О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………./16.01.2020
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в закрито
заседание, проведено на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17630 по описа на съда за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 118 ГПК.
Делото
е образувано по предявен от П.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, осъдителен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 509,76 лв., представляваща лихва за забава върху присъденото
с влезли в сила съдебни решения по гр.д. № 16575/2017 г. по описа на Районен
съд – Варна и възз.т.д. №1053/2018 г. по описа на
Окръжен съд - Варна застрахователното обезщетение за неимуществени вреди от 5000
лв., начислена за периода от 28.10.2016 г. до 29.10.2017 г.
По
твърдения в исковата молба, на 09.09.2016 г. ищцата
участвала в ПТП, реализирано на територията на гр. Варна по вина на Радостин
Юриев като водач на лек автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. За претърпените от ПТП
неимуществени вреди от 5000 лв. на 30.10.2017 г. ищцата предявила срещу ответника
иск, по който било образувано гр.д. № 16575/2017 г. по описа на Районен съд –
Варна, приключило с решение № 1867/02.05.2018 г., с което бил уважен частично
искът до сумата от 3500 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, а за разликата до
пълния предявен размер на вземането искът бил отхвърлен. С решение № 721/10.10.2018 г. по възз.т.д. №
1053/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, поправено по реда на чл. 247 ГПК
с решение № 35/10.01.2019 г., първоинстанционният
съдебен акт бил отменен в отхвърлителната му част и допълнително
били присъдени в полза на ищцата 1500 лв. като разлика над присъдената от
районния съд сума от 3500 лв. до действителния размер на неимуществените вреди
от 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2017 г., до
окончателното изплащане на задължението. С оглед забавата на ответника при
изплащането на дължимото възнаграждение, за периода от 28.10.2016 г. до
29.10.2017 г. същият дължал и законна
лихва от 509,76 лв. върху присъденото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от общо 5000 лв.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който релевира възражение за местна неподсъдност на делото.
Позовава се на разпоредбата на чл. 105 ГПК, уреждаща общата подсъдност на
делата по седалището на юридическите лица.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Възражението
за неподсъдност на делото е направено от ответника своевременно, а именно в
срока за отговор на исковата молба – арг. от чл. 119,
ал. 4 ГПК.
Според
чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника.
По
искове за вреди от непозволено увреждане в чл. 115 ГПК е регламентирана
специална местна подсъдност, която дерогира общата такава по чл. 105 ГПК.
Според чл. 115, ал. 1 ГПК иск за вреди от непозволено увреждане може да
се предяви и по местоизвършването на деянието. Ал. 2
от същата разпоредба предвижда, че исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу
застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване
на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на
ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на
застрахователното събитие.
От систематическото място на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК следва, че
предвидената в същата специална местна подсъдност е приложима само по искове на
увреденото лице срещу изброените ответници, които имат за предмет
застрахователно обезщетение (вреди от застрахователно събитие), но не и всяко
друго обезщетение, предвидено в КЗ, и в частност обезщетението за забава, което
е съизмеримо със законната лихва. Процесуалната норма е императивна и разширителното нейно тълкуване в този смисъл е недопустимо.
В разглеждания случай предявеният иск има за предмет само лихва за забава
върху присъденото вече в полза на ищцата застрахователно обезщетение, поради
което местната подсъдност на делото следва да се определи по правилата на чл.
105 ГПК, тоест по седалището на ответника в гр. София.
С
оглед на гореизложеното, производството по настоящото дело следва да бъде
прекратено и изпратено по подсъдност на местно компетентния съд, а именно
Софийски районен съд, на основание чл. 118, ал. 2 във вр.
чл. 105 ГПК.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско
дело № 17630/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви състав, на основание чл. 118, ал. 2 във вр. чл. 105 ГПК;
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски
районен съд;
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд -
Варна в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните;
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: