№ 182
гр. Разград , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200252 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Рики – А Тур“ ЕООД гр. Разград, против наказателно
постановление № 38-0001952 от 05.11.2020г. на Директор на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП
и на основание чл.7б, ал.1 от ЗАвП на обжалващото дружество е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебно заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Административно наказващият орган не изпраща представител и не заявява становище по
жалбата.
За Районна прокуратура гр.Разград не се явява представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление № 38-0001952 от 05.11.2020г. на Директор на
Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе за нарушение на чл.96г, ал.1,
пр.2 от ЗАвП и на основание чл.7б, ал.1 от ЗАвП на обжалващото дружество е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
1
административно нарушение № 280455/15.10.2020г., съставен на жалбоподателя от
Инспектор към РД “АА” Русе. В НП е отразено, че на 15.10.2020г. в гр. Русе, при
извършване на комплексна проверка на превозвача “Рики А Тур“ ЕООД с Лиценз на
Общността за извършване на международен автомобилен превоз на пътници се установило,
че превозвачът е допуснал превоз на пътници по международна редовна линия от Р Турция
до Р България, видно от списък на пътници към разрешително за международен превоз на
пътници и тахографски лист от 25.09.2020г. с автомобилен транспорт с водач D=D=S=,
който не отговарял на изискванията за квалификация на водача за съответната категория,
видно от справка в информационна система на ИА „АА“. Прието е, че така е нарушен чл.7б,
ал.1 от ЗАвП и обжалващото дружество е санкционирано на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от
ЗАвП.
Като свидетел е разпитан Д. Д. /актосъставител/, който в показанията си сочи, че водачът,
който се сочи в акта нямал карта за квалификация на водача, а извършил визирания превоз.
Липсата на издадена карта за квалификация на водача към момента на превоза се
установило от справка в информационна система на ИА „АА“ и този въпрос не е спорен по
делото. Такава карта е издадена на водача впоследствие, видно от приложено копие.
Водачът имал удостоверение за професионална компетентност за извършване на
международен превоз на пътници, издадено в Р Турция /копие на л.12 от настоящото дело/.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като при издаването му са допуснати
нарушения на процесуалния закон. Жалбоподателят е наказан на основание чл.96г, ал.1,
пр.2 от ЗАвП. Този санкционен състав предвижда санкция за този, който назначи на работа
или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Този състав
предвижда санкция за нарушение на съответни законови изисквания, но конкретните
законови изисквания не се съдържат в разпоредбата и за допълване признаците на състава
следва да се посочи и конкретно нарушената разпоредба. Текста който урежда относими
правила е чл.7б, ал.1 от ЗАвП. Според същия текст лицензираните превозвачи, лицата по
чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на
пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи,
които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за
квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно
превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с изискването за
квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на
водача със срок на валидност 5 години. Добавката “…притежават карта за квалификация на
2
водача за съответната категория или сертификат…“ е въведена с изменението от ДВ, бр. 60
от 2020 г., в сила от 7.07.2020г. Тази добавка обаче не въвежда ново изискване, тъй като и
преди това съответният подзаконов нормативен акт - Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на
пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация въвежда такова изискване за водачите извършващи такива превози
/чл.2/. В НП обаче не се сочи кое конкретно изискване е нарушено и защо е прието, че
водачът не отговарял на изискванията за квалификация – нямал карта за квалификация или
не бил отговарял на друго изискване, защото разпоредбата разделя тези изисквания.
Всъщност посочената наредба регламентира такива изисквания и от текста на НП следва да
е ясно на кое от тези регламентирани изисквания не отговарял водача. Така остава неясно
какво е приел наказващия орган и какво конкретно се вменява на санкционираното лице.
Едва от разпита на свидетеля се изяснява, че се имало предвид липса на карта за
квалификация на водача, но такова обстоятелство не е отразено в НП, а именно последното
следва да очертае релевантната фактическа обстановка в пълнота. При тази неяснота в
съдържанието на НП за съда също не съществува конкретен предмет на проверка и това
само по себе си е основание за отмяна на НП на формално основание. Освен това следва да
се каже, че наличието на необходима квалификация всъщност не се идентифицира с
изискването за притежание на карта за квалификация на водача. В изречение второ на
чл.7б, ал.1 от ЗАвП се прави разграничение между действителното наличие на
квалификация и необходимостта от карта за квалификация за нейното удостоверяване.
Водачът не би отговарял на нормативните изисквания по смисъла на чл.96г, ал.1 от ЗАвП
ако няма нужната квалификация, не и ако няма издадена карта за квалификация. Последната
само удостоверява квалификацията, но не се идентифицира с нея. Според чл.7б, ал.7
изискването за квалификация на водача по ал. 1 е изпълнено, когато водачът притежава
познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. От
този текст е видно именно, че наличието на квалификация за законодателя е факт и без
издадената карта, удостоверяваща това. Според чл.7б, ал.7 карта за квалификация на водач
се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност,
удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 7 и 8.
От този текст също е видно, че наличието на квалификация не се идентифицира с
издадената на карта, а всъщност следва да е налично за да предположи издаването на такава.
Тези именно положения само подчертават с още по-голяма сила необходимостта в НП да се
очертае какво конкретно се има предвид, като се сочи, че водачът не отговарял на
изискванията за квалификация. Конкретизация обаче няма, което сочи на съществена
неяснота. Всичко изложено налага отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В случая от обжалващата страна се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН намира, че на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в претендирания и доказан размер от
3
650 лв, която сума наказващата администрация следва да бъде осъдена да му заплати.
Уговореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно в случая с оглед размера на
обжалваната санкция.
Воден от изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление 38-0001952 от 05.11.2020г. на Директор на
Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП и на основание чл.7б, ал.1 от ЗАвП на “Рики – А Тур“ ЕООД гр.
Разград е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000.
Осъжда Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” – гр. София да заплати на
“Рики– А Тур“ ЕООД гр. Разград ЕИК ********* сумата от 650 лв за деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4