№ 241
гр. Пазарджик , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215220200007 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на „*****“ ООД, ЕИК ***** против
наказателно постановление № 13-002350 от 15.12.2020г. на Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, с
което на дружеството-жалбоподател, на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал.
3 КТ, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. за нарушение
на чл. 63, ал. 2 КТ, във вр.63, ал.1 КТ, за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ на 17.06.2019 г., в обект
„Лозов масив“, находящ се в землището на село Лесичово, обл. Пазарджик, е
допуснал до работа като работник „берач на грозде“ лицето А. З. З., без да му
е представил копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на
НАП. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното наказателно постановление, като постановено в нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила и се иска неговата отмяна.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв.
Н.Р.-АК Пазарджик, поддържа жалбата. В писмени бележи излага, че
деянието е несъставомерно от обективна страна, с доводи, че към момента на
проверката между дружеството и завареното да работи лице не е имало
сключен трудов договор, поради което за работодателя не би могло да
възникне задължение да предостави екземпляр от такъв и от уведомлението и
да наруши забраната по чл.63, ал.2 от КТ. При липса на трудов договор
1
отговорността за работодателя следвало да бъде ангажирана по чл.62, ал.1 от
КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ- за това, че не е сключил с работника трудов
договор в писмена форма.
Ответникът по жалбата- Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ я оспорва. Моли съдът да потвърди обжалваното наказателно
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /препис от
обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
17.12.2020г., а жалбата е подадена на 23.12.2020г./, от лице, което има правен
интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи
следната фактическа обстановка:
На 17.09.2019г., по обяд, служители на Дирекция „ИТ“ Пазарджик
извършили проверка за спазване на трудовото и осигурителното
законодателство на лозов масив и винарска изба „Манастира“, стопанисвани
от „*****“ ООД, находящи се в землището на с. Лесичово, обл. Пазарджик.
На лозовия масив установили около 30 лица да берат грозде. Предоставили
им да попълнят декларация по чл.402 от КТ. Сред заварените да работят бил и
А. З. З.. В декларацията си З. посочил, че работи в дружеството от
17.09.2019г. с работно време от 08.00 до 17.00 часа и договорено
възнаграждение 30 лева на ден, както и че не е получил заверено
уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен
трудов договор. По време на проверката за лицето не бил представен трудов
договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по чл. 114а КТ.
На същия ден, след приключване на проверката, контролните органи
извършили служебна справка в информационната система на ИА ГИТ за
сключен и регистриран трудов договор между А.З. и „*****“ ООД. Не се
установило да има такъв.
От дружеството били изискани трудовите досиета на заварените
работници. На 30.09.2020г. документите били представени в сградата на
Дирекция „ИТ“ гр. Пазарджик. При проверка след представянето им се
установило, че с А.З. е сключен трудов договор на 17.09.2020г. с № 1118 и че
същият е регистриран ТД на НАП на 17.09.2019г., в 18.07 часа, т.е. след
проверката.
За констатациите при проверката на 17.09.2020г. и 30.09.2020г. е
съставен Протокол ПР 2026825/30.09.2020г.
На 30.09.2020г. на „*****“ ООД е съставен АУАН № 13-002350 за това,
че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ на
2
17.06.2019 г., около 13,00 часа на обект „Лозов масив“, находящ се в
землището на село Лесичово, обл. Пазарджик, е допуснал до работа като
работник „берач на грозде“ лицето А. З. З., без да му е предоставил копие от
уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Прието е, че с това
е нарушен чл. 63, ал. 2 КТ, във вр. чл. 63, ал. 1 КТ.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно
постановление, в което нарушението е описано по идентичен начин. С него на
дружеството е наложена имуществена санкция на основание чл. 414, ал. 3 КТ.
Съдът установи фактическата обстановка от показанията на
разпитаните като свидетели служители на ДИТ Пазарджик, които кредитира
като непротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се, дадени от
позицията на незаинтересовани от изхода на делото лица. В тяхна подкрепа
са и приложените по делото писмени доказателства. Те не се опровергават и
от показанията на свидетеля А.З..
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от
правна страна.
Актът за установяване на административното нарушение и
обжалваното постановление са съставени от компетентен орган, съгл. чл. 21,
ал. 4, т. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ и Заповед №3-0058 от 11.02.2014 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в
предписаната от закона форма и в предвидения от чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН
срок. При съставянето им не са допуснати съществени процесуални
нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна. Същите
съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, в степен позволяваща на жалбоподателя да узнае обективните
признаци от неговия състав и да организира защитата си. Индивидуализиран
е нарушителят. Посочени са данните на актосъставителя и
административнонаказващия орган.
Съобразно установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Законът задължава страните по трудовото правоотношение да
сключват трудов договор, когато предмет на престацията е предоставяне на
работна сила. Писмената форма е форма за действителност на трудовия
договор, а работодателят е длъжен след сключването му, в определен от чл.
62, ал. 3 КТ срок, да изпрати уведомление за сключения трудов договор до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Преди постъпване на работа на работника, работодателят е длъжен да му
предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите.
3
В Кодекса на труда -в чл.63, ал. 2, е установена забрана за
работодателя да допуска до работа работника или служителя преди да му е
предоставил документите по ал. 1. Това задължение за работодателя
продължава, докато той не предостави на работника или служителя екземпляр
от подписания от страните трудов договор и копие на уведомлението,
заверено от ТД на НАП.
Санкционирането на лицето на осн. чл. 63, ал. 2 КТ за това, че е
допуснал до работа, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл.
62, ал. 2 КТ, предполага да е налице подписан трудов договор между
работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на
НАП. При липса на писмен трудов договор между страните, работодателят не
би могъл да предостави на работника копие от същия, както и от
уведомлението. Отговорността по чл. 63, ал. 2 КТ изисква наличие на
подписан трудов договор и непредставяне на работника на копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 2 КТ. В случай, че не се е осъществил
юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 КТ, не би могло
да се стигне до нарушаване на забраната по чл. 63, ал. 2 КТ.
В конкретния случай, от приетите в хода на съдебното следствие
доказателства по административнонаказателната преписка се установява, че
към момента на извършената проверка-17.09.2019г. лицето А. З. З. не е имало
сключен трудов договор с „*****“ ООД. Това обстоятелство се потвърждава
от показанията на разпитаните, като свидетели, актосъставител и
присъстващи на проверката лица и от показанията на свидетеля З., а също и
от представените Трудов договор № 1118 от 17.09.2019г. и Справка за приети
и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ вх. №
13388203035720/17.09.2019г. от НАП. Трудовият договор със З. е сключен на
17.09.2019г., но това е станало след проверката, извършена в 13.00 часа.
Съдът кредитира показанията на А.З., че макар да е работел от предния ден на
лозовия масив, към момента на проверката не е имал сключен с дружеството
трудов договор, а такъв е подписан след извършването й, които
кореспондират с показанията на контролните органи, че при извършената от
тях проверка на същия ден в информационните масиви не се открити данни за
сключен такъв.
С оглед констатациите, че към момента на установяване и извършване
на нарушението /момента на проверката, отразена и по час 13 ч/ трудов
договор със З. не е бил сключен, обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, несъответстващо на установената фактическа обстановка
и правната квалификация на нарушението. Извършеното нарушение е по чл.
62, ал.1 от КТ, а не по чл. 63, ал.2 от КТ, както неправилно е прието /в този
смисъл са Решение от 13.02.2019г. по к.а.н.д. 1139/2018 Административен
съд Пазарджик; Решение 494/2019 по к.а.н.д. 509/2019 на Административен
съд Пазарджик; Решение 197/2019 по к.а.н.д. 1218/2018г./.
4
Това несъответствие представлява съществено нарушение на
материалния закон, изразяващо се в неправилно подвеждане на установените
факти под приложимата правна норма и ангажиране отговорност за
нарушение, което не е извършено. Този порок на обжалвания акт не може да
бъде саниран в хода на съдебното производство и обуславя неговата отмяна.
По отношение на претенцията на жалбоподателя за разноски, съдът
счита, че искането за присъждането им е неоснователно, тъй като същото не е
заявено своевременно-най-късно до приключване на съдебните прения,
съгласно указанията в т. 11 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС, а едва с представените писмени бележки. В допълнение, в
представения по делото Договор за правна защита и съдействие не е посочен
размерът на адвокатското възнаграждение, нито начин на плащане, поради
което съдът не може да направи обоснована преценка дали такова
действително е уговорено и платено.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002350 от 15.12.2020 г. на
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ гр.София, с което на „*****“ ООД, ЕИК *****, адрес гр.Пазарджик,
ул.“******“ № 6 Е, на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 КТ, е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ,
във вр.63, ал.1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ искането на „*****“ ООД, ЕИК *****, адрес
гр.Пазарджик, ул.“******“ № 6 Е за присъждане на разноски в
производството по а.н.д. 7/2021г. на Районен съд Пазарджик
Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от
връчване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5