№ 238
гр. Монтана, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно
наказателно дело № 20241630200820 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. С. Г., ЕГН: **********, срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** от 10.01.2023г. на МРРБ, Агенция
"Пътна инфраструктура" , с който на жалбоподателя на основание чл. 179. ал. 3а, вр. чл.
187а, ал. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв., за
нарушение на чл. 139, ал. 7 ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за незаконосъобразен,
постановен при нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че
процедурата по налагане на глоба спрямо него е опорочена тъй като процесния електронен
фиш е издаден в нарушение на законоустановените срокове предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
Моли за отмяната на електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Изпраща писмени бележки чрез процесуалния си представител - адв. Н. в
които излага конкретни подробни доводи за отмяна на обжалвания акт, поради неспазване на
срока за издаване на електронния фиш на чл. 34 от ЗАНН.
Агенция "Пътна инфраструктура", редовно уведомени, се представляват от юрк. И.
Й., която оспорва жалбата, като излага пространни съображения за нейната неоснователност,
претендира разноски за производството и депозира подробно писмено становище.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира
1
за установено от фактическа страна следното:
На 10.01.2023г. в 22:53 часа, в община М., за движение по път 1-1 км 113+188, с
посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено
нарушение № F2C5F6D2D6592EC5E053041F160AA5A4 с пътно превозно средтво, влекач В.
ФХ, регистрационен номер ХХХХХ, с технически допустима максимална маса 20500. брой
оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 44000., като за посоченото ППС изцяло
не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 40051. представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път 1-1 км 113+188.
Установеният собственик на заснетото пътно превозно средство е Т. Г." ЕООД, ЕИК
ХХХХХ, на когото първо е издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********.
На 28.02.2024г. в Национално тол управление е постъпила декларация по чл. 187, ал.
4 от ЗДвП за анулиране на електронен фиш с per. № 94-00-4755/28.02.2024 г. от „Т. Г." ЕООД,
чрез своя законен представител. На 08.03.2024 г. е постъпила надлежна декларация по чл.
187а, ал. 4 от ЗДвП с per. № 94-00-5493/08.03.2024 г., в която се сочи, че на 10.01.2023 г. в
22:53 часа, процесното превозно средство с регистрационен номер ХХХХХ, се е намирало
във фактическото владение на лицето Д. С. Г., с ЕГН ********** (правоспособен водач) с
приложено копие на СУМПС № ******, притежавано Д. С. Г.. Предвид декларираните
данни за ползвателя на ППС, с решение за анулиране не ЕФ № **********/11.03.2024г. на
Директорът на НТУ към АПИ – гр. С. е анулиран ЕФ №********** издадения спрямо „Т. Г.“
ЕООД , на основание чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП.
Въз основа на гореизложеното и декларираните от собственика данни, е издаден и
обжалвания Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** на
МРРБ, Агенция "Пътна инфраструктура, с който на жалбоподателя Д. С. Г., на основание
чл. 179. ал. 3а, вр. чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1800 лв., за нарушение на чл. 139, ал. 7 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите
по делото писмени доказателства: Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за Събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата №********** - заверено копие /1 бр. лист/; Обратна разписка с № ИД РЅ 1618
ООVGЗХ7 Р за връчване на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
2
********** - заверено копие /2 бр. листа/; Протокол №28765/21 от заседание на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, проведено на 09.09.2021 г.;
Заповед № РД-11-983/ 13.09.2021 г., с която са утвърдени образци на електронни фишове за
налагане на глоба/имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, както и самите образци,
касаещи настоящия казус - заверени копия /6 бр. листа/; Създаден доклад от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по
чл.179, ал.3 - 3в - извлечение /1 бр. лист/; Справка за собственост и за водач на ППС с рег. №
ХХХХХХ - 1бр. лист - извлечение; Статично изображение във вид на снимков материал на
пътно превозно средство с рег. № ХХХХХХ - 2 бр. снимки/ листа; Пълномощно с изх. № П-
143/ 14.05.2024 г. - заверено копие - 1 бр. лист; Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден срещу ползвателя на ППС с рег. №
ХХХХХХ - ,,Т. Г.“ ЕООД, с ЕИК: ХХХХХ - заверено копие /1 бр. лист/; Обратна разписка с
№ ИД РЅ 1618 ООVYXY Х за връчване на електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********, издаден срещу ползвателя на ППС с рег.
№ХХХХХХ - ,,Т. Г.“ ЕООД, с ЕИК: ХХХХХ - заверено копие /2 бр. листа/; Декларация за
предоставяне на информация по чл.187а, ал.4 от ЗДвП с вх. № 94-00-4755/ 28.02.2024 г. по
описа на НТУ с приложено копие на СУМПС /3 бр. листа/; Решение за анулиране на
електронен фиш № ********** от 11.03.2024 г. с изх. № РА-365/ 11.03.2024 г. /2 бр. листа/,
както и допълнително постъпилите извлечение от Бг тол относно дължимата такса за пътния
участък /л.45/ и становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“ към Национално тол управление, ведно с таблица с данни за движение на
ППС, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът намира същите намира за непротиворечиви
в тяхната цялост, поради което не следва да бъдат обсъждани поотделно.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от З АНН, вр. с чл.
14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество жалбата, настоящият състав намира следното:
3
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на § 6,
т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл. 189 ж, ал. 1 ЗДвП той следва да съдържа данни за: мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател (последните дадени в алтернатива), описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2
от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш, изискуемите от закона
задължителни реквизити са налице в пълнота. Съществена част от тях са инкорпорирани и в
приложените като веществено доказателствено средство съобразно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП
доказателствени записи със снимков материал, изготвен с процесната система за контрол,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС.
В настоящото производство, електронният фиш отговаря на поставените от
законодателя към него формални изисквания за обективирано съдържание и отразява всички
изискуеми реквизити. Същият е издаден по съкратена процедура (когато конкретиката на
случая позволява нейното приложение), като действието му е приравнено едновременно на
акт установяващ нарушението и налагащ санкция, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, която
норма е приложима, доколкото няма други особени правила в противовес с твърденията в
касационната жалба. От правната му природа следва изводът, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на акт за установяване на административно
нарушение и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Тук разсъжденията, изложени в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСК, ВАС, макар последното да касае електронните
фишове по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, са напълно относими, доколкото използваната от
законодателя терминология за обозначаването на акта, респективно съпоставката между
неговите задължителни реквизити с тези по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, не разкрива отлики.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в него не следва да се
изписват датата на издаване, името на издателя му и негов подпис. Отделно от това,
електронният фиш, по дефиниция, не следва да съдържа персоналното посочване на
издателя му, поради което въпросът за компетентността на определено лице в тази насока
въобще не подлежи на разглеждане.
В процесния случай ясно е посочено в какво се изразява нарушението и
съответстващата му правна квалификация. Инкорпорирани в ЕФ са наименованието на
техническото средство и неговият уникален регистрационен номер. Въведени са мястото на
нарушението и автомобилът, ведно с неговите технически характеристики, като става ясно,
че санкцията се налага на жалбоподателя Д. Г., в качеството му на ползвател/правоспособен
4
водач на ППС към датата на установяване на административното нарушението.
Въпреки отсъствието на пороци във формата на издадения в хода на
административнонаказателното производство акт, респ. в протеклата процедура, настоящият
състав намира, че са налице основания за отмяна на електронния фиш поради неправилно
приложение на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д. Г., е ангажирана
на основание чл. 187а, ал. 5, във връзка с чл. 179, ал. 3а от ЗДвП за неизпълнено правно
задължение по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, за което му е наложена "имуществена санкция" в
размер на 1800 лева.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП:“ За преминаване по платената пътна мрежа се
дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б,
ал. 3. В разпоредбата се сочи, че заплащането на тол таксата дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси
се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси;
таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.“ Нормата на чл.
10б, ал. 3 от ЗП установява, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането
й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. От своя страна, разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда,
че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя
да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.
В текста на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е регламентирано правилото, че движението на
пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва
след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане
на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Същевременно, с чл. 139, ал. 7 от
ЗДП се въвежда задължението за водача на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. Санкция за неизпълнение на правилото е въведена с
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно която: " Водач, който управлява пътно превозно средство
5
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата,
за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да
ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на
пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.. "
Неизпълнението на задълженията на водачит на ППС да заплатят дължимите пътни
такси, се установява и документира, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, посредством
електронната система за събиране на пътни такси, която генерира доклад. Към него се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките, по
силата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства. Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от
ЗДвП, съгласно която контролните органи могат да извършват справки в електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в
нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие
или липса на заплащане на дължимите такси.
В конкретиката на случая, от анализа на приобщените по делото доказателства,
безспорно се установява, че жалбоподателят е бил водач на процесното ППС, което
обстоятелство и не се оспорва от последния, за чиято категория на ППС и установени брой
оси на автомобила, е била дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Той е избрал да
заплаща пътни такси, като декларира данни за движението на своето превозно средство чрез
бордово устройство, като за целта е сключил и договор за електронно събиране на пътни
такси с "Интелигентни трафик системи"АД и "Тол БГ" ЕООД. При този вид таксуване
бордовото устройство изпраща данни на база GPS координати от движението на товарния
автомобил, чийто обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства
на Агенция "Пътна инфрастуктура". Доколкото за процесното ППС има тол декларация с
данни за движение на ППС, в която се съдържат сегменти, за които има получени и платени
тол декларации, но няма постъпили тол декларации за часа на нарушението в 22:53ч на
10.01.2023г.
При тези констатации, настоящият състав счита, че жалбоподателят не е извършил
административно нарушение, доколкото в случая разпоредбите на чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 139,
ал. 7 от ЗДвП са поставени в противоречие с общностното право, регламентиращо
съответния тип обществени отношения и по- конкретно с разпоредбите на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
6
2009/750/ЕО (Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение. До този извод
съдът достига по следните аргументи:
Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента: "Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за
електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност
за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато
такава е предвидена съгласно националното законодателство". Тази разпоредба обаче,
въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от 19.10.2021 г., е
съобразена във вътрешното ни право едва с последното изменение на Закона за пътищата,
прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр. 14 от
2023 г.). С него към текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от
01.01.2024 г., първата от които – ал. 7 има следната редакция: "В случай че е налице
частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно
превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото е и процесното ППС) за което има
действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато
разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за
преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на
уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува
административнонаказателно производство." Така формулирана, тя в цялост е
синхронизирана с нормата на чл. 2, § 7 от Регламента, така че да се отговори на изискването
за съответствието с общостното право. Този извод произтича и от прочита на мотивите
към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата ( ДВ, бр. 14 от 2023 г.),
в които изрично се сочи, че: "Предложенията имат за цел, от една страна, транспонирането
на европейското законодателство относно заплащането на тол таксите и минимализирането
на техническите грешки при функционирането на системата за заплащане на тол такси, а от
друга страна – да бъде осигурена справедливост при случаите, в които се установява
неправилно или частично деклариране на тол данни. Така с предвиждането на изрична
процедура, чрез която собствениците или ползвателите на превозни средства, за които се
дължи тол такса за ползването на платената пътна мрежа, ще бъдат своевременно
информирани относно факта за неправилно декларирани тол данни и респективно
незаплатени тол такси. Заедно с това и ще им се предостави възможност да заплатят
дължимите от тях тол такси за ползването на платената пътна мрежа, като едва след
незаплащането в предоставения им 14-дневен срок на дължимите тол такси, ще може да се
пристъпи към реализиране на административнонаказателна отговорност. Чрез въвеждането
на подобна процедура, от една страна, ще се минимализират грешките във функционирането
на тол системата, обработването на тол данните, загубата на обхват и други фактори, които
не могат да се вменят във вина на собствениците или ползвателите на превозните средства, а
от друга страна – след изтичане на срока за доброволно заплащане на тол таксите, ще бъде
виден вече умисълът и наличието на вина, която е задължителен елемент при реализиране на
административнонаказателната отговорност. Тази процедура ще е в унисон и с чл. 2, точка 7
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно
7
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО. Чрез тази процедура се създават гаранции за собствениците или ползвателите
на пътни превозни средства, за които е установено неправилно декларирани тол данни, че
няма да се злоупотребява с правата им и ще е налице прозрачност при заплащане на тол
таксите. Предоставянето на срок за доброволно плащане на таксата и недопускането на
образуване на административнонаказателно производство до нейното доброволно плащане в
дадения срок е гаранция за спазването на основни принципи и начала в правото. По този
начин ще се минимализират и всички административнонаказателни производства, които се
образуват срещу Агенция "Пътна инфраструктура" по обжалване на издадени
правораздавателни актове, тъй като санкционни актове, ще бъдат издавани само и
единствено след като не е заплатена тол такса след срока за уведомяване за наличие на
нередност. ". Като следващ аргумент в мотивите се чете: "Именно и чрез въвеждането на
горепосочената процедура заплащането на компенсаторна такса ще остане като механизъм
само и единствено тогава, когато е установена незаплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, превозното средство за същия ден се е движило без маршрутна карта и
не е било включено към договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за
изминато разстояние. Тя ще запази своята функция, но за да се гарантира спазването на
гореописаната процедура, е необходимо да се предоставя възможност за заплащане на
компенсаторната такса едва след приключване на процедурата по уведомяване за
доброволно заплащане на тол такси, защото само след изтичането на доброволния срок за
плащане ще бъде налице противоправно поведение и възможност за образуване на
административнонаказателно производство, от което ще може собственикът, ползвателят
или водачът на превозното средство да се освободи чрез заплащането на компенсаторна
такса ".
Налага се извод, че нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи нарушения
на режима на деклариране на тол- данни и заплащане на тол- такси и по- конкретно
текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и чл. 10б от ЗП, не са били
съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното
право. От друга страна, провежда се ясна диференциация между уведомяването от
доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и
доброволното заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла на чл. 2, § 7 от Регламента и
заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП. Незаплащането на компенсаторната
такса не дерогира приложението на чл. 2 от Регламента. Обстоятелството, че изменените
норми на чл. 10б от ЗП влизат в сила на 01.01.2024 г. не променя този факт, а и действието
му към настоящия момент се явява по-благоприятно за касатора. Дори мотивите към
законопроекта налагат волята на законодателния орган да се пристъпи към тях, поради
отсъстващо съответствие до този момент с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
8
Комисията от 28 ноември 2019 г. Доколкото действащото законодателство към датата на
процесното нарушение е поставяло в по - неблагоприятно положение адресатите на
правилото на чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, които са били обвързани в договорни
отношения с доставчици на услуги за електронно събиране на такси и не са били уведомени
за констатирани пропуски при декларирането на тол – данни и заплащането на тол- такси,
нормите на вътрешното право са били несъвместими с общия принцип, установен в
Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на
дискриминация при упражняване на основни права и свободи. В духа на изложените дотук
аргументи е следвало да се прилага пряко чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г., което от своя страна е щяло да доведе до извод,
че дружеството не е извършило вмененото му административно нарушение.
За да съобрази разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламента, при констатация на частично
недеклариране на тол данни при ползване на платената пътна мрежа, доставчикът на
електронната услуга, респ. Агенция "Пътна инфраструктура", е следвало да уведомят
касатора да дозаплати доброволно дължимата за съответния пътен участък тол – такса. В
случая уведомяване не е извършено, така че да е налице бездействие на жалбоподателя след
него, което налага и извод, че не е допуснато нарушение. Именно този подход е бил именно
верен и допустим, за да се постигне съответстващ на цитирания Регламент резултат, в
изпълнение и на изискването на чл. 288 от ДФЕС, гласящ, че регламентът е акт с общо
приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-
членки. В този смисъл по идентична фактическа обстановка и правни изводи са постановени
и решение № 749/ 03.06.2024 г. по к.а.н.д. № 223/2024г по описа на Административният съд
– Монтана; Решение № 1516 от 3.12.2024 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 481/2024 г.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че наведените в жалбата
доводи относно наличието на предпоставки за изтекла погасителна давност не са на лице,
тъй като в случая са относими абсолютните давностни срокове определени в чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК, в размер на четири години и шест месеца. Посоченият абсолютен давностен срок
към момента на произнасяне на настощото решение не е изтекъл, поради което не е
приложим института на абсолютната давност.
Предвид гореизложените мотив съдът намира, че административно наказващият
орган не е провел производството законосъобразно срещу жалбоподателя Д. Г., по повод
така констатираното нарушение.
Доколкото в процесния случай няма направено искане за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя, съдът не дължи произнасяне.
Предвид изложеното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за
9
пътищата № ********** на МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. С., с което на
основание чл. 187а, ал. 5, вр. чл. 179, ал. 3а ЗДвП, на Д. С. Г., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв., за нарушение на чл. 139, ал. 7
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
10