Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

17.07.2020 г.

 

номер ..................                                                                          град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 19 юни

Тринадесети наказателен състав година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 226 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** чрез адв. ****** против наказателно постановление № 19-0938-004594 от 02.09.2019 г. на ***Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 178Е от ЗДвП е наложил на ***, глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 176Е от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. ******.

Адвокат ** моли съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата О.н.**– П. редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН - ДОПУСТИМА е!

Разгледана по същество се явява  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление № 19-0938-004594 от 02.09.2019 г. на ***Сектор “ПП” при ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение GA № 99054, от който е видно, че:

         -на 24.08.2019 г. в местност **, пешеходна и велоалея до кафене „**“, като водач на лек автомобил „**, с рег. № **паркира в природен парк, на пешеходна и велоалея извън от обозначените  за това меса.

Нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са ***на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител ***** и в същия е отразено, че заема длъжността младши автоконтрольор към Сектор “ПП” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил посочената в АУАН-а и НП-то разпоредба.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите ***** и ***, които са очевидци на нарушението, възприели паркиралия автомобил в природен парк „**“ до кафе **“.

Видно от показанията на свидетелите по делото, жалбоподателят сам се е явил при тях, като не им е представил разрешение, с което да може да влиза в парк „**“, а още повече да паркира.

Жалбоподателят е признал пред полицейските служители, че той е паркирал процесния автомобил.

Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства – писмен и гласни се установиха по несъмнен и категоричен начин основанията за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

В АУАН нарушението е описано конкретно, ясно и последователно, и изяснява в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от двамата свидетели поведение на жалбоподателя.

Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административни нарушения.

Също така, следва да се има предвид, че жалбоподателят впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Съгласно чл.15, ал.7 от ЗДвП е забранено преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места, като нарушаването на тази забрана е административно нарушение по чл.178е от ЗДвП, което се наказва с глоба от 50лв.

Правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал административно-наказателна отговорност на жалбоподателя, като му е наложил предвиденото в закона наказание глоба в размер на 50лв.

От приложената по делото справка за нарушител е видно, че жалбоподателят е системен нарушител на ЗДвП и наложените му наказания към настоящия момент не са изиграли своята превантивна роля спрямо него, а именно, към спазване на ЗДвП.

Съдът счита, че този размер съответства на обществената опасност на дееца и на извършеното деяние предвид голямата разпространеност на този вид нарушения на територията на Община - Плевен.

Водим от горното и  на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0938-004594 от 02.09.2019 г. на ***Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 178Е от ЗДвП е наложил на ***, с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 176Е от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: