№ 6863
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110134434 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ищеца „Мъни Плюс Корп“ ЕАД,
което в хода на делото е променило фирменото си наименование на „ЕЛДРОН
ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ****, обективно кумулативно и субективно пасивно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 183 вр. чл. 200, ал. 1 вр. чл. 205 ЗЗД, чл. 101 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД, срещу Д. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** и
„Евросолидарност“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Силистра, ул. „Цар Шишман“ № 18, ап. 2, за признаване за установено, че ответниците
дължат на ищеца солидарно сумата от 357,00 лева, представляваща незаплатена от Д.
Л. П. цена по Договор за продажба на изплащане № **** от 25.04.2019 г. на мобилен
апарат Huawei P30 със сериен номер **** сключен между същата и „А1 България“
ЕАД, която сума е заплатена от ищеца „Мъни Плюс Корп“ ЕАД на 02.04.2021 г., в
качеството му на поръчител по договор за поръчителство, сключен на 07.11.2014 г. с
„Мобилтел“ ЕАД /с ново наименование „А1 България“ ЕАД/ и за плащането на която
„Евросолидарност“ ЕООД е поело задължение да отговаря солидарно, в качеството си
на поемател, по договор за встъпване в дълг, сключен на 07.07.2023 г. с „Мъни Плюс
Корп“ ЕАД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
06.12.2023 г., до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 99,88 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 02.04.2021 г. –
31.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.12.2023 г. по ч. гр.
д. № 2130/2023 г. по описа на Районен съд – Силистра.
Ищецът „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /с предходно наименование Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД/ твърди, че на 07.11.2014 г. е сключил с „А1 България“ ЕАД /с
предходно наименование „Мобилтел“ ЕАД/ договор за поръчителство, по силата на
който поел задължение да отговаря за задълженията на абонатите на мобилния
оператор, които са сключили договори за продажба на изплащане. Поддържа, че на
25.04.2019 г. между „А1 България“ ЕАД и ответницата Д. Л. П. бил сключен договор
за продажба на изплащане № ****, по силата на който й бил прехвърлен в собственост
1
мобилен апарат Huawei P30 със сериен номер **** срещу задължение за заплащане на
продажна цена на вноски съгласно погасителен план, като поради неплащане в срок
договорът бил прекратен предсрочно и ответницата дължала сума в размер на 357,00
лв. Ищецът посочва, че в изпълнение на договора за поръчителство, след покана от
страна на кредитора „А1 България“ ЕАД, на 02.04.2021 г. е заплатил на последния
дължимата от ответницата П. сума в размер на 357,00 лв., за което същата била
уведомена. Твърди се още, че на 07.07.2023 г. между „Мъни Плюс Корп“ ЕАД и
ответникът „Евросолидарност“ ЕООД е сключен договор за встъпване в дълг, по
силата на който ответното дружество поело задължение да отговаря солидарно за
задълженията на длъжниците - физически лица, произтичащи от договора за
поръчителство от 07.11.2014 г. Поддържа, че ответниците не са му възстановили
заплатената сума от 357,00 лв., поради което са изпаднали в забава и дължат
обезщетение за забава в размер на 99,88 лв. за периода 02.04.2021 г. – 31.10.2023 г.
Твърди, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 2130/2023 г. по описа на Районен съд – Силистра, срещу която ответниците са
подали възражения, от което извличат правния си интерес за предявяване на
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК. Моли да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено, че ответниците му дължат солидарно
горепосочените вземания и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответницата Д. Л. П., с който исковете се оспорват. Прави бланкетно оспорване на
облигационната връзка с „А1 България“ ЕАД, като твърди, че не е получавала
соченото в исковата молба мобилно устройство. Поддържа, че не е доказано да е
сключен валиден договор за поръчителство между „Мъни Плюс Корп“ ЕАД и „А1
България“ ЕАД, респективно поръчителят да е заплащал процесната сума. Твърди, че е
заплатила всички дължими вноски по договора за продажба на изплащане и че не била
уведомявана за прекратяването на същия, респективно за извършеното от поръчителя
плащане, както и за договора за встъпване в дълг с „Евросолидарност“ ЕООД. В
евентуалност, прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли се за
отхвърляне на предявените искове и се претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, а и след изтичането му до настоящия момент, не е
подаден отговор на исковата молба от ответника „Евросолидарност“ ЕООД.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за продажба на изплащане № ****, сключен на
25.04.2019 г. между трето на спора лице – „А1 България“ ЕАД, като продавач и
ответника Д. Л. П., като купувач, съгласно който продавачът прехвърля на купувача
правото на собственост върху една или няколко вещи, срещу цена, която купувачът се
задължава да му заплати в размера и при условията на разсрочено плащане,
определени в договора и приложенията към него. В договора е уговорена цена,
платима както следва – първоначална вноска в размер на 952,44 лв., в която е включена
лихва в размер на 4,95 %, а останалата част от цената – 586,5 лв., дължима на 23
месечни вноски.
В същия договор е посочено, че вещта се определя с приемо-предавателен
протокол, какъвто е приложен по делото и видно от който, на дата 25.04.2019 г. на
ответника Д. Л. П. е предаден мобилен апарат Huawei P30 със сериен номер ****.
Представен е Договор от дата 07.11.2014 г., сключен между „А1 България“ ЕАД
(с предишно фирмено наименование „Мобилтел“ ЕАД) и ищеца „Мъни Плюс Корп“
ЕАД (с предишно фирмено наименование Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД), по
2
силата на който „А1 България“ ЕАД възложило на ищеца, а последният приел срещу
възнаграждение да извършва кредитен скоринг на потребител с цел сключване на
договор за продажба на изплащане, в зависимост от изготвената кредитна оценка и
определения кредитен лимит, както и гарантиране чрез поръчителство на вземанията
на „А1 България“ ЕАД от абонати по Договор за продажба на изплащане, сключен въз
основа на Скоринг и одобрение от ищеца, до размера на кредитния лимит.
Договорът за скоринг и поръчителство е изменен с Анекс от 08.10.2015 г., с
който А1 България“ ЕАД (с предишно фирмено наименование „Мобилтел“ ЕАД) е
упълномощило „Мъни Плюс Корп“ ЕАД (с предишно фирмено наименование
Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД) да изпраща от името на първия писмени
уведомления до абонатите за разваляне на договорите за продажба на изплащане и
предсрочна изискуемост.
С Анекси от 12.02.2016 г., 30.11.2017 г., 05.06.2018 г. 08.08.2019 г. и 08.08.2020 г.
срокът на договора за скоринг и поръчителство е продължаван многократно, като с
последния анекс е продължен до 30.09.2020 г.
По делото са представени списъци, съставени от трето на спора лице - А1
България“ ЕАД, за сключени договори за продажба на изплащане, одобрени от ищеца,
с данни за дължима и неплатена цена, сред които е и този, сключен с ответника Д. Л.
П..
Представено е платежно нареждане от страна ищеца в полза на А1 България“
ЕАД за сумата от 6320,64 лв. с посочено основание „втора вноска по споразумение от
10.03.2021 г.
Приложено е по делото уведомително писмо, адресирано до ответника Д. Л. П.,
за встъпване на ищеца, като поръчител по договора за продажба на изплащане, за
което липсват данни да е връчено на ответника.
На 07.07.2023 г. между ищеца и ответника „Евросолидарност“ ЕООД е сключен
договор за встъпване в дълг, по силата на който ответника „Евросолидарност“ ЕООД е
поел да отговаря за задължения на физически лица по договор за поръчителство,
сключени с „А1 България“ ЕАД и ищеца „Мъни Плюс Корп“ ЕАД (с предишно
фирмено наименование Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД), сред които и за
задължението на ответника Д. Л. Пашева, което към онзи момент е било в размер на
357 лв.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от
вещото лице В. Д. П., което съдът възприема изцяло, като обективно, компетентно,
пълно и всестранно, се установява, че за осчетоводените предсрочно изискуеми
месечни вноски по Договор за продажба на изплащане №****/25.04.2019г., сключен
между Д. Л. П. и „А1 България“ ЕАД е издадена фактура № ****а сумата в размер на
229,50 лева. Вещото лице е установило, че внесените суми от Д. Л. П. към „А1
България“ ЕАД за погасяване на задълженията по Договор за продажба на изплащане
№****/25.04.2019г. са в размер на 1 181,94 лeва, с които са погасени следните
задължения: Първоначална вноска в размер на 952,44 лева, Главница по погасителен
план за първите 9 вноски в размер на 212,26 лева и договорна лихва по погасителен
план за първите 9 вноски в размер на 17,24 лева. В резултат на извършените плащания
непогасено е останало задължение в размер на 357,00 лв. Според заключението, сумата
от платежно нареждане от 02.04.2021г. в размер на 6 320,64 лв. с наредител
„Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД и получател „А1 България“ ЕАД е използвана за
покриване на задълженията на Д. Л. П. към „А1 България“ ЕАД по Договор за
продажба на изплащане №****/25.04.2019г. в размер на 357,00 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
3
правни изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1/ наличието
на посоченото облигационно отношение по договор за продажба на изплащане между
„А1 България“ ЕАД /с предходно наименование „Мобилтел“ ЕАД/ и ответницата Д. Л.
П.; 2/ че „А1 България“ ЕАД е било изправна страна по облигационното
правоотношение, т. е., че е предало на ответницата П. устройството – предмет на
договора за продажба на вещ на изплащане; 3/ съдържанието на правоотношението; 4/
размера на дължимите вноски по договора за продажба на вещ на изплащане; 5/
наличието на валиден договор за поръчителство между ищеца „Мъни Плюс Корп“
ЕАД /с предходно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/, в качество на
поръчител, и „А1 България“ ЕАД, в качеството на кредитор, с който да е обезпечено
вземането на последното дружество по договор за продажба на изплащане, сключен с
ответницата П., както и наличието на задължения по размер, основание и вид на
същата към „А1 България“ ЕАД, които ищцовото дружество е заплатило в качеството
му на поръчител; 6/ уведомяване на длъжника за извършеното от поръчителя плащане;
7/ наличието на валиден договор за встъпване в дълг между ищеца и ответното
дружество „Евросолидарност“ ЕООД, по силата на който последното да се е
задължило да отговаря солидарно с ответницата П. спрямо ищеца за задълженията по
договора за продажба на изплащане; 8/ изпадане на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава за претендирания период; 9/ факти и обстоятелства, имащи за
последица спиране или прекъсване на давностния срок за претендираните вземания по
отношение на ответницата П..
На първо място съдът намира, че по делото въз основа на събраните
доказателства беше доказана съществувалата между трето на спора лице – „А1
България“ ЕАД и ответника Д. Л. П., облигационна връзка по силата на сключен на
25.04.2019 г. Договор за продажба на изплащане № **** на мобилен апарат Huawei
P30 със сериен номер ****. В тази връзка съдът отчете, че възражението на ответника
за липсата облигационна връзка е бланкетно и доколкото по делото е представен
писмен договор, който носи подписа на ответника и неговото авторство не е оспорено,
то този договор е достатъчно доказателство за доказването на облигационната връзка.
По съдържанието на договора не се спори, поради което следва да се приеме, че
дължимата от ответника цена за закупеният мобилен апарат е 1538,90 лв. с включена
годишна лихва в размер на 4,95%, която следва да бъде заплатена, както следва: 952,44
лв. първоначална вноска, а останалите 586,50 лв. на 23 месечни вноски, съгласно
инкорпорирания в договора погасителен план.
Съдът намира, че по делото беше доказано и предаването на вещта на
ответника, като видно от приложения по делото приемо-предавателен протокол, на
25.04.2019 г. на ответника е предаден мобилен апарат Huawei P30 със сериен номер
**** а протоколът носи подписа на ответника и неговата автентичност не е оспорена
от последния.
С неоспореното заключение на ССчЕ се доказа, че за погасяване на
задължението по процесния договор за продажба на изплащане е постъпила сума в
общ размер на 1181,94 лв., с които са погасени първоначалната вноска и главница и
лихви по първите 9 погасителни вноски. Последното плащане е извършено на
26.05.2020 г., след което ответникът Д. Л. П. е преустановила плащанията и към датата
на заключението е останала непогасена сумата от 357 лв.
Съдът намира, че по делото беше доказан и сключеният между „А1 България“
ЕАД и ищеца договор за скоринг във връзка с договори за продажба на изплащане и
договор за поръчителство, по силата на който ищецът се е задължил за отговора
4
солидарно с ответника Д. Л. Пашева за задължението й по процесния договор. В този
смисъл възражението на ответника, че този договор е продължаван след като срокът
му вече е бил изтекъл и същият е бил невалиден към момента на сключване на
договора за продажба на изплащане, се явява неоснователно. Това е така, тъй като
очевидно волята на страните по договора за поръчителство е да продължат неговото
действие. Следователно въз основа на валидно възникнало поръчителство ищецът е
заплатил дължимата от купувача сума по договора за продажба на изплащане. В тази
връзка следва да се посочи, че за възникване и реализиране отговорността на
поръчителя по договора за продажба не е било необходимо обявяването на предсрочна
изискуемост на задълженията по договора, като в случая поръчителят е платил след
настъпване на крайния падеж за плащане на цената по договора. Следователно към
момента на извършване на плащането от страна на поръчителя задължението по
договора за продажба на изплащане и било изцяло изискуемо.
Пак със заключението на ССчЕ се доказа, че поради неизпълнение на
задължението на ответника Д. Л. П., ищецът, в качеството си на поръчител и след
покана от продавача „А1 България“ ЕАД е заплатил непогасената сума по договора за
продажба на изплащане в размер на 357 лв. В този смисъл вещото лице е установило,
че с неоспореното по делото платежно нареждане за сумата от 6320,64 лв. платено от
ищеца по банкова сметка на „А1 България“ ЕАД, последното е погасило задължението
на ответника Д. Л. П. в размер на 357 лв. по договора за продажба на изплащане.
При тези данни следва да се съобрази разпоредбата на чл. 143 и сл. от ЗЗД,
според които поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като е уведомил за
предявения срещу него иск. Поръчителят има право на връщане на всичко платено и
без да е уведомил длъжника, като в този случая и по арг. на чл. 143, ал. 2 ГПК
длъжникът има право да противопостави възраженията, които длъжникът има към
кредитора, какъвто е и настоящия случай и съдът е разгледан релевираните
възражения от длъжника. Следователно с плащането на сумата от 357 лв. ищецът, в
качеството му поръчител, се е суброгирал в правата на кредитора „А1 България“ ЕАД,
които има срещу длъжника – ответник и доколкото ответникът не доказа, че е погасил
задължението, нито към поръчителя, нито към първоначалния кредитор (с оглед
липсата на уведомяване), то главната претенция се явява основателна.
Възражението за изтекла погасителна давност релевирано от ответника Д. Л. П.
се явява неоснователно, тъй като от една страна поръчителят е извършил плащане
преди погасяване на задължението по давност, а от момента на плащането от страна на
поръчителя (в случая 02.04.2021 г.) е започнала да теча нова погасителна давност за
регресното вземане на поръчителя, което е 5 годишна и към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК (06.12.2023 г.) давността не е изтекла.
Доколкото от представеното платежно нареждане за кредитен превод се
установява, че ищецът е извършил плащането в полза на „А1 България“ ЕАД на
02.04.2021 г. и вземането за главница е лихвоносно, то считано от тази дата ищецът
има право на законната лихва върху суброгационната си претенция. Съдът по реда на
чл. 162 ГПК чрез използване на он-лайн лихвен калкулатор установи, че за периода от
02.04.2021 г. до 31.10.2023г. законната лихва върху главницата от 357 лева е в размер
на точно 99,88 лева, колкото е изчислил и ищецът. Ето защо акцесорният иск също е
основателен и следва да бъде уважен изцяло. Възражението за погасяване по давност и
на тази претенция е неоснователно, тъй като от 02.04.2021 г. (началната датата на
периода) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК (06.12.2023 г.) 3 годишната погасителна
5
давност не е изтекла.
При всички по горе доводи основателни се явяват претенциите и срещу
ответника „Евросолидарност“ ЕООД, който видно от приложения по делото Договор
за встъпване в дълг и приложение № 1 към него, по съглашение с платилия поръчител
и ищец в настоящото производство е встъпил в задължението на ответника Д. П. по
процесния договор за продажба на изпращане, като се е задължил да отговаря
солидарно.
Въз основа на изложеното предявените искове се явяват изцяло основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство, каквито същият е сторил в размер 25 лева -
заплатена държавна такса и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
480 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените
от него разноски в исковото производство, съгласно представения списък по чл. 80
ГПК, а именно 25 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и 480 лв.
реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД,
което в хода на делото е променило фирменото си наименование на „ЕЛДРОН
ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ****, по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание с правно основание
чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 183 вр. чл. 200, ал. 1 вр. чл. 205 ЗЗД,
чл. 101 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Д. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** и
„Евросолидарност“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Силистра, ул. „Цар Шишман“ № 18, ап. 2 ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА „Мъни Плюс
Корп“ ЕАД, което в хода на делото е променило фирменото си наименование на
„ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ****, сумата от 357,00 лева, представляваща незаплатена от Д.
Л. П. цена по Договор за продажба на изплащане № **** от 25.04.2019 г. на мобилен
апарат Huawei P30 със сериен номер **** сключен между същата и „А1 България“
ЕАД, която сума е заплатена от ищеца „Мъни Плюс Корп“ ЕАД на 02.04.2021 г., в
качеството му на поръчител по договор за поръчителство, сключен на 07.11.2014 г. с
„Мобилтел“ ЕАД /с ново наименование „А1 България“ ЕАД/ и за плащането на която
„Евросолидарност“ ЕООД е поело задължение да отговаря солидарно, в качеството си
на поемател, по договор за встъпване в дълг, сключен на 07.07.2023 г. с „Мъни Плюс
Корп“ ЕАД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
06.12.2023 г., до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 99,88 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 02.04.2021 г. –
31.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.12.2023 г. по ч. гр.
д. № 2130/2023 г. по описа на Районен съд – Силистра.
ОСЪЖДА Д. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** и
„Евросолидарност“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
6
Силистра, ул. „Цар Шишман“ № 18, ап. 2 да заплатят на „Мъни Плюс Корп“ ЕАД,
което в хода на делото е променило фирменото си наименование на „ЕЛДРОН
ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 505 лв. - разноски в
заповедното производство и сумата 905 лв. – разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7