О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260159/19.11. 2020 година Град Варна
Апелативен
съд – Варна, търговско отделение на горепосочената дата в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ
АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
като разгледа
докладваното от А. БРАТАНОВА в.т.д. № 522/2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано
по въззивна жалба, подадена от Н.А.С. от гр. Добрич против Решение №
33/09.04.2020 год., постановено по т.д.№ 136/2019 год. по описа на ДОС, с което
съдът е осъдил ЗАД „ОЗК – Застраховане“ – София ДА ЗАПЛАТИ на въззивника сумата
от 2000 лева по предявен частичен иск в размер на 44 000 лева/ от цял в
размер на 70 000 лева/, ведно със заковвана лихва, считано от увреждането
22.08.2014 год., като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата до предявения размер от
44 000 лева.
Решението се обжалва в неговата отхвърлителна част.
Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен
отговор на насрещната страна.
Постъпила е и частна жалба от Н.А.С. и частна жалба от ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ срещу Определение № 297/09.07.2020 год. , постановено по
реда на чл. 28 ГПК.
Постъпилите въззивна и частна жалби са допустими и надлежно
администрирани.
Съдът, по реда на чл 267 ГПК, намира следното:
Основният въззивен довод за ревизия на обжалвания съдебен
акт е неправилното определяне на размера на осъщественото съпричиняване на
вредоносния резултат. ДОС е приел, че
предмет на съдебна защита е последващ иск за разликата /остатъка/ от вземането,
която вече е установена с предходен влезъл в сила съдебни акт. Предвид правоустановяващото
и преклудиращо действие на СПН е
недопусимо в последващ процес да се спори относно основанието на вземането,
правната квалификация и размера. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че
установеното с предходен съден акт съпричиняване възлиза на 90 % и соченият
размер обвързва разглеждащият състав.
Въззивникът не
оспорва допуснато от него съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на
чл. 51, ал.2 ГПК. Оспорва единствено определения процент. Оплакванията на
страната имплицитно включват и оплаквания за допуснати от първостепенния съд
нарушения във връзка с доклада по делото, в който съдът е отказал да разглежда
въпроса за размера на приноса на пострадалия поради формирана СПН.
Съобразно дадените разрешения в ТР 3/2016 год. на ОСГТК решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. Правопораждащите
юридически факти са тези, които обуславят възникването на притезанието, респ.
на субективното материално право.
Възражението за
съпричиняване има отношение не към възникването на притезанието, а към в
неговия размер. В последащ процес за остатъка от вземането, формираната СПН не
преклудира възможността съдът да определи друг процент на съпричиняване, респ.
различен размер на притезанието.
С оглед на изложеното и
на основание т.2 Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК докладът на първостепенния съд следва
да бъде допълнен чрез разпределение на тежестта на доказване относно % на
съпричиняване, респ. на страните следва да бъде дадена възможността да
ангажират доказателства съобразно указанията.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА
на ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ – София, че носи тежестта на доказване относно механизма и размера на съпричиняване.
ДАВА възможност на страните да
ангажират доказателства съобразно дадените указания в първото по делото съдебно
заседание на въззивната инстанция.
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 13.01.2020
год. – 14.30 часа
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: