Р Е Ш Е Н И Е № 103
гр. ВРАЦА, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 11.03.2020 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Мария Ценова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 57 по описа за 2020 год., за да се произнесе окръжен съд взе предвид следното:
Производството се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 20888/22.11.19 г. на О.В.И.-Г. с
ЕГН **********, чрез адв. Р.Т., срещу решение на районен съд гр.Враца №
937/06.11.19 г. по гр. дело № 5287/18 г. по описа на същия съд, постановено на
осн. чл. 237 от ГПК при признание на иска от страна на жалбоподателката ответник
О.В.И., с което съдът намалява завещателните разпореждания на покойната майка на
страните З.П.Т. починала на 14.01.18 г. направени в полза на ответницата О.В.И.
до размера на запазената по закон част за ищеца Л.В. по отношение на недвижим
имот - от апартамент в гр. Враца, с адм. адрес ул. ***" № 71, вх.А, ап.
10, ет.4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1018.27.1.24 и в тази връзка отменя констативен нот. акт за собственост
за описания недвижим имот /апартамент/ № 195/18 г. на нотариус В. В., до размера
на запазената част на Л. В.И., а
именно: 7/18 ид. ч. за Л.В.И., като за О.В.И.
остават 11/18 ид. части от апартамента в гр. Враца.
Със същото решение, районен съд е присъдел съдебни разноски на ищеца Л.В.И.
в размер на 1 085.23 лв. С молба чл. 248 от ГПК, О.В. е поискала от районен съд
да измени решението си в частта за разноските. С определение № 4488/20.12.19 г.
искането й е отхвърлено.
Жалбоподателката твърди, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Според нея, районен съд не е съобразил, че ищецът Л.В.
претендира само запазената част, която би получил от наследството на майка
си З.П.Т. от процесния апартамент, а
това наследство е в размера на 4/6 ид. от апартамента. Във вр. с това
оплакване, според жалбоподателката, районен съд е следвало да присъди на ищеца O.
В. само запазената част от дела на неговата покойна майка, но не и частта от
1/6 ид. част от апартамента в гр. Враца, наследство от покойния му баща, които
ид. части не са предмет на спора по конкретното дело.
Въззивникът О.В. атакува решението на районен съд и в частта, с която е
осъдена да заплати съдебни разноски в размер от 1085 лв., като намира, че
следва да се присъдят съдебни разноски съразмерно присъдената част.
При заявените оплаквания, възвивникът В. моли решението да се отмени,
като се постанови решение по същество от настоящата инстанция, с което окръжен
съд да определи размера на запазената част на ищеца Л.В. от наследството на
майката на страните, от процесния апартамент, като й присъди направените съд.
разноски върху отхвърлената част от иска, както за районен, така и за
въззивната инстанция, които разноски включват адв. възнаграждение и такси във
вр. с жалбата.
Ответникът Л.В., чрез адв. К.К., представя отговор, в който твърди, че
жалбата е неоснователна, а съдебните разноски са правилно присъдени от районен
съд и в съответствие със данните по делото и закона. Заявяват се претенции за
присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция.
Страните нямат доказателствени искания.
Окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е
подадена от надлежна страна в производството, в срок и има за предмет съдебен
акт от категорията на обжалваемите.
Атакуваното решение е валидно.
На осн. чл. 269 от ГПК въззивният следва служебно да се произнесе по
допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, като в тази връзка
намира, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по
непредявен иск. Основанията за този извод са следните:
Районен съд гр. Враца е сезиран от Л.В.И. *** с иск предявен срещу
неговата сестра О.В.И.-Г. ***, в който ищецът твърди, че двамата са наследници
на покойната си майка З.П.Т. починала на 14.01.18 г. Приживе същата завещала
със саморъчно завещание на ответницата собствената си идеална част от
апартамент в гр. Враца, с адм. адрес ул. ***" № 71, вх.А, ап. 10, ет.4,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1018.27.1.24.
Според ищеца Л.И. със завещанието покойната му майка е накърнила запазената
част от оставеното от нея наследство - чл. 28 от ЗН. Ето защо, той предявява
иск за възстановяване запазената част от наследството на покойната си майка по
отношение на описания по-горе апарматент в гр. Враца срещу ползващата се от
завещанието негова сестра О.И.. Исковата молба съдържа и акцесорно искане да
бъда обявен за недействителен нот. акт за собственост върху процесния
апартамент в гр. Враца придобит по завещание
№ 195/11.05.18 г. на нотариус В. В., рег. № 338, р-н на действие ВрРС.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата О.В., с
който тя заявява, че не оспорва исковата молба. Моли делото да се разгледа като
иск за делба. Имотът бил наследствен на страните от техните покойни родители.
Майката на страните направила саморъчно завещание като завещала на ответницата
притежаваната от нея ид. част от
описания по-горе апартамента в гр. Враца. Според ответницата, съгласно
чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част на двете деца на покойната З.П. от
апартамента в гр. Враца е в размер на 2/3 ид. ч. от собствените й 4/6 ид. ч. от
апартамента или 12/18 ид. ч. Според ответницата запазената част от апартамента
за всяко от децата на покойната З.П., тоест за всяка от страните, се равнява на
4/18 ид. ч.
При така заявеното, ответницата изчислява идеалните части от апартамента
в гр. Враца, които се полагат за нея и ищеца, като включва частите, които им се
полагат, както от покойната им майка, така и като наследници на покойния им
баща, а именно: - за ищеца 1/6 ид. ч. /3/18 ид. ч. / от баща му; 4/18 ид. ч. от
майка му при съобразяване нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗН или общо 7/8 ид. ч. Според ответницата О.И., за
нея се полагат 11/18 ид. ч. от
апартамента, които включват 1/6 ид. ч. /3/8 ид. ч./ от баща й; 8/18 ид. ч. от
майка й, като се съобрази направеното завещание.
По делото е представено само у-ние за наследниците на покойната майка
на страните З.П., но е и за техния бащата.
В отговора си ответницата моли апартамента да бъде поделен между нея и
ищеца при посочените нея квоти, като същия /апартамента/ бъда присъден в нейна
изключителна собственост, а съдът определи тя да изплати на ищеца
равностойността на дела му в пари.
С оглед заявеното в отговора на исковата молба, с вх. № 18361/18.10.19
г. в районен съд е постъпила молба от ищеца Л.И. с която той моли районен съд
да постанови решение на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК, тоест при признание на
иска, също така да прекрати съдебното дирене и мотивира решението си по ал. 2
на чл.237 от ГПК, като признае за установено, че той е собственик на 7/8 ид. ч.
от апартамента, а ответницата на 11/18 ид. ч. от същия, както и да се отмени
нот. акт № 195/11.05.18 г.
Успоредно с изложеното, в молбата си от 18.10.19 г. ищецът Л.И. изрично
заявява, че делото не е за делба и че той не желае делба, а само възстановяване
на запазената си част от апартамента в гр. Враца и отмяна на констативен нот.
акт № 195/18 г.
Районен съд е възприел буквално и безкритично заявеното от страните и е
постановил атакуваното решение при признание на иска на осн. чл. 237 от ГПК, с
което е намалил завещателните разпореждания на направени от З.П. в полза на
ответницата до размера на запазената по закон част за ищеца от процесния
апартамент в гр. Враца, която е 7/18 ид. части, а идеалните части на
ответницата от същия апартамент са 11/18.
При изложените обстоятелства, от правна страна окръжен съд намира
следното: Правната теория и съдебна практика установява трайно, че признанието
на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва
от защита срещу иска, защото искът е основателен. Признанието по правната си
природа е близко с отказа от иска като акт, с който ищецът се разпорежда със
своето право на иск. Признанието на иска също е акт на разпореждане с правото
на иск, но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на ищеца може да
бъде удовлетворена само от съдебно решение, което признава претендираното или
не признава отричаното от него право. Признанието на иска обвързва съда, но от
волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и
постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да остави съда да постанови
решение по чл. 235 от ГПК. Веднъж валидно направено, признанието на иска не
може да бъде оттеглено според разпоредбата на
чл. 237, ал. 4 от ГПК. Ако признанието на иска е опорочено, това е
основание за прогласяване на неговата нищожност или унищожаването му по исков
ред, като признаването на порока с влязъл в сила съдебен акт е основание за
отмяна на решението по чл. 237 или 235 ГПК, в който смисъл е решение №
141/14.06.2016 г. по гр. д. № 7446/2014 г. на ВКС, 4-то гр. отд.
В процесния случай в подадената с вх. № 16100/17.09.19 г., стр. 48
молба, ответницата О.В.И. е признала не предявения от брат й Л.В. иск за
намаляване на завещателните разпореждания на тяхната майка З.П. по отношение на
апартамент в гр. Враца до размера на запазената му част от апартамента. По същество
заявеното от нея признание се отнася до друг иск, различен от предявения, а
именно иск за делба на жилището, какъвто не иск не е предявен, доколкото ищецът
ясно и недвусмислено заявява, че не желае делба на апартамента в гр. Враца. Това
е така, тъй като ответницата моли съда да подели жилището при квоти 7/18 ид. ч.
за ищеца и 11/18 ид. ч. за нея, като в размера на квотите включва и ид. части
от апартамента, които страните притежават в наследство от покойния си баща. С
молбата си вх. № 18361/18.10.19 г. ищецът едновременно моли съда да постанови
решение при признание на иска и заявява, че иска не е за делба, а само за
възстановяване на запазената му част от апартамента в гр.Враца.
С оглед на изложеното, в конкретния случай не може да се приеме, че
ответницата се е отказала от защитата по действително предявения иск от Л.В. за
намаляване на завещателните разпореждания на покойната им майка З.П. по
отношение на апартамента в гр. Враца, защото искът е основателен. Както се
посочи по-горе, отговорът й съдържа признание на иск за делба на апартамента,
какъвто по делото не е предявен, доколкото ищецът изрично заявява, че не желае
делба на жилището.
По същество с диспозитива на постановеното от районен съд решение на
осн. чл. 237 от ГПК при признанание на иска, същият /ВрРС/ се е произнесъл по
иск за делба на процесния апартамент определяйки дяловете на страните в съсобственоста
на жилището, съобразявайки и частите в собствеността, които страните притежават
от покойния си баща. И тъй като предявеният от ищеца иск не е за делба на
жилището, а за намаляване завещателни разпореждания, следва обжалваното решение
да бъде обезсилено на осн. чл. 270, ал. 3 от ГПК и делото да се върне на
районен съд за произнасяне по предявения иск. Изложеното се отнася и до акцесорното
искане за отмяна на нот. акт № 195/18 г.
Следва да се посочи още, че за да се заяви надлежно признание на иск за
намаляване на завещателни разпореждания, следва в процеса да се установи дали
действително е накърнена запазената част на наследника чрез съставяне на
наследствена маса по правилата на чл. 31 и сл. от ЗН. Трайната практика за ВКС
е в смисъл, че при универсално завещание, което изчерпва цялото наследствено
имущество, не е необходимо формиране на наследствена маса по правилата на чл. 31 и сл. от ЗН, намалението става,
съответно възстановяването на запазената част, се извършва в дробна част от
цялото имущество. Пред районен съд не са събрани доказателства, както дали
процесното завещание е универсално за да е възможно намаляване в дробна част от
цялото имущество, алтернативно не е съставена и наследствена маса по правилата
на чл. 31 и сл. от ЗН, за да е възможно да се извърши валидно признание на
иска, доколкото признанието следва да има за предмет действително съществуващо
право.
Във въззивната жалба е инкорпорирано искане на
жалбоподателката-ответница О.И. с правно осн. чл. 248 от ГПК за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските с присъждане на разноски по
съразмерност. По това искане районен съд се е произнесъл с определение №
4488/20.12.19 г., което е връчено на О.И., чрез адв. Р.Т. на 20.01.20 г. и
същото не е обжалвано, при което окръжен съд не дължи произнасяне в тази
връзка.
При изхода от спора, на ответника по жалба следва да се присъдят
съдебни разноски в размер на 500 лв. адв. хонорар, за заплащането на който по
делото е представен писмен документ
разписка - пълномощно за процесуално представителство.
Водим от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 270, ал. 3 от ГПК решение на районен съд гр.
Враца № 937/06.11.19 г. постановено по гр. дело № 5287/18 г. по описа на същия
съд и
ВРЪЩА делото на районен съд гр. Враца за произнасяне по предявения от Л.В.И.
*** иск за намаляване завещателни разпореждания с правно осн. чл. 28 и във вр.
с чл. 30, ал. 1 от ЗН.
ОСЪЖДА О.В.И. с ЕГН п********** *** да заплати на Л.В.И. с ЕГН **********
*** 500 лв. представляваща съдебни разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ..... ЧЛЕНОВЕ
1...... 2........