Решение по дело №8818/2017 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1873
Дата: 26 ноември 2018 г. (в сила от 27 декември 2018 г.)
Съдия: Мария Гецова Димитрова
Дело: 20174520108818
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

 

 

 гр. Русе, 26.11.2018 г.

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 7-ми граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

  

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ Д.

 

 

 

 

 

при участието на секретаря МИРОСЛАВ МИНЕВ, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8818 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството е по реда на Глава двадесет и девета от ГПК - Съдебна делба, втора фаза - по извършване на делбата.

С влязло в сила на 24.04.2018 г. съдебно решение, постановено на 26.03.2018 г. по настоящото дело, на основание чл. 34 от ЗС във вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗН, вр. чл. 341 и сл. от ГПК е допуснато извършването на съдебна делба между следните лица: Д.К.М., ЕГН **********,***, В.Д.Н. ЕГН **********,***, и В.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, върху следният недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, намиращо се в ***********, представляващо имот планоснимачен № 607 /шестстотин и седем/ в квартал 616 /шестстотин и шестнадесет/ по плана на града, цялото от 375 /триста седемдесет и пет/ квадратни метра при граници: от двете страни улици, П.П. и Д.Р., заедно с построените в него: паянтова жилищна сграда, състояща се от три стаи и антре, масивна пристройка, застроена през 1980 г., съгласно строително разрешение №33/05.03.1980г., състояща се от стая и антре, два шопрона и дворищен клозет, съгласно нотариален акт, а съгласно скица съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63427.4.2188 /шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем точка четири точка две хиляди сто осемдесет и осем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе, адрес на поземления имот: ***************, площ 376 кв.м. /триста седемдесет и шест квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, заедно с построените в него сграда 63427.4.2188.1: застроена площ 33 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сграда 63427.4.2188.2: застроена площ 20 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сграда 63427.4.2188.3: застроена площ 9 кв.м., брой етажи 1, предназначение: пристройка на допълващо застрояване, сграда 63427.4.2188.4: застроена площ 12 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, сграда 63427.4.2188.5: застроена площ 13 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, сграда 63427.4.2188.6: застроена площ 9 кв.м., брой етажи 1, предназначение пристройка на допълващо застрояване, при съседи за поземления имот: 63427.4.2187, 63427.4.2197, 63427.4.2599, ПРИ ПРАВА: 7/36 ид.части за Д.К.М., ЕГН **********, 11/36 ид. части за В.Д.Н., ЕГН ********** и 18/36 ид.части за В.И.М., ЕГН **********.

 

 

 

 

В първото открито съдебно заседание след допускането на делбата, проведено на 20.06.2018 г., съдът е приел за разглеждане претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК за поставяне в дял на В.Д.Н. процесния недвижим имот, предявена от ищцата Н., чрез адв. Р.Х., в срока по чл. 349, ал. 4, изречение 1 ГПК. Представя писмена декларация, че е живяла в процесния имот от раждането си до настоящия момент, включително при откриване на наследството на Д.Н.Митев, б.ж. на гр. *****, починал на 09.08.1996 г. и В.Д.К., б.ж. на гр. ****, починала на 06.01.2014 г., че не притежава друго жилище. Представя копие от лична карта, с която удостоверява, че е регистрирана с постоянен адрес ***, на адреса на процесния имот. Представя и Справка по лице, изд. от Служба вписвания – Русе, с данни за Н. относно вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната й партида № 27264, видно, от която не притежава друго жилище. По делото е разпитана свидетелката Б.Т.С., която заявява в с.з. на 17.09.2018 г., че В.Н. ***, от както се е родила и до сега си живее там, като е живяла там и към момента на откриване на наследството при смъртта на нейната баба и нейния баща, като е била ученичка, при смъртта на баща си Д., загинал в катастрофа, заедно с братчето й.

На осн. чл. 346 от ГПК ищцата В.Н. е предявила искане по сметки срещу ответницата В.М. за извършени необходими и полезни разноски за запазване на имота и подобрения в него: на обща стойност 15060 лв., от които 5000 лв. представляващи необходими разноски за ремонт на покривната конструкция, с включени греди – 100.00 лв., керемиди – 200.00 лв., труд – 4700.00 лв.; и 10060 лв. полезни разноски от които: 1800.00 лв. за демонтаж, изработка и монтаж на външна алуминиева врата 2м./80см., вътрешна алуминиева врата 2м./80см., ПВЦ прозорци 1,30м. на 1,20м - 3бр., ПВЦ врата за баня 1,80м./80см., извършени през 2015 г.; 2360.00 лв. за обособяване на баня, от които: подмяна на съществуваща ВиК инсталация с нова – 50.00 лв. материали, труд – 300.00 лв., поставяне на 8 кв. метра фаянс – по 20 лв., общо 160.00 лв. за фаянс, труд – 300.00 лв., 2 кв. метра теракот по 20.00 лв., общо 40.00 лв., труд  - 200.00 лв., за бойлер – 300.00 лв., монтаж – 100.00 лв., фаянсова мивка с шкаф – 380.00 лв. за труд – 80.00 лв., тоалетна чиния моноблок – 280.00 лв., монтаж – 50.00 лв. душ батерии 2 бр. по 60.00 лева - общо 120.00 лв.; 2300.00 лв. за обособяване на кухненски бокс, от които: материали итонг -100.00 лв., труд 300.00 лв., гипсокартон – 200.00 лв. материали, труд – 300.00 лв., теракот 4 кв. метра по 20.00 лв., общо 80.00 лв., за труд - 100 лв., фаянсови плочки 15 кв. метра по 20.00 лв., общо 300 лв. труд - 200 лв., минерална мазилка 100.00 лв. за материали, за труд - 100.00 лв., кухненски шкафове 4 по 50.00 лв. на шкаф – общо 200.00 лв. , монтаж – 50.00 лв., кухненски плот с мивка 160.00 лв., монтаж – 50.00 лв., батерия 30.00 лв. монтаж 30.00 лв.; 2200.00 лв. за изграждане на стопанска постройка, от които: бетон 100.00 лв. материали, труд – 500.00 лв., вкл. транспортиране, изграждане на метална конструкция - 100.00 лв. материали с доставка, труд – 500.00 лв., поставяне на термопанели – материали 200.00 лв., труд – 500.00 лв., ПВЦ прозорци – 4 прозореца – 200.00 лв. материали, труд – 100.00 лв.; 1400.00 лв., за поставяне на гипсокартон на спалня и детска, от които: гипсокартон – материали – 200.00 лв., труд – 500.00 лв., ламинат –200.00 лв. материали, труд – 300.00 лв., шпакловка материали – 20.00 лв., гипс материали - 20.00 лв., боя – материали - 30.00 лв., за трите труд – 130.00 лв., от които претендира ответницата да заплати  сумата 7530.00 лв., която е половината от горепосочените суми, съобразно идеалните части, които притежават.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съделителите – Д.К.М. и В.И.М., не са предявили претенции по сметки, нито са предявили претенция за възлагане на допуснатия до делба имот в срока по чл. 349, ал. 4, изречение 1 ГПК. Направеното в открито съдебно заседание на 24.10.2018 г. от ответницата В.И.М., чрез адв. Я.П., искане за възлагане на имота в хода на устните състезания по делото е недопустимо, извън срока по чл. 349, ал. 4, изречение 1 ГПК и съдът не го приема за разглеждане.

 

 

 

 

Русенският районен съд, седми граждански състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

 

 

 

Основен принцип при извършването на делбата е, че всеки от съделителите трябва да получи от делбеното, респ. наследственото имущество реален дял - в натура, съответстващ на неговата квота в съсобствеността.

 

 

 

 

Установява се от приетото от съда във втората фаза - по извършването на делбата, в открито съдебно заседание, проведено на 20.06.2018 г., неоспорено от страните относно поделяемостта на имота, заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице арх. Г.И.Ф., което заключение в посочената част съдът кредитира като дадено от вещото лице професионално, вярно и безпристрастно, че процесният имот, съгласно изискванията на строителните правила и норми, е реално неподеляем съгласно изискванията на чл. 40 ал. 1 от ЗУТ. Вещото лице Ф. определя пазарна стойност на имота 28760 лв.

По делото е назначена и приета повторна съдебно-техническа експертиза, с вещо лице арх. П.Б.П., която за процесния имот ведно с подобренията определя пазарна цена 38160 лв. Съдът кредитира оценката на повторната експертиза като обективна, компетентна и реално отразяваща действителната стойност на имота.

 

 

 

 

Предвид обстоятелствата, че процесният недвижим имот - жилище, по смисъла на § 5, т. 30 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е неподеляемо, следва изводът, че делбата не може да бъде извършена по реда на чл. 347, чл. 350 и чл. 352 от ГПК - чрез съставяне на дялове и теглене на жребий, или по реда на чл. 353 от ГПК - чрез разпределяне на имоти от съда.

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2, изречение 1 от ГПК, за да се постанови възлагане на процесния имот в дял на някой от съделителите, е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: процесният имот да е неподеляем и да е жилище, съсобствеността между съделителите да е възникнала по наследство, поискалият възлагане съделител-наследник да е живял в процесното жилище към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище.

 

 

 

 

От посоченото по-горе заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице арх. Ф., следва изводът, че процесният недвижим имот е един неподеляем самостоятелно обособен жилищен обект, т.е. налице са първите две от посочените по-горе предпоставки.

 

 

 

 

Не се спори между страните, а и от ангажираните по делото в първата фаза от делбеното производство доказателства, се установява по несъмнен начин, че съсобствеността върху процесния жилищен имот, е възникнала между съделителите по наследство, оставено им от общия наследодател Н.М.К. и съпругата му В.Д.К.

Няма пречка делбата на съсобствения имот да се извърши на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, при наличие на предпоставките за това, тъй като имотът е наследствен за всички съсобственици, в съсобствеността не участват трети на наследството лица, а в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от наследниците. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 86/09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на ВКС, ІІ ГО.

 

 

 

 

Не се спори между страните по делото, че при откриване на наследството на Д.Н.М. през 1996 г. и на В.Д.К. през 2014 г., В.Д.Н. е живяла в процесния имот, тя е живяла там и преди, и след смъртта на наследодателите си.

 

 

 

 

Не се спори между страните по делото, а и не се установява съделителката В.Д.Н. да притежава друго жилище. 

 

 

 

 

От обсъдените по-горе доказателства и от приетото за установено въз основа на тях, следва изводът, че съделителката В.Д.Н. отговаря на изискванията за възлагане на процесния имот - налице са всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 349, ал. 2, изречение 1 от ГПК: процесният имот е жилищен и е реално неподеляем; към момента на смъртта и на откриване на наследството на баща си Д.Н.М. през 1996 г. и на баба си В.Д.К. през 2014 г., съделителката В.Д.Н. е живяла в процесното жилище. Не се установява тази съделителка да е изключителен собственик на друго жилище, т.е. съдът приема, че същата не притежава друго собствено жилище, за което същата е поредставила и декларация под страх от наказателна отговорност.

 

 

 

 

Предвид гореизложеното, следва изводът, че процесният недвижим жилищен имот, допуснат до делба, следва да бъде възложен в дял на съделителката В.Д.Н., на основание чл. 349, ал. 2, изречение 1 ГПК.

Досежно искането по сметки по чл. 346 от ГПК предявен от ищцата В.Д.Н. с правно основание чл. 30 ал. 3 от ЗС за извършени ремонтни дейности в процесния имот със знанието и без противопоставянето на ответницата на обща стойност 15060 лв., от които 5000 лв. представляващи необходими разноски за ремонт на покрив и 10060 лв. полезни разноски, от които претендира от ответницата да заплати сумата 7530.00 лв., която е половината от горепосочените суми, съобразно идеалните части, които притежават.

От заключението на вещото лице инж. А.С.М. се установява, че в процесния имот са извършени СМР на обща стойност с включен ДДС сумата 14653,07 лв., като припадащата се ½ ид. част на ответницата от определената цена за целия имот се изчислява на стойност 7326,53 лв. Вещото лице посочва, че стойността на имота е увеличена със 7000 лв., поради което извършените СМР представляват подобрения. Установи се безспорно по делото, че тези подобрения са извършени именно от ищцата В.Н., за което се събраха писмени и гласни доказателства на св. М., Н. и И..

Съгласно чл. 30 ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, като се дължи стойността на извършените разходи, а не на увеличената стойност на имота.

Съдът намира, че претенцията на ищцата се явява основателна за ½ от 14653,07 лв. или за сумата 7326,53 лв. съобразно идеалните части, които притежава ответницата В.И.М., в какъвто размер следва да се уважи иска, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. За разликата от сумата 7326,53 лв. до предявените 7530 лв. претенцията се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

 

 

 

 

Установява се от заключението на допуснатата по искане на ищците съдебно - техническа експертиза, прието от съда като неоспорено от страните и което съдът кредитира като дадено вярно и безпристрастно от вещото лице арх. П., че пазарната стойност на процесният имот към 06.09.2018 г. възлиза на 38160 лв. При това положение, съдът приема, че действителната стойност, по смисъла на чл. 349, ал. 4, изречение 2 от ГПК на процесният допуснат до делба недвижим имот, възлиза на 38 160 лв.

 

 

 

 

На основание чл. 349, ал. 2, изречение 1 от ГПК, чл. 349, ал. 4, изречение 2 от ГПК и разпоредбата на чл. 349, ал. 5 от ГПК, съделителката В.Д.Н., в чийто дял се възлага процесният недвижим имот, ще следва да заплати парично уравнение (тъй като процесният жилищен недвижим имот е единствен имот в делбената маса и имотното уравнение е невъзможно) на дела на съделителите: на ищцата Д.К.М. 7420 лв. и на ответницата В.И.М. - сумата в размер на 19080 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, в 6-месечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение. Съдът определя размера на сумата за уравнение на дела, съразмерно с установените с влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата делбени квоти на съделителките: 7/36 ид.части за Д.К.М., ЕГН **********, 11/36 ид. части за В.Д.Н., ЕГН ********** и 18/36 ид.части за В.И.М., ЕГН **********, както и предвид действителната стойност на процесния недвижим имот, по смисъла на чл. 349, ал. 4, изречение 2 от ГПК, която видно от обсъденото по-горе заключение на съдебно-техническата експертиза, прието от съда по делото, е в размер 38 160 лв.

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 4, изречение 1 от ГПК, при условие и след като съделителката В.Д.Н. заплати уравнението на дела на съделителителите Д.К.М. 7420 лв. и на В.И.М. - сумата 19080 лв. или общо 26 500 лв.,  ведно със законната лихва върху тази сума, в 6-месечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, съделителката В.Д.Н. ще стане едноличен собственик на процесния недвижим имот и ще придобие изцяло правото на собственост върху него.

 

 

 

 

На основание чл. 71 ГПК, чл. 73, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 8, предложение 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, чл. 355, изречение 1 ГПК и чл. 77 ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на Русенския районен съд, в размер на 4 % върху стойността на дела му, а именно: Д.К.М. 296,80 лв., В.Д.Н. 466,40 лв. и В.И.М. 763,20 лв. Ответницата В.И.М. следва да заплати и дължимата държавна такса по иска с правно основание чл. 30 ал. 3 от ЗС, съразмерно с уважената му част в размер на 4 % върху 7326,53 лв. или сумата 293,06 лв.

 

 

 

 

Относно разноските по делото:

 

 

 

 

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените адвокатски възнаграждения, възнаграждения за вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Видно от представените по делото доказателства ищците са заплатили адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв. или съответно по 300 лв. всяка една от тях, за вещо лице Ф. сумата 100 лв. или по 50 лв. всяка една от тях, сумата 5 лв. държавна такса за изготвяне на съдебно удостоверение са заплатени от Д.М., съответно Д.М. е заплатила общо 355 лв., а В.Н. е заплатила общо 350 лв. Ответницата В.И.М. е заплатила адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв., за вещо лице Ф. 100 лв., за вещо лице П. 200 лв. или общо 1100 лв. Общо разноските на трите съделителки по делбата са в размер на 1805 лв. Съразмерно с дела си 7/36 ид.ч. Д.М. дължи разноски на стойност 350,97 лв. Съразмерно с дела си 11/36 ид.ч. В.Н. дължи разноски на стойност 551,53 лв. Съразмерно с дела си 18/36 ид.ч. В.М. дължи разноски на стойност 902,50 лв. В този случай В.Н. следва да бъде осъдена да заплати на Д.М. 4,03 лв. и на В.М. сумата 197,50 лв. за разноски по делбата.

Разноските за вещо лице Ш. 200 лв. платени от ищцата Н. във връзка с искането по сметки, следва да се възложат на ответницата В.И.М., съразмерно с уважената част на иска по чл. 30 ал. 3 от ЗС или за сумата 194,60 лв.

 

 

 

 

Мотивиран от гореизложеното, Русенският Районен съд, 7-ми състав,

 

                                                                       

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ВЪЗЛАГА В ДЯЛ, на основание чл. 349, ал. 2, изречение 1 от ГПК, на В.Д.Н. ЕГН **********,***, следният недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, намиращо се в **********, представляващо имот планоснимачен № 607 /шестстотин и седем/ в квартал 616 /шестстотин и шестнадесет/ по плана на града, цялото от 375 /триста седемдесет и пет/ квадратни метра при граници: от двете страни улици, П.П. и Д.Р., заедно с построените в него: паянтова жилищна сграда, състояща се от три стаи и антре, масивна пристройка, застроена през 1980 г., съгласно строително разрешение №33/05.03.1980г., състояща се от стая и антре, два шопрона и дворищен клозет, съгласно нотариален акт, а съгласно скица съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63427.4.2188 /шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем точка четири точка две хиляди сто осемдесет и осем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе, адрес на поземления имот: **************, площ 376 кв.м. /триста седемдесет и шест квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, заедно с построените в него сграда 63427.4.2188.1: застроена площ 33 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сграда 63427.4.2188.2: застроена площ 20 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сграда 63427.4.2188.3: застроена площ 9 кв.м., брой етажи 1, предназначение: пристройка на допълващо застрояване, сграда 63427.4.2188.4: застроена площ 12 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, сграда 63427.4.2188.5: застроена площ 13 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, сграда 63427.4.2188.6: застроена площ 9 кв.м., брой етажи 1, предназначение пристройка на допълващо застрояване, при съседи за поземления имот: 63427.4.2187, 63427.4.2197, 63427.4.2599, с действителна стойност на имота, по смисъла на чл. 349, ал. 4, изречение 2 от ГПК, в размер на 38 160  лв. (тридесет и осем хиляди сто и шестдесет лева), като В.Д.Н.,  ще стане едноличен собственик на възложения й в дял и описан по-горе недвижим имот - жилище, при условие и след като изплати на съделителите – съсобственици за уравнение на дяловете им следните суми: на Д.К.М. сумата 7420 лв. и на В.И.М. сумата 19080 лв. или общо сумата от 26 500 лв. /двадесет и шест хиляди и петстотин лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, в 6-месечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, чл. 349, ал. 4, изречение 2 ГПК, чл. 349, ал. 5 ГПК и чл. 349, ал. 6, изречение 1 ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА съделителката Д.К.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Русенския районен съд държавна такса върху стойността на дела й, в размер на 296,80 лв.(двеста деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки), на основание чл. 71 ГПК, чл. 73, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 8, предложение 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, чл. 355, изречение 1 ГПК и чл. 77 ГПК.

 

 

 

 

ОСЪЖДА съделителката В.Д.Н. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Русенския районен съд държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 466,40 лв.(четиристотин шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки), на основание чл. 71 ГПК, чл. 73, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 8, предложение 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, чл. 355, изречение 1 ГПК и чл. 77 ГПК.

ОСЪЖДА съделителката В.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Русенския районен съд държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 763,20 лв. лв.(седемстотин шестдесет и три лева и двадесет стотинки), на основание чл. 71 ГПК, чл. 73, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 8, предложение 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, чл. 355, изречение 1 ГПК и чл. 77 ГПК.

ОСЪЖДА съделителката В.Д.Н. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.М., ЕГН **********,*** сумата 4,03 лв. /четири лева и три стотинки/ разноски по делбата съразмерно с дела им.

ОСЪЖДА съделителката В.Д.Н. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 197,50 лв. /сто деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ разноски по делбата съразмерно с дела им.

ОСЪЖДА В.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Н. ЕГН **********,*** сумата 7326,53 лв. /седем хиляди триста двадесет и шест лева и петдесет и три стотинки/, представляващи ½ от общата стойност 14653,07 лв. за извършени подобрения в делбения имот, както и 194,60 лв. /сто деветдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ разноски за вещо лице съразмерно с уважената част на иска по чл. 30 ал. 3 от ЗС, като отхвърля иска в останалата част.

ОСЪЖДА В.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Русенския районен съд сумата 293,06 лв. /двеста деветдесет и три лева/ държавна такса по иска по чл. 30 ал. 3 от ЗС.

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

                                                                     

 

                                                                                   

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: