№ 138
гр. Разлог, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на четвърти юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Я. Г. Й.,
в присъствието на прокурора,
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Адм. наказателно дело №
20211240200433 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „С.Т.“ЕООД,
ЕИК*, с адрес: г.С., р.„В.“, б.„Т.К.“№55, в.„а“, е.7, представлявано от управителя К.Х., чрез
адв. С.П., против НП №01-002118/11.08.2021 г. на Директора на Д.„ИТ“-Б., с което за
нарушение по чл.36, ал.5, във вр. ал.1 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ, във вр. чл.9,
ал.2 от ЗТМТМ, на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл.76, ал.3 от ЗТМТМ, е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 2`500.00 лв.
С жалбата се иска отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са
доводи за допуснати съществени нарушения на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН, поради неправилно посочване на датата на извършване на нарушението. В тази
връзка се сочи, че срока за деклариране пред Д„БТ“ е от датата на постъпване на работа на
К.А. към 11.02.2021 г. е 7-дневен и изтича на 19.02.2021 г., а не на датата посочена от
административно-наказващия орган към 18.02.2021 г. Наред с изложеното са изложени
доводи, че визираното в НП нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а
НП – за правилно и законосъобразно.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна
преценка обжалваното НП, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира
следното:
В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Актът за установяване на адм. нарушение (АУАН) е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на
представляващия санкционираното юридическо лице (ЮЛ), документирано с подписа му и в
присъствие на двама свидетели, връчен е на представляващия и съдържа необходимите
реквизити по чл.42 от ЗАНН. При съставяне на акта представляващият търговеца не се е
възползвал от правото си на възражения и обяснения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е
било депозирано писмено възражение по акта.
НП е издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, от компетентния
административно-наказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН и е
1
надлежно връчено на търговеца. В тази връзка съдът намира за неоснователни изложените
възражения касаещи датата на извършване на нарушението. В случая изпълнителното
деяние на нарушението по чл.36, ал.5, във вр. ал.1 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ,
във вр. чл.9, ал.2 от ЗТМТМ, се изразява в бездействие, доколкото не е изпълнено
задължение за деклариране на трудовата заетост пред съответния орган в 7-дневен срок от
постъпване на работа на гражданин на трета държава, чиито състав е осъществен с
изтичането на 7-дневния срок, който е на 18.02.2021 г.
Предвид изложеното съдът намира, че НП е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът установи
следното:
На 26.04.2021 г., инспекторите в Д„ИТ“-Б. – свидетелите М.С., М.Ц. и Т.К., извършили
проверка на апарт-хотел „С.“, находящ се в г.Р., Б., м.„К.“, експлоатиран от „С.Т.“ЕООД.
Проверката била извършена в присъствието на управителя на обекта – г-н Т., като били
предоставени декларации по образец на установените на място работници да извършват
трудова дейност. След приключване на проверката по работни места била изготвена
призовка по чл.45 от АПК, за предоставяне на необходимите документи в ДИТ-Б., която
била връчена чрез присъстващия на място представител на дружеството. Изисканата
вътрешно-фирмена документация била предоставена от дружеството-жалбоподател. При
прегледа на изпратените документи, контролните органи установили, че в личното трудово
досие на работничката К.А. с ЛНЧ*, гражданин на трета държава – Р.У., се съдържа трудов
договор №12/11.02.2021 г. със „С.Т.“ЕООД за изпълнение на длъжността „сервитьор“ и
длъжностна характеристика. Съгласно записванията в трудовия договор и предоставения
график за работа работничката А. е постъпила на работа на 11.02.2021 г., като е извършено
отбелязване „8“ което съответства на редовна смяна – 8 часа от 08.00 часа до 17.00 часа.
Съгласно отразяванията в Книгата за начален инструктаж на дружеството, такъв й е бил
проведен. От представената ведомост на дружеството, установили, че А. е удостоверила с
подписа си получаване на отработено и начислено за този месец трудово възнаграждение.
При извършена служебна справка в Информационната система на Д„БТ“-Р., съгласно
представеното писмо е установено, че дружеството „С.Т.“ЕООД, не е подавало в Д„БТ“-Р.
декларация по образец, Приложение №7 по реда на чл.36, ал.1 от ППЗТМТМ, относно
заетостта на работника К.А..
Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган изрично са посочили, че
нарушението е извършено на 18.02.2021 г. – датата на който изтича срока за подаване на
писмена декларация пред Д„БТ“-Р.
За така описаното нарушение, на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл.76, ал.3 от ЗТМТМ, е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 2`500.00 лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от
описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него НП. Конкретните обстоятелства по
нарушението са установени от свидетелите А.А., Т.К. и М.С., чиито показания са
последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.
Цитираните свидетели установяват начина по който е протекла проверката и е установено
процесното нарушение, включително и относно съставянето и предявяването на АУАН.
Съдът кредитира напълно показанията на обсъжданите свидетели, които са изпълнявали
служебните си задължения и като такива се явяват незаинтересовани от изхода на делото.
Доколкото липсват доказателства, които да оборват показанията на служителите на ДИТ-Б.
и предвид еднопосочността на същите не се налага подробното им обсъждане.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля М.Т., съобразявайки и вероятната
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, предвид наличието на служебни
правоотношения с дружеството-жалбоподател (свидетелят е управител на проверявания
обект). В тази връзка съдът намира за иррелевантно дали хотела реално е обслужвал клиенти
в каквато насока са показанията на свидетеля, доколкото от значение е дали към 11.02.2021
2
г. гражданин на трета държава – К.А. е започнала трудова дейност. Изрично в своите
показания свидетелят посочва, че именно от 11.02.2021 г., същата е започнала работа като
персонала е подготвял базата.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи и въз основа на приобщените по
реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства: протокол от извършена проверка с изх.
№ПР2113994 от 31.05.2021 г., призовка по чл.45, ал.1 от АПК, трудов договор
№12/11.02.2021 г., длъжностна характеристика на длъжността „сервитьор“, справка за
физическо лице-чужденец от ЕРЧ, МВР, книга за начален инструктаж по безопасност и
здраве при работа, график за м. февруари, ведомост за м.02.2021 г., писмо от ИА„ГИД“,
ведно със справка за подадена декларация по реда на чл.36, ал.1 от ППЗТМТМ.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл.36, ал.5 от ППЗТМТМ, в 7-дневен срок от началото на заетостта,
работодателят декларира заетостта на членовете на семейства по чл.9, ал.1, т.2, 5 и 6
ЗТМТМ, в Д"БТ" по месторабота на работника - гражданин на трета държава, декларация в
два екземпляра по образец съгласно приложение №7, копие от валиден документ за
пребиваване на гражданина на трета държава и заверено от работодателя копие на трудов
договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по
НКПД, подписан от страните и съобразен с крайния срок на разрешеното пребиваване на
работника гражданин на трета държава.
Правно релевантните факти за ангажиране на отговорността за неспазване на
горепосоченото императивно правило в случая са установени със събраните по делото
доказателства. Както вече бе посочено, съдът кредитира показанията на свидетелите А.А.-Ч.,
Т.К. и М.С., които показания, подкрепени със събраните по делото писмени доказателства,
установяват по един категоричен и безспорен начин, че „С.Т.“ЕООД, в качеството си на
работодател, не е изпълнило задължението си за деклариране на заетостта пред ДБТ-Р. в 7-
дневен срок от датата на действителното започване на работа на К.А. с ЛНЧ*, гражданин на
трета държава – Р.У., т.е. в 7-дневен срок от 11.02.2021 г. Считано от датата на постъпване
на работа на К.А. – 11.02.2021 г., 7-дневния срок започва да тече на следващия ден, т.е.
12.02.2021 г. и изтича на 18.02.2021 г. (четвъртък, работен ден).
С други думи, на 19.02.2021 г. наказаното дружество е било в нарушение на нормативното
правило, за чието неизпълнение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност.
Няма спор и относно факта, че лицето К.А. е гражданин на трета държава и е притежавала
всички необходими документи за да полага труд в Р.Б..
Въпреки формалното наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на
работодателя по реда на чл.79, ал.4, във вр. чл.76, ал.3 ЗТМТМ, за нарушение на чл.36, ал.5,
във вр. ал.1 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ, във вр. чл.9, ал.2 от ЗТМТМ, в
конкретния случай, настоящата инстанция намира, че са налице основания за прилагане на
разпоредбата на чл.28 ЗАНН. При издаване на НП, на основание чл.53, ал.1 ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да провери налице ли са предпоставки за прилагане на чл.28
ЗАНН, тоест има ли основания да не се налага наказание за нарушението, тъй като в
конкретния случай то представлява маловажен случай.
За маловажен случай на адм. нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, следва да се приеме
това адм. нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид
(арг. чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН).
Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на адм.
нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения
3
от този вид, не са настъпили вреди за служителя, нито за държавата. При това положение
налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява
несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.
Вярно е, че обществените отношения, регулирани от ЗТМТМ и правилника за неговото
прилагане, са от обществена важност, но това не може да игнорира задължението на
административно-наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с
оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Процесният случай, както се каза разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение по
чл.36, ал.5 във вр. ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност във вр. чл.9, ал.2 от ЗТМТМ. В тази връзка следва да се отчете
безспорно установеното, че по отношение К.А., съгласно приложената справка за физическо
лице-чужденец има издадено разрешение за пребиваване в Б. за периода от 01.02.2021 г. до
28.02.2022 г., наличието на валидно сключен и подписан трудов договор и изплащане на
трудово възнаграждение по ведомост, като нарушението е първо такова по отношение на
жалбоподателя. При това положение, с оглед наличието на множество смекчаващи
обстоятелства, се разкрива по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното адм. нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
При тези обстоятелства дори минималното наказание имуществена санкция от 2`500.00 лв.
се явява несъразмерно тежко, както на обществената опасност на деянието, така и на дееца.
За поправянето и превъзпитанието на дееца е било напълно достатъчно, за констатираното
нарушение преценявайки обстоятелствата по чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган да
отчете неговата маловажност и да предупреди писмено или устно нарушителя, че при
повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание. Като не е квалифицирал нарушението
като маловажен случай, административно-наказващият орган е приложил неправилно
материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл.28 от
ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на разноски в
настоящото производство, определени по реда на АПК, който от своя страна препраща към
разпоредбите за разноски в ГПК. В случая в полза на дружеството-жалбоподател следва да
бъдат присъдени направените разноски от 350.00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №01-002118/11.08.2021 г. на Директора на Д„ИТ“-Б., с което на „С.Т.“ЕООД,
ЕИК*, с адрес: г.С., р.„В.“, б.„Т.К.“№55, в.„а“, е.7, представлявано от управителя К.Х., за
нарушение по чл.36, ал.5, във вр. ал.1 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ, във вр. чл.9,
ал.2 от ЗТМТМ, на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл.76, ал.3 от ЗТМТМ, е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 2`500.00 лв.
ОСЪЖДА Д"ИТ"-Б. да заплати на „С.Т.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„В.“, б.„Т.К.“№55, в.
„а“, е.7, представлявано от управителя К.Х., направени по делото разноски от 350.00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно пред Бл.АС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4