Р Е Ш Е Н И Е № 143
гр. С., 27.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - С., наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИНА ЙОВЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Йовчева АНД № 168
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от
Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е жалба от С.И.Б. с ЕГН-********** *** срещу Наказателно
постановление № 16-1099-001325, издадено на 02.11.2016 г. от Н. М. Н., на
длъжност ВНД началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – С., в частта му по т.
1, с която на жалбоподателя са наложени на основание чл. 174, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДП) следните административни наказания: глоба в
размер на 650,00 (шестстотин и петдесет) лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 8 месеца за извършено нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДП.
Жалбоподателят посочва, че съгласно действащата
разпоредба за такова нарушение се предвиждат други наказания: глоба в размер на
500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Моли за
изменение на наказанията до посочените в закона.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно
легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.
В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата срещу НП в частта
му по т. 1, уточнявайки че е променил решението си и не иска изменение на
наложените му наказания, а отмяна на НП в тази му част. В хода по същество жалбоподателят
посочва, че иска отмяна на т. 1 на НП досежно наложените му наказания по чл.
174, ал. 1 от ЗДП, а именно глоба в размер на 650,00 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 8 месеца. Посочва, че не отговаря на истината
твърдението на свид. К., че е миришел на алкохол, тъй като не е бил употребил
такъв във въпросното денонощие. Единствено факта, че е загубил документите си
го възпрепятствало да даде кръвна проба, при изследването на която според него е
щяло да се установи, че не е употребил алкохол или в кръвта му има алкохол в
допустимите граници до 0,5. Посочва, че е получил талон за медицинско
изследване и въпреки желанието си не е дал кръвна проба, поради липсата на
документ за самоличност. Моли съда да отмени НП в частта, която обжалва.
Съдът не допусна участието на
процесуален представител от ОДМВР - С., тъй като не бе представено пълномощно
от наказващия орган.
В придружителното писмо, с което АНО
е изпратил административнонаказателната преписка, се моли за потвърждаване на
наложените административни наказания.
Районна прокуратура – С. - редовно призовани, не
изпращат представител и не заявяват становище по делото.
СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената
преписка, прие за установено следното от фактическа страна:
В нощта на 23.10.2016 г. жалбоподателят Б. ***. Малко
преди да стигне до гр. С. той спрял автомобила, за да се облекчи. Предполага,
че тогава е загубил документите си – личната карта, СУМПС, контролния талон,
адвокатската си карта и др. Жалбоподателят отново потеглил в посока гр. С.. На
същата дата за времето от 19:00 ч. до 07:00 ч. на 23.10.2016 г. били дежурни
свидетелите И. и К., и двамата на длъжност полицаи в ООР при РУ - С.. Двамата
извършвали проверки и се намирали в гр. С. на ул. „Т“ срещу ресторант „В.“ в
посока с. А.. След подадена по образец стоп палка те спрели за проверка
жалбоподателя Б. срещу ресторант „В.“ на ул. „Т.“ в гр. С., докато управлявал
л.а. „РЕНО МЕГАН“ с регистрационен номер ТХ7313ХМ. Жалбоподателят не представил
документите си. Докато провеждали разговор с водача, свид. К. усетил миризма на
алкохол. По тази причина той се обадил за съдействие и на място пристигнал
актосъставителя Т., на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – С.. Последният изпробвал водача за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARDN 0004. Дисплеят на уреда отчел 0,79
промила алкохол в издишания в сондата на
апарата въздух. С оглед установеното актосъставителят съставил акт срещу
жалбоподателя. В АУАН той вписал, че на 23.10.2016 г. около 04:00 ч.
жалбоподателят в гр. С. по ул. „Т.“ срещу ресторант „В.“ и в посока с. А. е
управлявал л.а. „РЕНО МЕГАН“ с регистрационен номер ТХ7313ХМ след употреба на
алкохол, установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARDN 0004, дисплеят на който отчел 0,79
алкохол от издишания въздух в сондата. Отразил също, че жалбоподателя не носи
свидетелство за управление на МПС и контролен талон. Актосъставителят преценил,
че с посоченото жалбоподателя е извършил нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1, чл.
100, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата. При
предявяването жалбоподателя посочил, че няма възражение. Актосъставителят
съставил и талон за медицинско изследване, в който определил 45 минути за
явяване в ЦСМП – МБАЛ – С. на водача. Актосъставителят връчил преписи от акта и
талона на жалбоподателя.
Жалбоподателят твърди, че се е явил в определеното му
време в ЦСМП – МБАЛ – С., тъй като се учудил от показаното на дисплея на
техническото средство. Очаквал същото да отрази 0,00 или най-малко указание под
0,5. В ЦСМП обаче отказали да му вземат кръвна проба, тъй като не представил
документ за самоличност. Медицинското лице му обяснило, че всеки може да се яви
с талон и след като не представя документ за самоличност, за да се уверят, че е
същото лице, не могат да му вземат кръвна проба.
В издаденото на 02.11.2016 г. НП била отразена същата
фактическа обстановка, отразена и в акта. На жалбоподателя били наложени
административни наказания на основание чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата – глоба в размер на 650,00 (шестстотин и петдесет) лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 8 месеца за извършено
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП.
Видно от приложена справка използваното техническо
средство е преминало периодичната проверка на 11.05.2016 г. с валидност от шест
месеца.
Съгласно Заповед № Із-8121з-748/24.06.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи, полицейските органи, заемащи длъжност в сектор
“Пътна полиция” в областните дирекции на МВР могат да издават актове на
територията на областта, а началниците на Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР – са
оправомощени от министъра да издават НП на обслужваната територия (т.2.11.).
Горната фактическа обстановка се установява чрез обясненията
на жалбоподателя, показанията на актосъставителя и свидетелите П.И. и Ц.К..
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели. Те съответстват на
представените по делото писмени доказателства.
СЪДЪТ с оглед събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63
от ЗАНН, прие за установено следното:
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА в частта, с която се моли за отмяна на НП и ОСНОВАТЕЛНА по искането за изменение на
наложените административни наказания.
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен съобразно разпоредбите на ЗДП и ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП
има доказателствена сила до доказване на противното. Налице са задължителните
реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Датата и мястото на извършване на
нарушението са посочени, посочено е собственото, бащино и фамилно име и
възрастта на нарушителя, данните за актосъставителя и данните, визирани в т. 2,
4, 5, 7 и 8 от чл. 42 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква
да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под
съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на
административно нарушение. Налице е
изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на
обстоятелствата, при които е било извършено. В издаденото наказателно
постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, и длъжността на
лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушението, кой е
нарушителя, данните относно
актосъставителя, както и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10
на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е фактическа обосновка. Посочена е законовата
разпоредба, която жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на
наложените му административни наказания.
Актът е съставен от Т.Т. - младши автоконтрольор в
Сектор “ПП” при ОДМВР - С. и следователно същият е лице, разполагащо с
правомощие да съставя АУАН по ЗДП. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Правилно като санкционна е посочена разпоредбата
на чл. 174, ал. 1.
Спазени са и сроковете, посочени в чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира, че образуваното и водено
административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на нарушителя.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна състав на административно нарушение, тъй като на 23.10.2016
г. е нарушил забраната, установена по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП да не управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол. Без значение е факта, че жалбоподателя не е имал
възможност да даде кръвна проба. Съгласно чл. 8 от Наредба № 30 от 2001 г. (отменена
с ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г. в сила от 29.09.2017 г.) лекарят или медицинският
специалист са длъжни да се уверят в самоличността на изследваното лице чрез съответен
документ за самоличност. След като жалбоподателят не е представил такъв,
правилно медицинското лице е отказало да вземе за изследване кръвна проба.
Следва да се има предвид, че документите са самоличност на жалбоподателя са
собственост на държавата. Жалбоподателя като гражданин, притежател на такива,
има задължение да ги пази от повреждане, унищожаване или загубване. В този
смисъл жалбоподателят сам се е поставил в положение, което му е попречило да
изпълни желанието си за даване на кръвна проба. Последното обаче не може да
доведе до отпадане на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на
съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за
органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали
са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за
определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от
съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е
извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно
чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл.
93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в
обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена
опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.
Целта на ЗДП е да се опазят животът и здравето на
участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се
опазят имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда
от замърсяването от моторните превозни средства. В този смисъл настоящия
съдебен състав намира, че нарушенията на правилата на ЗДП не са незначителни
или маловажни. Характерът на защитените обществени отношения е свързан с
опазването на живота и имуществото на гражданите. Предвид този факт,
законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на установените
правила. По делото не са представени или събрани доказателства, които да сочат
по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
По отношение на наложените наказания:
При определяне на наказанията следва да се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от
ЗДП към момента на нарушението предвижда следното: “Наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско
изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух”. Към настоящия момент
разпоредбата е изменена и са въведени диференцирани наказания в зависимост от установената
концентрация алкохол. Според чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДП водачите, които
управляват МПС с концентрация над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух се наказват със следните наказания: лишаване от право да
управляват моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба в размер на
500 лева. По аргумент от чл. 3, ал. 2 от ЗАНН новата редакция на чл. 174, ал. 1,
т. 1 от ЗДП е по-благоприятна за нарушителите по отношение размера на определените
наказания, доколкото предвижда по-ниски наказания от наложените на
жалбоподателя. С оглед действащия по-благоприятен закон съдът следва да измени
наложените наказания на жалбоподателя до размерите, посочени в чл. 174, ал. 1,
т. 1 от Закона за движение по пътищата, а именно лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лева. Поради
това и процесното НП следва да се измени на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд
– С.
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно
постановление № 16-1099-001325, издадено на 02.11.2016 г. от Н. М. Н., на
длъжност ВНД началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – С., с което на С.И.Б.
с ЕГН-********** ***, са наложени административни наказания на основание чл.
174, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, а именно: глоба в размер на 650,00
(шестстотин и петдесет) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 8 месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона
за движение по пътищата, в частта ОТНОСНО РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ
НАКАЗАНИЯ като НАМАЛЯВА на основание
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН размера им до посочените в чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона
за движение по пътищата, а именно: лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца и
глоба в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд - С. в 14 - дневен срок от деня
на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ..........................................
Силвина
Йовчева