Решение по дело №815/2017 на Районен съд - Нови пазар

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 260032

 

 

Гр. Ш., 04.03.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Петина Николова

 

        при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 815 по описа на НПРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са два иска – установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу ответника Ф.Д. и иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване собствеността и предаване на владението срещу Б.З.Х. и С.С.Х..

            Делото е образувано по постъпила е искова молба, подадена от адв. С.Б. от *АК като пълномощник на З.Й., *** гражданин, роден на *** г. в гр. Ш., живеещ в гр. И., Р. Т., С.Г., *** гражданка, родена на *** г. в гр. Ш., живееща в гр. И., Р. Т., Н.М. с ЕГН ********** ***, П.Д., *** гражданка, родена през *** г. в с. К., общ. К., живееща в гр. И., Р. Т., Д.Й., *** гражданка, родена на *** г. в гр. И., живееща в гр. И., Р. Т., Д.М., *** гражданка, родена на *** г. в гр. И., живееща в гр. И., Р. Т., А.Г., *** гражданин, роден на *** г. в гр. Ш., живеещ в гр. И., Р. Т.,  С.Г., *** гражданин, роден на *** г. в гр. Ш., живеещ в гр. И., Р. Т., С.Г., *** гражданка, родена на *** г. в гр. Ш., живееща в гр. И., Р. Т., З.Г., *** гражданин, роден на *** г., живеещ в гр. И., Р. Т., Н. Ю., *** гражданка, родена на *** г., живееща в гр. А., Р. Т. и С.К., *** гражданка, родена на *** г. в гр. И., живееща в гр. И., Р. Т. СРЕЩУ Ф.Д. с ЕГН ********** ***, Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че ищците, ведно с първия ответник като наследници на общия наследодател Р.М.А., са съсобственици по наследство на описания в исковата молба недвижим имот, а именно: нива в местността „***“ с площ 46,716 дка, трета категория, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. К., общ. К., който представлява имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К.,с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***. В исковата молба се твърди, че Ш.Д. (***на ответника Ф.Д.) се снабдил с констативен НА за собственост на имота по давност и продал същия на Б.З.Х., който при покупката бил в брак с С.С.Х.. Ищците твърдят, че Ш.Д. не е упражнявал давностно владение повече от 10 години и молят съдът да установи спрямо тримата ответници, че всеки от ищците е собственик на 1/20 ид.ч., респ. 1/60 ид.ч. за С.Г., З.Г., Н. Ю., от процесните имоти и да осъди Б.З.Х. и С.С.Х. да им предаде владението на целия имот, а при условията на евентуалност на процесните 11/20 идеални части, като отмени констативния нотариален акт до размера на претендираната от ищците собственост. Претендират се и деловодните разноски.

            В съдебно заседание ищците, чрез своя процесуален представител, поддържат иска изцяло. Твърдят, че през годините ищците не са се дезинтересирали от имота, никой не е оспорвал собствеността им и не са събрани доказателства, праводателя на ответниците да е владял имота трайно, явно и необезпокоявано повече от 10 години и при това да е демонстрирал намерението си да владее имота за себе си по начин, който да е достигнал до ищците. Твърдят, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че в периода 2008 г. – *** г. С. Й. като пълномощник на ищците е вземал полагаемата се за тях рента и им я е раздавал след като посетял Т.. Упълномощавайки го да действа като техен пълномощник, те упражнявали владение върху процесния имот в този период чрез него. Обяснява незнанието на тези факти от ищцата Н. Ю. с обстоятелството, че в този период ***й е бил още жив и именно той се е занимавал с въпросите свързани с имота, поради което тя не знае за упълномощаването на С. Й..   Едва през есента на *** г. рентата била получена само от Ш.Д., но с обещанието, че ще я даде на останалите наследници (което той не е сторил). Същата година същият се снабдил с нотариален акт за собственост на двата имота, а малко по-късно същата година е продал имота на ответниците Б.З.Х. и С.С.Х.. Предвид фактът, че исковата молба била заведена през 2017 г. се твърди, че няма изтекла придобивна давност в полза на ответниците, още повече, че като роднини на ищците те много добре са знаели чий е имота и няма как да се ползват от кратката 5-годишна давност. Обръща се още внимание, че едва през 2011 г. Ш.Д. е възстановил българското си гражданство и по тази причина до този момент няма как да е упражнявал владение върху имота преди тази дата. С оглед на ова моли съда да уважи исковете.

В предоставения на ответника Ф.Д. едномесечен срок не е постъпил отговор. Разпореждането на съда с указания за правото на отговор и последиците от неподаването на такъв е връчено на този ответник чрез съдебна поръчка. От документите по съдебната поръчка няма отбелязана дата, на която документите за връчени, но има отбелязване на дата на съдебното удостоверение от ***я съд, че те са връчени, а именно 21.09.2018 г. Затова началото на срока за отговор на този ответник следва да се зачете от тази дата. Срокът за подаване на отговор е изтекъл на 21.10.2018 г.

В съдебно заседание този ответник или негов представител не се явява и не взема становище по съществото на делото.        

В предоставения на ответниците Б.З.Х. и С.С.Х. едномесечен срок е постъпил отговор, с който аргументират на първо място нередовност на исковата молба, тъй като от нея не ставало ясно ищците от кой наследодател са придобили идеални части от имота, а представените по делото документи били с изтекли срокове. Освен това твърди, че исковата молба е неоснователна, тъй като неговият праводател е владял имотите повече от десет години преди да му ги прехвърли. По тази причина моли съда да отхвърли исковете и да осъди ищците да му заплатят разноските по делото.

 В хода по същество техният процесуален представител излага аргументи, че по делото са събрано достатъчно доказателства, че Ш.Д. е придобил по давност идеалните части от процесния имот, които не е притежавал по наследство. Твърди, че до *** г. никой от ищците не се е интересувал от имотите и са признавали, че именно Ш.Д. следва да ги получи, тъй като той бил този, който се грижил за родителите им и по традиция за него оставали имотите. Именно това била причината в годините само той да отдава имота под наем и да получава аренда. Още повече, че останалите имоти на общия наследодател били разпределени между наследниците още при внасянето им в ТКЗС, а процесния имот останал за родителите, за да бъде получен от Ш.Д., който щял да се грижи за тях, съгласно утвърдените традиции за този етнос. По тази причина моли съда да отхвърли предявените искове.

Преди да разгледа делото по същество съдът намира, че следва да се произнесе по две възражения, направени от процесуалният представител на ответниците с писмената защита.

На първо място, се иска отмяна на определението за даване ход по същество и даване на нов срок за отговор на ответниците по отношение на предявените срещу тях искове от Н. Ю., З.Г. и С.Г.. Това искане е аргументирано с факта, че едва след подаването на отговора се установило, че посоченият в първоначалната искова молба като ищеца – Х.Г. – е бил починал още преди предявяване на исковата молба, поради което включването на тези трима ответници към делото представлявало по същество предявяване на нови три иска, за които от ответниците нямало подадени отговори. Възражението е неоснователно. Посочването на Н. Ю., З.Г. и С.Г. в качеството на ищци е направено по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК – уточняване на исковата молба в частта относно активната лекитимация. Това не е основание за даване на нов срок за отговор на ответниците. Въпреки това, с оглед новите уточнения на исковата молба, съдът щеше да зачете за своевременно направени всички възражения, ако те бяха направили такива след узнаване за направеното уточнение. Безспорно същите са имали повече от достатъчно време за това – те са били уведомени за уточнението на исковата молба с определението за насрочване, което е връчено на ответниците на 30.04.2019 г., а първото по делото заседание е било насрочено за 23.05.2019 г., което означава, че са имали почти месец, за да преценят налага ли се да направят изменение в отговора си с оглед новото уточнение на исковата молба по отношение на ищците. Нещо повече, с определението по чл. 140 от ГПК съдът е предложил на страните и проект за доклад, а в съдебно заседание не са постъпили никакви възражения. Нито в първото по делото заседание, нито в някое от следващите, дори и в последното заседание по делото при излагане на доводите по съществото на делото, ответниците не са възразили, че не са имали възможност да се подготвят по иска на ищците Н. Ю., З.Г. и С.Г.. Това е сторено едва с писмената защита, когато дори вече не е възможно да се вземе становището на другата страна. По тази причина съдът намира, че това възражение е преклудирано като възможност и връщане на делото в по-ранна фаза е безпредметно.

На второ място, в писмената защита се излага твърдение за недопустимост на исковете. Аргументът в тази насока се базира на законовата забрана на чужди граждани да придобиват земеделска земя освен по наследство и задължението им да я прехвърлят в тригодишен срок от откриване на наследството. Прави се извод, че с оглед забраната и поради неизпълнение от страна на ищците на това задължение за прехвърляне на имотите в посочения в закона срок, то те нямали правото да търсят защита на тези си права по съдебен ред и така исковете се явяват недопустими. Тези възражения също неоснователни. Наистина законът в разпоредбите на чл. 3 до чл. 3б от ЗСПЗЗ забранява чужденци от държави, които не са членки на ЕС да придобиват земеделска земя освен по наследство, като предвижда задължение за тях в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността си на лице, което има право да придобива земеделска земя. Законодателят е предвидил и санкция за неизпълнение на това задължение, а именно – държавата може да изкупи земите по цени, определени с наредба на Министерски съвет. Тези лица обаче не губят автоматично собствеността си с изтичане на срока и няма предвидена друга санкция, освен възможността държавата да изкупи имота. След като не губят собствеността си, няма как да загубят правото и да търсят защита на тази собственост. Подобна хипотеза би била в противоречие на всички принципи на една правова държава и няма как да бъде споделено подобно разширително тълкуване на закона. По тази причина и искането за прекратяване на делото поради недопустимост на исковете е неоснователно и съдът следва да се произнесе по делото по същество.

            Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото се установява, че въз основа на решение № 9 от ***г. на ПК гр. К. с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 31, том VIII, дело №***от ***г. Ш.Д., М.Г., А. М., Ф.Й., З.В., С.Й., С.Г. и З. Й. са признати за собственици в качеството им на наследници на Р.М.А. на следния недвижим имот: нива в м. ***, с площ 46,716 дка, трета категория, представляващ имот № *** по плана за земеразделяне на с. К., общ. К., при граници – ***, ***, имот № ***, имот № ***. Видно от писмените документи по делото този имот към настоящия имот, представлява:

-          имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

Процесният имот бил възстановен на наследниците на Р.М.А..

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че наследодателят Р.М.А. е починал на ***г. и е оставил за наследници – А. Р.М. (**), Ф.Р.М. (***), Ш.Д. (**) и М.Р.М. (**), както и децата на починалия през *** г. преди наследодателя негов ** (А.Р.М.) – С.А.Р., З.А.Р., С.Й. и З.А.А.. ***та му е починала преди него.

С.А.Р. се изселила в Т., през *** г. е получила *** гражданство и сменила имената си на С.Г. – ищца.

З.А.Р. също се изселил в Т., получил през същата година *** гражданство и променил имената си на З.Й. – ищец.

**ът му А. Р.М. се е изселил в Р. Т., получил е *** гражданство, сменил е имената си на А. М.. Същият е починал на ***г. в Р. Т. и е оставил за наследници – А. М. (***, която е починала на ***г.), *** си Н.М. (***) – ищца, П.Д. (***) – ищца и децата на починалия преди него ** (А.З.) – Д.М. – ищец и Д.Й. – ищца. Тук е необходимо да се уточни, че макар в издаденото в Т. решение за наследници да не е посочена *** му Н.М., с оглед фактът, че по делото са налице достатъчно доказателства, че Н.М. е неговата *** Н. А.ова Р., посочена в изселническия паспорт на починалия А. М., а ***то законодателство не отхвърля дъщерите като наследници, то тогава и тя наследява заедно с децата на починалия си брат. Същото важи и за П.Д., която видно от представения акт за раждане също е негова ***, но не е включена в изселническия паспорт на ***си, тъй като вече е била пълнолетна през ***г., когато ***й се е изселил. Тя е била родена с имена П.А.Р., но се е изселила със *** си и децата си през *** г. и е получила имената П.Д.. Най-вероятно става дума за неточна информация, подадена при издаване на ***то решение за наследници. Така или иначе този факт засяга единствено на колко дяла се разделя делът, който А. М. е получил, а самите Д.М. и Д.М. с исковата молба признават дела на лелите си Н.М. и П.Д. от наследството на наследодателя. Ответниците не са оспорили качеството на Н.М. и П.Д. на наследници на общия наследодател Р.М.А..

**ът на общия наследодател (Р.М.А.) М.Р.М. се е изселил в Р. Т., получил е *** гражданство, сменил е имената си на М. Г.. Същият е починал на ***г. в Р. Т. и е оставил за наследници – А.Г. (**) – ищец, Х.Г. (**), С.К. (***) – ищца и С.Г. (**) – ищец. Х.Г. обаче починал на ***г. и е оставил наследници – С.Г. – ищца, Н. Ю. – ищца и З.Г. – ищец, като според ***то законодателство ***та получава 2/8 ид.ч. от наследството, а децата по 3/8 ид.ч. Тук отново се налага пояснение, че А.Г. и Х.Г. не са посочени в документът, удостоверяващ наследниците на М. Г., но останалите наследници не оспорват техните права, а по делото са налице достатъчно доказателства, че те са деца на М.Г. и жена му З., както и другите двама – С.К. и С.Г.. Отново трябва да приемем, че става дума за неточна информация на ***те власти при издаване на съдебното решение за наследници. Освен това въпросът дали делът на М. Г. е наследен от двама или от четирима засяга само неговите наследници, а между тях няма спор по този въпрос. Още повече, че и самите ответници не са оспорили качеството на А.Г. и Х.Г. (респ. на неговите наследници) на наследници на общия наследодател Р.М.А..

От всички ищци единствено Н.М. е българска гражданка към датата на подаване на исковата молба.

**ът на общия наследодател Ш.Д. починал на ***г. в Р. Т. и оставил като наследник **а си Ф.Д. – ответник по делото.

На ***г. Ш.Д., М.Г., Ф.Й. и А. М. упълномощили с пълномощно съставено в Т. З. Х.М.(***на ответника Б.З.Х.) с правото да действа от тяхно име и да възстанови правата им върху наследствените им имоти в Р. България. Процесният имот бил възстановен през 1995 г.

В периода от възстановяване правото на собственост върху процесния имот до 2010 г. Ш.Д. отдавал имотът под наем, получавал рената и давал част от нея на останалите наследници на общия наследодател Р.М.А.. Последното се доказва от почти всички свидетелски показания. Св. О. Х.Д., св. С.Й., св. В.А.Р., св. С.Х.Ч. – всички те са единодушни, че в периода до 2010 г. Ш.Д. е вземал рентата с ясното съзнание, че трябва да я подели и с останалите наследници. Поне така е казвал на арендаторите. Нещо повече, използвал е помощта на св. О. Д., за да намери връзка с тях. Този свидетел и св. В.Р.са били последователно кметове на с. К. и в това си качество за добре запознати с отношенията на хората, оказвали са им съдействие за различни процедури. Единствено св. Х.З.Х. заяви, че Ш.Д. е считал земята за своя, но това твърдение не се подкрепя от другите доказателства по делото и имайки предвид, че той е брат на ответника Б.З.Х., съдът не намира основание да кредитира показанията му за сметка на тези на останалите свидетели. Св. С.Ч. дори помни, че през 2011 г. С.Й. дошъл и заявил, че тъй като Ш.Д. не му е дал полагаемата му се част, те са длъжни да му я изплатят, което те сторили, независимо, че вече платили на Ш.Д. полагащата се рента за всички наследници, но не искали да се стига до съдебни дела. На следващата година Ш.Д. сключил договор за аренда със св. Н.И.Х., чиито показания не допринасят с нищо за изясняване на въпроса дали най-малкият ** на общия наследодател е считал имота за свой или е действал и от името на останалите наследници, тъй като не помни дали е сключил договор с него като едноличен собственик или като наследник, а и той е поел обработването на земята след издаване на констативния нотариален акт. Помни обаче, че С. Й. и ходил при него да търси дела си от рентата, но свидетелят му казал да се оправя със Ш.Д.. Веднага след това св. С. Й. завел иск за установяване правото му на собственост и спечелил същото с в.з.с. решение. В тази насока са и обясненията на всички ищци, дадени по реда на чл. 176 от ГПК чрез съдебни поръчки. Единствено св. Н. Ю. е заявила, че не знае до *** г. да е получавала рента, което е напълно обясними, тъй като до 2015 г. ***й Х.Г. е бил жив и рентата е получавана от него.

По делото се установява, че през 2011 г. Ш.Д. възстановил българското си гражданство, а на ***г. с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №**, том 12, рег. №**, дело №**от *** г. на Нотариус П.А.с рег. №**на НотК и район на действие НПРС, същият бил признат за собственик на основание давностно владение на целия процесен имот. На същата дата с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**, том 12, рег. №**, дело №**от *** г. на Нотариус П.А.с рег. №**на НотК и район на действие НПРС същият продал имота на Б.З.Х., който към датата на възмездната сделка бил в брак със С.С.Х..

От свидетелските показания по делото се установява, че ответника Б.З.Х. е роднина на ищците, тъй като дядо му е брат на общия на ищците и ответника Ф.Д. наследодател – Р.М.А.. Това означава, че повечето ищци са негови ***, а останалите – деца на негови ***.

Безспорно по делото се установява, че от осъществената през *** г. до момента имотът се владее от ответниците Б.З.Х. и ***та му С.С.Х. като се отдава под наем или аренда на св. Н.И.Х..

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са два иска – установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу ответника Ф.Д. и иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване собствеността и предаване на владението срещу Б.З.Х. и С.С.Х..

По всеки от двата иска ищците следваше да докажат, че всеки от тях е станал собственик на конкретно определения в исковата молба недвижим имот на основание наследство, а по иска с правно основание чл. 108 от ЗС – и че ответниците владеят имота.

С оглед данните по делото съдът намира, че всяко едно от децата на починалия общ наследодател Р.М.А. е наследило по 1/5 ид.ч. от неговото наследство, а децата на починалия преди него негов ** А.Р.М. са си разделили полагаща се на ***им 1/5 ид.ч. и така всеки от тях е получил по 1/20 ид.ч. от наследството на общия наследодател. Така С.Г. и З.Й. са наследили по 1/20 ид.ч. от наследството на Р.М.А..

След смъртта на **а му А. Р.М. всяко от децата му е получило по 1/3 ид.ч. (той има две дъщери и един **) от получения от ***си дял, а децата на починалия преди него негов ** (А. З.) са разделили дела на ***си. Така двете дъщери на А. М. – Н.М. и П.Д. – са наследили по 1/15 ид.ч. от наследството на Р.М.А., а Д.М. и Д.Й. са получили по 1/30 ид.ч. от неговото наследство.

След смъртта на **а на общия наследодател М.Г. неговите деца си разделят поравно дела му от наследството на общия наследодател и всеки получава по 1/20 ид.ч. от наследството на Р.М.А.. Така А.Г., С.К. и С.Г. наследяват по 1/20 ид.ч. от процесния имот. Делът от 1/20 ид.ч. на Х.Г. след смъртта му се поделя между преживялата го *** и двете му деца при равни квоти за всеки от тях. Тук се налага да се уточни, че макар съгласно ***то законодателство наследството на Х.Г. да се дели на 8 дяла, от които ***та му получава 2 дяла (или 2/8 ид.ч. от наследството му), а децата му получават по три дяла (или по 3/8 ид.ч. от наследството му), този принцип не може да бъде приложен при подялбата на процесния имот. Тъй като става думи за *** граждани, които наследяват имот, който се намира в България, относно приложимото прав се прилагат разпоредбите на Кодексът на международното частно право. Видно от разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от КМЧП наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират. Това означава, че относно наследяването на процесния имот се прилага българското наследствено право. Съгласно разпоредбата на чл. 91, т. 2 и т. 3 от КМЧП приложимото право обхваща и кръгът на наследниците и наследствените дялове. Предвид това трябва да приемем, че ***та на Х.Г. и двете му деца – С.Г., З.Г. и Н. Ю. са наследили всеки по 1/60 ид.ч. от процесния имот.

Като ** на общия наследодател Р.М.А. праводателят на ответниците Ш.Д. е наследил 1/5 ид.ч. от процесния имот.

Предвид възраженията на ответниците, чеса собственици на имота по договор за покупко-продажба, съдът намира, че следва да разгледа това възражение преди да прецени основателността на предявените искове. В тази връзка, съгласно указанията в доклада ответникът следваше да докаже, че е придобил от собственик. По същество това означава, че трябва да има събрани доказателства, че техният праводател Ш.Д. е придобил по давност идеалните части от процесния имот, които не е притежавал по наследство като е владял имота изцяло като свои повече от 10 години. Това означава, че той и е считал имотите за свои, противопоставяйки владението си на ищците и че владението му е било трайно, непрекъснато и необезпокоявано.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че тези твърдения останаха недоказани. Изводите на съда за това се базират на две основни причини, всяка от които сама по себе си би довела до неоснователност на твърденията, че Ш.Д. е придобил имота по давност.

На първо място, по делото се установи, че едва през 2011 г. Ш.Д. е придобил българско гражданство. Същевременно съгласно разпоредбите на чл. 3 до чл. 3б от ЗСПЗЗ забранява чужденци от държави, които не са членки на ЕС, да придобиват земеделска земя освен по наследство. Това категорично означава, че няма как Ш.Д. да е придобил през *** г. имотът по давност. Дори и той да е упражнявал фактическа власт върху имота в периода от 1995 г. (възстановяването на имота) до *** г., дори и да е считал в този период имотът за свой, няма как правото да му признае този период за владение по смисълът на чл. 79 от ЗС след като е бил чужд гражданин до 2011 г. По принцип тълкуването на цитираните разпоредби от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 79 от ЗС налага да се извърши преценка дали ако едно лице е било чужд гражданин, но е упражнявало владение върху един имот и е считало същия за свой в период от повече от 10 години, може да се позове на придобивна давност в момента, в който придобие българско гражданство. Съдът счита, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Владението е правен институт, който за да бъде осъществен се налага да се осъществят два елемента – единият е фактически, другият е правен. Дори и фактическият елемент на владението да е осъществен, докато съществува забрана за придобиване на имота, няма как да съществува правния елемент. Иначе казано, докато лицето е чужд гражданин фактът, че владее и счита имотът за свой няма никакво правно значение за закона. Няма как с придобиването на българско гражданство този правно иррелевантен факт да стане със задна дата правно релевантен. Приемайки противното може да се стигне до хипотеза, която противоречи на чл. 3б, ал. 2 от ЗСПЗЗ – наложилото се задължително тълкуване предвижда, че едно лице се счита за собственик на имота не от датата на позоваването си на придобивна давност, а от датата, на която 10 годишния срок по чл. 79 от ЗС е изтекъл. Ако едно лице чужд гражданин владее един имот в продължение на повече от 10 години и едва на 15-тата година получи българско гражданство, и тогава се позове на придобиваната давност – ако периодът на владение във времето, когато е бил чужд гражданин му бъде признат за правно релевантен, то тогава той ще се счита, че е придобил имотът още на десетата година от владението, т.е. докато още е бил чужд гражданин, с което се стига до противоречие със забраната в ЗСПЗЗ. Тази забрана обаче е императивна норма, която не може да бъде преодоляна. По тази причина няма как Ш.Д. да е придобил процесния имот по давност през *** г., след като до 2011 г. не е бил български гражданин.

На второ място, дори и да бъде възприето обратното тълкуване – че с придобиване на българско гражданство, с обратна сила се зачита фактът на упражнявано владение, ако такова е осъществявано, то съдът намира, че по делото не се събраха доказателства за осъществявано реално такова от страна на Ш.Д.. От показанията на свидетелите безспорно се установи, че в периода поне до 2010 г. праводателят на ответниците е сключвал договори за аренда в качеството си на наследник на Р.М.А., за което свидетелства фактът, че им е предавал част от рентата според дяловете. Това означава, че поне до 2010 г. той е считал себе си за собственик на идеална част от имотите и на държател за идеалните части на останалите сънаследници. Едва в периода между 2010 г. и *** г. намеренията на Ш.Д. са се променили и той е започнал да свои земеделските земи. От тогава до завеждане на исковата молба на 12.07.2017 г. обаче не е изтекъл период от 10 години. Освен това съгласно трайната съдебна практика, за да може един съсобственик да придобие по давност идеалните част на останалите съсобственици, той трябва да демонстрира своенето си с такива действия, които не само да покажат на трети лица, че той владее, но и да покаже на самите съсобственици, че той счита имота за свой изцяло и тези действия трябва да изключват правата на останалите съсобственици. Промяната в намерението му от държане на идеалните части на останалите съсобственици в своене трябва да е ясно демонстрирана спрямо самите съсобственици. В настоящия случай няма доказателства за подобни действия. Установява се, че Ш.Д. е сключвал договори за аренда и е получавал арендното плащане. Не е давал на останалите съсобственици полагаемият им се дял от ползите от вещта, но това не е категорична проява на своене. Това са действия на обикновено управление, които един съсобственик има право да извършва. Настоящият съдебен състав намира, че по никакъв начин ответникът не е показал на ищците, че е започнал да свои имотите. Едва през *** г. снабдявайки се с констативен акт за собственост и разпореждайки се в същия ден с имота можем да говорим за действие, с което се проявява форма на своене.

Предвид това съдът намира, че доказателствата по делото оборват презумпцията на изводите на нотариуса по Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №**, том 12, рег. №**, дело №**от *** г. на Нотариус П.А.с рег. №**на НотК и район на действие НПРС и следователно възражението, че Ш.Д. е придобил процесните имоти по давност, касателно идеалните части, които не е притежавал по наследство, се явява неоснователно. А следователно към датата на прехвърлителната сделка по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**, том 12, рег. №**, дело №**от *** г. на Нотариус П.А.с рег. №**на НотК и район на действие НПРС Ш.Д. не е бил едноличен собственик на процесния имот, а едва на 1/5 ид.ч. от процесния имот. Едва толкова е можел да прехвърли на ответниците Б.З.Х. и С.С.Х., тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. Предвид фактът, че Ш.Д. е починал преди завеждане на настоящия иск правилно ищците са завели искът за установяване на правото си на собственост срещу неговия наследник Ф.Д., независимо, че ***му е прехвърлил своята идеална част от имота на другите двама ответници и самият Ф.Д. вече не притежава част от процесния имот. Той би отговарял обаче спрямо приобретателите на място на ***си при евикция и спрямо ищците за ползите, от които са били лишени до прехвърляне на имота. По тази причина ищците имат интерес от това да водят иск за установяване на правото им на собственост срещу него.

Предвид това исковете предявени от ищците се считат основателни, както следва:

Ищците С.Г. и З.Й. са предявили иск за установяване правото им на собственост върху 1/20 ид.ч. от процесния имот. Тъй като съдът установи, че те са наследили именно по 1/20 ид.ч., то исковете им са изцяло основателни.

Ищците Н.М. и П.Д. са предявили иск за установяване правото им на собственост върху 1/20 ид.ч. от процесния имот. Съдът установи, че те са наследили по 1/15 ид.ч. Тъй като обаче претендираната 1/20 ид.ч. е дори по-малко от това, което в действителност са наследили, то исковете им са изцяло основателни. Съдът обаче няма как да им присъди всичко, което притежават, а именно по 1/15 ид.ч., тъй като няма предявен иск за останалата част и решението в тази част би било недопустимо.

Ищците Д.М. и Д.Й. са предявили иск за установяване правото им на собственост върху 1/20 ид.ч. от процесния имот. Тъй като съдът установи, че те са наследили именно по 1/30 ид.ч., то исковете им са основателни само до тази част, а до пълният предявен размер следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ищците А.Г., С.К. и С.Г. са предявили иск за установяване правото им на собственост върху 1/20 ид.ч. от процесния имот. Тъй като съдът установи, че те са наследили именно по 1/20 ид.ч., то исковете им са изцяло основателни.

Ищците С.Г., З.Г. и Н. Ю. са предявили иск за установяване правото им на собственост върху 1/60 ид.ч. от процесния имот. Тъй като съдът установи, че те са наследили именно по 1/60 ид.ч., то исковете им са изцяло основателни.

Доколкото не се установява правно основание, на което ответниците Б.З.Х. и С.С.Х. да държат идеалните части на ищците, то съдът следва да ги осъди да предадат владението на процесните идеални части на всеки от ищците.

Водим от горното предявените искове с правно основание чл. 124 от ГПК срещу Ф.Д. и чл. 108 от ЗС срещу Б.З.Х. и С.С.Х. се явява основателни и доказани в посочените по-горе параметри и следва да бъде уважени според посоченото.

На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативният нотариален акт (Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №**, том 12, рег. №**, дело №**от *** г. на Нотариус П.А.с рег. №**на НотК и район на действие НПРС) следва да бъде отменен до размера от 28/60 ид.ч. или 7/15 ид.ч. от процесния имот (сборът от идеалните части, за които исковете за уважени).

Предвид изводите на съда за частична основателност на исковете и с оглед направеното искане за присъждане на разноски съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците част от направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете. Ищците са направили разноски в общ размер на 4351,42 лв., от които 4061,42 лв. следва да бъдат възложени на ответниците.

            Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ф.Д. с ЕГН ********** ***, Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, че З.Й., *** гражданин, роден на *** г. в гр. Ш., живеещ в гр. И., Р. Т., е собственик по наследство на 1/20 ид.ч. от следния недвижими имоти: имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ОСЪЖДА Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДАТ на З.Й., *** гражданин, роден на *** г. в гр. Ш., живеещ в гр. И., Р. Т., владението на 1/20 ид.ч. от имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ф.Д. с ЕГН ********** ***, Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, че С.Г., *** гражданка, родена на *** г. в гр. Ш., живееща в гр. И., Р. Т., е собственик по наследство на 1/20 ид.ч. от следния недвижими имоти: имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ОСЪЖДА Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДАТ на С.Г., *** гражданка, родена на *** г. в гр. Ш., живееща в гр. И., Р. Т., владението на 1/20 ид.ч. от имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ф.Д. с ЕГН ********** ***, Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, че Н.М. с ЕГН ********** ***, е собственик по наследство на 1/20 ид.ч. от следния недвижими имоти: имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ОСЪЖДА Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДАТ на Н.М. с ЕГН ********** ***, владението на 1/20 ид.ч. от имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ф.Д. с ЕГН ********** ***, Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, че П.Д., *** гражданка, родена през *** г. в с. К., общ. К., живееща в гр. И., Р. Т., е собственик по наследство на 1/20 ид.ч. от следния недвижими имоти: имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ОСЪЖДА Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДАТ на П.Д., *** гражданка, родена през *** г. в с. К., общ. К., живееща в гр. И., Р. Т., владението на 1/20 ид.ч. от имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ф.Д. с ЕГН ********** ***, Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, че Д.Й., *** гражданка, родена на *** г. в гр. И., живееща в гр. И., Р. Т., е собственик по наследство на 1/20 ид.ч. от следния недвижими имоти: имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ОСЪЖДА Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДАТ на Д.Й., *** гражданка, родена на *** г. в гр. И., живееща в гр. И., Р. Т., владението на 1/20 ид.ч. от имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д.Й., *** гражданка, родена на *** г. в гр. И., живееща в гр. И., Р. Т., с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на правото на собственост срещу ответника Ф.Д. с ЕГН ********** *** и с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване собствеността и предаване на владението срещу Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, за частта над 1/30 ид.ч. до пълния предявен размер от 1/20 ид.ч. от имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ф.Д. с ЕГН ********** ***, Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, че Д.М., *** гражданка, родена на *** г. в гр. И., живееща в гр. И., Р. Т., е собственик по наследство на 1/30 ид.ч. от следния недвижими имоти: имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ОСЪЖДА Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДАТ на Д.М., *** гражданка, родена на *** г. в гр. И., живееща в гр. И., Р. Т., владението на 1/30 ид.ч. от имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д.М., *** гражданка, родена на *** г. в гр. И., живееща в гр. И., Р. Т., с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на правото на собственост срещу ответника Ф.Д. с ЕГН ********** *** и с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване собствеността и предаване на владението срещу Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, за частта над 1/30 ид.ч. до пълния предявен размер от 1/20 ид.ч. от имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ф.Д. с ЕГН ********** ***, Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, че А.Г., *** гражданин, роден на *** г. в гр. Ш., живеещ в гр. И., Р. Т., е собственик по наследство на 1/20 ид.ч. от следния недвижими имоти: имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ОСЪЖДА Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДАТ на А.Г., *** гражданин, роден на *** г. в гр. Ш., живеещ в гр. И., Р. Т., владението на 1/20 ид.ч. от имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ф.Д. с ЕГН ********** ***, Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, че С.Г., *** гражданин, роден на *** г. в гр. Ш., живеещ в гр. И., Р. Т., е собственик по наследство на 1/20 ид.ч. от следния недвижими имоти: имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ОСЪЖДА Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДАТ на С.Г., *** гражданин, роден на *** г. в гр. Ш., живеещ в гр. И., Р. Т., владението на 1/20 ид.ч. от имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ф.Д. с ЕГН ********** ***, Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, че С.Г., *** гражданка, родена на *** г. в гр. Ш., живееща в гр. И., Р. Т., е собственик по наследство на 1/60 ид.ч. от следния недвижими имоти: имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ОСЪЖДА Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДАТ на С.Г., *** гражданка, родена на *** г. в гр. Ш., живееща в гр. И., Р. Т., владението на 1/60 ид.ч. от имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ф.Д. с ЕГН ********** ***, Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, че З.Г., *** гражданин, роден на *** г., живеещ в гр. И., Р. Т., е собственик по наследство на 1/60 ид.ч. от следния недвижими имоти: имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ОСЪЖДА Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДАТ на З.Г., *** гражданин, роден на *** г., живеещ в гр. И., Р. Т., владението на 1/60 ид.ч. от имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ф.Д. с ЕГН ********** ***, Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, че Н. Ю., *** гражданка, родена на *** г., живееща в гр. А., Р. Т., е собственик по наследство на 1/60 ид.ч. от следния недвижими имоти: имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ОСЪЖДА Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДАТ на Н. Ю., *** гражданка, родена на *** г., живееща в гр. А., Р. Т., владението на 1/60 ид.ч. от имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ф.Д. с ЕГН ********** ***, Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, че С.К., *** гражданка, родена на *** г. в гр. И., живееща в гр. И., Р. Т., е собственик по наследство на 1/20 ид.ч. от следния недвижими имоти: имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ОСЪЖДА Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДАТ на С.К., *** гражданка, родена на *** г. в гр. И., живееща в гр. И., Р. Т., владението на 1/20 ид.ч. от имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №**, том 12, рег. №**, дело №**от *** г. на Нотариус П.А.с рег. №**на НотК и район на действие НПРС до размера от 7/15 ид.ч.

ОСЪЖДА Ф.Д. с ЕГН ********** ***, Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***, че С.К., *** гражданка, родена на *** г. в гр. И., живееща в гр. И., Р. Т., ДА ЗАПЛАТЯТ на З.Й., *** гражданин, роден на *** г. в гр. Ш., живеещ в гр. И., Р. Т., С.Г., *** гражданка, родена на *** г. в гр. Ш., живееща в гр. И., Р. Т., Н.М. с ЕГН ********** ***, П.Д., *** гражданка, родена през *** г. в с. К., общ. К., живееща в гр. И., Р. Т., Д.Й., *** гражданка, родена на *** г. в гр. И., живееща в гр. И., Р. Т., Д.М., *** гражданка, родена на *** г. в гр. И., живееща в гр. И., Р. Т., А.Г., *** гражданин, роден на *** г. в гр. Ш., живеещ в гр. И., Р. Т.,  С.Г., *** гражданин, роден на *** г. в гр. Ш., живеещ в гр. И., Р. Т., С.Г., *** гражданка, родена на *** г. в гр. Ш., живееща в гр. И., Р. Т., З.Г., *** гражданин, роден на *** г., живеещ в гр. И., Р. Т., Н. Ю., *** гражданка, родена на *** г., живееща в гр. А., Р. Т. и С.К., *** гражданка, родена на *** г. в гр. И., живееща в гр. И., Р. Т., сумата от 4061,33 лв. (четири хиляда шестдесет и един лева и тридесет и три стотинки), представляващи част от направени от ищците в производството разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

            Решението подлежи на обжалване пред ШОС от страните в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:     .............................

                                                                                                 Петина Николова