Р Е Ш Е Н И Е
№ 833
гр. Варна, 20.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4419
по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от М.А.П. – М., с ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника ѝ адв.П.С.Х. *** срещу Е.Н.П., с ЕГН ********** и адрес
***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД, за осъждане ответницата да заплати на
ищцата, както следва:
Сумата
от 5400 /пет хиляди и четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на ¼ ид.ч. от *** с площ от 34.53 кв.м., находящ
се в жилищна сграда изградена в гр.*** по плана на ж.к. „***“, попадащ в ***
подрайон на гр.*** за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
21.03.2019г. до окончателно изплащане на сумата;
Сумата
от 7200 /седем хиляди и двеста/ лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на ¼ ид.ч. от *** с площ от 72.90 кв.м., находящ се в жилищна
сграда изградена в гр.*** по плана на ж.к. „***“, попадащ в *** подрайон на гр.***
за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.03.2019г. до
окончателно изплащане на сумата;
Сумата
от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на 5/8 ид.ч. от незастроената част от *** с площ от 765 кв.м.,
представляващо УПИ № *** по плана на ж.к. „***“, попадащ в *** подрайон на гр.***
за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.03.2019г. до
окончателно изплащане на сумата;
Сумата
от 842 /осемстотин четиридесет и два/ лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва изчислено върху всяка от главниците за месечните
обезщетения дължими за лишаване ищцата от ползването на ¼ ид.ч. от *** с
площ от 34.53 кв.м., находящ се в жилищна сграда изградена в гр.*** по плана на
ж.к. „***“, попадащ в *** подрайон на гр.*** за периода от ***г. до ***г.;
Сумата
от 1123.20 лв. /хиляда сто двадесет и три лева и двадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва изчислено
върху всяка от главниците за месечните обезщетения дължими за лишаване ищцата
от ползването на ¼ ид.ч. от *** с площ от 72.90 кв.м., находящ се в
жилищна сграда изградена в гр.*** по плана на ж.к. „***“, попадащ в ***
подрайон на гр.*** за периода от ***г. до ***г.;
Сумата
от 280.80 лв. /двеста и осемдесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва изчислено върху всяка от
главниците за месечните обезщетения дължими за лишаване ищцата от ползването на
5/8 ид.ч. от незастроената част от *** с площ от 765 кв.м., представляващо УПИ
№ *** в кв.5а по плана на ж.к. „***“, попадащ в *** подрайон на гр.*** за
периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.03.2019г. до окончателно
изплащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че страните по делото са съсобственици на два апартамента
и дворно място.
Ищцата М.А.П. – М. била дъщеря на
ответницата Е.Н.П., като двете били наследници на А.П.П., починал на ***г. –
баща на ищцата и съпруг на ответницата.
На ***г. А.П. и Е.П. били признати за
собственици на следния недвижим имот, придобит на основание договор за
доброволна делба от ***г. и регулация от ***г., а именно: *** с площ от 765
кв.м., находящ се в гр.***, местност „***“ /„***“/, образуващо парцел *** в
квартал ***по плана на *** микрорайон на ж.к. „***“, при граници: на север –
асфалтов път, на изток – държавно място, на запад – М. и Д.Д.
На ***г. съпрузите Е. и А.П. получили от
община ***, район „***“ разрешение за строеж № ***г. на жилищна сграда в парцел
***, квартал *** по плана на *** микрорайон на гр.***, ж.к. „***“, съгласно
одобрен проект от ***г. със застроена
площ от 240.25 кв.м. По повод две нови искания от ***г. съпрузите се снабдили с
Разрешение за строеж №***г. и Разрешение за строеж №***г., издадени от Община ***,
район „***“ за изграждане на ограда с плътна част от 0.60 м. и гаражна
сграда на един етаж със застроена площ
от 66 кв.м. в същият недвижим имот, съгласно одобрен проект от ***г.
По време на строежа ответницата и
съпругът ѝ отчуждили правото на строеж върху част от обособените обекти в
сградата, съгласно одобрения проект. Строежът бил изпълнен, в резултат на което
Районна инспекция за териториално – устройствен и строителен контрол гр.Варна издала Разрешение за ползване № ***г.
на жилищна сграда и гаражи, ограда, външна канализация и кабелно захранване в
ж.к. „***“, парцел ***, квартал *** в *** подрайон на гр.Варна.
След получаване на разрешението за
ползване, голяма част от обособените в новопостроената сграда обекти били
продадени от Е. и А.П. на трети лица, а един от апартаментите, както и част от
дворното място, съпрузите дарили на дъщеря си. На ***г. Е. и А.П. дарили на
ищцата и тяхна дъщеря М.П. *** с площ от 138.80 кв.м., находящ се на *** етаж
на жилищната сграда, ведно с прилежащото му избено помещение №***, с площ от 4.59
кв.м., както и 8.2907 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, ведно с ½ ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 765 кв.м.
След извършените сделки Е. и А.П.
останали собственици на *** и ***, ведно с прилежащите им избени помещения,
както и на ½ ид.ч. от дворното място.
На ***г. починал А.П., като негови
наследници при равни квоти били дъщеря му М.П. /ищцата/ и преживялата съпруга Е.П.
/ответницата/, като между тях възникнала съсобственост върху *** и *** при
квоти ¼ ид.ч. за ищцата и ¾ ид.ч. за ответницата, както и върху
незастроената част от дворното място при квоти 5/8 ид.ч. за ищцата и 3/8 ид.ч.
за ответницата.
Ищцата твърди, че в процесния период от ***г.
до ***г. ответницата самостоятелно ползва изцяло съсобствените между страните
два апартамента, ведно с прилежащите им изби, като ги е преустроила и ги
използва като един голям апартамент и отказва достъп на ищцата до
апартаментите. Ответницата ползвала самостоятелно и незастроената част от
дворното място, като поставила маса със столове, люлка и други свои вещи и
съоръжения, като по този начин препятствала ползването му и от ищцата.
Ищцата отправила нотариална покана до
ответницата, която била получена на ***г. лично срещу разписка. С тази покана
ищцата поканила ответницата да ѝ осигури достъп върху съсобствените на
страните недвижими имоти, като изрично посочила, че в случай, че не ѝ
бъде осигурен достъп и не ѝ бъде позволено да упражнява правото на
ползване върху имотите, на основание чл.31, ал.2 ЗС ответницата следва да
заплаща обезщетение за самостоятелното ползване на имотите, считано от датата
на получаване на поканата. Ищцата поканила ответницата заедно да определят
размера на обезщетението, както и да сключат договор за разпределение
ползването на имотите и доброволно да разпределят в реални граници ползването
на дворното място, на което не последвал отговор от страна на ответницата.
Ищцата моли за уважаване на предявените
искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените
в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва
предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност и
неоснователни.
С исковата молба не били представени
писмени доказателства, чрез които да може да се индивидуализира в достатъчна
степен и по надлежен начин недвижимите имоти, за които се претендира присъждане
на обезщетение.
Ответницата оспорва твърденията, че
еднолично е ползвала съсобствените между страните недвижими имоти, както и че
ищцата не е имала достъп до имотите и не ги е ползвал съобразно притежаваните
от нея идеални части.
В дворното място имало изградени четири
гаража, които били собственост на трети за делото лица, които също ползвали
дворното място за достъп до гаражите си.
Ищцата и ответницата били единствените,
които разполагали с ключ от ***, от който пък пред входния коридор можело да се
влезе безпрепятствено в ***. Действително между двата апартамента бил направен
отвор, но това се случило през 2003г. по време на брака между ответницата и А.П.
Отделно от това съществувала възможност за достъп до апартаментите през
дворното място, като вратата на *** към двора никога не се заключвала през
деня. Ответницата твърди, че ищцата е ползвала и двата начина за достъп до
жилищата, винаги е имала възможност да влиза безпрепятствено в двата
апартамента и никога не е ограничаван достъпа ѝ до апартаментите. Всички
документи приложени към исковата молба били съхранявани от ответницата в ***,
откъдето били взети от ищцата в оригинал, както и изчезнали и други ценни
предмети. През лятото на 2016г. на гости на ответницата било руско семейство, настанено
в ***. Още в деня на настаняването ищцата разбрала за това, влязла
безпрепятствено в апартаментите и предизвиква скандал, като изгонва гостите.
Част от живущите в блока станали свидетели на инцидента.
Ищцата никога не била възпрепятствана да
ползва двора. Напротив, тя се противопоставила живущите в блока да слизат долу
и да ползват поставените за целта маса и кръгла пейка, за което получили
съгласието на другия съсобственик – ответницата. Така например на 12.04.2017г.
на проведено общо събрание на собствениците бил поставен за разискване въпроса
за ползването на дворното място за достъп до гаражите и другия апартамент,
находящ се на приземен етаж. На това събрание било посочено, че ищцата заключва
избения коридор, като по този начин осуетява достъпа на живущите до двора. По
време на обсъждането ищцата заявила, че не е съгласна живущите да ползват двора
и напуснала събранието.
Между страните били налице влошени
междуличностни отношения, причина за които били очакванията на ищцата, че ще
бъде издържана доживотно и изцяло от ответницата. През м.март 2018г. ищцата,
която изпитвала финансови затруднения,
намерила работа и заминала във ***, като след това се прибрала само
веднъж в България за 3-4 дни.
Ответницата твърди също, че след
въвеждането на сградата в експлоатация и до момента на подаване на отговора на
исковата молба единствено тя се е грижела за двора и е плащала на градинарка
всяка година от м.април до м.октомври включително, за което заплащала средно
месечно по 500 лева, в това число за труда на градинарката и за препарати за пръскане. Без тези разноски
състоянието на съсобственото дворно място би се влошило, а разходите били
направени със знанието и без противопоставянето на ищцата, която споделяла с
живущи в блока, че градината е много добре поддържана. Отделно от това
ответницата заплатила изцяло данъците за притежавания от ищцата *** за 2014г. в
размер на 500 лева, здравноосигурителните ѝ вноски в размер на 92 лева
,както и извършила много други плащания, за които не запазила платежните
документи. Само за периода от 2009г. до
2014г. по саморъчно направено признание от ищцата, последната получила от
ответницата сума в размер на общо 24320 евро, от които през 2014г. – 425 евро.
Ответницата прави възражение за
прихващане, в случай, че бъдат уважение предявените искови претенции, с
насрещно вземане в размер на 8606.78 лева, от които възнаграждение за градинар
и материали за градината 6562.50 лева, платени за сметка на ищцата в периода от
***г. до ***г., сумата 425 евро, с левова равностойност 832.28 лева, дадена
през 2014г. в заем, данък и такса битови отпадъци за 2014г. за притежавания от
ищцата *** – 500 лева, платени през 2017г., здравноосигурителни вноски за
ищцата в размер на 92 лева, заплатени на 15.05.2018г., 80 лева – разходи за
поддържане на общите части на сградата, дължими за ***.
В открито съдебно заседание страните,
чрез проц. представители, поддържат и допълват изложеното в исковата молба и
отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С
нотариален акт за собственост на основание договор за доброволна делба и
регулация №***г. на нотариус при Варненски районен съд Е.Н.П. и А.П.П. са
признати за собственици на празно дворно място с площ от 765 кв.м., находящо се
в гр.***, местност „***“ /“***“/, образуващо парцел ***, в кв.*** по плана на ***
микрорайон на ж.к. „***“ /л.45-46/.
А.П.П.
и Е.Н.П. са признати за собственици на недвижим имот придаден по регулация кум
собствения им парцел *** от кв.*** по плана на *** микрорайон на ж.к. „***“-
гр.***, а именно: празно дворно място с площ от 115 кв.м., придадено от
общински имот, при съседи: път, път, път и парцел ***, видно от съставения за
целта нотариален акт № ***г. /л.47/.
На
***г. на Е.Н.П. и А.П.П. е издадено разрешение за строеж на жилищна сграда в
парцел *** от кв.*** по плана на *** микрорайон на ж.к. „***“- гр.*** /л.50/.
На
***г. е издадено разрешение № *** за ползване на строеж: жилищна сграда и
гаражи, ограда, външна канализация и кабелно захранване изграден в парцел ***
от кв.*** по плана на *** микрорайон на ж.к. „***“- гр.*** в съответствие с
разрешение за строеж № ***г. /л.51/
След
издаване на разрешението за ползване А. и Е.П. са се разпореждали със обособени
в самостоятелни обекти, като са останали собственици на *** и ***, което не се
оспорва от ответната страна и се потвърждава от представените с исковата молба
справки от имотен регистър, схеми на самостоятелни обекти, представените по
делото изявления на страните, показанията на разпитаните по делото свидетели и
заключения на вещите лица.
С
договор за дарение, обективиран в н.а.№ ***г. на Р.Т. – Нотариус с район на
действие района на Варненски районен съд, Е.Н.П. и А.П.П. са дарили на дъщеря
си М.А.П. ***, находящ се в *** етаж в жилищна сграда построена в ж.к. „***“, в
гр.***, с площ от 138.80 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение №***
с площ от 4.59 кв.м., както и 3.2907 % ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж, ведно с ½ ид.ч. от дворното място образуващо парцел ***
от кв.*** по плана на ***микрорайон на ж.к. „***“- гр.*** /л.48-49/.
А.П.П.
починал на ***г. и оставил за свои наследници по закон преживялата съпруга Е.Н.П. и дъщеря си М.А.П.
– М., видно от представено по делото удостоверение за наследници /л.52/.
Ищцата
отправила нотариална покана до ответницата за осигуряване на достъп за
използване на съсобствените им недвижими имоти, представляващи два броя жилища,
разположени на приземния етаж от жилищната сграда етажна собственост, находяща
се в гр.***, район „***“, *** /бивша ул. „***“/, ***, които са обединени в ***,
както и Гараж в двора. Поканата е връчена на ответницата на 21.03.2016г.
/л.8-9/.
За
изясняване фактическата страна на спора по делото са назначени две съдебни
експертиза и на страните са допуснати гласни доказателства.
В
заключението си вещото лице М.К.С. посочва, че към датата на огледа двата
апартамента са обединени в едно жилище, с основен подход откъм дворното място.
В едната си част жилището имало достъп и от общите части на сградата. По данни
от отвентицата, жилището се ползвало в този вид от 2002г., като липсвали данни
за извършен основен ремонт след 2002г. Дворното място е благоустроено, оградено
от всички страни с ревни площи и алеи от каменна настилка. Оградата била
изпълнена с масивна част и железни решетки. Тревните площи били оформени по
зони с многогодишна дървена, тревиста и храстова растителност. В непосредствена
близост имало външна мивка с каменна облицовка. Дворното място било
благоустроено и към 2012г. с оформени тревни площи и алеи от каменна настилка. Вещото
лице е дало заключение за среден пазарен наем за периода от ***г. до ***г. за ***,
*** и за дворното място, както и за размера на законната лихва върху всяко
отделно обезщетение за лишаване от правото на ползване /л.101-125/.
В
заключението по допуснатата повторна тройна експертиза също посочват, че *** са
обединени и се ползват като едно жилище. Апартаментите не можели да се отдават
под наем самостоятелно, тъй като в жилището има само една кухня. Посочват, че в
дворното място не би могло да се организира свободна складова площ, както и
няма възможност да се организира ново паркомясто, без да се пречи на гаражите
или без да се отстранят дървета. Според вещите лица в дворното място имало три
огромни кипариса, които са на поне 30 години и площта, която оставала свободна
била много малко и била отредена за озеленяване. Липсвала свободна част от
дворното място, в която да може да бъде организирана открита складова площ.
Свободната дворна площ била 150 кв.м. и била озеленяване. Вещите лица са дали
заключение за среден пазарен наем и за размер на законната лихва върху обезщетение
в тези размери за всеки от апартаментите, общо за апартаментите, както и за
дворното място /л.149-158/.
Водения
от ищцовата страна свидетел М.А.Ц. твърди, че е закупил жилището си през 1997г.
и оттогава познава ответницата. С ищцата се запознал две или три години
по-късно, когато тя идвала от САЩ със съпруга си. Свидетелят бил първия, който
влязъл в тази кооперация, 6 години бил домоуправител и също толкова години
председател на етажната собственост. При подписване на акт 16 били само
семейството на свидетеля и семейството на ответницата. Съпругът на ответницата
починал на ***г. и оттогава тя живеела сама. Отношенията между страните били
противоречиви, защото след развода на ищцата за кратко отношенията били добри,
но от 2016г. се влошили. Свидетелят разбрал, че отношенията между страните не
са добри от своята внучки, която взимала уроци по английски и музика при
ищцата. Отношенията на живущите се влошили още през 2005г., когато възникнали
спорове как да се ползва дворното място. То се ползвало само от ответницата и
г-жа Бъчварова и нейните внуци. Другите живущи нямали достъп и достатъчно
контакти с ответницата за да ползват двора. До 2016г. ищцата имала достъп, но
след като се скарала с майка си, ищцата казала на внучката на свидетеля, че не
може да си почива на пейките в двора и да си говорят там. След 2016г. ищцата
споделила със свидетеля, че няма достъп до ***. Всеки, който имал гараж
разполагал с ключ от изхода към двора и от двора до гаража. Дворчето било с
площ от 750 кв.м., 350 кв.м. била сградата, гаражите били 70-80 кв.м., плюс
пътеки, плюс някакви декоративни работи пред гаражите, плюс това, че Ж.
обработвал 60 кв.м. и поливал със собствени средства и оставали около 80 кв.м.
за градинка. Основен проблем било, че ответницата, на инат на всички, 20 години
поливала без да плаща вода. Ответницата пробила водопровода, който е директно
към главния водомер и поливала непрекъснато всяко лято, макар, че на всяко
събрание било вземано решение да се постави контролен водомер и да си заплаща
водата, която преминава през него. Ответницата наемала градинари, които да
обработват градинката. Според това, което говорили свидетелят и ищцата,
последната нямала никакво отношение и не желаела да има градинка. Имало спорове
по отношение съдържанието на протоколите от общите събрания на етажната
собственост през 2017г. и 2018г. В западната страна на къщата имало складирани
дърва на ищцата, които били пожароопасни. В двора имало три начина да се влезе
– голяма порта откъм гаражите, малка порта, която също трябвало да е голяма и
да има три паркоместа и третия начин бил на юг от гаражите. Всеки от живущите в
сградата можел да влезе в двора, тъй като били раздадени ключове на всички,
както и на собствениците на гаражите.
Свидетелката
М.Р. твърди, че познава ответницата от 2013г., откогато поддържала градината
пред кооперацията. Цялото място било около декар и половина. Свидетелката
извършвала целогодишна поддръжка на градината – есента копаене с права лопата,
зазимяване на градината, окопаване на всички растения, изчистване на летните
увехнали растения, изнасяне на боклука, зариване на корените, пръскане на
дърветата, подрязване на тревата, оформяне короните на дърветата и др. В двора
имало четири средиземноморски кипариса, но единия паднали и останали три.
Ответницата заплащала средно около 500 лева на месец за извършваната от
свидетелката поддръжка на градината.Свидетелката не получавала пари от друг за
поддръжката. Свидетелката познавала ищцата, тъй като се виждали в двора.
В
показанията си свидетелката С.Б. заявява, че познава страните, тъй като живели
в една жилищна сграда. Проблемите между страните датирали много отдавна и били
свързани с очакванията на ищцата да бъде издържана от майка си. Дворното място
било съсобствено между майката и дъщерята, но се поддържало изцяло от майката.
Ищцата харесвала как изглежда дворното място, но не искала хората от блока да
го ползват. Достъпа до двора бил през избения коридор или през две метални
врати за двора. Ищцата ползвала апартаментите на приземния етаж, които в
момента се ползвали изцяло от ответницата. Ищцата имала ключове за двете жилища.
В жилищата можело да се влезе през избения коридор или през входна врата на
приземния етаж. Едната врата не се заключвала през деня. Между двата
апартамента нямало преграда и достъпа до единия давал достъп до другия.
Ответницата споделила на свидетелката, че от жилището са изчезнали документи и
златни неща, за които била сигурна, че са взети от ищцата. В *** основно
живеела ответницата. Ищцата била допускана в тези апартаменти. През лятото на
2016г. ищцата лично влязла в жилищата и изгонила гости на ответницата. Според
свидетелката нямало пречки ищцата да си покани гости в тези жилища.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.31,ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им, като неползуващият има
право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл.31,ал.2 ЗС.
Фактът,че един от съсобствениците ползва цялата вещ, сам по себе си дава
правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня
на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от
вещта по причина действията на другия съсобственик. Неползващият вещта не е
длъжен да изяви желание за лично ползване, за да може да претендира
обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери
на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползване на цялата
съсобствена вещ,а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва
вещта според правата си. Разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗС обвързва задължението за
заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик
ползване на цялата вещ. Достатъчно е неползващият вещта съсобственик да отправи
писмена покана за заплащане на обезщетение,за да възникне основание за
ангажиране отговорността на ползващия вещта съсобственик. За да се освободи от
отговорност последният следва да предложи на съсобственика си да ползва вещта
лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално
да упражнява това свое право.
В
този смисъл предпоставките за уважаване на предявените искове с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС е установяването на съсобственост върху процесния
имот, ползването на имота от ответницата, по начин ограничаващ ползването му от
ищците, както и достигнала до ответницата писмена покана за заплащане на
обезщетение.
Съгласно
Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ОСГК, ВКС лично ползване по смисъла
на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение
на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. За личното ползване е от значение обстоятелството, че с действията се
засягат правата на другите съсобственици, като им се пречи да ги реализират. Не
е въведено като изискване това ползване да е довело до прираст за имуществото
на ползващия вещта. Прякото ползване на вещта от единия съсобственик само по
себе си представлява полза и доколкото именно от тази полза другият съсобственик
е бил лишен,той разполага с възможността да претендира заплащане на съответното
обезщетение.
От
събраните в производството доказателство се установи, че страните са
собственици на процесните *** и ***, при квоти ¼ за ищцата и ¾ за
ответницата за всеки от апартаментите и 5/8 за ищцата и 3/8 за ответницата за
дворното място.
В
процесния период *** са ползвани като един общ апартамент от ответницата, което
се установява от показанията на свидетелите по делото и се съдържа в
твърденията и на двете страни.
Обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС се дължи от момента на
получаването на писмената покана, която представлява едностранно волеизявление,
от което следва да е видно, че лишеният от ползване желае да му се плаща
обезщетение за в бъдеще.
На
***г. ответницата е получила нотариална покана от ищцата, с която е поканена да
осигури достъп до два броя жилища, разположени на приземния етаж от жилищната
сграда етажна собственост, находяща се в гр.***, район „***“, *** /бивша ул. „***/,
***, които са обединени в ***, както и Гараж в двора. Както се установява от
събраните в производството писмени и гласни доказателства двата броя жилища са
именно процесните жилища и по отношение на същите исковите претенции се явяват
доказани по основание.
***
са самостоятелни обекти на правото на собственост независимо, че в същите са
извършени преустройства и се използват като едно жилище. В този смисъл следва
да бъде определено обезщетение за лишаването от правото да се ползват имотите
поотделно за всеки от тях.
По
отношение на размера на претенциите съдът кредитира заключението по назначената
повторна тройна експертиза като по-добре обосновано.
В
производството недоказани останаха твърденията в отговора на исковата молба, че
през процесния период ищцата е разполагала с ключове от жилищата, имала е
осигурен достъп до тях и е могла да ги ползва.
По
отношение на исковата претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от възможността
да се ползва дворното място, то същата следва да бъде отхвърлена изцяло. В
нотариалната покана е поискано осигуряване на достъп и в случай, че не бъде
осигурен такъв заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС само за два броя
апартаменти на приземния етаж и гараж в двора. Липсва отправена покана за
осигуряване на ползване и заплащане на обезщетение за притежаваните от ищцата
квоти от съсобствеността върху дворното място. За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че според показанията на свидетелите достъп до дворното място
имат собствениците на жилища в сградата, сред които и ищцата, поради което не
може да се приеме, че тя е била лишена от възможност да ползва съответни на
собствеността и части от дворното място и тези части са ползвани именно от
ответницата, чрез поддържаното от нея озеленяване.
При
достигане на извод за основателност на исковите претенции следва да бъде
разгледано въведеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане с
насрещни вземания.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка М.Р. се установява, че тя е
поддържала градината през процесния период, за което е получавала суми само от
ответницата и в размер от около 500 лева месечно. По реда на чл. 30, ал.3 ЗС могат
да бъдат присъдени само онези разходи, без чието извършване би се достигнало до
погиване или намаляване стойността на съсобствената вещ – необходимите разноски
– като следва да се установи до каква степен същите са били необходими. При
определяне характера на разноските следва да бъдат взети предвид конкретните
характеристики и предназначение на имота. Поддържането на озеленяване в
процесното дворно място, чрез заплащане на месечни суми в размер от около 500
лева и поливането на градината в дворното място не се явяват необходими разноски
и не следва части от тях да бъдат възлагани в тежест на ищцата. Възражението за
прихващане по отношение на съответна на притежаваните части от съсобствеността
част от направените разходи за озеленяване на дворното място се явява
неоснователно. От представена с отговора на исковата молба приходна квитанция
се установява, че на ***г. ответницата е заплатила местни данъци и такси за
притежавания от ищцата *** в размер на 381.23 лева. Сумата от 118.77 лева също
следва да се приеме за заплатено от ответницата, но за ***, поради което и
неоснователно се явява искането за прихващане на тази сума като дължима за
заплатени данък сгради и такса битови отпадъци за 2014г. за притежавания от
ищцата ***. От представена от ответницата квитанция се установява, че на ***г.
е заплатила такси за поддържане на общите части в сградата за притежавания от
ищцата *** за периода от м.01.2017г. до м.04.2018г. в размер на 80 лева.
Ответницата е заплатила и сумата от 92.00 лева здравноосигурителни вноски на
ищцата, за което е представила платежно нареждане от 09.10.2017г. Представения
списък с разходи извършени в полза на ищцата не доказва твърденията за
предоставен паричен заем в размер на 425 евро. В този смисъл възражението за
прихващане се явява основателно до размер на 553.24 лева, като с по ½ от
тази сума следва да се намалят всяка от претенциите с правно основание чл.31,
ал.2 ЗС, които са приети за основателни.
С
оглед изхода от спора на всяка от страните следва да бъдат присъдени разноски по
правилата на чл.78 ГПК. Според представените списъци на разноските, ищцата е
направила разноски в общ размер на 3533 лева, а ответницата в размер на 1000
лева. Общия сбор на сумите по предявените искове е 16646 лева, а след събиране
с размера на въведеното от ответницата възражение за прихващане, материалния
интерес по делото е бил в общ размер на 25252.78 лева. Исковите претенции са
основателни до размер на 7584.56 лева, а възражението за прихващане за
неоснователно до размер от 8053.54 лева. В полза на ищцата следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 2187.86 лева
/3533/25252.78*(7584.56+8053.54)/.
В полза на ответницата следва да бъдат присъдени разноски в размер на
380.74 лева /1000/25252.78*(9061.44+553.24)/.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Е.Н.П., с ЕГН ********** и адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П. – М., с ЕГН **********
*** сумата от 1938.38 лв. /хиляда деветстотин тридесет и осем лева и тридесет и осем
стотинки/, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на ¼
ид.ч. от *** с площ от 34.53 кв.м., находящ се в жилищна сграда изградена в гр.***,
УПИ № *** в кв.*** по плана на ж.к. „***“, попадащ в *** подрайон на гр.Варна
за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.03.2019г. до окончателно
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
горницата над 1938.38 лв. до размер на 2215 лева, поради прихващане с насрещно вземане на
ответницата за заплатени от нея суми за здравни осигуровки на ищцата на
09.10.2017г., заплатени на 15.05.2018г. суми за поддръжка на общите части в
сградата дължими за притежавания от ищцата *** и местни данъци и такси за
2014г. заплатени за притежавания от ищцата ***.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция от М.А.П. – М., с ЕГН ********** ***
срещу Е.Н.П., с ЕГН ********** и адрес ***, за заплащане на горницата над 2215 лева до пълния
претендиран размер от 5400 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на ¼ ид.ч. от *** с площ от 34.53 кв.м., находящ се в жилищна
сграда изградена в гр.***, УПИ № *** в кв.*** по плана на ж.к. „***“, попадащ в
*** подрайон на гр.*** за периода от ***г. до ***г. ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
21.03.2019г. до окончателно изплащане на сумата, като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА
Е.Н.П., с ЕГН ********** и адрес ***,
ДА
ЗАПЛАТИ на М.А.П. – М., с ЕГН ********** *** сумата от 4466.38 лв. /четири хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и
тридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на ¼ ид.ч. от *** с площ от 72.90 кв.м., находящ се в жилищна
сграда изградена в гр.***, УПИ № *** в кв.*** по плана на ж.к. „***“, попадащ в
*** подрайон на гр.*** за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
21.03.2019г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 4466.38 лв. до размер на 4743 лева, поради прихващане с насрещно вземане на
ответницата за заплатени от нея суми за здравни осигуровки на ищцата на
09.10.2017г., заплатени на 15.05.2018г. суми за поддръжка на общите части в
сградата дължими за притежавания от ищцата *** и местни данъци и такси за
2014г. заплатени за притежавания от ищцата ***
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция от М.А.П. – М., с ЕГН ********** ***
срещу Е.Н.П., с ЕГН ********** и адрес ***, за заплащане на горницата над 4743
лева до пълния претендиран размер от 7200 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на ¼ ид.ч. от *** с площ от 72.90 кв.м., находящ
се в жилищна сграда изградена в гр.***, УПИ № *** в кв.*** по плана на ж.к. „***“,
попадащ в *** подрайон на гр.*** за периода от ***г. до ***г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 21.03.2019г. до окончателно изплащане на сумата, като
неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция от М.А.П. – М., с ЕГН ********** ***
срещу Е.Н.П., с ЕГН ********** и адрес ***, за заплащане на сумата от 1800
/хиляда и осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на 5/8 ид.ч. от незастроената част от дворно място с площ от 765
кв.м., представляващо УПИ № *** в кв.*** по плана на ж.к. „***“, попадащ в *** подрайон
на гр.*** за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
21.03.2019г. до окончателно изплащане на сумата, като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА
Е.Н.П., с ЕГН ********** и адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П. – М., с ЕГН **********
*** сумата от 427.24 лв. /четиристотин
двадесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва изчислено върху всяка от
главниците за месечните обезщетения дължими за лишаване ищцата от ползването на
¼ ид.ч. от *** с площ от 72.90 кв.м., находящ се в жилищна сграда
изградена в гр.***, УПИ № *** в кв.*** по плана на ж.к. „***“, попадащ в ***
подрайон на гр.*** за периода от ***г. до ***г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 427.24 лева до пълния претендиран размер от 1123.20
лева, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА
Е.Н.П., с ЕГН ********** и адрес ***,
*** ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П. – М., с ЕГН
********** *** сумата от 199.32 лв. /сто деветдесет и девет лева и тридесет и
две стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
изчислено върху всяка от главниците за месечните обезщетения дължими за
лишаване ищцата от ползването на ¼ ид.ч. от *** с площ от 34.53 кв.м.,
находящ се в жилищна сграда изградена в гр.***, УПИ № *** в кв.*** по плана на
ж.к. „***“, попадащ в *** подрайон на гр.*** за периода от ***г. до ***г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
199.32 лева до пълния претендиран размер
от 842 лева, като неоснователна и недоказана
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция от М.А.П. – М., с ЕГН ********** ***
срещу Е.Н.П., с ЕГН ********** и адрес ***, за заплащане на сумата от 280.80
лв. /двеста и осемдесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва изчислено върху всяка от главниците за
месечните обезщетения дължими за лишаване ищцата от ползването на 5/8 ид.ч. от
незастроената част от дворно място с площ от 765 кв.м., представляващо УПИ № ***
в кв.*** по плана на ж.к. „***“, попадащ в *** подрайон на гр.*** за периода от
***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 21.03.2019г. до окончателно изплащане на
сумата, като неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ
възражението за съдебно прихващане от
Е.Н.П., с ЕГН ********** и адрес ***, срещу М.А.П. – М., с ЕГН ********** ***
за сумите от 6562.50 лева заплатени разходи за възнаграждение за градинар и
разходи за препарати растителността и торове за градината, 425 евро предоставен
през 2014г. паричен заем и 118.77 лева заплатени данък сгради и такса битови
отпадъци за 2014г. за притежавания от ищцата ***, като неоснователно.
ОСЪЖДА Е.Н.П., с
ЕГН ********** и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на М.А.П. – М., с ЕГН ********** *** сумата от 2187.86 лв. /две хиляди сто
осемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща направени
по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
М.А.П. – М., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на Е.Н.П., с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 380.74 лв.
/триста и осемдесет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: