№ 434
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330207618 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №
606637-F613371/15.10.2021 г. на заместник директор на ТД на НАП Пловдив,
с което на „Електролукс Т. и синове”ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 38 918,30 лв. за нарушение на чл. 124, ал. 5
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят „Електролукс Т. и синове” ООД, чрез процесуалния си
представител, моли да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно,
тъй като се твърди по-късното получаване на кредитното известие.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си
представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Електролукс Т. и синове ООД било лице регистрирано по ЗДДС и било
получател по фактура № **********/29.06.2020 г., с която от „АББ Пауър
гридс България“ ЕООД получил доставка на оборудване по договор SY
20180630 от 29.06.2018 г. Фактурата е била отразена в отчетните регистри на
дружеството и същото е ползвало данъчен кредит в размер на посоченото
ДДС.
На 31.12.2020 г. от „АББ Пауър гридс България“ ЕООД било издадено
1
кредитно известие № 3199845 от същата дата, с данъчна основа -194591,52 лв.
и - 38 918,30 лв. ДДС. Видно от Писмо изх. № СФ 51/29.03.2021 г. същото не
било предоставено навреме на „Електролукс Т. и синове“ ООД за разлика от
останалите кредитни известия.
На 13.01.2021 г. била подадена СД 16004546844/13.01.2021 г. където
издаденото от АББ Пауър Гридс България кредитно известие не било
отразено в дневника за покупки, което довело до определен в по-малък
размер ДДС за внасяне с 38 918,30 лв. Кредитното известие било отразено в
дневника за покупки за данъчен период –месец март 2021 г. в СД №
16004636572/13.04.2021 г.
При извършването на проверка на Електролукс Т. и синове ООД от
страна на *** П.Б., същата на 07.04.2021 г., е установила нарушението и на
26.05.2021 г. в присъствието на представител на Електролукс Т. и синове
ООД съставила АУАН и го връчила. В тридневен срок жалбоподателят
депозирал възражения.
Същите били взети предвид и било съставено процесното наказателно
постановление, срещу дружеството, с което му била наложена имуществена
санкция в размер на 38 918,30 лв. за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и
чл.182 ал.1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
Б.–***, както и от приложените към административнонаказателната преписка
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал
по делото, включително АУАН № F613371/26.05.2021, пълномощно,
възражение, писмо от Електролукс Т. и синове ООД до ТД на НАП, кредитно
известие № **********, Фактура № **********/29.06.2020 г., приемо-
предавателен протокол, договор от 29.06.2018 г.ведно с приложение 1, СД по
ЗДДС за данъчен период 12/2020 г., ведно с отчетните регистри, СД по ЗДДС
за данъчен период 12/2020 г., СД по ЗДДС за данъчен период 03/2021 г.,
оправомощителна заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., писмо от „АББ Пауър
гридс България“ ЕООД до „Електролукс Т. и синове“ ООД изх. № СФ
51/29.03.2021 г., платежно нареждане за бюджетен превод 25.06.2021 г.,
заявление по чл. 169 ал. 4 от ДОПК, Акт за установяване на задължение от
22.06.2021 г.
Разпитана в съдебно заседание св. Б. поддържа констатациите в АУАН
и съдът намира показанията й за обективни, логични, непротиворечиви и в
пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради
което им дава вяра. Същите съответстват на представените писмени
доказателства – договори, първични счетоводни документи и справки
декларации.
Доказателствата в своята съвкупност чертаят една безпротиворечива
фактическа обстановка, по която и самите страни не спорят.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна.
По спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се
2
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
който да са съществени и да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то.
Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, видно от Заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. т.1.3 б. „В“
заместниците на териториалните директори на НАП са оправомощени да
издават наказателни постановления по чл. 182 от ЗДДС. Постановлението е в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по
чл. 34 от ЗАНН.
От материалноправна страна:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на търговеца Електролукс
Т. и синове ООД като нарушение на посочената разпоредба на чл. 124, ал. 5 от
ЗДДС, доколкото съгласно диспозицията на същата норма регистрираното
лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за
покупки за данъчния период, през който са издадени, независимо от
правилото на чл.124, ал.4 ЗДДС / в приложимата редакция/ - да включи
получените данъчни документи най-късно до дванадесетия данъчен период,
следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от
последния данъчен период, в който може да упражни правото си данъчен
кредит по чл.72, ал.1 ЗДДС. Съдът обаче намира за неправилно вменяването
на задължението на конкретното лице доколкото, за да възникне задължение
за включване в отчетните регистри на кредитни известия, не е достатъчно да
се установи, че такива са издадени, а е необходимо те и да са получени от
данъчно задълженото лице. /в този смисъл Решение № 15442 от 14.12.2020 г.
по адм. д. № 8391/2020 на ВАС, Решение № 13290 от 08.12.2015 Г. по адм. д.
№ 15523/2014 Г., І отд. на ВАС, Решение № 6188 от 25.05.2016 г. по адм. д. №
1952/2015 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 16902 ОТ 17.12.2013 г. по адм. д.
№ 4780/2013 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 11769 от 06.11.2015 г. по адм. д.
№ 4412/2014 г., І отд. на ВАС./ От фактическа страна се установява, че
кредитното известие е получено от задълженото лице, през месец март 2021 г
и същото веднага го е включило в дневника за покупки с подадения отчетен
регистър за съответния период. Колкото и обективна и безвиновна да е
отговорността на юридическото лице то не може да се приеме, че е
извършено нарушението без дружеството да е имало обективна възможност
да го изпълни. Това не е довело до дългосрочно ощетяване на бюджета,
доколкото установеното ДДС за внасяне е внесено във връзка със забавеното
кредитно известие е внесено в кратък срок от установяването на
задължението. В конкретния случай и съгласно съдебната практика при по-
3
късното получаване на кредитното известие не се касае за недобросъвестност
на търговеца, а за обективна невъзможност за изпълнение на задължение.
Поради това че съдът намира, че задълженото лице е било в обективна
невъзможност да изпълни вмененото му задължение, което според практиката
на Върховният административен съд възниква с получаването на първичния
счетоводен документ от задълженото лице, то издаденото наказателно
постановление се явява неправилно и необосновано, поради което следва да
се отмени.
За пълнота следва да се посочи, че правилно описаното нарушение е
съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл.182 ал.1 от
ЗДДС, съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по
чл.27 от ЗАНН, ако нарушението би било извършено, основният сред които е
тежестта на нарушението, катое наложил имуществената санкция в размер на
определения в по-малък размер данък от 38 918,30 лв. Правилно е посочена
санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е
ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават
правата на жалбоподателя.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния му представител. С оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва разноски да бъдат присъдени в размер на 1700 лева, което е с
по-малко от 3 лева над минимума определен в НМРАВ, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е
посочено, че сумата по него е платена в брой.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 606637-F613371/15.10.2021 г.
на заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „Електролукс Т. и
синове”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 38 918,30 лв. за нарушение на чл. 124, ал. 5 от Закона за данък върху
добавената стойност.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на
„Електролукс Т. и синове”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1700 лева, разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
4
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5