Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Сливен, 05.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6531 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени обективно и субективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземанията на взискателя по подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на
14.11.2011 г., между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, като кредитор и ответника В.Д., като кредитополучател
бил сключен Договор за потребителски кредит № № 742083/14.11.2011
г., при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД. Договорът бил обезпечен с поръчителство от ответницата
Н.Д., която съгласно чл. 17 от Общите условия е поела задължение да бъде
солидарно отговорна с кредитополучателя.
Съгласно
сключения договор кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя под
формата на заем парична сума в размер на 30 000 лева, която била преведена по
банковата сметка на ответника Д. на 15.11.2011 г. Съгласно сключения договор
страните постигнали съгласие, че общия размер на кредита е 30 900 лв., сред
които чистата стойност на кредита от 30 000 лв. и такса за разглеждане на
кредита от 900,00 лв., които кредитополучателят се задължил да заплати на 120
равни месечни вноски, посочени в погасителен план, неразделна част от договора.
Уговорено било, че усвоената парична сума се олихвява с възнаградителна лихва в
общ размер на 38 322 лв., която също била платима на 120 месечни вноски.
Крайният срок за издължаване на задълженията по договора бил 21.11.2021 г.
Съгласно приложимите Общи условия при забава в плащанията кредитополучателят
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената
главница. Твърди се, че поради неплащане на задълженията е обявена предсрочна
изискуемост като Уведомлението за обявяването й е получено от Кредитополучателя
на 22.04.2019 г.
Твърди се, че
кредитополучателят е заплатил сума в размер на 15 602,64 лв., като се
дължат сумите от 22 236,66
лв. - главница, 2 695,02 лв. - договорна лихва и 4 077,03 лв. -
обезщетение за забава за периода от 21.03.2014 г. до 03.07.2019 г.
Излагат се
твърдения, че с Индивидуален договор за цесия от 20.07.2017 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД, прехвърлил вземанията си по процесния договор за потребителски кредит на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Ответниците
били уведомени по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на
вземането от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с 2 бр. уведомления
от 01.03.2019 г., чрез ЧСИ Гергана Грозева, рег. № 915, с район на действие
Окръжен съд - Сливен.
Иска се да се признае за установено по отношение на
ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че ответникът В.Х.Д., ЕГН: **********
в качеството си на кредитополучател по Договор за потребителски кредит №
742083/14.11.2011 г. дължи на ищцовото дружество сумата от 22 236,66 лв. - главница, по 93 броя неплатени месечни вноски
за периода 21.03.2014 г. до 21.11.2021 г. по Договор за потребителски кредит №
742083/14.11.2011 г., обезпечен с поръчителство, по който е настъпила
предсрочна изискуемост на 20.07.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на
ищеца с договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 03.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 2 695,02 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 21.03.2014 г. до 20.07.2017 г. и сумата от 4 077,03 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 21.03.2014 г. до 03.07.2019 г. Претендират се и
направените в заповедното производство по ч. гр. д. № 3684/2019 г. по описа на
РС - Сливен разноски, както и направените в исковото производство разноски.
Евентуално, в случай на частично или пълно отхвърляне
на главните установителни искове, са предявени срещу ответниците В.Х.Д., ЕГН: **********
в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски кредит №
742083/14.11.2011 г. и Н.С.Д., ЕГН: **********, в качеството й на Поръчител по
Договора за потребителски кредити осъдителни искове за сумите от 22 236,66 лв. - главница, 2 695,02 лв. - договорна лихва и 4 844,62 лв. - обезщетение за
забава за периода от 21.03.2014 г. до 25.11.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от особения представител на ответника Д., с който изразява становище за
недопустимост на исковете поради липса на представени доказателства за
представителната власт на пълномощника на ищеца, както и за недопустимост на
евентуалното съединяване на осъдителни искове. Оспорва и основателността на
предявените установителни искове с твърдения за наличие на неравноправни клаузи
в договора и за недоказаност на размерите на претендираните задължения.
Релевира и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията
на банката, в качеството й на праводател на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба и от особения представител на ответницата Д., с който също се оспорва
основателността на исковете.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Депозирало е
писмено становище чрез своя пълномощник - юрисконсулт, в което поддържа
предявените искове и моли съда изцяло да ги уважи и да присъди направените в
исковото и заповедното производство разноски.
Ответниците
се представляват от назначените си от съда особени представители - адвокати,
чрез които оспорват исковете като неоснователни и претендират отхвърлянето им.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като писмено
доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит № 742083 от 14.11.2011
г., кредиторът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставил на длъжника В.Д.
парична сума в размер на 30 000 лв. Уговорена била еднократно дължима такса от 900,00
лв. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Общите условия към Договора за предоставения
кредит, потребителят дължал възнаградителна лихва с ГЛП 19 %, или общо сумата
от 38322,00 лв. Общо дължимата сума по договора в размер на 38322,00 лв. била
платима на 120 броя равни месечни вноски от по 576,85 лв. всяка, съгласно
погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Първата дължима
вноска била с падеж 21.12.2011 г., а последната - с падеж 21.11.2021 г.
За обезпечение на кредита на 14.11.2011
г. бил сключен Договор за поръчителство между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и ответницата Н.Д..
Видно от заключението на допуснатата по
делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвено, обективно и кореспондиращо с останалите събрани писмени
доказателства, на 15.11.2011 г. с преводно нареждане „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД превел по банковата сметка на ответника Д. сумата от 30 000
лв., като по този начин била усвоена цялата чиста стойност на отпуснатия с
Договор № 742083 от 14.11.2011 г. кредит.
Според установеното от вещото лице по
усвоения кредит били погасени задължения на обща стойност 34 641,99 лв., от
които 8663,34 лв. - главница, 25955,77 лв. - договорна лихва и 22,88 лв. -
лихва за забава. Последното плащане по договора било извършено на 21.12.2016
г., с което били погасени по-стари изискуеми вземания за главници и лихви, вкл.
част от договорната лихва с падеж 21.12.2016 г. Остатъкът от задълженията по
договора към 03.07.2019 г., съгласно заключението на СИЕ, възлиза на 22236,66
лв. - главница, 2695,02 лв. - договорна лихва за периода от 21.12.2016 г. до 20.07.2017
г. и 4458,02 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.06.2016 г. до 02.07.2019
г.
Установява се от представените писмени доказателства
по делото - Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.07.2017 г. и Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., че кредиторът „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД прехвърлил вземанията си по процесния договор на
ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Видно от представеното пълномощно (л. 22 и сл.
от д.), ищецът е бил упълномощен от цедента да уведоми всички длъжници по всички
вземания на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, за прехвърлянето им по силата
на Договор за цесия от 20.07.2017 г.
Представени са уведомителни писма за извършеното
прехвърляне на вземанията и настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по
договора, изпратени от ищеца, в качеството му на пълномощник на цедента до ответника,
чрез ЧСИ Гергана Грозева, които са му връчени по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. (л.
24 и сл. от делото).
По заявление на ищеца било образувано
ч. гр. д. № 3684/2019 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2348/05.07.2019 г. срещу
ответника Д. за сумите от 22 236,66 лв. - главница, по 93 броя неплатени
месечни вноски за периода от 21.03.2014 г. до 21.11.2021 г. по Договор за потребителски
кредит № 742083/14.11.2011 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с
Договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата от 03.07.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението; сумата от 2695,02 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.03.2014 г. до 20.07.2017
г. и сумата от 4077,03 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 21.03.2014 г. до 03.07.2019
г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело
за установяване на вземането на ищеца.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
На първо
място, предявените установителни искове са процесуално
допустими.
Възражението
на ответника Д. за липса на представителна власт на пълномощника на ищцовото
дружество е неоснователно, тъй като пълномощно на юрисконсулта е представено
като приложение към исковата молба и се намира на л. 32 от делото.
Разгледани
по същество съдът намира предявените главни установителни искове за изцяло основателни и доказани.
Процесният
Договор за потребителски кредит е валиден и действителен във всичките си части, отговаря на законовите
изисквания относно форма и съдържание, към него има подписан подробен
погасителен план, клиентът е запознат и е подписал общите условия към договора
и промоционалните условия, по които му е отпуснат кредитът. Не се установиха
нищожни клаузи от договора. Уговорените ГПР и ГЛП са в рамките на законово допустимите, ясно уговорени са и не се явяват сами по себе си неравноправни
клаузи.
Установи се, че вземанията по процесния договор за кредит са били
прехвърлени с цесия, за което са представени съответните писмени доказателства.
Цедентът е овластил с изрично пълномощно цесионера от
негово име да информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня,
когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова пречка уведомяването
да се направи и от цесионера, когато той е изрично овластен за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.
Съдът споделя изцяло
съображенията за действителност на цесиите, изложени от пълномощника на
ищцовото дружество както в исковата молба, така и в писменото становище,
депозирано по делото. Няма спор в
правната доктрина и съдебна практика, че придобиване на вземането от цесионера
настъпва със самото сключване на договора за цесия (така Решение №
40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о., Решение №
1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о.), като аргумент за
това се съдържа и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива вземането в състоянието
му към момента на сключване на договора за цесия. Ето
защо съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на
цесията. Касае се за ненастъпило само и единствено за длъжника
действие на цесията, като уведомяването на длъжника цели единствено да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение
на лице, което не е носител на вземането.
Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има
това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. Поради това длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. по
описа на ВКС на РБ, IV-то г. о.)
В случая
вземането на ищеца произтича от обявяване на предсрочна изискуемост на банков кредит за текущо потребление. Съгласно
даденото разрешение в т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита също
преди подаване на заявлението до заповедния съд.
Предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ, банката може да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече
вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че счита целия или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитира, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й.
Съдът намира, че уведомителното писмо, с което
кредиторът уведомява длъжника и ответник по делото за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита и извършената цесия, е редовно връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Тази разпоредба е приложима и при връчване от ЧСИ.
В определение № 47/17.01.2011 г. по ч. т.
д. № 719/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК, този
начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, съгласно да получи
съобщението. Прието е също, че доколкото
прилагането на този начин на връчване е допустимо само при наличието на точно
определени предпоставки и за да бъде извършена преценка относно редовността на
връчването, в съобщението трябва да са посочени конкретно обстоятелствата, които
са обусловили прилагането на такова връчване.
В настоящия случай, това изискване е
изпълнено. Удостоверяване надлежността на връчването по посочения ред е
направено от връчителя на ЧСИ. В разписката към уведомлението е отразено, че
апартаментът е необитаем и по сведения на съседи, длъжникът не живее от години
на адреса. При това положение, съгл. разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изр.
четвърто ГПК не се е налагало извършването на три посещения на адреса.
Следва да се посочи и че адресът, на
който е връчено уведомителното писмо по реда на чл. 47 ГПК е единственият
посочен в договора за кредит адрес за кореспонденция на длъжника -
кредитополучател и освен това е и регистрираният в НБД „Население“ постоянен и
настоящ адрес на длъжника, видно от справката, извършена от заповедния и
исковия съд.
С оглед изложеното, съдът намира, че уведомителното
писмо е връчено редовно на длъжника на 07.05.2019 г. (с изтичането на
двуседмичния срок от залепянето на уведомлението на 22.04.2019 г.) и по този
начин ответникът Д. е бил надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост
на кредита, поради забава в плащанията на уговорените вноски и извършеното
прехвърляне на вземанията по договора преди 03.07.2019 г. - датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК.
Неоснователно е възражението на ответника Д. за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на ищцовото дружество,
тъй като от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по
договора до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е
изтекъл нито 5-годишния, нито краткия тригодишен срок за погасяване на
вземанията.
От друга
страна безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че между цедента
и ответника В.Д. е бил сключен Договор за кредит, по който ответникът се е
задължил да върне общо 69222,00 лв. Усвоена от ответника била чистата стойност
на кредита от 30 000 лв. Безспорно е установено от заключението на допуснатата
съдебно-икономическа експертиза по делото, че с последното плащане по договора на 21.12.2016 г. били погасени по-стари
изискуеми вземания за главници и лихви, вкл. част от договорната лихва с падеж 21.12.2016
г. Остатъкът от задълженията по договора към 03.07.2019 г., съгласно
заключението на СИЕ, възлиза на 22236,66 лв. - главница, 2695,02 лв. -
договорна лихва за периода от 21.12.2016 г. до 20.07.2017 г. и 4458,02 лв. -
обезщетение за забава за периода от 21.06.2016 г. до 02.07.2019 г.
Ето защо предявените срещу ответника Д.
установителни искове се явяват основателни и доказани по основание и размер,
поради което следва да бъдат уважени изцяло в пълните претендирани размери.
Предвид
несбъдване на условието за разглеждането им, а именно частично или цялостно отхвърляне
на предявените главни искове, съдът не разглежда евентуално предявените
осъдителни искове срещу ответниците Д. и Д..
С оглед
изхода на спора и предвид цялостното уважаване на исковете спрямо ответника Д.,
на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, същият следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер на 3767,35
лева, от които 573,63 лева - в производството по ч. гр. д. № 3684/2019 г.
по описа на РС - Сливен, както и 661,72 лева - държавна такса, 2132,00 лева -
депозити за особени представители, 300 лева - депозит за вещо лице и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение, направени в настоящото
исково производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Х.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, на основание чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 22 236,66 лв. /двадесет и две хиляди двеста тридесет и шест лева
и шестдесет и шест стотинки/ - главница, по 93 броя неплатени месечни
вноски за периода 21.03.2014 г. до 21.11.2021 г. по Договор за потребителски
кредит № 742083/14.11.2011 г., по който е настъпила предсрочна изискуемост на
20.07.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Индивидуален договор
за цесия от 20.07.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 2 695,02 лв. /две хиляди шестстотин
деветдесет и пет лева и две стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода от 21.03.2014 г. до 20.07.2017 г., както и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 4 077,03
лв. /четири хиляди седемдесет и седем лева и три стотинки/, представляваща обезщетение
за забава за периода от 21.03.2014 г. до 03.07.2019 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 2348/05.07.2019
г. по ч. гр. д. № 3684/2019 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК В.Х.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, сумата от 3767,35 лв. /три хиляди
седемстотин шестдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща разноски по делото в
общ размер, от които 573,63 лева - в производството по ч. гр. д. № 3684/2019 г.
по описа на РС - Сливен и 3193,72 лв. в настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: