Р
Е
Ш Е
Н И Е
№260009
гр. Русе, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданско отделение,
в открито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Мария Велкова
Членове: Галина Магардичиян
Боян Войков – мл.
с.
при
секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от председателя в. гр. д. № 546 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Г.д.на МВР – Р., чрез процесуалния
представител гл. юрск. Г. Д., обжалва Решение № 1041 от 28.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 6756/2019 г. по описа на РРС, с което е осъдена да
заплати на С.С.Х. сумата от 1 115.40 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 175.60 часа за
периода 13.11.2016 г. – 13.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2019
г. до окончателното ѝ плащане и сумата от 100 лв. обезщетение за забава
за периода 01.01.2017 г. – 12.11.2019 г., както и разноските по делото. В
жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението, тъй като с него е
уважен предявен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд, получен в резултат на преобразуване на нощния към дневния труд по
правилата на чл. 9 от НСОРЗ, за което са изложени съображения. Иска се отмяната
му с постановяване на ново, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни
и недоказани. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият С.С.Х., чрез пълномощника
си адв. В.А., счита жалбата за неоснователна, а постановеното решение за
правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски
за въззивното производство.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от С.С.Х. кумулативно съединени искове за осъждане на ответника ОДМВР
– Русе да му заплати сумата от 1 115,40 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за нощен труд с продължителност 185.90 часа за
периода от 13.11.2016 г. до 13.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1.143, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във
вр. с чл. 187, ал. 5 и 6 от ЗМВР, в редакцията към процесния период, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 100.00 лева, представляваща общ
размер на дължимото обезщетение за забава от датите, на които сумите са станали
изискуеми до датата на подаване на исковата молба.
Не се спори между страните, а и от
представените пред първата инстанция доказателства се установява, че през
периода от 13.11.2016 г. до 13.11.2019 г. ищецът е бил в служебно
правоотношение с ответника, заемайки длъжността „к.о.“ в група „о.о.р.“ на сектор
„о.п.“ към П. РУ – Русе при ОДМВР – Русе, срещу насрещното задължение на
работодателя да му заплаща уговорено трудово възнаграждение, при режим на труд
на смени с продължителност 12 часа – дневна и нощна и при сумирано изчисляване
на работното време.
По делото е приложена заповед №
8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи за определяне
размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между
22.00 и 6.00 часа, за полагане на труд през дните на официални празници и за
времето на разположение, както и условията и редът за тяхното изплащане на
държавните служители в МВР.
Като доказателства по делото са
приобщени и справки за въведени болнични листи и вида обезщетение за временна
неработоспособност, справка за часовете платен нощен труд и справка за часовете
положен извънреден труд за исковия период.
От заключението на представената пред
първата инстанция съдебно-икономическа експертиза се установява, че в периода
от 13.11.2016 г. до 13.11.2019 г. за времето между 22.00 часа и 6.00 часа
ищецът е положил общо 1228 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент
1,143 за превръщането им в дневен труд възлизат на 1 403.60 часа. Разликата
след преизчисляването е 175,60 часа положен нощен труд, превърнат в дневен,
които ответникът не е заплатил на ищеца, като дължимото за тях възнаграждение в
брутен размер възлиза на 1 209.85 лева, а нетният размер е 1 088.87 лв. (след
приспадане на дължимия данък по ЗДДФЛ в размер на 120.98 лв.). Размерът на
мораторната лихва, изчислена върху всяко неплатено задължение, представляващо
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на
месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска, е
в размер на 196.08 лв.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът
на държавните служители в МВР се урежда с този закон. На основание чл. 187, ал.
9 от ЗМВР (в редакцията към процесния период), министърът на вътрешните работи с
наредба определя реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители. През разглеждания период е действала Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от същата е било предвидено,
че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. В наредбата липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата
до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в чл. 31, ал. 2 е
регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. Отсъствието на такава разпоредба не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява законова празнота относно
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, съдът приема, че субсидиарно приложение
намира общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в
чл. 9, ал. 2 на която, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Тези изводи на съда не се променят и след
постановяването на Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. на СЕС
относно тълкуване на Директива 2003/88/ЕО, относно някои аспекти на
организацията на работното време. Задължителното за всички юрисдикции тълкуване
на СЕС приема, че съгласно чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР нормалната
продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква и
затова съотношението между нормалната продължителност на труда през деня и тази
през нощта е 1 и не налага преобразуване, което освен ако не се
основава на обективен и разумен критерий, следва да се приеме, че не е налице
допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в производството
разлика в третирането. Не би била основана на такъв обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право
в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории
работници, намиращи се в сходно положение. Подобна разлика би била несъвместима
с правото на Съюза и би налагала в такъв случай, националният съд да тълкува
националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно
право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира
пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел.
По посочените мотиви СЕС постановява с
решението си, че разпоредбите на чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС
допускат разлика в третирането между работниците и служителите от частния
сектор и тези от публичния, единствено когато тя се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
Настоящият въззивен състав намира, че
законодателният пропуск да се уреди начин и коефициент на изчисляване на
положените от служителите на МВР часове допълнителен труд през нощта не се
основава на изискуемия пропорционален и обективен признак за разграничение
между двете групи работници и служители. Поставянето в по-неблагоприятно
положение на държавните служители, работещи в системата на МВР спрямо
работниците и служителите по трудови правоотношения, при липса на нормативно
установени критерии, противоречи както на тълкуваните разпоредби на Хартата,
така и на забраната на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България за
въвеждане на ограничения на база лично и обществено положение.
С оглед всичко гореизложено, празнотата
в специалния нормативен акт следва да бъде преодоляна чрез приложение на общия
такъв – НСОРЗ, предвиждащ в чл. 9, ал. 2, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове следва да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
От събраните по делото доказателства
безспорно е установено, че ищецът за периода от 13.11.2016 г. до 13.11.2019 г.
е положил 1 228 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 за
превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1
403.60 часа. При това положение и допълнително положеният
от ищеца труд след преобразуване на часовете нощен труд в дневен е 175.60 часа,
като дължимото възнаграждение съобразно заключението на вещото лице възлиза в брутен
размер на 1 209,85 лева. Дължимата мораторна лихва за така определеното
допълнително възнаграждение е в размер на 196.08 лв. Ищецът не е направил
изменение на исковете си, съобразно заключението на вещото лице, поради което
те се явяват основателни и доказани в претендираните с исковата молба размери.
С оглед съвпадението в решаващите изводи
на двете съдебни инстанции, обжалваното решение е правилно и следва да се
потвърди.
Въззиваемият е претендирал разноски във
въззивното производство, но не е представил доказателства за извършени такива,
поради което не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран така
Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 1041 от 28.07.2020 г., постановено по гр. д. № 6756/2019 г. по описа на Русенски
районен съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: