Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
гр. Велико Търново, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори декември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
При секретаря М.Н.и прокурора от
ВТОП Весела Кърчева разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10298/2023 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба, подадена от адвокат А.И. от САК, като пълномощник на В.С.Х. ***, против Решение № 372
от 10.07.2023г. по АНД №524/2023г. на Районен съд - Велико Търново, с което е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) Серия К № 6105469, издаден
от ОД на МВР – Велико Търново, с който на касатора за нарушение по чл.21, ал.2
вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл.
182, ал. 4 вр. ал.2, т.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
В
касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в
от ЗАНН. Според касатора обжалваният съдебен акт е немотивиран, постановен без
да са обсъдени всички наведени пред РС възражения. Като основание за отмяна на ЕФ
сочи липсата на точно и ясно описание на нарушението, тъй като наказващият
орган не бил посочил кое нарушение е извършено повторно, за да се определи
наложената глоба в двоен размер, което накърнявало правото на защита. Намира ЕФ
за издаден при неизяснена фактическа обстановка поради липсата на доказателства
за влязъл в сила ЕФ, който обосновавал повторността на нарушението. Посочва, че от обстоятелствената част на ЕФ не може да
се установи по безсъмнен начин наличието на пътен знак, ограничаващ скоростта, неговото
разположение, обхвата на радарния лъч или въобще възможно ли е било измерване
спрямо разположението на процесното МПС. Допълнително се твърди порок на ЕФ
поради липсата в съдържанието му на срок за подаване на възражение пред
директора на ОД на МВР и на срока за обжалване пред компетентния съд. Оспорва
отразените данни за издателя на ЕФ. Поддържа, че в ЕФ като не бил отразен
приспаднат процентния толеранс от измерената скорост, който не можел да се
предполага, с което е допуснато съществено процесуално нарушение и накърняване
на правото на защита на касатора. Позовава се на съдебна практика на други административни съдилища. По тези изложени в
жалбата възражения се иска отмяната на решението на районния съд и
постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде
отменен електронният фиш. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът
по касационната жалба - ОД на МВР – Велико Търново, не се явява и не се
представлява. Не взема становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспорваното решение и предлага
същото да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения,
намира за установено следното:
Жалба
е подадена от надлежна страна - участник във
въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави
допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда
касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от
АПК. Нормата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Воден от
така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната
жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е неправилно.
От
фактическа страна е установено, че на 28.06.2022 г., в 16:23 часа, в Община
Велико Търново, на ПП І - 4, км 133+490, в посока гр. Варна, при ограничение
В законния срок фишът е оспорен пред ВТРС, който е намерил, че при издаването му не са допуснати процесуални нарушения като същият е законосъобразен и по същество. Прието е, че съдържанието на електронния фиш е съобразено с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и не страда от твърдените в жалбата пороци. Обсъдени и за неоснователни са приети възраженията в жалбата за незаконосъобразност на ЕФ поради липсата на указан в него срок за подаване на възражение пред директора на съответното ОД на МВР доколкото такъв реквизит не бил предвиден в утвърдения образец. Намерено е, че не е нарушено правото на защита на санкционираното лице и ЕФ е обжалван в законоустановения срок пред надлежен съд. Според въззивният съд от доказателствата по делото по безспорен начин се доказвало извършеното нарушение на ЗДвП, което било заснето с одобрен тип средство за измерване на скоростта, преминало последваща метрологична проверка към датата на установяване на нарушението. Обсъдени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението като е констатирано, че същото е извършено в условията на повторност при правилно приложена санкционна разпоредба от ЗДвП. Липсата на посочен издател на предходния ЕФ, обусловил повторност на процесното нарушение, както и на датата на влизането му в сила, според РС не обуславят незаконосъобразност на обжалвания пред него ЕФ, тъй като не били сред задължителните му реквизити. Формиран е извод за правилност на дадената от административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността му по индивидуализиране на наказанието, определено от закона в абсолютен размер. Решаващият извод на РС е за неоснователност на жалбата, при което е потвърдил като законосъобразен обжалвания пред него ЕФ.
Настоящата
касационна инстанция намира проверяваното решение за неправилно поради допуснато
от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
нарушение на закона, а касационната жалба за основателна по следните мотиви:
Първо, касационната инстанция възприема изводите на
районния съд, че при съставянето на ЕФ са били спазени разпоредбите на ЗДвП,
разписващи реда и съдържанието на санкционния акт като от формална страна същият
разполага с нормативно изискуемите реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Установените
от законодателя форма, съдържание и процедура по издаване на електронния фиш не
могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително, нито по аналогия да бъдат
приложени разпоредбите на ЗАНН. Така ЕФ представлява електронно изявление,
създадено чрез административно-информационна система и не е волеизявление на
физическо лице като няма за издател конкретен административнонаказващ орган и
не изисква посочване на данни за такъв. Освен това, без значение е името на
този, който извършва техническата дейност по разпечатването му на хартия, нито
на този, който осъществява фактическите действия по преглед на заснетото със
стационарната камера нарушение. Законът визира специфичен ред за издаване на
подобна категория актове, които се генерират от автоматизирана система за
управление и контрол, изключваща по начало преценка на контролен орган относно
предпоставките за издаването им. Сред визираните в чл. 189, ал. 4, изр. второ
от ЗДвП реквизити не фигурира посочване на съответния районен съд, пред който
подлежи на обжалване ЕФ, а единствено срокът, в който може да бъде осъществено
това субективно право. ЕФ е обжалван в указания в него 14-дневен срок пред
Великотърновския районен съд, при което неоснователни са оплакванията за накърняване
на правото на защита на санкционираното лице и същото се е възползвало от
предоставените му процесуални възможности в пълен обем.
С обжалвания пред РС електронен фиш отговорността на В.Х.
е ангажирана за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр.ал.
1 от ЗДвП, изразяващо се в превишаване на въведената с пътен знак „В 26“ допустима
скорост на движение на МПС извън населено място в контролирания от
стационарната камера участък от пътя, като е прието, че нарушението е извършено
при условията на „повторност“ по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП, съответно санкцията е наложена на основание чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП.
Съгласно цитирания вече § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, по смисъла
на този закон „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. Нормата намира приложение и по отношение на
електронните фишове по арг. от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. В обжалвания пред ВТРС
електронен фиш действително е вписано, че нарушението е извършено в условията
на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4804845, което
обстоятелство въззивният съд
безусловно е приел за достоверно независимо липсата на доказателства за това.
Задължението да докаже явно и
несъмнено всеки един от признаците на нарушението, в т.ч. и квалификацията на
деянието като повторно, е в тежест на органа. В приложения по постъпилата
преписка снимков материал има дата, час и място на извършване на нарушението,
измерената скорост с АТСС, ограничението на скоростта и колко е превишението,
доказателства за годност на системата за контрол на скоростта, но не и данни,
от които да се установи датата на влизане в сила на ЕФ К/4804845, с който на лицето е била наложена глоба отново за
нарушение по чл. 21 от ЗДвП,
като основание за квалификацията на нарушението по ЕФ серия К № 6105469 като
повторно. По делото не са представени, например, справка на коя дата посоченият
електронен фиш е влязъл в сила или прилагане на самия ЕФ с отбелязване върху
него на датата на влизане в сила или други доказателства, от които да се
направи извод в тази насока, съответно не може да се извърши преценка дали в
случая, с оглед датата на извършване на процесното нарушение, е налице
повторност. В този смисъл неправилно районният съд е приел за ирелевантнa липсата на посочена в ЕФ дата на
влизане в сила на предходно издадения на касатора електронен фиш, тъй като
същата е от съществено значение, за да се ангажира административнонаказателната
отговорност на Х. за повторно извършено нарушение по квалифицирания състав.
Както се каза, същата не може да бъде установена и от приложените по преписката
документи. Въпреки че още пред първоинстанционния съд е било оспорено
извършването на нарушението от 28.06.2022г. в условията на повторност, решаващият
съд е проявил процесуална пасивност и не е попълнил делото с относимо доказателство
към правната квалификация на нарушението. При положение, че не бъдат
представени доказателства за датата на влизане в сила на предходния ЕФ К/4804845
или РС установи, че нарушението, санкционирано с ЕФ серия К № 6105469, е
извършено след изтичане на едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4804845
(т.е че квалифициращият
признак „повторност" по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП не е бил
осъществен), това е можело успешно да бъде преодоляно като според т. 1 от
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС районният
съд преквалифицира деянието
по основния състав на извършеното нарушение и да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението, и да измени ЕФ, като посочи правилната правна квалификация, а
не да го отменя като незаконосъобразно. В настоящото производство не могат да
бъдат правени нови фактически установявания, съгласно чл. 220 от АПК, а и подобно
правомощие за преквалификация с прилагане на закон за еднакво, същото или
по-леко наказуемо нарушение не може да бъде осъществена за първи път от
касационната инстанция, а единствено от РС, чието решение ще подлежи на
последващ съдебен контрол. По този начин не се ограничава и не се накърнява
правото на защита на наказаното лице, предвид обстоятелството, че същото е било
запознато с фактите, въз основа на които е вменена вината му и е имал
възможност да се брани срещу тях. Напротив, противното би довело до ненаказаност на извършителя на
нарушението при безспорна установеност и доказаност извършването на същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение.
По изложените съображения, настоящият касационен
съдебен състав счита че са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК,
във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на решението на първата съдебна инстанция,
като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. На
основание чл.222, ал. 2 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от
друг състав на същия съд, който след като прояви процесуална активност да
прецени дали процесното нарушение е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/4804845 и след като съобрази указанията по
тълкуването и прилагането на закона с настоящото решение, да изгради правните си
изводи относно обжалвания ЕФ, в т.ч законосъобразен ли е, следва ли да се
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя за повторно
извършено нарушение по квалифицирания състав, съответно, налице ли са условията
за упражняване на правомощието за прилагане на закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемото нарушение. При новото разглеждане на делото РС следва да се
произнесе и по разноските пред касационната инстанция на основание чл. 226, ал.
3 от АПК.
Водим от
горното и на основание Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 372
от 10.07.2023 г. по АНД № 524/2023г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане на друг състав на същия съд при спазване на дадените в
мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.