О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №  260512

 

гр. Пловдив 12.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Чакалов

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Румяна Андреева

                                                                                                          Бранимир Василев

 

като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. №2137/2020г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Обжалвано е разпореждане №57806/05.08.2020г. на Пловдивския районен съд, ХІІ^-ми гр. с., постановено по ч. гр. д. №17810/19г., с което се обезсилва Заповед за изпълнение на парично задължение № 9629/04.11.2019 по същото дело и се прекратява производството по делото.

            Частният жалбоподател „Теленор България“ АД, ЕИК ********* моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения, подробно изложени в жалбата.

            Предвид доказателствата съдът установи следното:

Основното оплакване на частният жалбоподател, е че е районният съд не е съобразил изменението на нормата на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК обнародвано в Д.В. бр. 100 от 20.12.2019г., поради което моли съда да издаде изпълнителен лист.

Налице е нарушение при прилагането на посочената разпоредба от процесуалния закон, но то не води до издаването на изпълнителен лист.

Заповедта за изпълнение на парично задължение не е връчена на длъжника по някой от начините, уредени в нормите на чл. 45 и чл. 46 от ГПК и затова с разпореждане от 13.01.2020г., когато вече е било в сила изменението на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК,  съдът е разпоредил съобщението да се връчи чрез залепване на уведомление. За да се пристъпи към този начин на връчване на съобщение законът изисква да се посочи източникът на данните, че длъжникът не живее на адреса. В съобщението на л. 18 от делото на районния съд служителят на съда (връчителят) е посочил, че длъжникът го няма на адреса, което сведение е събрал по данни на живущи на адреса, без да са посочени конкретни лица с имена, апартамент, етаж или длъжност (управител на етажна собственост с посочване на име).

Без да е ясен конкретния източник на данните за това, че длъжника не живее на адреса съдът не следва да указва на заявителя да предяви иск за вземането си по реда на чл. 415, ал.1 от ГПК.

Ето защо обжалваното разпореждане следва да се отмени, като делото се върне на районния съд, който да укаже на съответния служител на съда ако не може да намери длъжника и да му връчи съобщението, да посочи източника на данните и след това да пристъпи към залепване на съобщение по реда на чл. 47 от ГПК.

Воден от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            ОТМЕНЯ разпореждане №57806/05.08.2020г. на Пловдивския районен съд, ХІІ^-ми гр. с., постановено по ч. гр. д. №17810/19г., с което се обезсилва Заповед за изпълнение на парично задължение № 9629/04.11.2019 по същото дело и се прекратява производството по делото.

            ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд, ХІІ^-ми гр. с. за изпълнение на дадените в мотивната част указания.

            Определението е окончателно.

 

 

 Председател:                                       Членове:1. 

 

 

 

                                                                              2.