Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1198 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
247 ГПК.
С молба, подадена от ищеца „ДН А.“
ООД е поискано от съда да допълни решението,
постановено по настоящото дело, като се произнесе по направените от тази страна
възражения за това, че заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по гр.д. № 11304/2012 г. по описа на СРС, 77-ми състав е нищожен
съдебен акт, както и за това, че вземанията, които са предмет на предявените
искове не се дължат на основание договор за овърдрафт от 30.12.2008 г.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от молителя доводи,
намира следното:
Молбата за допълване на
решението е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 250 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Решението е непълно, когато с
него липсва формирана воля на съда по целия спорен предмет на делото. Предметът
на делото включва предявените искове, както и възраженията на ответника, по
които се формира сила на пресъдено нещо, а именно
възражението за прихващане и за подобрения. По тях съдът дължи произнасяне в диспозитива на съдебното решение и пропускът да стори това
може да се поправи по реда на чл. 250 ГПК. В предмета на делото се включват и
исканията на ищеца, които не представляват отделни искове, а са законна
последица от уважаването на предявен иск, по които съдът също е длъжен да се
произнесе в диспозитива на решението, като искането
за присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на присъдената сума.
В конкретния случай спорното
право, така както е очертано от ищеца в подадената искова молба, обхваща
произнасяне на съда по предявените от „Д.” ООД – в несъстоятелност срещу „Р./Б./”
ЕАД отрицателни установителни искове за признаване за
установено, че „Д.” ООД – в несъстоятелност не дължи на „Р./Б./” ЕАД следните
суми: 1) на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сума в размер на 395 470, 78 лв., представляваща
главница, дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008 г., между „Д.”
ООД - в несъстоятелност и „Р./Б./” ЕАД; 2) на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ сума
в размер на 15 823, 62 лв., представляваща възнаградителна
лихва, начислена за периода от 11.04.2011 г. до 20.02.2012 г., дължима по
договор за кредит, сключен на 30.12.2008 г., между „Д.” ООД - в несъстоятелност
и „Р./Б./” ЕАД, 3) на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 1 310, 50
лв., представляваща неустойка за забавено плащане на главницата, начислена за
периода от 05.07.2011 г. до 01.03.2012 г., дължима по договор за кредит,
сключен на 30.12.2008 г., между „Д.” ООД - в несъстоятелност и „Р./Б./” ЕАД, 4)
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 155 438, 85 лв., представляваща
законна лихва за забавено плащане на главницата, начислена за периода от
02.03.2012 г. до 18.11.2015 г. 5) сума в размер на 4 872 лв,
представляваща юрисконсултско възнаграждение,
присъдено в полза на ответника на основание заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, издадена по гр.д. № 11304/2012 г. по описа на СРС,
77-ми състав, 6) сума в размер на 4 600 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по изпълнително дело; 7) сума
в размер на 8 556, 15 лв., представляваща разноски за платени прости и
пропорционални такси по изпълнително дело; 8) сума в размер на 9 800 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение, присъдено
с решение, постановено по т.д. № 9184/ 2012 г. по описа на СГС, VI-3 състав; 9)
сума в размер на 1 500 лв., представляваща разноски, присъдени с решение,
постановено по т.д. № 9184/ 2012 г. по описа на СГС, VI-3 състав; 10) сума в
размер на 18 160 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение, направени в производството по
т.д. № 9184/ 2012 г. по описа на СГС, VI-3 състав, във фазата му на
предявяване на вземанията на кредиторите към несъстоятелния длъжник. Съдът се е
произнесъл с изричен диспозитив по основателността на
всеки един от тези искове, поради което и не е налице пропуск да формира воля
по някаква част от предмета на делото. В производството не е приет за съвместно
разглеждане предявен от ищеца инцидентен установителен
иск за установяване нищожност на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК, издадена по гр.д. № 11304/2012 г. по описа на СРС, 77-ми състав, поради
което този иск не е включен в предмета на делото и съдът не дължи произнасяне
по този въпрос в диспозитива на постановеното съдебно
решение. Ако съдът е пропуснал да се произнесе по доводите на ищеца за
нищожност на издадена заповед за изпълнение, както се сочи от молителя, както и
по които и да е други заявени от него съображения за недължимост
на спорните вземания, то това би могло да представлява процесуално нарушение,
по допускането на което компетентен да се произнесе е въззивният
съд, но то не може да се поправи по реда на чл. 250 ГПК от съда, постановил съдебното
решение, което подлежи на обжалване.
С оглед на изложеното следва да се заключи, че молбата за
допълване по чл. 250 ГПК е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Така
мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата,
подадена от „ДН А.“ ООД за допълване на основание чл. 250 ГПК на решение от 04.01.2019
г., постановено по т.д. № 1198/ 2018 г. по описа на СГС, ТО, VI - 17 състав.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: