Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/07.12.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на пети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 20462 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „А.з.с.н.в."
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, оф. 4, чрез процесуалния му представител – юрк. Боянка Рахнева,
срещу А.С.Д., ЕГН **********,***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл.
9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата 773,22 лв., представляваща неплатена
главница по Договор за паричен заем № 153472 от 15.11.2017 г., сключен между
„Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* и А.С.Д.,
като вземането по договора е прехвърлено на заявителя с Приложение №
1/25.03.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 25.03.2019 г., сключен с „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* и „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане; сумата 82,70 лв., представляваща договорна лихва за периода
22.11.2017 г. – 23.05.2018 г., сумата 245,09 лв.– обезщетение за забава върху
главницата за периода 22.11.2017 г. – 30.09.2019 г., както и сумата 18,72 лв. –
обезщетение за забава върху договорната лихва за периода 22.11.2017 г. –
30.09.2019 г., които суми са предмет на Заповед № 7483/01.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15504/2019
г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът „А.з.с.н.в." ЕАД излага, че на 15.11.2017 г.
между „Сити Кеш“ ООД и А.С.Д. е сключен Договор за паричен заем № 153427, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 800,00
лв. Поддържа, че страните са договорили обща стойност на плащанията по кредита
в размер на 888,84 лв., като уговорената договорна лихва е в размер на 88,84 лв.
Твърди, че кредитополучателят се е задължил да върне главницата и договорната
лихва по кредита на 27 бр. равни седмични погасителни вноски, всяка от които по
32,92 лв. Твърди
наличие на вземане за обезщетение за забава за периода 22.11.2017 г. –
30.09.2019 г. върху главницата от 245,09 лв. и от 18,72 лв. върху договорната
лихва. Посочва, че на 25.03.2019
г. между „А.з.с.н.в.” ООД и „Сити Кеш“ ООД е подписано Приложение № 1 към сключения
между страните договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.03.2019 г.,
по силата на което вземанията по процесния договор е прехвърлено в полза на
ищеца. Поддържа, че предходният кредитор /цедент/ му е
представител власт да уведоми длъжника за извършената цесия, както и че последният следва да се счита за
уведомен за извършеното прехвърляне на вземането с получаването на препис от
настоящата искова молба. Излага, че в негова полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, което обуславя
правния интерес на дружеството от подаване на настоящата искова молба. По изложените съображения моли за уважаване на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А.С.Д. не е подал отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно заседание страните не се явяват, не се представлява.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за вземанията по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по приобщеното ч.гр.д. № 15504/2019 г. по описа на ВРС. Заповедта за изпълнение е връчена в условията на чл.
47, ал.5 от ГПК, при действието на актуалната редакция на чл. 415, ал.1, т. 2
от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от водене на
установителните претенции срещу ответника. Исковете са предявени в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
За успешното провеждане на исковете в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които
се ползва – 1) наличието на валидни облигационни връзки по Договор
за паричен заем № 0119711 от 15.11.2017 г. сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника; 2) изпълнение
на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита
на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа
на които разходите могат да се изменят; 3) индивидуалното
договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на
размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите такси, разходи и
неустойки в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба; 4) изискуемостта на вземането за главница и договорна лихва, както и
техния размер; 5) изискуемостта на претендираните обезщетения за забава и техния размер; 6) наличието на
валидно сключен договор за цесия, по силата на който в полза на ищеца са
прехвърлени валидно процесните вземания, както и че предишният кредитор
надлежно е уведомил длъжника за извършената цесия.
Между страните по делото няма обстоятелства, които да са отделени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
В случая ищецът извежда материалната си легитимация по спора от качеството
на цесионер по рамков договор за прехвърляне на вземания от 25.03.2019 г., сключен с „Сити Кеш“ ООД - страна по материалното
отношение с ответника, от което произтича прехвърленото вземане. Видно от
текста на чл. 2 - чл. 4 от цитирания
договор, ищецът се е споразумял със финансовата институция да придобива нейни
вземания с настъпил падеж по договори за кредит, като окончателният предмет на
всеки пакет от вземания е следвало да се индвидуализира с отделно приложение,
ставащо неразделна част от договора. В тази връзка по делото е представено
Приложение № 1/25.03.2019 г., в което е посочено името, ЕГН-то на длъжника,
№ и датата на договора и размера на прехвърленото вземане, поради което съдът
намира, че процесният договор за цесия от формална страна легитимира ищеца като
титуляр на претендираните права.
За установяване валидното възникване на заемно правоотношение между
кредитодателя „Сити Кеш“ ООД и ответника, ищецът е
представил Договор за паричен заем № 0119711 от 15.11.2017 г., видно от който
дружеството е предоставило на Стою
Георгиев Стоев заем в размер на сумата от 800,00 лв. срещу
задължение за връщане на 27 вноски от по 32,92 лв. Уговорен е лихвен процент в
размер на 39,92 % и ГПР от 49,01 %.
Доколкото
договорът е за заем за послужване, чиято частна хипотеза се явява договорът за
потребителски кредит, кумулативно-необходим елемент от фактическия състав за
въникването му е предаването от заемодателя на заемателя собствеността върху
пари или други заместими вещи. В тази връзка
видно от чл. 4, ал.1 страните са волеизявили, че договорът има характера
на разписка, че заемната сума е получена от кредитополучателя. Наред с това по
делото е изслушано неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ, кредитирано от
съда като обективно, компетентно и пълно, което сочи, че в ответникът е
извършил едно погашение от 51,80 лв. на 22.11.2017 г. Изложените обстоятелства
съдът кредитира като сигурни извънсъдебни признания чрез конклудентни действия
на неизгодния за ответника факт, че е получил реално заемната сума. следователно
се установява нейното усвояване. Поради това и предвид липсата на спор по
автетнтичността на положения от ответника подпис в договора за кредит, както и по
валидността на изявленията на страните по сключване на договора, усвовяването
на заетата сума и извършването на частични погашения, съдът приема за доказано
валидното въникване на заемно правоотношение за сумата от 800,00 лв. между „Сити
Кеш“ ООД и ответника.
Доколкото договорът е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл.
9 от ЗПК като сключен при действието на ЗПК, формата и клаузите му следва да бъдат преценени от
съда служебно за съответствие както с императивните норми на ЗПК насочени в
защита интереса на потребителя, така и за на неравноправност по смисъла на ЗЗП,
тъй като в създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че
ищецът има качеството потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП.
В тази връзка съдът намира, че
договорът за кредит е изцяло недействителен по следните съображения:
В кориците на делото не се
съдържа нарочен погасителен план връчен на
кредитополучателя, от който да е видно каква част от дължимата месечна
вноска е главница и каква част представлява възнаградителна лихва. Последното представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, регламентиращ задължението на кредитодателя да уреди в договора условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация не само за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, но и последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването и пр. Наред с това в самия договор липсва информация и по чл. 11, т.9 от ЗПК за
това как стойността на референтния лихвен процент оскъпява заетите средства. Непредоставянето на тези видове информация за крайните
параметри на заема, който поема води до невъзможност за потребителя
да вземе информирано решение при сключването на
сделката и го поставя в неравностойно положение спрямо контрагента, с който встъпва
в заемно правоотношение, и който се явява по-силната икономически страна. Именно за това в чл. 11, ал.1, т.9, т.11 и 12 от ЗПК с императивни норми е уреден минимумът от необходима информация на
потребителя, за да може той да вземе информирано решение дали да се задължи към финансовата институцията, а за нарушението на тези
закрилни норми в чл. 22 от ЗПК законът е предвидил като своеобразна санкционна
последица недействителност на договора. Тази недействителност
е специална и съгласно чл. 23 от ЗПК е пълна, а не е
частична, като при констатирането ѝ потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което искът за договорна лихва и акцесорното ѝ ибезщетение за
забава се явяват неоснователни.
В същата връзка изготвеното по делото и неоспорено заключение на
допуснатата ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно,
сочи, че кредитът е усвоен до размер от 800,00
лв., а извършените
погашения по всички пера са на стойност общо 51,80 лв. Отчитайки тази сума се
получава непогасен остатък за главница от 748,20 лв., до която сума искът
следва да се уважи, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК, а за разликата до пълния претендиран размер от 773,22 лв. да се отхвърли като неоснователен.
Вследствие на частичното
уважаване на иска за главница основателна се явява и акцесорната претенция за
законна лихва, считано от датата на депозирането на заявлението в съда – 30.09.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Отново от заключението се установява, че обезщетението за забава върху
главницата за периода от 30.11.2017 г. до 29.09.2019 г. възлиза на 121,85 лв., до която сума акцесорният иск
следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 773,22 лв. да се отхвърли като неоснователен.
За пълнота следва да се
посочи и следното:
Видно от текста на чл. 8 от договора за кредит кредитополучатетелят дължи неустойка, в случай, че заемателят не
предостави в тридневен срок от подписване на договора обезпечение на
задълженията си отговарящо на условията по чл. 9, ал. 2,т. 1 и т. 4 от ОУ към
договора
В тази връзка чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да оцени кредитоспособността
на потребителя преди да предостави кредит на последния. Следователно тази
клаузата за неустойка де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция (вменени ѝ с нормата на чл. 16 от ЗПК) за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на
неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на ЗПК,
която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. Наред с това
неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на
потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно
излиза извън присъщите ѝ обезпечителни и обезщетителни функции и цели
само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, поради което
породеното от нея вземане влиза в противоречие и с нормата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Неустойката според съда
влиза и в противоречие с добрите нрави. В чл. 9, ал.2 от Общите условия кредитополучателят
следва да предостави някое от следните обезпечения:1) поръчителството по договора за кредит може да
бъде от едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно па следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната;
в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход па всеки един от
тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя;
не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от
тях доход; 2) залог върху движима вещ на стойност над два пъти общата сума по
договора за заем; 3) първа по ред ипотека; 4) банкова гаранция за период до 6
месеца след изтичане срока на договора в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора. Не подлежи на разумно съмнение, че така въведеният обем от
изключително тежки условия, на които следва да отговарят поисканите поръчители
не са съобразени с конкретния размер на предоставения заем – 800,00 лв.,
съответно с характера на потребителското кредитиране. Не са съобразени и с
обстоятелството, което макар и житейски изводимо е в органична връзка със задължението
на кредитодателя по чл. 12 от ЗЗД да бъде добросъвестен при установяване на
процесната облигационна връзка, а именно, че ако към нейното възникване е
съществувала връзка на доверие между кредитоискателя и физически лица, които
отговарят на подобни високи изисквания досежно финансовото им състояние, в
степен последните да се съгласят да бъдат поръчители на първия по договор за
заем, то кредитоискателят не би прибягнал до потребителско кредитиране, чрез
финансовата институция, а би заел средствата именно от тези лица. С близки
аргументи следва да бъде определено като очевидно неадекватно и алтернативно
поисканото от кредитодателя реално обезпечение посредством предоставянето на
банкова гаранция. При това положение съдът приема, че неустоечната клауза се
активира при непредоставяне на обезпечение, по отношение на което обаче
кредитодателят умишлено е поставил изначално неизпълними от длъжника
изисквания, което води до извод, че вземането за неустойка е нищожна поради
противречие с добрите нрави, за което основание за недействителност на сделките
съдът следи служебно.
По изложените съображения и доколкото
посочената по - горе клауза на договора - чл. 8 има за цел и резултат
заобикаляне изискванията на ЗПК по аргумент от чл. 21, ал.1 от ЗПК същата е
нищожна, респективно негодна да породи права и задължения за страните по
договора за кредит, а плащанията по тази клауза подлежат на приспадане към
погасената главница.
Предвид изхода на спора,
право на разноски в производството имат и двете страни, като съдът следва да
съобрази обстоятелствата, че ответникът реално не е сторил такива. В заповедното производство
ищецът претендира присъждане
на разноски в общ размер от 53,22 лв., които с настоящото решение
следва да бъдат редуцирани с оглед отхвърлената част от исковете до размер от 38,61 лв.,
която сума следва да се присъди на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество представя
доказателства за сторени разноски за държавна такса – 166,25
лв., 250,00 лв. депозит за ССчЕ, а предвид направеното с исковата молба искане
съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК на страната и юрисконсултско
възнаграждение от 100,00 лв. След направените изчисления съдът намира, че в
полза на страната съобразно уважената част от исковете следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 374,53 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.С.Д., ЕГН **********,*** дължи н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4 сумата 748,20 лв., представляваща
неплатена главница по Договор за паричен заем № 153472 от 15.11.2017 г.,
сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********
и А.С.Д., като вземането по договора е прехвърлено на заявителя с
Приложение № 1/25.03.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 25.03.2019 г., сключен с „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* и „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК *********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 30.09.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата 121,85 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 22.11.2017 г. –
30.09.2019 г., които суми са предмет на Заповед № 7483/01.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 15504/2019 г. по описа на PC-Варна, на чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата над 748,20 лева до 773,22 лв., претендирана като незаплатена главница; за разликата над 121,85 лв.
до 245,09 лв., претендирана
като обезщетение за забава върху главницата за периода
22.11.2017 г. – 30.09.2019 г.; за сумата от 82,70 лв., претендирана
като незаплатена договорна лихва за периода от 22.11.2017 г. – 23.05.2018 г., какот и за сумата от 18,72 лв.,
претендирана
като обезщетение за забава върху договорната лихва за
периода 22.11.2017 г. – 30.09.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА А.С.Д.,
ЕГН **********,*** да заплати н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, сумата от 38,61 лв.,
представляваща сторените в заповедното производство по ч. гр. д. № 15504/2019 г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 374,53 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, съобразно уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: