Решение по дело №165/2020 на Административен съд - Кюстендил

                                                   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 203

                                                 гр.Кюстендил, 08.10.2020год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в публичното заседание на тридесети септември  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                         АСЯ  СТОИМЕНОВА

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 165 по описа за 2020год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. АПК.

И.Г. *** , чрез пълномощника си адв. В.С.,  е  подал касационна жалба  против  решение №170 от 01.06.2020г. на  Районен съд – Дупница  по  НАХД  № 83/2020год.,  с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0348-000437/18.07.2019 г.,  издадено от началника на Районно управление – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил.  Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила - отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че оспореното решение е постановено при непълнота на доказателствата, тъй като съдът в нарушение на задълженията си  по  чл.13, ал.1; чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК,  не е установил относимите към релевираните деяния обстоятелства чрез събиране на всички допустими и необходими доказателствени средства. Извън горното, касаторът  счита за недоказано административното нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП  и  отрича наличието на съставомерно деяние по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.  Същият оспорва доказателствената сила на снимката /клипа/ от АТСС, за който твърди, че не е издаден по надлежния ред на НПК, както и  годността, техническата изправност, условията  и реда за използване  на АТСС вкл.  във  връзка  с  изискванията за изготвяне на протокол и снимка при работа с АТСС, предвидени в Наредба № 8121з-532/2015г.  Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът – Районно управление – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита оспореното решение за правилно.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на  чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.

    Предмет на обжалване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно  постановление № 19-0348-000437/18.07.2019год.,  издадено от началника на  Районно управление – Дупница, с което на касатора  И.Г.Н.  са наложени административни наказания  “глоба” в размер на 850,00лв.  и „лишаване от право да управлява  МПС“ за срок от 3 месеца на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП  във вр. с  чл.21,ал.1 от ЗДвП,   както и “глоба” в размер на 10,00лв. на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП  във вр. с чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,   за това, че на 17.06.2019год.  в 18,46 часа,  управлява лек автомобил б.с рег. № КН****ВР  в гр. Дупница по ул. „Самоковско шосе“ в посока гр. Самоков, със скорост 116 км/ч  при ограничение за населено място от 50км/ч,  като скоростта е установена и заснета с АТСС –  система за видеоконтрол TRF1-М, радар TR4D,  № 563 и е издаден клип /снимка/  № 2392, както и че на същите място, дата и час като водач на МПС не носи контролен талон към СУМПС.

  За деянието е съставен АУАН № 437/01.07.2019год.,  след установяване на водача на автомобила с декларация по чл.188 от ЗДвП, подадена на 01.07.2019г.

  В производството пред ДРС е разпитан актосъставителят,  който заявява, че АУАН е съставен въз основа на снимков материал от АТСС. Като доказателства са приложени: снимка /клип/ № № 2392 от  АТСС /радар/ № 56 3, в която има данни за времето на извършване на нарушението, за номера на автомобила, за мястото на нарушението с координатни точки, за посоката на движение, за разрешената и измерена скорост, вкл. за превишението на скоростта.

При така установените факти по делото, съдът е формирал извод за законосъобразност на оспореното наказателно постановление, като е приел, че нарушението  по  чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП  във вр. с  чл.21,ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с техническо средство за контрол на скоростта и че е доказано от представения клип като веществено доказателствено средство.  По отношение на  нарушението  по  чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП  във  вр. с чл.100,ал.1, т.1 от ЗДвП,  са  налице   доводи за доказаност на същото.  

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Същото обаче е неправилно. Съображенията за това са следните: 

 Въззивното решение е неправилно  в частта, с която се приема за доказано извършването на административното нарушение по чл.182, ал.1, т.6 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.  Правните изводи в тази част, касаещи съществото на спора,   са необосновани от събраните по делото доказателствени средства.  Допуснато е  съществено процесуално нарушение  от  въззивния съд, който в нарушение на задълженията си по чл.13, ал.1; чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК не е установил съществени за спора обстоятелства, въпреки надлежно заявените от нарушителя възражения. Съдът е пропуснал да даде указания на административнонаказващия орган да посочи и представи: копие  от презентация на система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение „трафик радар TFR-1M“ за установяване  характеристиките на същата;  доказателства, че АТСС е одобрен тип средство за измерване и е технически изправна / годна за експлоатация / към датата на установяване на нарушението;  протокол  по чл.10, ал.1  от  Наредба  №8121з-532 от 12.05.2015г.  за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съставен към датата на извършване на нарушението, както и евентуално  снимка по чл.10, ал.3 от Наредбата  в зависимост от използваното АТСС;  снимка/клип от техническото средство, която е изготвена съгласно правилото на чл.163, ал.7 от НПК вр. с чл.135 от НПК, т.е.  да е надлежно подписана. В тази връзка следва да се отбележи,  че визираното правило е специално и изключва приложимостта на общото правило  за веществените доказателствени средства по чл.132, ал.1 от НПК, каквито неоснователни доводи поддържа нарушителят. След представяне на горните доказателства, съдът следва да формира фактически извод  дали е спазена процедурата по установяване на нарушението и дали същото е доказано.

Констатираните пропуски на районния съд да прояви дължимата служебна активност за изясняване на спора, като допусне и събере посочените по-горе доказателства,  представляват  съществено процесуално нарушение по см. на чл.348, ал.1, т.2 от НПК и са касационно основание, водещо до отмяна на оспореното решение в частта, с която е потвърдено НП в частта относно нарушението по чл.182, ал.1, т.6 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП  и  връщане на делото за ново разглеждане в тази част на осн. чл.222, ал.2, т.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.

            Въззивното решение е неправилно и в частта, с която се потвърждава НП  в частта  относно нарушението по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП  във  вр. с чл.100 , ал.1, т.1 от ЗДвП.  Правните изводи за наличие на съставомерно деяние и за доказаност на същото, са необосновани от събраните по делото доказателствени средства и в противоречие  с материалния закон.  Осъществено  е касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК.   Субект на нарушението по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е водач на МПС и за да се ангажира отговорността му е необходимо същият да не носи определените в чл.100, ал.1, т.1 от закона документи, вкл. контролен талон към СУМПС. В случая от разпита на актосъставителя, а и от събраните писмени доказателствени средства, е безспорно, че административните нарушения, вкл. нарушението по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП,  не са установени при извършена проверка от контролен орган и в присъствието на нарушителя,  а   АУАН е съставен въз основа на изготвения клип /снимка/ от АТСС.  Последният е веществено доказателствено средство по правилото на чл.189, ал.15 от ЗДвП, но не и за признаците от състава на  нарушението по  чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно, че нарушителят като водач не е носил контролен талон към СУМПС към релевантната дата 17.06.2019г. когато е управлявал МПС.  Безспорно е, че тогава  на същия не е извършена проверка  на документите  от  контролен орган, с оглед  на което процесното административно нарушение е недоказано. Следват изводи за незаконосъобразност на НП в тази му част. и като го е потвърдил въззивният съд е постановил неправилно решение. Последното следва да се отмени, както и издаденото НП  на осн. чл.221, ал.2 от АПК  във вр. с чл.63 от ЗАНН.  

            Водим от горното,  Административният съд

                                                    

 Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  решение № 170 от 01.06.2020г.  на Районен съд – Дупница  по НАХД № 83/2020год.   в  частта,  с която е потвърдено  Наказателно постановление № 19-0348-000437/18.07.2019год.,  издадено от началника на  Районно управление – Дупница  при ОД на МВР – Кюстендил,  в частта с която на И.Г. ***, ЕГН **********,  е  наложено административно наказание  “глоба” в размер на 10,00лв.  на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП  във вр. с чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, и вместо него постановява:

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0348-000437/18.07.2019год.,  издадено от началника на  Районно управление – Дупница  при ОД на МВР – Кюстендил,  в частта  с  която  на И.Г. ***, ЕГН **********, е  наложено административно наказание  “глоба” в размер на 10,00лв.  на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП  във вр. с чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ  решение № 170 от 01.06.2020г.  на Районен съд – Дупница  постановено по НАХД № 83/2020год.  в  частта,  с която е потвърдено  Наказателно постановление № 19-0348-000437/18.07.2019год.,  издадено от началника на  Районно управление – Дупница  при ОД на МВР – Кюстендил,  в частта с която на И.Г. ***, ЕГН **********,  са наложени административни наказания  “глоба” в размер на 850,00лв.  и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП  във вр. с  чл.21,ал.1 от ЗДвП  и  връща делото за ново разглеждане  в  тази   част от друг състав на същия съд. 

Решението не подлежи на обжалване.

           Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

Председател:                                              Членове: 1.                           2.