Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./………………..12.2017 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно
заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
АНТОНИЯ МЛАДЕНОВА – Мл. съдия
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА
ДИМИТРОВА, сложи за разглеждане в. гр. дело № 1715 по описа на съда за 2017
год., докладвано от съдията К. Иванов и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
ХХХІХ-та ГПК.
Образувано е по две
жалби както следва:
І. Жалба с вх. № 24928/27.06.2016 год. по рег. на ЧСИ Д.Я.,
подадена от С.Г. ***, в качеството му на
трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК срещу действията на ЧСИ Д. Я.
по насочване на изпълнението върху имот, който не принадлежи на длъжника, а на
третото лице, изразяващи се в постановление за възлагане от дата 01.06.2016
год. по изп. дело № 20127110400910 по описа на ЧСИ Д. Я. с рег. № 711, с което
на купувач от публична продан е възложен недвижим имот – 600/750 ид. части от
ПИ с № 135, целият с площ от 750 кв., м., находящ се в землището на с. Осеново,
общ. Аксаково, при описани в постановлението граници, ведно с подобренията и
насажденията в имота.
ІІ. Жалба с вх. № 24925/27.06.2016 год. по
рег. на ЧСИ Д.Я., подадена от Г.С. *** – длъжник по изпълнението – срещу
постановление за възлагане от дата 01.06.2016 год. по изп. дело №
20127110400910 по описа на ЧСИ Д. Я. с рег. № 711, с което на купувач от
публична продан е възложен недвижим имот – 600/750 ид. части от ПИ с № 135,
целият с площ от 750 кв., м., находящ се в землището на с. Осеново, общ.
Аксаково, при описани в постановлението граници, ведно с подобренията и
насажденията в имота.
В
жалбата на С.Г.С., подадена
в качеството му на трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК, се твърди, че
постановлението за възлагане от 01.06.2016 год. по изп. дело
№ 20127110400910 по описа на ЧСИ Д. Я. с рег. № 711, с което на купувач от
публична продан е възложен недвижим имот – 600/750 ид. части от ПИ с № 135,
целият с площ от 750 кв., м., находящ се в землището на с. Осеново, общ.
Аксаково, като действие на ЧСИ по насочване на изпълнението, е
незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че още от 1999 год., т. е., дълго
преди налагане на възбрана върху имота, има учредено ограничено вещно право
върху описания имот – право на ползване по чл. 56 и сл. от ЗС и оттогава е във
владение на същия. Счита, че изпълнението е насочено върху имот, върху който
длъжникът притежава единствено „голата собственост“, а жалбоподателя е титуляр
на вещно право върху имота, учредено му преди налагане на възбраната върху
същия. Поради това счита, че изпълнението върху този имот е незаконосъобразно.
Настоява за отмяна на действията по насочване на изпълнението върху описания
имот, изразяващи се в издаденото постановлението за възлагане на имота от
01.06.2016 год.
В
писмени възражения взискателят „Автотрейд“ ООД със седалище гр. Варна, с ЕИК
*********, чрез процесуален представител, оспорва жалбата на третото лице С.Г.С..
Счита, че е недопустима, евентуално – неоснователна. Навежда, че имотът е
собственост на длъжника, като твърдяното от третото лице ограничено вещно право
върху имота може да бъде защитено единствено в исков процес, но не и чрез
обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК.
В жалбата
на длъжника Г.С.С. срещу постановлението за възлгане са наведени оплаквания, че
същото е незаконосъобразно, тъй като не е спазена нормата на чл. 500, ал. 2 ГПК. Твърди се, че имотът е съсобствен и при насочване на изпълнението върху
него за дълг само на един от съсобствениците, съдебният изпълнител е бил длъжен
да уведоми всички съсобственици за предприетото изпълнение върху съсобствения
имот, като им даде възможност да заявят писмено дали са съгласни имотът да бъде
продаден изцяло. В случая това не е сторено. По този начин са нарушени правата
на длъжника, доколкото продажната цена на целия имот (при евентуално съгласие
на другия съсобственик/съсобственици имотът да бъде продаден изцяло) би довело
до различна, по-висока оценка на пазарната стойност на имота.
Отправено е искане за отмяна на постановлението за възлагане.
В писмен
отговор взискателят „Автотрейд“ ООД със
седалище гр. Варна, с ЕИК *********, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, подадена от длъжника по изпълнението срещу постановлението за
възлагане. Счита, че е недопустима, тъй като в нея не са изложени оплаквания,
които да попадат в обхвата на чл. 435, ал. 3 ГПК – че наддаването при
публичната продан не е извършено надлежно, или че имотът не е възложен по
най-високата предложена цена. В евентуалност излага съображения за неоснователност
на жалбата.
В
писмени възражения купувачът от публичната продан Д.Й.Б. изразява становище, че
жалбата на длъжника срещу постанонвлението за възлагане е неоснователна.
Настоява да се остави без уважение.
В писмени мотиви по обжалваните действия ЧСИ Д.Я. счита жалбата на С.Г.С.,
трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК, за недопустима. Същият не е страна
по изп. дело, не е участвал като наддавач по публичната продан; изпълнението е
насочено върху имущество, което принадлежи на длъжника Г.С.. В случай, че
жалбата е допустима, ЧСИ счита, че е неоснователна, тъй като прехвърлянето на
правото на собственост не касае учреденото право на ползване.
Относно жалбата на длъжника ЧСИ излага съображения, че е основателна. По
делото не са уведомявани съсобствениците на имота; данъчната оценка, издадена
от община Аксаково, касае друг имот, а не процесния. В обобщение счита, че в
проведената процедура по публичната продан на имота са допуснати процесуални
нарушения и постановлението за възлагане следва да бъде отменено от съда.
В съдебно заседание третото лице С.Г.С.,
чрез процесуален представител поддържа жалбата си и настоява да бъде уважена.
Длъжникът не се явява, не изпраща представител, депозирал е писмено
становище, в което поддържа жалбата си, настоява да бъде уважена, претендира
сторените разноски. Не изразява конкретно становище по жалбата на третото лице.
В съдебно заседание взискателят чрез процесуален представител оспорва
жалбите.
В
съдебно заседание купувачът от публичната продан Д.Й.Б. изразява становище, че проданта
е редовна, а жалбата на длъжника срещу постанонвлението за възлагане е
неоснователна.
Съдът съобрази следното:
Производството по изп. дело № 20127110400910
е образувано на 10.08.2012 г. по молба на „АВТОТРЕЙД" ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.. „Дойран", № 2, въз
основа на изп. лист, издаден по ч.гр.дело № 10940/2012 г. по описа на Варненски
районен съд, с който длъжникът
Г.С.С., ЕГН ********** с адрес ***, е осъден да заплати сумите от 378, 22 евро – главница, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
-30.07.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 125 лева – разноски.
Изпълнението е било насочено срещу
няколко имота на длъжника, вкл. и върху 600 / 750 ид. части от ПИ с № 135,
целият с площ от 750 кв. м., находящ се в землището на с. Осеново, общ.
Аксаково, местност „Камарата“. Върху имота е
наложена възбрана, вписана в СлВп-Варна на 30.08.2012 год.
Видно от нот. акт с вх. рег. № 13315/23.12.1999
год., акт № 133, том ХLІ, дело № 9333/1999 год. по описа на СлВп-Варна (л. 28 от
изп. дело) длъжникът Г.С.С. е придобил по договор за покупко-продажба
собствеността върху 600 / 750 ид. части от ПИ с пл. № 135, целият с площ от 750
кв., м., находящ се в землището на с. Осеново, общ. Аксаково, местност „Камарата“. Видно е от обсъждания нот. акт, че
продавачът е учредил на С.Г.С. пожизнено право на ползване върху описания
имот.
С постановление от 13.09.2012
г. на ЧСИ
като взискател (по
право) по изпълнителното дело е
присъединена Държавата чрез ТД
на НАП – Варна за сумата от 5 607, 50 лева.
По
разпореждане на PC гр. Варна производството по изпълнителното дело е било спряно на 26.09.2012 г.
На 20.12.2013
г. производството е възобновено.
След възобновяване на изп. дело е
насрочен опис на имота – 600/750 ид. части от ПИ с №
135, целият с площ от 750 кв., м., находящ се в землището на с. Осеново, общ.
Аксаково, местност „Камарата“. Имотът е
описан на 30.06.2015 год. – протокол за опис на л. 167-168 от изп. дело.
С помощта на вещо лице е определена
пазарната стойност на имота; насрочена е публична продан за времето от 17.01.2016
г. до 17.02.2016 г., обявена за нестанала
поради неявяване на купувачи. В срока по чл. 494, ал. 1 ГПК взискателят
е поискал извършване на нова продан. Новата
продан е насрочена за времето от 25.04.2016 год. до 25.05.2016
год.
С
протокол от 22.04.2016
год. публичната продан е обявена за редовно разгласена.
Протоколът е регистриран във ВРС с вх. № 718/22.04.2017 год. съгласно изискването на чл.
487, ал. 3 ГПК.
В срока по чл. 488 ГПК е постъпило
едно наддавателно предложение, регистрирано е във Варненския районен съд, в
съответствие с изискването на чл. 489, ал. 4 ГПК, с доказателства за внесен от
наддавача депозит в размер на 10 % от началната цена по сметката на ЧСИ,
съобразно изискването на чл. 489, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Наддавателното предложение
е подадено в запечатан плик с вх. № 577/25.05.2016 год. по рег. на РС – Варна (вх.
номер и датата на регистрирането му във ВнРС са положени върху самия плик),
предложената в наддавателното предложение цена е изписана с цифри и с думи, т.
е., спазени са изискванията на чл. 489, ал. 2 ГПК.
Видно от протокол от 26.05.2016 год., в работния ден,
следващ изтичането на срока за подаването на писмени наддавателни предложения,
в присъствието на явилия се наддавач пликът е отворен и наддавателното
предложение е обявено непосредствено след отварянето му – предложената от
единствения наддавач Д.Й.Б. цена е в размер на 395 лева, т. е., над началната
тръжна цена, поради което и наддавателното предложение удовлетворява
изискванията на чл. 489, ал. 6, предл. последно ГПК.
Поради липса на други подадени
наддавателни предложения наддавачът Д.Й.Б. е обявена за купувач.
В срока по чл. 492, ал. 3 ГПК обявената
за купувач Д.Й.Б. е внесла предложената от нея сума (л. 377 от изп. дело) и с
постановление за възлагане от 01.06.2016 год. ЧСИ й е възложил имота.
От показанията на свидетелите И.П.Б.и В.П.В., се установява, че от около
2000 година С.Г.С. има имот в землището на с. Осеново, във вилната зона. Имотът
е с площ от около 2 дка, ограден с висока ограда. В имота построена има къща,
на два или три етажа. Според свидетелите имотът на С.С. е образуван от няколко
имота, които С. купил през годините.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
По жалбата на С.Г.С.:
Жалбата е процесуално недопустима,
като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва
действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху
вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за
движима вещ, се намират във владение на това лице. От анализа на разпоредбата
следва, че изискването третото лице да е във владение на имота, върху който е
насочено принудителното изпълнение, е процесуална предпоставка за допустимостта
на жалбата, като под владение по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК се има предвид
не фактическата власт (държателят също осъществява такава), а владение по
смисъла на чл. 68 от ЗС. Според чл. 68
ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя, като следва да е налице както обективния признак на владението /“corpus“/ така и субективният признак – "animus“.
В случая от доказателствата по делото не се
установява, че жалбоподателят С.Г.С. е бил във владение на имота по смисъла на
чл. 68 ЗС. Установено е по делото, че същият има учредено вещно право на
ползване върху имота по чл. 56 ЗС. Правото
на ползване е ограничено
вещно право да се използва чужда вещ съобразно нейното предназначение и да се
получават добивите от нея, без тя да се променя съществено. Упражняваната от носителя на вещното право на ползване
фактическа власт върху имота, не е владение по смисъла на чл. 68 ЗС, а е квазивладение, което
е различно от владението по чл. 68
ЗС. Т. е., упражняваната от жалбоподателя С.Г.С. фактическа
власт върху имота не е владение, а държане, тъй като липсва субективния признак
на владението, а именно – намерението да се свои имота.
След като жалбоподателят С.Г.С. не е
бил във владение на имота към момента на възбраната, то и жалбата му е
недопустима и производството в тази част следва да се прекрати.
По жалбата на Г.С.С.:
Жалбоподателят има качеството длъжник по изпълнението и поради което и на
основание чл. 435, ал. 3 ГПК има право да обжалва
постановлението за възлагане на две основания: Ненадлежно извършено наддаване
при публичната продан или невъзлагане на имуществото по най-високата предложена
цена.
Изрично в т. 8 от ТР №2/26.06.2015г. на
ОСГТК по т. д.
№ 2/2013г.
е посочено, че връчването на
поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на
проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън
от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане.
Според
цитирания тълкувателен акт част от наддаването са действията
на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в
продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на
изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при
провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка.
Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само
доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена.
Поради
изложеното неуведомяването на съсобствениците в хипотезата на чл. 500, ал. 1 и
ал. 2 ГПК за провеждането на публична продан на
съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците не попада в нито една от
хипотезите на чл. 435, ал. 3 ГПК. Наред с това съдебният изпълнител няма задължение да
уведомява всички съсобственици, когато насочва изпълнението върху съсобствен
имот за дълг на някой от съсобствениците.
При извършването на публичната продан, предвид установеното по-горе, не се констатираха допуснати
нарушения при подаването
и регистрирането на
наддавателните предложения, както и при провеждането на самата продан, поради което и жалбата на длъжника против
постановлението за възлагане е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
При този изход от делото разноски на
жалбоподателя Г.С.С. не се присъждат.
Взискателят не е претендирал
разноски, поради което и съдът не изследва за дължимостта им.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
с вх. № 24925/27.06.2016 год. по рег. на ЧСИ Д.Я., подадена от Г.С. *** –
длъжник по изпълнението – срещу постановление за възлагане от дата 01.06.2016
год. по изп. дело № 20127110400910 по описа на ЧСИ Д. Я. с рег. № 711, с което
на купувач от публична продан е възложен недвижим имот – 600/750 ид. части от
ПИ с № 135, целият с площ от 750 кв., м., находящ се в землището на с. Осеново,
общ. Аксаково, при описани в постановлението граници, ведно с подобренията и
насажденията в имота;
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 1715/2017 год. по описа на
ОС-Варна, В ЧАСТТА МУ по жалбата с вх. № 24928/27.06.2016 год. по
рег. на ЧСИ Д.Я., подадена от С.Г. ***, в качеството му на трето лице по
смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК срещу действията на ЧСИ Д. Я. по насочване на
изпълнението върху имот, който не принадлежи на длъжника, а на третото лице,
изразяващи се в постановление за възлагане от дата 01.06.2016 год. по изп. дело
№ 20127110400910 по описа на ЧСИ Д. Я. с рег. № 711, с което на купувач от
публична продан е възложен недвижим имот – 600/750 ид. части от ПИ с № 135,
целият с площ от 750 кв., м., находящ се в землището на с. Осеново, общ.
Аксаково, при описани в постановлението граници, ведно с подобренията и
насажденията в имота.
Решението в частта му, с която е
прекратено производството е с характер на определение и в тази част подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страната, а в останалата част не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.