Р Е Ш Е Н И Е
№ 526/29.6.2021г.
гр. Пазарджик, 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК,
ХІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 09.06.2021 г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА
ПОПОВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при участието на секретаря А.Метанова
и при участието на прокурора Пешев, като
разгледа дело №521 по описа за 2021 година докладвано от съдия Попова, и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.
63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на инж.Петър Здравков Байлов - директор на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ
ПО ГОРИТЕ –ПАЗАРДЖИК , с адрес: гр.Пазарджик, ул. „Ал. Стамболийски“ № 50 срещу Решение № 260050/05.03.2021 г. по
НАХД № 837/2020 г. на Пазарджишки районен съд. С посоченото решение е отменено
Наказателно постановление № 123/27.05.2020г., издадено от директора на Регионална
дирекция по горите гр.Пазарджик , с което на основание чл. 84 ал.1 пр.2 във вр.
с чл. 57 ал.1, във вр. с чл. 43 ал.3 пр.2 т.1 ЗЛОД на Е.А.Б. ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 50,00 лв., на основание чл. 94 ал.1 ЗЛОД е
наложено наказание лишаване от право за ловуване за срок от три години и са отнети в полза на държавата вещите ,
послужили за извършване на нарушението , а именно : 1бр. ловно оръжие - ловна
карабина Тика „ 308 № Х81629, 1 бр. прибор за нощно виждане - термокамера марка „Оптикус , 1 бр. сумпресор с № 79286, както и 1 бр. моторно превозно
средство – марка VW Caddy
с рег. № РА 3558 ВН.В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на
решението поради нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че е
неправилен изводът на ПРС, че АУАН и НП
не са издадени при спазване на
процесуалните изисквания на ЗАНН. Твърди , че не били налице нарушения на
изискванията посочени в нормите на чл. 42 т.3
и т.5 ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.6 ЗАНН . Излагат се подробни съображения за
това. Иска се отмяна на решението на районния съд, като вместо него съдът да
постанови друго решение, с което да се потвърди
наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба, чрез своят процесуален представител оспорва нейната основателност и поддържа ,че решението на ПРС е правилно и
законосъобразно. Заявява искане съдът да остави в сила решението на ПРС.
Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Пазарджишка
окръжна прокуратура дава заключение, че
касационната жалба е неоснователна.
Административен съд Пазарджик,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното :
Касационната жалба е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена е от надлежна страна по чл.210, ал.1 АПК вр.
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 АПК вр. чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол. Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събрания
доказателствен материал районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че според АУАН 000137/05.05.2020
г., на 01.05.2020 г., лицето Е.А.Б. , ловува движейки се с моторно превозно
средство марка VW Caddy
с рег. № РА 3558 ВН, извън населено място
- в м. „Баладжа „,землище с. Славовица, общ. Септември с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие –
ловна карабина „ Тика „308 № Х81629, с
редовно заверен билет за лов, но без писмено разрешение за лов , без да е убил
или уловил дивеч.
Въз основа на
констатираното и издадения АУАН, който е поставил начало на административнонаказателно
производство, впоследствие е издадено обжалваното наказателно постановление.
Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 84 ал.1 пр.2 във
вр. с чл. 57 ал.1, във вр. с чл. 43 ал.3 пр.2 т.1 ЗЛОД и на нарушител са наложени две административни наказания и е постановено
отнемане в полза на държавата на вещите послужили за извършване на нарушението.
Актът бил подписан от актосъставителя и свидетелите по съставянето му, както и
от нарушителя, който и възразил писмено и е завил желанието си да представи
допълнително писмени възражения, като това е било сторено в срок. Въз основа на съставения АУАН директорът на РДГ
гр. Пазарджик е издал процесното НП.
За да постанови решението
си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото показанията
на актосъставителя – Л. К. , както и писмените доказателства, представени с
наказателното постановление, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Изслушано е и
е прието и заключение на допусната от съда съдебно- техническа експертиза. Въз
основа на така установеното от фактическа страна, районният съд от правна
страна е изложил подробни съображения за незаконосъобразност на съставения АУАН
и издаденото НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че АУАН не отговаря на императивните
изисквания на чл. 42 т.3 от ЗАНН, тъй като в него неправилно е посочено мястото
на извършване на нарушението. Обосновал
е и извод, че АНО в нарушение на
задължението си по чл. 57 ал.1 т.6 ЗАНН не е посочил правилно релевантните
норми, които са нарушени, което е довело до опорочаване на административно-
наказателното производство и до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице.
Решението на Пазарджишки
районен съд е правилно.
Настоящият съдебен състав
споделя изцяло изводите на районния съд за незаконосъобразност на НП. Съгласно
чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 5 ЗАНН, актът за установяване на административното
нарушение трябва да съдържа дата и място на извършване на нарушението , както и
законните разпоредби, които са нарушени .Тези реквизити от съдържанието на акта
са установени по императивен начин и
всяко отклонение от тях води до нередовност на съставения акт, като основание
за издаване на наказателно постановление и налагане на административно
наказание. Това е така, тъй като актът поставя началото на
административно-наказателно производство спрямо определено лице за извършено от
него виновно административно нарушение, по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Липсата на
тези реквизити опорочава акта, тъй като е пречка да се установи по безспорен
начин извършеното нарушение. В конкретния случай, в АУАН № 00137/05.05.2020 г.
липсва правилно посочване на мястото на извършване на нарушението. Посочено е
погрешно, че нарушението е извършено в м. „Баладжа „ в землището на с.
Славовица, общ. Септември, като от неоспореното заключение на допуснатата
съдебно- техническа експертиза, безспорно се установява, че местоположението на
извършеното нарушение е в ПИ с идентификатор 67009.453.42, който обаче се
намира в м. „Славското поле „ в
землището на с. Славовица.Актът за установяване на административно нарушение се
явява важна предпоставка за издаване на наказателното постановление. Функциите
и юридическият ефект на същия могат да се проявят, само ако е редовен. По
изключение, те се проявяват и ако е допусната несъществена нередовност,
съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Настоящата инстанция не споделя
направеното в касационната жалба възражение, че този порок е несъществен. Това
е така, защото такива пороци на акта водят до невъзможност да се установи по
безспорен начин, по какъв начин е осъществено нарушението. Констатираното
процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до ограничаване правото
на защита на наказаното лице. Изискванията за точно посочване на мястото на
нарушението по чл. 42, точка 3 от ЗАНН имат за цел да осигурят на
привлеченото към отговорност лице възможността да организира ефективна защита,
както по фактите, така и по правото. Неяснотата относно фактическите твърдения
на наказващия орган, винаги е съществено процесуално нарушение, когато
допуснатите пропуски създават реална несигурност относно правните и фактически
твърдения на контролните и наказващи органи. Предвид гореизложеното, съдът
намира, че АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, и тъй като
административно - наказателното производство е започнало въз основа на АУАН,
който е съставен в противоречие на сочената разпоредба, само на това основание
НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Освен това този порок е възпроизведен и не е отстранен и в самото
НП.
На следващо място
правилно ПРС е посочил, че е налице несъответствие между словесното и
цифровото описание на нарушението в АУАН
и НП, доколкото при описание на същото актосъставителят, а впоследствие и
АНО са прели , че нарушителят е ловувал
, използвайки превозно средство, но вместо да подведат описаното в тях нарушение
под квалифицирания състав на чл. 84 ал.2 ЗЛОД , доколкото същото
представлява забранено средство за ловуване по смисъла на чл. 65 т.10 ЗЛОД и съответно да бъде наложено и предвиденото
по-тежко нарушение , са квалифицирали деянието по основания състав на чл.
84 ал.1 ЗЛОД.Изискването на закона е да
има пълно припокриване на данните, отбелязани за нарушението в АУАН и в НП, с
посочените в актовете нормативни разпоредби, в противен случай се накърнява
правото на защита на лицето, на което са съставени, тъй като се поражда
неяснота в това срещу какво и как следва да се защити и аргументира позицията
си. Неоснователни са доводите на касатора, че се касае за приложение на нормата
на чл. 18 ЗАНН, тъй като с едно деяние били извършени няколко нарушения и затова били наложени казания на лицето и по
основния и по квалифицирания състав. В случая описаните в АУАН и НП
обстоятелства очертават признаците на квалифицирания състав по чл. 84 ал.2 ЗЛОД
, който поглъща основания състав на чл. 84 ал.1 ЗАНН и не случайно
законодателят е предвидил , че едно нарушение , което включва елементи
очертаващи по-висока степен на обществена опасност , следва да бъде
административно наказуемо с по-тежко наказание. Приложението на квалифицирания
състав изключва общия, а не раздробява това нарушение на две отделни такива.
Установяването на извършване
на нарушението по безспорен начин е пряко свързано с точното, ясно и
категорично описание на конкретното нарушение с посочване на всички елементи от
състава му, както и с коректно и правилно посочване на правните норми , които
са нарушени . Това в конкретния случай не е направено. Констатираните
съществени процесуални нарушения при издаване на НП са достатъчно основание за
отмяната му и препятстват проверката относно материалната законосъобразност на
НП, поради което и правилно районния съд не е изложил съображения за нарушения
на материалния закон. По изложените съображения не са налице основания за
отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода
на делото и във връзка с изменението чл.63, ал.3-5 от ЗАНН /ДВ, бр.94 от
29.11.2019г./, искането на ответника по касация за присъждане на адвокатско
възнаграждение е основателно и следва да се уважи, съгласно представените
договор за правна защита и съдействие от 12.05.2021 г., в размер на 400 лева .
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик-град, ХІІ-ти
касационен състав :
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260050/05.03.2021 г. по НАХД № 837/2020 г. на Пазарджишки районен съд.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО
ГОРИТЕ –ПАЗАРДЖИК , с адрес: гр.Пазарджик, ул. „Ал. Стамболийски“ № 50
да заплати на Е.А.Б. ЕГН ********** *** сумата от 400,00 лв. разноски по делото.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/