РЕШЕНИЕ
гр.София, 23.06.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на шести март през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПЕТЪР САНТИРОВ
2.РОСИ МИХАЙЛОВА
с
участието на секретаря Елена Чаушева и в присъствието на прокурора Деян Маринов
след като разгледа докладваното от съдия КОЛЕВА
ВНОХД № 2316 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 21.02.2018г. постановена по НОХД
№ 18876/2014г. по описа на Софийски Районен съд, НО, 97-ми състав е признал
подсъдимия Г.И.И. за виновен в
това, че на 20.05.2014 г., около 19.20 часа, в гр. София, ж.к. „Овча Купел“,
ул. „********, на паркинга на БК „Горна Баня“ ООД, чрез нанасяне на удар с крак
в областта на главата, причинил средна телесна повреда на Н.М.В., изразяваща се
в контузия на главния мозък с общомозъчен оток, малък кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки в Силвиевата бразда в дясно и темнно в ляво, което нараняване е
реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „ разстройство на здравето
временно опасно за живота“ като телесната повреда е причинена на длъжностно
лице при изпълнение на служебните му задължения – престъпление по чл.131, ал.1,
т.1, пр.1 вр. чл.129, ал.2, пр.5, алт.2, вр. ал.1 НК, поради което и на
основание чл.54 НК съдът го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от три години. Съдът на основание чл. 66 НК е постановил изпълнението на
наложеното наказание да се отложи за срок от пет години, от влизане на
присъдата в сила.
С присъдата са присъдени разноски по делото.
Срещу съдебния акт е постъпила въззивна
жалба, в която е посочено, че първоинстанционната присъда е неправилна,
необоснована и постановена при нарушение на процесуалните правила, а наложеното
наказание е явно несправедливо. Прави се искане за отмяната на атакувания съдебен
акт и признаването на подсъдимия за невиновен.
В закрито заседание на 18.10.2019г. въззивният съдебен
състав, по реда на чл. 327 НПК, е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага преразпит
на подсъдимия и на вече разпитаните пред първия съд свидетели, изслушването на
експертизи или ангажирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция представителят на държавното обвинение моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда, като в тази насока са събраните по делото
доказателства.
Повереникът на ЧО Н.В. – адв. К. моли да се остави без уважение
въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционната присъда. Твърди, че от
фактическа страна по делото се установява, че на инкриминираните дата, час и
място подсъдимият, който към момента на деянието е бил с гипсирана ръка, който
без да е бил предизвикван по какъвто и да е начин от пострадалия му е нанесъл с
крак силен удар в областта на главата. Посочва, че в резултат на удара на пострадалия
е нанесена телесна повреда изразяваща се в контузия на главния мозък с
общомозъчен оток, малък кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки в Силвиевата бразда в дясно и темно в ляво. Защитата излага, че горното се подкрепя от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
На следващо място се твърди,че пострадалия е бил длъжностно лице към момента на
деянието, което се вижда от приложените по делото трудов договор и свидетелски
показания.
Защитата на подсъдимия И. – адв. Ф. прави
искане да се постанови съдебен акт, с който да бъде отменена
първоинстанционната присъда и подзащитният й да бъде оправдан. Посочва, че от
събраните пред първата инстанция доказателства не се подкрепя тезата на
обвинението, като първата инстанция е кредитирала само част от свидетелските
показания , които са колеги на пострадалия, а на другите изобщо не е дала вяра.
Твърди се, че подсъдимият не е бил разпознат лично от пострадалия В., а само е
посочен на базата на казаното и описаното му от неговите колеги. Твърди се, че пострадалият В. не е бил
длъжностно лице, като същият не се е легитимирал с документ или по друг начин
като такова. От изложеното се посочва, че подсъдимият не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.1,
пр.1 вр. чл.129, ал.2, пр.5, алт.2 вр. ал.1 НК.
Подсъдимият Г.И. се явява лично пред
въззивната инстанция и поддържа изложеното от защитата му, а в предоставеното
му право на последна дума моли съда да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди
доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и
след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени процесуални
действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК
доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани
и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност
по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени
съществени различни изводи относно фактите по делото, напротив пред него бяха
събрани допълнителни такива, от които по несъмнен начин се споделят
фактическите констатации на СРС. Предвид гореописаното, СГС приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.И. Г. е роден на ***г. в гр.
Свищов, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, учи и
работи, неосъждан.
Свидетелят Н.В. работил като охранител към
фирма „С.А.Г.Б.“ ООД. Същият бил назначен на длъжност „охранител“ с трудов
договор № 52/30.07.2013г.
За времето от 19.00 ч. на 20.05.2014г. до
07.00ч. на 21.05.2014г. съгласно утвърден график на дежурствата на обект БК
„Горна Баня“ находящ се в ж.к. „Овча Купел“, ул. „*********пострадалият В. бил
на смяна. Заедно с него в обекта като охрана на работа били свидетелите Н.Й.и В.Г..
Пострадалият бил облечен с фирмена
униформа при изпълняване на служебните си задължения.
Около 19.00 часа на територията на
охраняемата зона влезли пет лица, между които бил и подс. И.. Св.Й.се приближил
към тях и им обяснил, че това е частна собственост и не могат да преминат през
обекта. Въпреки това те настоявали да осъществят преминаването, държали се
агресивно и се разправяли, както със св. Й., така и с присъединилите се към
него св. Н.В. и св. В.Г.. В един момент подс. И., който бил с гипсирана ръка,
без да бъде предизвикан по какъвто и да е начин от св. В., му нанесъл силен
удар с крак в областта на главата. В следствие на удара св. В. паднал на земята в безсъзнание и си глътнал
езика. На помощ му се притекли св. Г. и св. В., и други лица работещи в цеха, а
св.Й.извикал бърза помощ и полиция. След случката петте лица бързо напуснали
мястото на инцидента, като след тях пристигнал патрул от 06 РУ- СДВР
Н.В. бил откаран по спешност във ВМА- МБАЛ –
София,в спешен неврологичен кабинет при СДОЦ- ВМА- София като под №
986/20.05.2014г. е регистриран като пациент, с поставена диагноза – контузия на
мозъка и контузия на главата.
В хода на досъдебното производство била
назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, като според
заключението на вещото лице Ц.В. са били причинени следните увреждания: контузия
на главата с подкожен закрит кръвоизлив и охлузвания, касаещи се за мекотъканни
травми; контузия на главния мозък с общомозъчен оток, малък кравоизлив под
меките обвивки в Силвиевата бразда вдясно и теменно в ляво. Вещото лице сочи,
че уврежданията са с характер на травматични и се дължат на удари с или върху
твърди предмети, каквито могат да са и ръцете и краката на нападателите, както и
особености на терена при падане на тялото и удар на главата в тях, като по
време и начин те съответстват да са получени при възникналия инцидент.
Пред настоящата инстанция бе назначена
допълнителна съдебномедицинска експертиза, като според заключението на вещото
лице д-р Ц.В. на пострадалия са били причинени следните увреждания: контузия на
главата, с подкожен закрит кръвоизлив в ляво тилно и охлузвания на кожата,
касаещи се за мекотъканни травми; контузия на главния мозък, с общомозъчен оток,
малък кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в Силвиевата бразда в дясно и
теменно в ляво, с общомозъчен синдром / увреждане и дисфункция на главния
мозък, с промени в яснотата на
съзнанието, когнитивните способности- умствени умения, от които човек се нуждае,
за да изпълни дадена задача/. Вещото
лице сочи, че уврежданията са с характер на травматични и се дължат на удари с
или върху твърди предмети, каквито могат да са и ръцете и краката на
нападателите, както и особености на терена при падане на тялото и удар на
главата в тях. Уточнено е, че най –
вероятно травмата на главния мозък е резултат на
изритването с крак в областта на
шията и долната челюст/ сочено от едни от свидетелите/ ; паднал в
безсъзанние на земята и ударил тила си ,
като най – вероятно тогава е настъпила
травмата на главния мозък. Изтъкнато е от вещото лице, че значение за
уврежданията имат значителната сила на нанесения удар, поради голямата мускулна
маса и тегло на крайника.
В съдебно заседание в.л. В. е подчертало, че самата дума „контузия“ значи
натъртване, но т.к. мозъка е
изключително уязвим, то и затова и контузията на мозъка е разстройство на здравето временно
опасно за живота. А тази опасност се базира основно на две усложнения: едното е
потискане на центровете на дишането или кръвообращението в продълговатия мозък,
който е продължение на малкия мозък и към гръбнака и когато е потисната
дейността на тези два центъра или спира първо сърдечната дейност и след това
дишането, по-рядко обратното и второто е спадане на корена на езика към горните
дихателни пътища с последица механично задушаване, ако няма кой да помогне да
му извади езика.
Така установената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав приема за доказана въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателства- показанията на
свидетелите: Н.В., В.Б., Н.Б. , на Н. Й., Ц. В., В.Г., И.Д., Н.А., Г.А.и Ц.П.;
писмени – протокол за оглед на местопроизшествие от 20.05.2014г.; епикриза от
клиника по неврохирургия при ВМА;трудов договор № 52/30.07.2013г.; длъжностна
характеристика; способи за доказване – съдебномедицинска експертиза по писмени
данни и допълнително съдебномедицинска експертиза,видеотехническа експертиза,
справка за съдимост на подсъдимия, както и другите писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.293 от НПК.
Еднопосочен е доказателствения материал
досежно поведението на подсъдимия в двора на обект БК „Горна Баня“- територията
на охраняемата зона, преди и по време на
инкриминираното деяние. Във връзка с горното е необходимо да бъдат изследвани
показанията на свидетелите Н.Б., В.Б., Н. Й., В.Г. и Ц. В. /условно наречени
първа група/ които първоинстанционният съд е поставил в центъра на фактическите си изводи
и на които защитата твърди, че районният съд се е предоверил. Правилна е
оценката, която са получили показанията на посочените свидетели. Следва да се
вземе предвид, че свидетелите Б.,Й.и Г. са били очевидци на възникналия
инцидент, които точно и ясно описват в показанията си създалата се ситуация и
поведението на подсъдимия. Така св. Й., се е намирал в непосредствена близост
до мястото на инцидента, възприел е не само разправията между петимата младежи
на територията на охраняемата зона, но и участниците в нея. Преценката му за
сериозността на ситуацията е станала причина той на позвъни на тел 112. Този
свидетел заедно със св. Г. и Б.възпроизвеждат,
че подсъдимият е ударил с крак пострадалия в областта на главата, вследствие на
удара той е паднал на земята в
безсъзнание и си глътнал езика, като св. Г. му помогнал да го извади. Отделно от показанията на св. Г. се
извежда и съществен детайл, че подсъдимият го изместил, избутал, за да удари
пострадалия, така щото той да падне като „талпа“. Изводът, че показанията на
тези лица са обективни се прави и въз
основа не само на тяхната последователност, непротиворечивост, но и пълното им
съвпадане като съдържание с показанията на св. Цв.В., който е лице, случайно
наблюдавало събитието и не е обвързано приятелски,колегиални или др.отношения
със страните по делото.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал
само една част от изложеното от свидетелите Н.А., Г.А., И.Д. и Ц.П., приятели на подсъдимия / условно наречени
втора група/ относно за датата, мястото и времето на деянието, за
това че са искали да преминат през охраняваната територия. В останалата част в показанията ясно проличава линията на
свидетелстване в подкрепа на подсъдимото лице – не са видели как и по каква
причина В. е паднал на земята.
Анализа на показанията на всички свидетели не
води до извод, че поведението на подсъдимия е защитно спрямо това на пострадалия. В тази насока следва да се отчете, че групата в която е бил
подсъдимия не се е отзовала на искането на охранителите да напуснат територията
на дружеството; поради това е и станала описваната отЙ.разправия; а същото
сочат и Д. и П. / заявявайки, че
охранителите не говорили с нормален тон, а викали и крещели с
пренебрежителен/. Данни за това св. В. да е нападнал и произвел физически
действия спрямо подсъдимия отсъстват, а отделно Г. сочи, че подсъдимият го е избутал , за да удари В..
Относими към предмета на доказване и имащи
значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените и
надлежно изготвени в процеса писмени доказателства.
При служебната проверка на изброените по-горе
такива, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при
събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. Освен
това, те съответстват изцяло на кредитираните свидетелски показания и служат за
тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите
относно стеклите се събития.
Въззивният съд приема за обективни и
компетентни заключенията на изготвените по делото СМЕ по писмени данни и
допълнителна СМЕ, както и дадените разяснения на вещо лице В. пред въззивния
съд. Вещото лице е изготвило същите въз
основа на специалните си знания като съдебен медик и на наличните си
допълнителни медицински специализации. Същественото е и това, че за да даде собственото си заключение, същия
се е позовал на писмените документи,съставени по повод лечението на В. в
Клиниката по Неврохирургия във ВМА и където след съответните КТ, скенер др. изследвания е поставена
диагноза „мозъчна контузия“, а също и
контузия на главата.
Чрез
СМЕ се провери и потвърди, че причинената контузия на главния мозък с оток и малък кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки в Силвиевата бразда в дясно и в теменно ляво е от падането на земята и удрянето на тила в резултат на силния удар в
областта на долната челюсти и шията от подсъдимия. Описваната картина от вещото
лице в с.з. относно възможността за настъпване на опасност за живота в случая е
била налице, с оглед безпротиворечиво
соченото от свидетелите, че се е наложило да бъде изваден език на св. В. след падането му на земята в безсъзнание. Поради
това, липсата на изследване била ли е нарушена и ако да - доколко паметта на св.В. в резултат на увреждането не поставя под
съмнение заключенията и отговорите на вещото лице. СГС кредитира заключенията по
експертизите, като обосновани, изготвени от лице с нужните специални знания и
отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси.
Във връзка с възражението на защитата за
неправилен и тенденциозен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав
отбелязва следното. До категоричния отговор на въпроса за произхода на
нараняванията районния съдия е достигнал след съвкупната оценка на целия
доказателствен материал по делото , т.е. след съпоставка на заключението на
СМЕ, свидетелските показания и писмените доказателства. В тази връзка и за допълнително изясняване пред настоящата
инстанция бе назначена допълнителна СМЕ,от която по – категоричен начин се
установят вече изяснените факти и обстоятелства относно инкриминираното деяние
и получените травматични увреждания и
механизъм.
Неоснователно е възражението, че авторството
на деянието не е доказано, т.к. пострадалият В. няма спомен за случилото се и за действията на лицата, поради сочената от
него амнезия. Показанията на
пострадалото лице не се ползват с решаваща и приоритетна доказателствена сила, с
каквато не разполага нито един доказателствен източник, както сочи чл. 14, ал.2
от НПК. От друга страна нанесеният силен удар в областта на главата,
последвалото падане на земята и удрянето
на главата и причиненото „контузия на
мозъка е напълно възможно да доведат до
нарушаване на паметта, както сочи вещото лице в с.з.пред въззивния съд, така че
именно това се приема за логична
причина св. В. да не сочи подсъдимият
като автор на деянието срещу него, а не поради това, че се опитва умишлено да
премълчи обстоятелства, които, да са в
полза на подсъдимия, както цели да внуши
защитника му.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Срещу подс.И. е повдигнато обвинение по чл.131,
ал.1, т.1, пр.1 вр. чл. 129, ал.2, пр.5, алт.2, вр. с ал.1 от НК.
Безспорно бе установено по делото, че на
20.05.2014г. около 19.20 часа в гр. София, ж.к. „Овча Купел“ , ул. „********на
паркинга на БК „Горна баня“ ООД подс. И. е нанесъл удар с крак в областта на
главата на пострадалия В., в следствие на което той паднал на земята, като му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата с подкожен закрит кръвоизлив и
охлузвания, касаещи се за мекотъканни травми; контузия на главния мозък с
общомозъчен оток, малък кръвоизлив под меките обвивки в Силвиевата бразда
вдясно и теменно в ляво, което нараняване е реализирало медико-биологичния
квалифициращ признак „разстройство на здравето временно опасно за живота“, като
телесната повреда е причинена на длъжностно лице.
Обект на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, са обществените отношения, които гарантират и защитават
здравето на човека, телесната му неприкосновеност, засягането на здравето като
съвкупност от телесна цялост, физиологично състояние и нормално функциониране
на човешкия организъм. Със своето поведение подсъдимият е засегнал именно тези
обществени отношения причинявайки на пострадалото лице телесни увреждания от
съответния вид. Субект на престъплението може да бъде всяко
наказателноотговорно лице. Съдът намира, че подсъдимият може да бъде субект на
престъплението, за което е повдигнато обвинението.
По отношение на авторството на деянието- по
делото несъмнено се установи, че именно подсъдимият е извършител на
престъплението, този извод се основава на показанията на свидетелите Н.Б., В.Б.,
Н. Й., В.Г. и Ц. В..
Изпълнителното деяние се е осъществило чрез
удар с крак по главата на пострадалия в резултат на който паднал и земята и от удара в тила е
настъпила травмата на главния мозък, което представлява разстройство на
здравето временно опасно за живота – представляващо средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал.2 от НК .
От обективна страна посегателството срещу
здравето и телесната неприкосновеност се изразява в различни по характер и
степен увреждания, засягащи анатомическата цялост и физиологичните функции на
органи и тъкани на човешкия организъм, а в най-леките случаи- причиняване на
болка или страдание.
Настоящият състав се солидаризира с извода на
първоинстанционния съд за наличие на квалифициращия признак по чл.131, ал.1,
т.1 от НК – причиняване на телесна повреда на длъжностно лице при изпълнение на
службата му. На първо място пострадалият следва да има качеството на длъжностно
лице.
Съгласно чл.93, ал.1, т.1, б. „б“ от НК длъжностно лице е това, на което е
възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно
ръководна работа или работа, свързана с пазене или управляване на чуждо
имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго
юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-
нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник частен-съдебен изпълнител.
Даденото определение на длъжностно лице важи за всички случаи, където е
употребено в НК, независимо от това дали се касае за субект на престъпление или
обект на посегателство / така Тълкувателно решение № 73 от 23.XII.1974г. по н.д. № 66/74г. на,
ОСНК на ВС/. В случая, както правилно е приел и първоинстанционният съд,
пострадалият е имал качеството на длъжностно лице, доколкото с трудов договор №
52/30.07.2013г. той е назначен на длъжност охранител, а видно от длъжностна
характеристика са му били възложени да изпълнява задачи, свързани с физическа
защита на административни, производствени, складови и други бази, дворни площи
и имущество в тях от противозаконни посегателства. Освен наличието на
качеството длъжностно лице, необходимо е още от обективна страна телесната
повреда да е причинена на пострадалия при или по повод изпълнението на
функцията му. За да е налице признакът „при изпълнение на служебни задължения“
деянието следва да бъде осъществено по време на изпълнение на служебните
задължения на пострадалия, като е без значение дали това изпълнение на
служебните задължения се извършва в работно време, или извън него. В случая
пострадалият е бил на смяна и е изпълнявал служебните си задължения. Ето защо
настоящият състав намира, че е налице и този елемент от квалифицирания признак
по чл.131, ал.1, т.1 от НК В тази връзка следва да се отбележи, че пострадалият
е бил със служебна униформа и бадж, в каквито са и показанията на св.Г. и св. Й.,
а действията му са целели опазване територията и имуществото на дружеството .
Ето защо изложените доводи от страна на защитата, че пострадалият не е бил
длъжностно лице, се явяват неоснователни.
Вината е субективен елемент на
престъплението, свързан с определено психическо състояние на дееца, което
отразява неговото субективно отношение към обществения характер и
общественоопасните последици на деянието. Въпреки това за да реши въпроса за
съдържанието на умисъла, съдът следва да извърши преценка на всички обективни
обстоятелства по делото.
По начало
подсъдимият е целял пряко да причини на пострадалия увреждания. Правилно е приетото от СРС, че подс. И. е съзнавал нанасянето на силен удар
в областта на главата, чрез който се е целяло причиняване на болка на
пострадалия, но наред с това, с оглед житейския си опит подсъдимият е бил в състояние и е бил длъжен
да предвиди, че е възможно настъпване и на по – тежко увреждане, каквото в
случая е резултат от падането на земята,
след удар, и то такъв със значителна
сила в областта на главата и падане върху
твърда повърхност – асфалт / какъвто се вижда в протокола за видеотехническа експретиза/ .
Настоящият състав намери, че в съзнанието на
подсъдимия са били формирани представи и относно длъжностното качество на
пострадалия, както и че извършва деянието именно по време на изпълнение на
задълженията от страна на пострадалия, което съдът установи въз основа на
събраните гласни доказателства. Подсъдимият, съзнавайки общественоопасния
характер на своето деяние, го е извършил.
Поради изложените аргументи съдът прие, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за
което му е повдигнато обвинение по чл.131, ал.1, т.1, пр.1 вр. с чл.129, ал.2,
пр.5, алт.2, вр. ал.1 от НК, и следва да
бъде признат за виновен в извършването му.
По наказанието
Предвиденото в закона наказание за
извършеното престъпление е лишаване от свобода с минимален праг две години и
максимален размер до десет години. При индивидуализацията на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия съдът следва да прецени, както обективните и
субективните особености на конкретно извършеното, така и на обществената
опасност на извършителя и подбудите му за извършване на деянието. Освен това
съдът следва да вземе предвид и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Въззивният съд споделя изводите на
първоинстанционният що се отнася до
това, че
индивидуализацията на наказанието следва да се осъществи на осн. чл. 54
от НК, при липсата на многобройни или изключителни вината обстоятелства. Налице
е констатираното от първия съд отсъствие
на отегчаващи вината обстоятелства и
наличните смекчаващи - полагането на труд, продължаващо образование, чисто
съдебно минало и липса на други регистрирани противоправни деяния, при което го е
индивидуализирал в минималния, предвиден от закона размер. Същият обаче
неправилно е посочен като три години, т.к. визираният в закона е две години. До
този размер следва да се намали наказанието лишаване от свобода, а като
допълнителен аргумент следва да се
изтъкне и обстоятелството, че срока на висящо наказателното
производство - шест години в известна степен надвишава разумния, като
посоченото не се дължи на действия на подсъдимия, а поради забавяне на съда,
като се констатира напр. че
по внесения м. октомври 2014
обвинителен акт, първото с.з. е било
насрочено за 28.03.2016г. При тези данни, съдът прие, че следва да измени
присъдата и да намали размера на наказанието, аналогично и на продължителността
на изпитателния срок от пет на четири години, който също ще е с достатъчна
продължителност, за да мотивира подсъдимия да
се въздържа от противоправни прояви, вкл. такива, свързани с физическа
агресия.
Правилно и на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият е осъден на заплати направените
по делото разноски, както и 272.00 лева за изготвена пред въззивната инстанция
допълнителна СМЕ. На същото основание сторените пред СГС разноски от 272 за
СМЕ следва да се възложат на подсъдимия.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр.
чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда
от 21.02.2018 г., постановена по НОХД № 1876/2014 г., по описа на СРС, НО,97-ми
състав в частта на наложеното наказание
като го НАМАЛЯВА от три години лишаване
свобода с 5 години изпитателен срок на две
години лишаване от свобода с 4 години
изпитателен срок от влизане на присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата
част.
ОСЪЖДА Г.И.И. със снета по
делото самоличност да заплати на СГС
сумата 272.00 лева разноски за изготвена пред въззивната инстанция
СМЕ и 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.