Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№ ........................./02.12.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ К.
при
участието на секретаря Мариана Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 4327 по описа за 2020 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Г.З., ЕГН ********** и адрес: *** срещу „Б.Ч.“ ООД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителите п.с., ш.ф., с.б.и г.к., с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл.221,
ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца след допуснато
изменение на исковете в о.с.з. по реда на чл. 214 ГПК на следните суми: сумата от 610 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за м. февруари, сумата от 610 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за м. март 2020 г., както и в сумата в размер на 91,50 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за дните 01.04.2020 г., 02.04 и 03.04.2020 г., на
основание чл. 128
от КТ; сумата от 58,10 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни на основание чл.224 ал.1 от КТ; сумата от 610 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието, на основание чл.221
ал.1 от КТ, ведно
със законната лихва, начислена върху всяка от претендираните суми за периода от
датата на депозиране на исковата молба в съда (07.05.2020г.) до окончателното
изплащане на паричното задължение.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуален представител, поддържа предявения иск и моли да се постанови
неприсъствено решение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор
на исковата молба от ответника, поради което делото с определение № 260070/13.08.2020 год. е насрочено за
разглеждане в о.с.з.
Първо по делото заседание е проведено на 20.11.2020
г., като редовно призования ответник не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил такова за
постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са
били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на
07.05.2019 г. между дружеството-ответника
в качеството на работодател и ищеца – работник бил сключен безсрочен
трудов договор, като бил назначен на длъжността „заварчик“ с място на работа
ЗПЗ, община Долни Чифлик, обл. Варна, цех за дърво преработване и производство
на въглища, при 8 часов работен ден и основно месечно трудово възнаграждение в
размер на МРЗ от 560 лв., както и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 %, дължимо до 25 - то число на
следващия месец. Излага, че на 06.04.2020 г. му е връчена заповед за уволнение,
на която било отбелязано, че прекратяването е считано от 01.04.2020 г. Твърди,
че работодателят не е заплатил дължимите на ищеца трудови възнаграждения за
положения от него за месец февруари и м. март, както и за три дни, положен труд
за периода преди връчване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Намира, че работодателя следва да заплати на работника и сумите
за неизползван платен годишен отпуск от два дни и неспазено предизвестие.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенциите с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал.
1 от КТ и чл.221, ал. 1 от КТ, ищецът е представил писмени доказателства, в т.ч.
ССчЕ, които съответстват на твърденията за изискуемо в полза на ищеца парично
вземане.
Преценени в тяхната съвкупност доказателствата
обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК,
поради което и претенциите следва да се уважат по този ред.
С оглед изхода
на спора, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски.
Същият е претендирал разноски
и е представил доказателства за оказана безплатна адвокатска защита по реда на
чл. 38 от ЗА от адвокат С.И.. Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 38 от ЗА в полза на адвоката следва да бъдат присъдени разноски за исковото
производство съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004 г. към датата на
устните състезания и представяне на договора за правна защита и съдействие, в
размер на 368,57лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на ВРС сумата от 250лв., представляваща държавна такса по
предявените искове и сумата от 150лв. възнагражение на вещо лице по ССЕ, т.е.
сумата в общ размер от 400лв.
По изложените съображения и на основание чл.239, ал.2
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.Ч.“ ООД, с
ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителите п.с., ш.ф., с.б.и г.к., да заплати на Г.З., ЕГН ********** и адрес: ***, следните суми: сумата
от 610 лева,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за м. февруари, сумата от 610 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за м. март 2020 г., както и в сумата в размер на 91,50 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за дните 01.04.2020 г., 02.04 и 03.04.2020 г., на
основание чл. 128
от КТ; сумата от 58,10 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни на основание чл.224 ал.1 от КТ; сумата от 610 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието, на основание чл.221
ал.1 от КТ, ведно
със законната лихва, начислена върху всяка от претендираните суми за периода от
датата на депозиране на исковата молба в съда (07.05.2020г.) до окончателното
изплащане на паричното задължение.
ОСЪЖДА „Б.Ч.“ ООД, с ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите п.с., ш.ф.,
с.б.и г.к., да заплати на адвокат С.М.И., личен
№**********, с адрес ***, сумата от 368,57лева (триста шестдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената от адвоката безплатна адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА вр. чл.78. ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Б.Ч.“ ООД, с ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите п.с., ш.ф.,
с.б.и г.к., да заплати в
полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 400 лв. (четиристотин лева),
представляваща държавна такса по предявените искове и възнаграждение за вещо
лице, на основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 от ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени на ищеца на по
следния начин: чрез пощенски паричен превод до адреса на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в
регистъра по чл. 235, ал. 5 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: