Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 01.11.2019 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи
граждански състав
На петнадесети октомври Година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Атанасов
гражданско дело номер 3387 по описа
за 2018 година.
Предявен
е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр. София твърди в исковата си
молба, че ответницата имала към него
изискуеми парични задължения, които към настоящия момент не били погасени. Твърди,
че на 27.01.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Н. Г.П. бил
сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и изпозлване на кредитна карта PLUS - 12624907. В изпълнение
на поетите договорни задължения „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
предоставило на Н.Г.П. потребителски кредит в размер на 852.00 лева. Страните
уговорили предоставеният размер на кредита да бъде изплатен по посочена от
кредитополучателя банкова сметка, ***ие на задължението на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД да предостави кредита. Кредиторът заплатил пълния размер на
кредита съгласно условията на договора. Длъжникът преустановил плащанията на
20.03.2016 г., поради което и съгласно чл. 5 от договора при забава на една или
повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на
вземането. В чл.27 от договора страните уговорили, че кредиторът може незабавно
след сключване на договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по
този договор на избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да
получи съгласието на кредитополучателя. На 02.06.2015 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕООД бил сключен рамков договор
за цедиране на задължения, като в глава I от рамковия договор страните
уговорили, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (като цедент) ще прехвърли
на „ЕОС Матрикс" ЕООД (като цесионер) вземания към свои клиенти,
възникнали в хода на обичайната му дейност. Задължението на Н. Г.П. било
прехвърлено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на „ЕОС Матрикс"
ЕООД с протокол от 10.09.2016 г., като вземането било подробно описано в анекс
№1А към същия. С оглед на горепосоченото, в качеството си на частен правоприемник
„ЕОС Матрикс" ЕООД станал кредитор по процесното вземане. Длъжникът бил
уведомен на основание чл. 99, ал 3 от ЗЗД за прехвърлянето преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и съгласно
чл.99, ал.4 ЗЗД цесията произвела действие спрямо него и третите лица. Прилага
уведомление за сключения на 10.09.2016 г. договор за цесия между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕООД, по силата на който
цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлил на цесионера „ЕОС
Матрикс" ЕООД вземанията си към Н. Г.П., във връзка с което е било
образувано ч.гр.д. № 4945/2017
г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, като моли то да
бъде връчено на ответника, с което същият следвало да се счита за уведомен за сключения на
10.09.2016 г. договор за цесия между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и
„ЕОС Матрикс" ЕООД. Моли съда да постанови решение, с което със сила на
пресъдено нещо да признае за установено,
че Н.Г.П. му дължи следните суми: 852.00 лева – главница; 68.28 лева -
договорна лихва, начислена за периода от 20.03.2016 г. до 20.08.2016 г.; 112.79
лева - мораторна лихва, начислена за периода от 20.03.2016 г. до 30.08.2017 г.
Моли да му бъде присъдена и законна лихва върху главницата, считано от
30.08.2017 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК) до окончателно изплащане на вземането. Моли съда да
му присъди разноските, направени в заповедното и в исковото производство, вкл.
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата Н.Г.П., чрез назначения особен представител –
адв. С.С., оспорва предявения иск. Оспорва, че договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта PLUS-*********, с дата 27.01.2016 г., както и условия към договора с дата
27.01.2016 г. е подписан от ответницата. Оспорва също така, че ответницата е
получила сумата, предмет на договора, и твърдението на ищеца, че сумата по
кредита е преведена по банкова сметка ***. Не била налице и правна възможност кредитора по първоначалния договор
за кредит да прехвърли на цедент вземанията си. Счита, че посоченото в чл. 27
от договора за кредит противоречи на законовите норми, уреждащи
правилата за прехвърляне на вземане. Освен това клаузата на чл. 27 от договора
за кредит представлявала и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 14 от
ЗЗП. Счита, че не е налице основанието, посочено чл.5 от договора за кредит,
според което поради неплащане на две или повече месечни вноски, вземането става
изискуемо в пълен размер. Въпреки че изрично било записано като клауза в
договора, че предсрочната изискуемост на целия заем настъпва, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора, счита че това условие
противоречи на закона и добрите нрави и не води автоматично до настъпване на
предсрочна изискуемост, поради което е нищожно. Посочено било, че е
преустановено плащане на 20.03.2016 г., но не било посочено на коя дата
кредитът е станал изискуем. В тази насока липсвали и документи от първия
кредитор, с които да се обявява на длъжника, че кредитът е станал изискуем.
След като по делото не било представено връчено уведомление от първия кредитор
до ответницата, че кредитът е станал изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, то следвало да се приеме, че не е налице
възможност за цедиране на сумата, тъй като кредитът не бил станал предсрочно
изискуем. Освен това срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска - 20.08.2016 г. и евентуално едва след тази дата вземането
можело да стане изискуемо. Счита, че
процесният договор за кредит е нищожен, тъй като противоречи на
повелителни норми от ЗПК. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК /в редакцията към
2014 г., относима към процесния договор от 2016 г./ било предвидено, че
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по него. Счита, че тази
разпоредба е нарушена, като не бил спазен размерът на шрифта и договорът бил
неразбираем, поради което същият бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Сочи, че имайки предвид последиците на тази
недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят ответник би
следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви
или други разходи. Поради неплащането на
цената за прехвърляне на договореното вземане договорът за цесия, протокол 16 и
анекс 1А не били породили правно действие и същите се явявали без предмет и без
основание, поради което били нищожни. Ответницата не била уведомена за
прехвърляне на вземането по договора за кредит. Нормата на чл. 99, ал. 3 и ал.
4 от ЗЗД изисквала уведомлението до длъжника при прехвърляне на вземане да бъде
извършено лично от първия кредитор и това уведомление да достигне до длъжника.
Дори и настоящият ищец да бил упълномощен от първия кредитор да извърши това
действие, същото не било правнообвързващо спрямо ответника, тъй като законът
изисквал уведомлението да се извърши лично от първия кредитор. Уведомлението за
цесията, съставляващо приложение към исковата молба, било връчено не на
ответника кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на
назначения му на основание чл. 47, ап 6 от ГПК особен представител.
Представителната власт на особения представител се изчерпвала с осъществяване
на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което
същият бил назначен, и не обхващало получаването на материалноправни изявления,
адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник.
Счита, че прехвърлянето на вземането не е породило действия спрямо ответника,
тъй като прехвърленото вземане не е извършено в нотариална форма. Прави изрично
възражение, че договорът за цесия
от 2015 г., протокол 16 и
анекс 1А са нищожни на основание чл. 26. ал.2 от ЗЗД, поради липса на предмет и липса на основание, тъй
като вземането предмет на цесията не съществува и не е налице извършено плащане
по договора за цесия. Относно неоснователността на претендираните от ищеца
лихви - договорна лихва и мораторна лихва сочи, че в договора за кредит бил
предвиден изключително голям размер на договорната лихва - 22.1 %, което
противоречало на добрите нрави и в този смисъл клаузата се явявала нищожна. При
размер на законна лихва около 10,00 % годишно, в настоящият случай договорената
между страните лихва надхвърляла с над 2 пъти законната, което представлявало
нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърляли драстично трикратния размер на
законната лихва. Ето защо клаузата от договора, с която бил уговорен лихвен
процент в размер на 22.01% накърнявала договорното равноправие между страните,
противоречала на добрите нрави и били в разрез с принципа на добросъвестността
при договарянето, поради което се явявали нищожни на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето от ЗЗД. Заявява, че прави изрично възражение за
изтекла погасителна тригодишна давност по чл. 111 б. „в" ЗЗД по отношение
на иска за договорната лихва и по отношение на иска за мораторната лихва.
Моли съда да се произнесе с решение, с което изцяло да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани Моли да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Предявен
е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора
съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се
дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от
приложеното ч.гр.д.№ 4945/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът
е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3273/31.08.2017
г. за сумата 852,00 лева главница за неизплатено задължение по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-12624907/27.01.2016 г., с 68,28 лева договорна лихва от 20.03.2016 г. до 20.08.2016 г., със 112,79
лева обезщетение за забава от 20.03.2016 г. до 30.08.2017 г. и законна лихва върху главницата от 30.08.2017 г. до
изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът основава претенцията си на представения по делото договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта PLUS-12624907/27.01.2016 г., по силата на който „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е
предоставило на ответницата потребителски кредит в размер на 852 лв.,
като погасяването на общата дължима сума в размер на 920,28 лв. следва да се
извършва на 6 погасителни вноски от по 150,38 лв. всяка. Съобразно погасителния
план крайният срок за погасяване на задължението е 20.08.2016 г.
За да установи качеството си на кредитор, ищецът „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, гр. София се позовава на представените по делото рамков договор
за цедиране на задължения от 02.06.2015 г., протокол № 16 от 10.09.2016 г. и
№1А към същия протокол между цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
гр.София и цесионера „ЕОС Матрикс" ЕООД, гр. София.
Разпоредбата на чл. 99, ал.1 ЗЗД предвижда, че кредиторът
може да прехвърли вземането си, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Ал. 3 на същата разпоредба предвижда задължение на предишния
кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Следователно действието на договора за
цесия между страните по него настъпва по силата на постигнатото между тях
съгласие за прехвърляне на вземането. По отношение на длъжника и третите лица
обаче прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато то бъде съобщено
на длъжника от предишния кредитор /чл.99, ал.4 от ЗЗД/. Установеното в чл.99,
ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането има за цел да защити длъжника от ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу опасността да изпълни на лице, което не е титуляр на
вземането.
В разглеждания случай по делото е представено известие за
доставяне № **********/13.07.2017 г. на „ПиБМ Експрес“ ООД, от което е видно,
че уведомителното писмо за цесията не е било връчено на ответницата. По делото
липсва изходящ от длъжника документ, който да удостоверява, че същият е получил
уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД.
Ицщецът поддържа, че връчването на препис от
уведомлението на назначения от съда особен представител на ответницата
представлява редовно уведомяване на длъжника за цесията. Съдът намира, че едно
такова становище не държи сметка за особеностите на фигурата на особения
представител по чл.47, ал.6 ГПК. В съдебната практика се наложи разбирането, че
уведомлението за цесията може да бъде направено от упълномощено лице, както и
че следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с
исковата молба. В настоящото производство обаче ответницата не се представлява
от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието й посоченото
изявление на ищеца, в качеството му на пълномощник на цедента. Връчването на
особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради
обективна невъзможност за извършване на фактически действия от страна на
особения представител, които да доведат извършената цесия до знанието на
длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.
Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна
произтича от акт на съда, с който той е назначен, като приложение намира разпоредбата
на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл т. 6 от мотивите на Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази представителна власт е ограничена /арг.
чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до извода, че особеният представител не
притежава субективното право да приема волеизявления, свързани с промяна в
материалното правоотношение между страните. Освен това в мотивите на т. 7 на
посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение на фигурата на
особения представител и на страната, която той представлява, с оглед задължението
за внасяне на държавна такса /в този смисъл са: решение № 74 от 27.07.2017 г.
по в.т.д.№ 154/2017 г. на БАС, недопуснато до касационно обжалване с определение
№ 567 от 18.09.2018 г. по т.д. №3153/2017г. на I т.о. ВКС и решение от
22.01.2019 г. по в.т.д.№ 1342/2018 г. на ОС – Стара Загора/.
По тези съображения съдът намира, че от събраните по
делото доказателства не се установява в отношенията между страните ищецът да е
носител на спорното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 3273/31.08.2017 г. по ч. гр. д.№ 4945/2017 г. по
описа на Старозагорския районен съд. С оглед на това предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на
Старозагорския районен съд сумата 561 лева, представляваща разноски за
възнаграждение на вещо лице по назначената съдебнографологична експертиза.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, гр. София, район Витоша, кв.“Малинова долина“, ул.”Рачо
Петков-Казанджията” 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, ЕИК *********,
представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова, против Н.Г.П. *** иск за установяване
съществуването на вземането за сумата 852,00 лева главница за неизплатено
задължение по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-12624907/27.01.2016 г., с 68,28
лева договорна лихва от 20.03.2016 г. до 20.08.2016 г., със 112,79 лева
обезщетение за забава от 20.03.2016 г. до 30.08.2017 г. и законна лихва върху
главницата от 30.08.2017 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 3273/31.08.2017 г. по ч. гр. д.№ 4945/2017 г.
по описа на Старозагорския районен съд, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр.
София, район Витоша, кв.“Малинова долина“, ул.”Рачо Петков-Казанджията” 6,
сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, ЕИК *********, представлявано от Райна
Иванова Миткова-Тодорова, да заплати в
полза на Старозагорския районен съд сумата 561 лева, представляваща разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: