тъй като публичните вземания не са приети със съгласието на синдика, нито той ги е
признал. Кредиторът моли да бъде оставена без уважение частната жалба, а
обжалваното определение да бъде потвърдено.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид оплакванията и възраженията
на страните и обсъди събраните доказателства, приема следното:
Решението за откриване производство по несъстоятелност на „Сана Спейс
Хотел Хисаря“ АД (н) е по т.д. № 7226/2016 г. на СГС и е от 21.12.2017 г., обявено в
ТРРЮЛНЦ с вписване рег. № 20171222152220.
Синдикът В. М. е обявил в ТРРЮЛНЦ Частична сметка за разпределение № 8
с рег. № 20221121143444, с която се разпределя сумата 57 060.19 лева, която е била
заделена като част от обща сума 74 427.12 лева във връзка с висящо производство по
оспорване вземане на кредитора „Ливия Спа“ ЕООД, приключило с окончателно
решение на ВКС по т.д. № 2503/2020 г., според което на този кредитор се дължат само
17 366.93 лева за удовлетворяване на негово обезпечено вземане. Сумата от 57 060.19
лева изяло е разпределена за частично удовлетворяване на вземания в реда по чл. 722,
ал. 1, т. 8 ТЗ.
НАП са депозирали възражение против Частична сметка за разпределение №
8 с вх. № 314197/05.12.2022 г. – в срока по чл. 727 ТЗ, към което са представени Акт за
установяване на задължения по декларация № 354/06.07.2022 г., издаден от община
2
Смолян и изпълнителен лист № 272/22.05.2018 г., издаден по гр.д. № 18335/2017 г. по
описа на РС – Варна. Посочено е, че удостоверените с двата акта публични вземания са
възникнали след датата на решението за откриване производство по несъстоятелност
на длъжника, установени са с влезли в сила актове, поради което следва да бъдат
удовлетворени в реда по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ – преди вземанията на хирографарните
кредитори в следващия ред с твърдения, че синдикът е следвало служебно да ги
включи в списъка на приетите вземания, както и че не може да откаже да ги включи в
сметката за разпределение, на основание чл. 721 , ал. 3 ТЗ.
Видно от Акта за установяване на задължение по декларация, същата е с вх.
№ 524/12.02.2014 г., а задълженията – главници за данък върху недвижим имот и ТБО,
са на обща стойност 53 745.96 лева. Видно от изпълнителния лист, същият е издаден за
сумата 105 лева – разноски, дължими в бюджета на съдебната власт, присъдени с
решение, влязло в сила на 26.04.2018 г.
С определение от 03.01.2023 г. съдът по несъстоятелността е приел за
неоснователно възражението и след като е счел, че не противоречи на законовите
изисквания, е одобрил Частична сметка № 8. Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ на
04.01.2023 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в седмодневния срок
от обявяване на определението в ТРРЮЛНЦ, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. НАП е от кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 729,
ал. 3 от ТЗ, изречение първо ТЗ.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА предвид
следното:
В производството по чл. 729, ал. 1 от ТЗ съдът по несъстоятелността
проверява законосъобразността на изготвената от синдика сметка за разпределение,
като я одобрява след съответни изменения, ако установи евентуална
незаконосъобразност. В това производство съдът следва да извърши преценка доколко
включените в нея вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и
размер, съответстват на тези в одобрените от съда списъци на приетите вземания,
какъв е размерът на получените при осребряването на имуществото от масата на
несъстоятелността суми, и как тези суми следва да бъдат разпределени между
отделните класове кредитори с приети вземания в поредността по чл. 722, ал. 1 ТЗ,
като се отчетат извършените плащания преди тази сметка, когато сметката за
разпределение е частична. В сметката за разпределение могат да бъдат включени само
вземания, които са включени в някой от списъците на приетите вземания, с
изключение на хипотезите на чл. 721, ал. 3 ТЗ, при съобразяване реда, размера,
3
привилегията и обезпечението на съответното вземане.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, нито синдикът при изготвяне
на сметката за разпределение, нито съдът във фазата на одобряването й могат да внасят
промени в списъка на приетите вземания поради липсата на предвидена правна
възможност за това. Промяна в списъка, включително добавяне на неприето от синдика
вземане, може да настъпи единствено с влизане в сила на решение по чл. 694 ТЗ, с
което се установява съществуване на неприето вземане. като в настоящия случай
липсват твърдения или доказателства за такава хипотеза.
В случая кредиторът НАП не твърди да е предявявала публичните вземания,
установени с представените от нея актове. Напротив, твърди, че тъй като става дума за
публични вземания, установени с влезли в сила актове, то на основание чл. 687, ал. 2
ТЗ синдикът следва служебно да ги включи в сметката за разпределение. Настоящият
съдебен състав не възприема тезата на НАП за правилна. Действително, чл. 687, ал. 2
ТЗ постановява, че синдикът вписва служебно в списъка на предявените вземания и
установеното с влязъл в сила акт публично вземане. Посоченото правило обаче се
отнася до онези публични вземания, които са възникнали ДО датата на решението за
откриване производство по несъстоятелност за длъжника по аргумент от нормата на
чл. 688, ал. 3 ТЗ, според който, възникналите след решението вземания, неплатени на
падежа, се предявяват по реда на Глава 43 ТЗ и за тях синдикът изготвя допълнителен
списък. Че възникналите след датата на решението публични вземания също трябва да
бъдат предявени пред съда по несъстоятелността следва и от нормата на чл. 164, ал. 3
ДОПК, според която синдикът включва в списъка на приетите вземания публичните
вземания, установени с влязъл в сила акт, така както са предявени.
След като процесните публични вземания, макар и да попадат в реда по чл.
722, ал. 1, т. 7 ТЗ, не са предявени, то същите не могат да бъдат включени в частичната
сметка за разпределение № 8 – аргумент и от чл. 730 ТЗ, според който кредитор, който
е предявил вземането си след извършено разпределение, се включва в следващото
разпределение без право на изравняване.
Неоснователно е и поддържаното оплакване, че процесните публични
вземания е следвало да бъдат включени в частична сметка за разпределение № 8 и на
основание чл. 721, ал. 3 ТЗ. Според тази норма синдикът не може да откаже да включи
в сметката за разпределение установено с влязъл сила акт публично вземане, ако
същото е възникнало със съгласието на синдика или ако той го е признал. За да е
налице някоя от посочените две хипотези, необходимо е да е налице изрично
изявление на синдика, с което той се съгласява вземането да възникне или признава
вече възникнало вземане. В случая няма доказателства за подобни изявления на
синдика. Вярно е, че ако синдикът беше подал декларацията, въз основа на която е
установено публичното вземане по Акт за установяване на задължение по декларация,
4
то би могло да се приеме, че той е наясно отнапред с основанието на вземането и е
съгласен то да възникне. В случая обаче декларацията е подадена с вх. №
524/12.02.2014 г., а синдик е назначен едва на 21.12.2021 г., т.е., очевидно не синдикът
е подал декларацията. Няма доказателства и за признаване на вземането от синдика.
Същото се отнася и за вземането за съдебни разноски, възникнало въз основа
на влязло в сила съдебно решение, за което е издаден изпълнителен лист. Решението е
влязло в сила на 26.04.2018 г. и вземането за разноски възниква от този момент.
Очевидно отново в момент, в който дружеството не е имало синдик, а доказателства,
че той е признал вземането няма.
След като публичните вземания, сочени от НАП не са включени в никой от
списъците на приетите вземания и не е налице изключението по чл. 721, ал. 3 ТЗ, то
правилно синдикът не е включил тези вземания в Частичната сметка за разпределение
№ 8 и доколкото не се твърди да не са удовлетворени други публични вземания,
включени в списък на приетите вземания и предхождащи реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ,
нито е налице някаква друга незаконосъобразност на частичната сметка, правилно
съдът по несъстоятелността е одобрил изготвената от синдика Частична сметка № 8.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, като частната жалба се остави без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 261108/11.01.2023 г. по
описа на СГС, депозирана от Националната агенция за приходите против определение
от 03.01.2023 г. по т.д. № 7226/2016 г. на СГС, VI-15 състав, с което е одобрена
частична сметка за разпределение № 8 на налични суми между кредиторите на „Сана
Спейс Хотел Хисаря“ АД, обявена в ТРРЮЛНЦ с рег. № 20221121143444.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6