РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Благоевград, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20221210200108 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. К. ДР., с ЕГН ********** с адрес гр. Б*, ул. "И*, *,
подадена чрез адв. Б.К. със съдебен адрес гр.Б*, ул.”П* Д. П****** против Наказателно
постановление № 002206/13.12.2021 г., издадено от началник отдел "Контрол и
правоприлагане" в Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура", с
което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП е наложена "глоба" в размер на
300 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 6 от същия закон.
С жалбата се иска отмяна на процесното постановлени, като се излагат доводи за
неговата незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в неясно обвинение, несъответствие в правната квалификация в АУАН и НП.
Алтернативно се застъпва становище, че случая е маловажен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв.
К., която поддържа депозираната жалба. Допълва, че събраните по делото доказателства не
установявали по несъмнен начин авторството на санкционираното нарушение. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващия орган, редовно призован се представлява от юрк. Р.,
която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното
наказателно постановление като издадено при спазване на процесуалните изисквания и на
основание материалноправните норми, подробни доводи излага в писмени бележки. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, от фактическа страна установи следното:
На 22.08.2021 г. свидетелите П. и П. – служители на сектор "Контрол и
1
правоприлагане" в Национално Тол управление при АПИ изпълнявали служебните си
задължения на път I-1, 371+377, край с. Железница, общ. Симитли. Чрез електронната
система, монтирана в автомобила им, контролните органи получили справка, че към тях
приближава автомобил, за който не е заплатена дължимата се на основание чл. 10, ал. 1, т. 1
ЗП пътна такса.
Около 16. 40 часа, на път I-1, 371+377, свидетелите спрели за проверка лек
автомобил, марка "С* " рег. №***, управляван от жалбоподателя.
При извършената от контролните органи справка в електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, било установено, че на
10.08.2021 г. в 18. 17 часа, лек автомобил "С* " рег. №*** е засечен по път 1, км. 366+104,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за автомобила не е заплатена пътна такса,
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението било засечено от контролно
устройство с идентификатор № 20731, като в системата по чл. 167а, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата номер е генериран доказателствен запис 002206/10.08.2021 г.
При така направените в хода на извършената проверка констатации, св. П. приел,
че на 10.08.2021 г. жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, поради
което на 22.08.2021 г., в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението- П. и
жалбоподателя, съставил срещу последния АУАН № 002206/10.08.2021 г.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Такива не
са постъпили и в предвидения с чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно
постановление, с което на Д. за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗАННН на основание чл.179,
ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. НП е
връчено на жалбоподателя на 30.12.2021 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели П. и П. и от приобщените към доказателствения
материал писмени доказателства: Писмо от сектор "Пътна полиция" с рег. № 111600-
2998/23.02.2022 г., ведно със справка за собственици на превозното средство; АУАН №
002206/10.08.2021 г.; Разписка от 22.08.2021 г.; Заповед №ЧРНТУ-33/23.01.2019 г.; Заповед
№РД-11-167/08.02.2021 г.; Заповед №РД 11486/20.04.2021 г.; Снимков материал; Писмо от
АПИ с изх. № 94-00-21114/20.12.2021 г.; Известие за доставяне.
При изграждане на фактическите си изводи, съдът се довери на показанията на
разпитаните по делото свидетели, като съобрази тяхната последователност,
непротиворечивост и корелацията им с приетите по делото писмени доказателства.
Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава и на това,
че същите възпроизвеждат преките си възприятия за релевантни към предмета на делото
обстоятелства.
Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват
2
същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа
на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
От показанията на свидетелите, доказателствен запис от 10.08.2021 г. с
приложения към него снимков материал и съставения АУАН се установяват дата, мястото и
начина на извършване на проверката и на констатираното нарушение.
От справка от информационните фондове на МВР се установява, че автомобила е
собственост на жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 30.12.2021 г., а жалбата е от 13.01.2021
г.), насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че Наказателното
постановление е издадено от оправомощено на основание чл. 189е, ал. 12 ЗДвП лице със
Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г. на председателя на управителния съвет на АПИ, а АУАН
съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, определен със Заповед №
РД-11-486/20.04.2021 г. на председателя на управителния съвет на АПИ.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за
неяснота, касаеща датата и мястото на санкционираното нарушение, предвид това че в
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП изрично е посочено, че нарушението
е извършено на 10.08.2021 г. в 18. 17ч. на път I-1, 366+104, включен в обхвата на платената
пътна мрежа.
Съдът, намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазването на въведените с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН императивни изисквания към тяхното
съдържание. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление, санкционираното нарушение да бъде описано
пълно, прецизно и разбираемо, като се съдържат всички признаци на посочената като
нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на
нарушението и съответствието на словесното му описание с правната квалификация са
основна гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на
3
защита.
В конкретния случай издаденото НП не отговаря на въведените с чл. 57
ЗАНН изисквания към съдържанието му, доколкото извършеното описание на приетото за
реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не
са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията
за пълнота на обвинителната теза.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 6 ЗДвП водачът на
пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите,
когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато
таксата е заплатена от трето лице.
В случая в атакуваното НП не са изложени твърдения, че на датата на извършване
на санкционираното нарушение – 10.08.2021 г., за когато е установено, че лек автомобил,
"С* " рег. №*** е засечен по път I-1, 366+ 104, включен в обхвата на платената пътна мрежа
не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП е управляван от жалбоподателя,
нито е посочено, че същия е имал качеството на водач.
Посоченото е част от обективния състав на нарушението по чл. 139, ал. 6 ЗДвП, за
чието извършване на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП се налага административно наказание,
този извод се подкрепя и от текста на чл.179, ал.3 от ЗДвП, според който Водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се
наказва с глоба в размер 300 лв.. Констатираната липса на релевантен за обективната
съставомерност елемент на инкриминираното нарушение и на съответните фактическите
обстоятелства представлява нарушаване на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН и предпоставя отмяна на санкционния акт.
Настоящият съдебен състав, намира издаденото НП и за материалноправно
незаконосъобразно.
В случая жалбоподателят е бил установен от контролните органи да управлява
ППС на 22.08.2021 г., като по делото липсват каквито и да е доказателства, че именно Д. е
управлявал автомобила на датата, за която е установено нарушението на чл. 139, ал. 6 ЗДвП,
което би обосновало ангажирането на административнонаказателната му отговорност на
основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП. По делото не са налице доказателства на 10.08.2021 г. лекият
автомобил да е спиран за проверка от контролните органи на АПИ или установяването по
друг начин на водача на автомобила към тази дата. Ето защо наказващият орган, чиято е
доказателствената тежест не е ангажирал категорични доказателства, установяващи по
необходимия несъмнен начин, че именно жалбоподателя е управлявал ППС-то и на
10.08.2021 г. От събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява, че Д. е
имал качеството водач на процесното ППС на дата 22.08.2021 г. в 16: 40ч., когато е спрян на
проверка на път І-1, кв. 371+377. Същевременно обаче не е доказано същият да е управлявал
4
ППС на 10.08.2021 г. в 18.17 часа, за което актосъставителят и АНО са приели, че той е
нарушил чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Представените доказателства – генериран запис от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, че ППС с рег. № Е*** е засечен от
контролно устройство с идентификатор № 20731, доказват, че ППС е преминало там на
10.08.2021 г. в 18: 77ч. Това обаче не е достатъчно да се приеме, че лицето, спряно със
същото ППС, на друга дата – 22.08.2021 г., е било водач на това ППС и на 10.08.2021 г. Тези
данни не сочат, че на 10.08.2021 г. Д. е управлявал ППС, които обстоятелства е следвало да
се установят от административнонаказващия орган в хода на
административнонаказателното производство, което не е сторено. Съгласно чл. 53 от
ЗАНН наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя
съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на
извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина,
ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или
не е сключено споразумение с нарушителя. Изпълнението на задълженията са изясняване
самоличността на нарушителя следва да бъде изпълнено в хода на
административнонаказателното производството, което не е сторено от началника на отдел
"Контрол и правоприлагане" в НТУ към АПИ София. За доказателство за авторството на
деянието не може да бъде прието и посоченото от актосъставителя, че жалбоподателят не е
отрекъл, че той е управлявал автомобила и на 10.08.2021 г. В този смисъл настоящият
състав счита, че в настоящото производство не бе доказано по безспорен начин, че именно
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на 10.08.2021г. /в този смисъл
Решение №409/10.03.2022г., постановено по кнахд №3251/2021г. по описа на
Административен съд гр.Пловдив. По повод доводите на процесуалния представител на
наказващия орган за доказаност на авторството, аргументирани с разпоредбата на чл.187а от
ЗДвП, настоящия състав намира за неоснователни. Действително с посочената разпоредба
законодателят е регламентирал оборима презумпция, че собственика носи отговорност, ако
не посочи друго лице, но тази разпоредба е приложима само когато нарушението е
установено в отсъствие на нарушител, което в конкретния случай и с оглед събраните
доказателства се установи, че не е така. Ето защо съдът намира, че в случая
незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение.
За пълнота следва да бъде посочено, че в случая би могло евентуално да се
разсъждава за наличието на извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП,
която разпоредба въвежда задължение за собственика на МПС да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство, предвид установеното по делото, че на
10.08.2021 г. притежаваното от жалбоподателя МПС е засечено по път I-1, 366+104,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за същото не е била заплатена пътна
такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. Липсата обаче на съответните фактически твърдения,
изложени в акта и наказателното постановление препятства възможността за
5
квалифицирането на деянието на жалбоподателя като нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Дори и да се приеме наличието на възможност за посочване на коректната правна
квалификация на нарушението, каквито правомощия са предоставени на районен съд с
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. в
настоящия случай съдът не разполага с тази възможност поради посоченото вече отсъствие
на яснота за наличие на предпоставките за прилагането й предвид липсата на съответните
фактически твърдения, представляващи обективните признаци от състава на нарушението,
което по съществото си представлява липса на повдигнато обвинение за извършено такова
административно нарушение.
Предвид горното наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен
контрол като издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила следва
да бъде отменено.
Предвид приетото от съда, че с атакуваното наказателно постановление незаконосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя е безпредметно да бъде обсъждано дали
случаят е маловажен.
По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът намира
следното:
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакуваното НП незаконосъобразно е
ангажирана отговорност на жалбоподателя, като с цел да установи правото си, същия е
ползвал адвокатски услуги, за които е заплатил сумата в размер на 300 лв., установимо от
приложено по делото пълномощно Съдът като съобрази изложеното, предвид изхода на
делото, в който случай безспорно се касае за незаконосъобразен акт и с оглед на
обстоятелството, че страните имат право на присъждане на разноски, намира, че „Агенция
„Пътна инфраструктура” следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
По отношение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода
на делото, същото следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 002206/13.12.2021 г., издадено от
началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление към Агенция
"Пътна инфраструктура", с което на Г. К. ДР., с ЕГН ********** с адрес гр. Б*, ул. "И*, * на
основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 300 лв. за нарушение на чл.
139, ал. 6 от същия закон.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", да ЗАПЛАТИ на Г. К. ДР., с ЕГН
********** с адрес гр. Б*, ул. "И**, *, сумата в размер 300, 00 лв. /триста лева/,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7