Р Е Ш Е Н И
Е
№260050
11.01.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На седемнадесети декември две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 6608 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
представлявано от ****, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт ****, срещу И.В.О.,
родена на *** г., адрес: *******, гражданин на ****, с която се претендира
осъждането й за заплащане на сумата от 390. 61 лева– главница, представляваща
неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № **** относно водоснабден имот,
находящ се в *******, за отчетния период от 07.02.2017 г. до 15.10.2018 г., за
което са издадени фактура № **********/27.11.2017 г. на стойност от 217. 73
лева и фактура № **********/25.10.2018 г. на стойност от 272. 88 лева, ведно
със сборна мораторна лихва в размер на 94. 94 лева за периода от 28.12.2017 г.
до 13.05.2020 г., както и законна лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба – 18.05.2020 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Основанията за дължимост на горните
суми се основават на твърдения, че ответницата е потребители на ВиК услуги,
титуляри по партида за обект, в качеството й на собственик на водоснабден имот,
находящ се в гр. *******, като се сочи, че задълженията за горепосочения
отчетен период не са заплатени.
Правното основание на предявените искове
е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/.
По делото е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата, чрез назначения й особен представител адвокат П., с който
исковете се оспорват като неоснователни, като се излага, че неизпълнението на
длъжника се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен. По принцип
не се оспорва, че ответницата като собственик на водоснабден имот е потребител
на ВиК услуги по смисъла на закона. Оспорва и размера на изразходеното
количество, като сочи, че не е ясно как се отчетени 100 куб.м. вода, като били
налице и данни за разпределение на вода от общия за сградата водомер. Излага
също така, че не намира опора в нормативната уредба твърдението на ищеца, че
сезонните обекти можели да бъдат отчитани два пъти годишно. Сочи, че процесният
комплекс и обектите в него са за целогодишно ползване. В заключение излага, че
ищецът не е отчитал в съответствие с нормативната уредба изразходеното
количество вода, поради което и моли за отхвърлянето на исковете.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището
на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор, че ответницата е
собственик на процесния водоснабден обект, което се установява и от направената
справка на нейно име от Агенцията по вписванията.
Видно
от справката извлечение по партидата на имота е направен оглед на водомера и са
отчетени 204 куб.метра вода на 14.11.2017 г., за отчетния период от 07.02.2017
г. до 14.11.2017 г., като е налице отбелязване за процесния водомер „видян“.
След това нова такава от 18.06.2018 г., отново с отбелязване „видян“, за
отчетния период от 15.11.2017 г. до 18.06.2018 г., когато липсват начисления и
последна справка от 15.10.2018 г., за
отчетния период от 19.06.2018 г. до 15.10.2018 г., като показанията са отчели
100 куб.метра вода, по предоставени данни от клиента.
Въз основа на това са издадени процесните две фактури
– фактура № **********/27.11.2017 г. на обща стойност от 217. 73 лева с ДДС за
начислени 96 куб.метра вода и фактура № **********/25.10.2018 г. на обща
стойност от 272. 88 лева с ДДС за начислени 100 куб. метра вода. Т.е. за
периода от 07.02.2017 г. до 15.10.2018 г., за 20 месеца са начислени средно
месечно по 9. 8 метра, като фактурите остойностяват изразходеното количество
вода.
По делото е
назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза, от заключението по която
се установява, че в процесната сграда има изградено едно водопроводно
отклонение с монтиран един общ централен водомер, като и във всички
самостоятелни обекти има индивидуални водомери, в това число и в процесния
водоснабден имот, по който са отчетени 196 куб. метра вода за отчетния период
от 07.02.2017 г. до 15.10.2018 г., чиято
стойност възлиза на 490. 61 лв. с ДДС. Показанията на водомера са
последователни и във възходящ ред, като няма служебни начисления. Вещото лице
разяснява и работата с мобилното устройство, чрез което се извършва отчитането
на изразходеното количество вода, като при отбелязване „видян“, отчетникът
лично е възприел данните, а пир отбелязване „ от клиента“ данните се предоставяли
от потребителя и инкасаторът лично ги въвеждал в устройството.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на
претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали
ответникът е собственик на водоснабдения имот.
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2,
букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като
потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г., която е
определяла като абонати юридически или физически лица, които са собственици на
съответния водоснабдяван имот или съответно отделните собственици на имоти в
етажната собственост.
При това съдът приема, че потребител и
съответно в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо
услугите по водоснабдяване и канализация е собственикът, съответно носителят на
право на строеж, респективно право на ползване, ако са учредени подобни
ограничени вещни права, на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост, или в случая ответницата. Установява се и изразходеното количество
вода и неговата стойност, при което съдът намира, че претенциите са
основателни. Макар и конкретният водоснабден обект да не е бил редовно отчитан
в съответствие с изискванията на чл. 20 и следващите от Общите условия на
ищцовото дружество, свързани с предоставянето на ВиК услуги на потребители е
ясно изразходеното количество вода и неговата стойност и същото следва да бъде
заплатено до заявения размер от 390. 61 лева. Нередовното отчитане би могло
евентуално да има отношение досежно изтичането на погасителна давност за част
от периода, каквото възражение в случая не е направено от ответника.
Нередовното отчитане само по себе си обаче не може да обоснове извода за
недължимост на търсената сума.
При липсата на доказателства за плащане
на търсена главница съответно е дължима и мораторната лихва /аргумент чл. 33,
ал. 2 от общите условия на ВиК оператора/ в заявения размер 94. 94 лева, както
и акцесорната претенцията върху заявена главница от 390. 61 лева от датата на
подаване на исковата молба – 18.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
Основателна
се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по
делото разноски и следва да се осъди ответника да му заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 400 лева, включваща държавната такса от 100 лева, платено
възнаграждение за особения представител от 100 лева, внесения депозит за
експертизата в размер на 100 лева и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на
фактическата и правната сложност по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Осъжда И.В.О., родена на *** г., адрес: *******, гражданин на
****, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сумата от 390. 61 лв. /триста и деветдесет лева и 61 ст./,
представляваща главница за ползвани
ВиК услуги в отчетния период от 07.02.2017 г. до 15.10.2018 г., за което са
издадени фактура № **********/27.11.2017 г. и фактура № **********/25.10.2018
г., относно водоснабден имот с абонатен
номер ****, находящ се *******, сумата
от 94. 94 лв. /деветдесет и четири лева и 94 ст./ – обезщетение за забавеното
й плащане за периода 28.12.2017
г. до 13.05.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 390. 61 лева от датата на подаване на исковата
молба – 18.05.2020 г., до окончателното
й изплащане, както и сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/ за направените по делото разноски.
Сумата е платима по следната банкова
сметка *** „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД с ЕИК ********* – IBAN: ***, BIC: *** – ***, клон
Бургас.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.