№ 65
гр. гр. Добрич, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря П. Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500785 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.№ 3193/27.10.2022 г. на Д. М. Н. с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.К., чрез адв.И. С. – САК, срещу решение № 104/07.10.2022 г. по гр.д.
№ 104/2022 г. на РС-К., с което се отхвърля предявеният от Д. М. Н. иск с
правно основание чл.439 от ГПК, за установяване в отношенията между
страните, че вземанията на Община К., произтичащи от договор за отдаване
под наем на общинска земя от 23.02.2009 г. с размер на наема на 22 400
(двадесет и две хиляди и четиристотин) лева за 2010 г. и 2011 г. са погасени
по давност.
Въззивникът намира решението за основано на порочни процесуални
действия на съда –даване в първото съдебно заседание, проведено на
14.07.2022 г., на допълнителен срок на ответника за становище по направени
от ищеца възражения, без да са налице основания за това, което довело до
проточване на делото, предоставяне на процесуално предимство на ответника,
допълнителна размяна на книжа. С определението по чл.140 от ГПК била
дадена правна квалификация по чл.124 от ГПК без да е посочена конкретната
хипотеза от всички възможни, а решението било постановено при правно
1
основание чл.439 от ГПК, във вр.с чл.124, ал.1 от ГПК. Решението било
постановено при наличие на основание за отвод- съдия докладчика бил
съдията, постановил неприсъствено решение № 144/11.11.2013 г. по гр.д.№
370/2013 г. на КРС в полза на ответника. Излагат се доводи относно
валидността на неприсъственото решение - съдържало пороци във формата и
съдържанието, вкл.непълнота на мотивите, не бил посочен входящия номер
на исковата молба, същият бил посочен от ищеца в хода на настоящото дело,
но в обжалваното решение била посочена грешна дата. Обсъждат се
твърдения на ответника, излагат се твърдения за изтекла 2-годишна
изпълнителна давност, тъй като след образуване на изпълнителното дело на
17.02.2020 г. до 17.02.2022 г. не били предприети никакви валидни
изпълнителни действия. В мотивите на обжалваното решение не било
обсъдено възражението на ищеца за изтичането на 10-годишна давност от
деня, в който вземането станало изискуемо - за вземането от 2010 г. давността
започнала да тече на 01.10.2010 г., за вземането от 2011 г. - на 01.10.2011 г.
Изпълнителната 2-годишна давност изтекла още по време на изпълнителното
производство пред ДСИ, поради това, че ответникът не поискал нови
изп.действия в продължение на 2 години. Тази давност настъпила по силата
на закона и ДСИ я прогласил с постановление на 08.01.2020 г. На 17.02.2020г.
било образувано изп.дело при ЧСИ, след като 2-годишната давност била
изтекла. С исковата молба от 23.03.2022 г. било заявено искане за представяне
на заверено копие от изпълнителното дело на ЧСИ Л.Т., но то не било
осигурено за първото съдебно заседание, проведено на 14.07.2022 г., а
представено едва на 30.08.2022 г., с което било допуснато нарушение на
процесуалните правила. Незаконосъобразното забавяне на процеса и
насрочване на второ заседание в нарушение на действащите процесуални
правила нарушавало правото на защита на ищеца. Излага факти и
обстоятелства относно движението на изпълнителното дело на ЧСИ,
предприетите и извършени действия и извежда изводи за тяхното значение
относно спирането и прекъсването на давността, респ.погасяването на
вземането на ответника по давност, както и, че РС-К. не е възприел правилно
установената по делото фактическа обстановка и не е направил правилни
правни изводи. Производството пред ЧСИ било прекратено по право на
18.02.2022 г. Обжалваното решение намира за порочно до степен на
нищожност и поради факта, че в мотивите били посочени изп.дела, по които
2
страни са трети лица и които нямат връзка със спора. Иска отмяна на
решението с постановяване на ново за уважаване на исковете, евентуално
прогласяване на нищожността му поради необсъждане на възражение относно
10-годишна погасителна давност и порочни процесуални действия.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата
страна е изразила становище за неоснователност на жалбата и моли за
потвърждаване решението на районния съд. Оплакванията в жалбата намира
за неоснователни. Липсвали допуснати процесуални нарушение, принципно
нарушаването на процесуалните и материалноправните норми не водело до
нищожност на решението. Вземането на общината било установено с
неприсъствено решение №144/11.11.2013 г. по гр.д.№ 370/2013 г. на КРС и
срокът за погасяването му по давност бил 5-годишния по чл.117, ал.2 от ЗЗД,
който не бил изтекъл предвид предприетите действия по събирането му.
Излага твърдения относно конкретни изпълнители действия и годността им
да прекъснат погасителната давност. Счита въззивника да смесва
последиците на сроковете, приложими в изпълнителното производство за
неговото перемиране с давностния 5-годишен срок.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, започнал да тече на
19.10.2022г., чрез изпращането и по пощата на 27.10.2022г., при наличие на
интерес от обжалване с оглед изхода от делото за обжалващата страна,
съобразена е с изискванията на чл.260-261 от ГПК, при което е допустима..
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в
рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното
от фактическа и права страна:
Обжалваното решение е валидно - постановено от надлежен орган, в
рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е
от районния съдия, изразената в него воля е напълно разбираема. Принципно
нарушаването на императивна материалноправна или процесуалноправна
норма при постановяване на съдебен акт може да доведе до неговата
недопустимост или неправилност, но не и до нищожността му /така и
решение № 15/26.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3298/2014 г., I ГО/.
Решението е и допустимо – постановено при наличие на положителните
3
и липса на отрицателни процесуални предпоставки за правото на иск.
Районният съд се е произнесъл по предявения иск, който му е родово
подсъден, надлежно предявен с искова молба вх.№886/23.03.2022г., уточнена
в процедура по чл.129, ал.4 от ГПК в хода на въззивното производство с
молба вх.№6948/23.12.2022г., от Д. М. Н. с ЕГН **********, от гр.К., срещу
Община К., иск по чл. 124 , ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК, за
установяване, че ищеца-длъжник по изп. дело №202073700217 на ЧСИ Л.Т. с
район на действие ДОС, не дължи на ответника Община К. -взискател по
същото изп.дело, сумата по изпълнителен лист от 22.11.2013 г., издаден въз
основа на влязло в сила на 11.11.2013г. неприсъствено решение по гр.д.
№370/2013г.на РС-К., а именно: 22 400лева неплатен наем по договор от
23.02.2009г. за отдаване под наем на общинска земя , поради погасяване по
давност, в който смисъл е уточнението в молба вх.№6948/23.12.2022г.
Не е имало спор между страните относно приключилото исково
производство по гр.д.№390/2013г.на РС-К. с неприсъствено решение
№144/11.11.2013г., влязло в сила на същата дата съгласно разпоредбата на
чл.239, ал.4 от ГПК. Няма твърдения и данни непресъственото решение да е
било оспорено по реда и условията на чл.240 от ГПК, нито нищожността на
същото да е релевирана по исков ред. Изрично ищецът твърди, че след
приключване на производството от 2013г., по което е издадено
изпълнителното основание- решение №144/11.11.2013г., настъпили факти,
изключващи изпълняемото право. Конкретно излага твърдения относно
произхода на вземането на ответника- задължение на ищеца по договор от
23.02.2009г.за наем на 80.00дка общинска земя при цена от 140лева/дка или
11200лева за 2010г. и 11.200лева за 2011г.дка, неизпълнено поради
неблагоприятни климатични условия, което довело и до прекратяване на
договора. Излага и твърдения за липса на непредприемане от взискателя на
действия по принудително изпълнение, при което на датата 17.02.2020г.
изтекла изпълнителната 2-годишна давност, изпълнителното производство се
прекратило. Тази давност не била прекъсната, след изтичането и ЧСИ
незаконосъобразно наложил запор върху банковите му сметки, арендно
вземане и възбрана върху имот. Правото на принудително изпълнение било
погасено и поради изтекла погасителна давност от 3 години по чл.111 от ЗЗД
преди датата на подаване на исковата молба през 2013г. Новата 3-годишна
давност изтекла към 17.10.2016г./за вземането за наем за 2010г-/ и на
4
17.10.2017г./за вземането за наем за 2011г./, можело да се изпълни само
доброволно. Изтекла и абсолютната давност по чл.112 от ЗЗД от 10 години на
датата 1.10.2020г./за вемането за наем за 2020г./ и на 01.10.2021г./за
вземането за наем за 2011г./. Излага, че поради изтекла погасителна давност
вземането не подлежало на принудително изпълнение.
В първото по делото открито съдебно заседание е заявил и, че от
отговора на ответника узнал за образуваното през 2014г. пред ДСИ
изпълнително производство. Същото било прекратено поради бездействие на
взискателя, а новото изпълнително производство пред ЧСИ било образувано
за събиране на вече погасено по давност вземане.
Според ответникът вземането му не е погасено по давност, тъй като
задължението на ищеца е установено с неприсъствено решение по гр.д.
№370/2013г. на РС-К., влязло в сила на 11.11.2013г. и съгласно нормата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД срокът на новата давност е всякога пет години.
Обосновава твърдение за липса на бездействие с продължителност от 5
години, като в хронология излага предприетите действия по събиране на
вземането с образуваното изп.д.№5/2014г.на ДСИ при действието на
Постановление №3/1980г.на Пленума на ВС, впоследствие с образуваното
изп.д.№217/2020г.на ЧСИ Л.Т., които счита да са прекъсващи давността
съобразно тълкуването с ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г,
ОСКТК.
Макар и в обстоятелствената част на исковата молба ищецът да излага и
факти, обхванати от преклудиращото и преустановяващото действие на СПН
на решение №144/11.11.2013 г. по гр.д.№ 370/2013 г. на КРС и породената от
него непререшаемост на въпросите относно фактите, съществували до
проявлението на изпълнителната му сила /относно изтекла от падежа на
вземането до образуване на гр.д.№ 370/2013 г. на КРС погасителна давност/,
несъмнено от твърденията и обстоятелствата в цялост и формулираното
искане е, че се оспорва правото на изпълнение - дължимостта на вземането на
ответника-кредитор, за събирането на което е образувано изпълнителното
дело, тъй като поради изтекла погасителна давност изпълняемото право е
отпаднало и не подлежи на принудително изпълнение по изп.д.№217/2020г.на
ЧСИ Л.Т., т.е.вземането е престанало да съществува, въпреки което се събира
принудително.
5
Правната квалификация на искането, основано на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено
изпълнителното основание, е такава по чл.124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 439
от ГПК, при приложението на която норма е разгледал спора и районния съд.
По своето естество, искът по чл.124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 439 от
ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът може да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите факти, т.е. настъпили след постановяването на
изпълнителното основание/в случая съдебния акт/, е престанало да
съществува или , че изпълняемостта му не е настъпила. Предпоставка за
уважаването на този иск е наличие на новооткрити и новонастъпили
обстоятелства, осъществени след приключване на производството, в рамките
на което е издадено изпълнителното основание-в случая съдебно решение.
Така е защото влезлите в сила решения имат установително действие в
отношенията между страните - след влизане в сила на решението страните не
могат да продължават спора. Правното положение е установено и страните са
длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се
позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните
състезания след които решението е влязло в сила, в това число, че към деня на
приключване на устните състезания съдебно признатото право не е
съществувало във вида , в който е установено - такива факти са
преклудирани. Изключение представляват институтите на отмяна на влязло в
сила решение и случаите на настъпили след устните състезания нови факти,
даващи право на нов иск за спорното право. Редът по чл. 439 ГПК е
приложим именно при нововъзникнали обстоятелства, които могат да се
релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устните
състезания и съответно не се преклудират. При наличие на изпълнителен лист
срещу длъжника, същият винаги има правен интерес от водене на иск по чл.
439 ГПК. Изпълнителният лист обективира изпълняемо право, а съдебният
изпълнител е обвързан от изпълнителната сила на изпълнителния лист. С
оглед на правната характеристика на самия иск по чл. 439 ГПК, същия е
правното средство за установяване несъществуването на правото на
принудително изпълнение, съответно погасяване на изпълняемото право,
обективирано в изпълнителния лист, при висящ изпълнителен процес.
В настоящия случай не е и спорно, че към датата на депозиране на
6
сезиращата искова молба е налице висящо изпълнително производство по
изп.д.№217/2020г. на ЧСИ Л.Т., образувано за събиране вземането на Община
К. по изпълнителен лист, издаден на 22.11.2013 г. въз основа на влязло в сила
на 11.11.2013г. неприсъствено решение по гр.д.№370/2013г.на РС-К.. Не се
твърди, нито се и установява, процесното вземане на взискателя да е
удовлетворено пълно или частично по какъвто и да е начин. Следователно
налице е правен интерес от установяването недължимостта на главното
вземане от 22400лева/единствено предмет на настоящото производство
съгласно уточнението в молба вх.№6948/23.12.2022г./, което се събира
принудително.
Основният въпрос, който се поставя в производството в случая е
изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на
процесната главница в период след 11.11.2013 г., когато решението по гр.д.
№370/20013г.на РС-К. е влязло в сила, до 23.03.2022 г., когато е предявен
настоящия иск, и в частност - извършвани ли са изпълнителни действия или
отправяни ли са искания от взискателя по изпълнителното дело в рамките на
този период, които да прекъснат теченето на давността.
От събраните по делото доказателства се установява безспорния между
страните факт, че с издадения на 22.11.2013 г.изпълнителен лист е
удостоверено правото на принудително изпълнение на доказаното с влязло в
сила на 11.11.2013г. неприсъствено решение №144/11.11.2013 г. по гр.д.
№370/2013г.на РС-К. изпълняемо право на Община К., срещу Д. М. Н. с ЕГН
********** от гр.К., а именно: за сумата от 22 400лева неплатен наем по
договор от 23.02.2009г. за отдаване под наем на общинска земя, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба-
23.05.2013г. до окончателното и плащане; сумата от 4 922.74лева
обезщетение за забава върху дължимите наемни вноски; сумата от 2 039лева
разноски по делото.
Установява се и, че по молба на Община К. с вх.№29/13.02.2014г. и въз
основа на изпълнителния лист от 23.11.2013г. за събиране на удостовереното
с него вземане е образувано изп.д.№5/2014г. по описа на СИС при РС-К..
Принудителното изпълнение е насочено срещу притежаван от длъжника
недвижим имот-апартамент в гр.К., ***, и три автомобила/два товарни и един
лек автомобил/. На 20.02.2014г. на длъжника е връчена покана за доброволно
7
изпълнение. С връчване на съобщение на сектор „Пътна полици“при МВР-
Добрич на 28.03.2014г е наложен запор върху трите автомобила. На
03.04.2014г. е вписана в СлВп-К. възбрана върху апартамента. На
09.04.2014г. е подадена молба от взискателя за проучване относно трудовата
заетост и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С
връчването на 29.04.2014г. на съобщение на работодателя „***“ЕООД е
наложен запор върху трудовото му възнаграждение. От запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника са постъпили суми както следва: на
26.05.2014г- 99.56лева, с които са удовлетворени вземания ДСИ и взискателя
за разноски по изпълнението, съгласно постановление от 10.06.2014г.; на
27.08.2014г- 199.12лева, с които са удовлетворени вземания ДСИ и взискателя
за разноски, както и вземане на Държавата/присъединен по право взискател/,
съгласно постановление от 18.09.2014г.; на 29.10.2014г- 199.14лева, с които
са удовлетворени вземания ДСИ за разноски и вземане на Държавата
съгласно постановление от 25.11.2014г.; на 09.02.2015г- 199.12лева, с които
са удовлетворени вземания ДСИ за разноски, както и вземане на Държавата
съгласно постановление от 16.02.2015г.. Действието на запора е
преустановено по причина на прекратяване на трудовото правоотношение на
длъжника, считано от 03.08.2015г. С молба от 07.04.2017г. взискателят е
поискал опис и продажба на запорираните три автомобила. На 31.05.2017г. са
описани два от автомобилите. С протокол от 06.07.2017г. публичната продан
е обявена за редовно разгласена. Проведена е публична продан на същите с
продължителност 07.07.2017г-07.08.2017г., обявена за нестанала поради
неявяване на купувачи с протокол от 08.08.2017г.Последното изпълнително
действие по изп.д.№5/2014г.на СИС при КРС е именно публичната продан.
С постановление от 08.01.2020г.производството по изп.д.№5/2014на
СИС при РС-К. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по
съображения, че считано от 08.08.2017г. не поискано извършването на
изпълнително действие. Със същото постановление е оставена без
разглеждане молба вх.№5/08.01.2020г.на взискателя Община К. с искане за
принудително изпълнение срещу длъжника. В кориците на делото няма
приложена молба вх.№5/08.01.2020г. Постановлението не е обжалвано и е
влязло в сила на 24.01.2020г. На 05.02.2020г. е вдигната възбраната върху
апартамента, на 18.02.2020г. запорите върху автомобилите. С молба от
27.01.2020г. взискателят е поискал да му бъде върнат изпълнителния лист.
8
По молба от 13.02.2020г. и въз основа на същия изпълнителен лист е
образувано изп.д.№217/2020г. по описа ЧСИ Л.Т.. За принудителното
събиране на вземанията си взискателят е поискал налагането на запор върху
вземания на длъжника. Предприети са действия за проучване на имотното
състояние на длъжника. Още с разпореждането за образуване на
изпълнителното производство от 17.02.2020г. е постановено вписване на
възбрана върху имоти в гр.К. и в с.Л., общ.Добричка, както и на запор върху
вземане на длъжника, но документите по делото сочат действията,
прекъсващи давността да са извършени през 2022г.. Така на 04.03.2022г. е
вписана в СлВп –Добрич възбрана върху 1/4ид.част върху имот с
идентификатор 43997.24.3 по КККР на с.Л., общ.Добричка и 1/6ид.част от
имот с идентификатор 43997.17.58 по КККР на с.Л., общ.Добричка. С
връчване на съобщения до трети лица-банки на датата 07.03.2022г. са
наложени запори върху банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“АД и
върху банкова сметка в „Централна кооперативна банка“АД. На 31.03.2022г. е
вписана в СлВп-К. възбрана върху 1/2ид.част от апартамент в гр.К.,
1/4ид.част отпоземлен имот с идентификатор 35064.501.862 по КККР на гр.К.
и 1/4ид.част от построените в него сгради, както и върху идеални части от 4
земеделски имота, находящи в гр.К.. На 04.04.2022г. е подадена молба от
взискателя за извършване на опис и продажба на възбранените имоти.
Както беше изложено по-горе, предмет на отрицателно установителната
претенция на ищеца е само главното вземане от 22 400лева по договор за
наем за земеделска земя от 2009г., съдебно потвърдено с влязло в сила на
11.11.2013г. неприсъствено решение №144/11.11.2013 г. по гр.д.
№370/2013г.на РС-К., което се събира принудително по изп.д.№217/2020г. по
описа ЧСИ Л.Т..
Давността за установено със съдебно решение вземане, каквото е
процесното, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД е 5-годишна/независимо дали става
въпрос за вземания, които принципно се погасяват с 3-годишна, 5-годишна
или 10-годишна давност/ и тече от влизане в сила на съдебното решение-в
случая 11.11.2013г..
Действия за принудителното му събиране са предприети на
13.02.2014г., т.е. три месеца след влизане в сила на решението, с подаване на
молба от взискателя за образуването на изп.д.№5/2014г.на СИС при
9
действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд,
съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес, т.е. самото образуване на изпълнително дело прекъсва давността и тя
не тече докато то е висящо. Това Постановление действа до 25.06.2015 г.,
когато е отменено с ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 10 от което е прието съвсем различно
разрешение- че давността се прекъсва в изпълнителното производство с всяко
действие по принудително изпълнение, от когато започва да тече нова
давност. Съгласно Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по
описа на ВКС, ГК, IV г. о., извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на постановяване на ТР, като
даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. разрешение се прилага от тази дата и
то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
Прекратяването на изпълнителното производство по изп.д.№5/2014г. на СИС
при КРС е настъпило при условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК- с изтичане на
2-годишния срок, с начало последното изпълнително действие –публичната
продан с времетраене 07.07.2017г.-07.08.2017г., т.е. по силата на закона на
08.08.2019г., а не на датата 08.01.2020г., когато с постановление на ДСИ е
констатирано прекратяването. Следователно изп.д.№5/2014г.на СИС при
КРС е било висящо към датата на обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За периода, за
който следва да се приложат разрешенията на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
съобразно горецитираната практика на ВКС, а това е времето от
образуването на изп.д.№5/2014г. на СИС при КРС на 13.02.2014г. до
26.06.2015 г., когато е обявено ТР № 2/2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, давността е била спряна/не е текла/, или този период не се
включва в срока на давността - с него тя се удължава. Неизтеклата част от
спрения срок е започнала да тече от 26.06.2015г., но преди да изтече е
прекъсната с искането на взискателя от 07.04.2017г. за продажба на
запорираните МПС, а след това последователно с действията по
осъществяването на способа публична продан с времетраене 07.07.2017г.-
07.08.2017г.. Това е последното надлежно извършено изпълнително действие
по изп.д.№5/2014гна СИС при КРС, прекъсващо давността. Нова 5-годишна
10
погасителна давност е започнала да тече от 08.08.2017г. В следващите две
години изпълнителни действия не са искани и не са предприемани, при което
преди да изтече давностния срок са настъпили условията на чл.433, ал.1, т.8
от ГПК. Перемпцията обаче е без правно значение за давността,тъй като не
изключва правото на принудително изпълнение. Последиците при перемпция
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от процесуален характер - изпълнителният лист не
губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на
взискателя продължава да съществува. Перемирането е основание за
прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното
производство, без да заличава ефекта от предприетите принудителни
действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за
изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за
изтекъл давностен срок. И след настъпването на перемцията правото на
принудително изпълнение може да съществува, изпълнителните действия да
бъдат подновени и те да доведат до прекъсване на давността, ако същата не е
изтекла. В този смисъл решение №37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г.на
ВКС ,ІVг.о, решение №3/04.02.2022г. по гр.д.№1722/2021г. на ВКС ,ІVг.о .
Дори и да не се възприеме разрешението, дадено с Решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. относно
отмяната на действието на Постановление № 3/1980 г. и да се приеме, че в
хода на изп.д.№5/2014гна СИС при КРС давност е текла, то при съобразяване
на даденото тълкуване с ТР №2/26.06.2015 г., извършените изпълнителни
действия през 2014г. /запор върху трите автомобила, възбрана върху имот,
запор върху трудово възнаграждение/ и през 2017г./опис и продажба на два от
автомобилите/ са от естество да прекъснат давността и този ефект не зависи
от по-късно настъпилата перемция.
Второто изпълнително дело №217/2020г.на ЧСИ Л.Т. е образувано на
13.02.2020г., т.е.преди изтичане на 5-годишния давностен срок, броим от
последното изпълнително действие по изп.д.№5/2014г.на СИС при КРС-
08.08.2017г., но с образуването му не се прекъсва давността, тъй като не
представлява предприемане на действия на принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116, б. “в“ ЗЗД според даденото тълкуване на материалния
закон в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. Прекъсването на давността по чл. 116, б.
“в“ ЗЗД настъпва многократно с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, а не
11
с образуване на изпълнително дело. Така преди да изтече 5-годишния
давностен срок, броим от 08.08.2017г., погасителна давност е прекъсната с
налагането на възбрана върху имоти на длъжника на 04.03.2022г. и отново с
налагането на запор върху вземания на 07.03.2022г. по новото изпълнително
дело №217/2020г.на ЧСИ Л.Т., респ. към датата на сезиране на съда
23.03.2022г. /както и към датата на приключване на делото във въззивната
инстанция/ давностния срок не е изтекъл.
При така установеното 5-годишната давност за процесното установено
със сила на присъдено нещо вземане от 22600лева не е изтекла за времето от
11.11.2013г., когато е влязло в сила решение № 144/11.11.2013 г. по гр.д.№
370/2013 г. на КРС и същият е неоснователен.
Обжалваното решение като краен резултат е правилно, но доколкото
диспозитива му е некоректно формулиран- обективира произнасяне по
същество на иск по чл.439 от ГПК без да съдържа надлежната му
индивидуализация, поради което следва да бъде отменено и постановено
ново с отразяване в диспозитив в пълнота на индивидуализиращите
разгледания иск субективни и обективни признаци.
С оглед изхода от спора въззивникът няма право на разноски. На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът Община К., заел позицията на
въззиваема страна, има право на разноски за въззивното производство под
формата на юрисконсултско възнаграждение/искане в който смисъл е заявено
в писмения отговор по жалбата/, но само в случай, че във въззивното
производство е била представлява от юрисконсулт. Това условие не е налице-
отговорът на въззивната жалба е подаден от законния представител на
ответника-кмета на общината, юрисконсулт като представител по
пълномощие на общината не е взел участие във въззивното производство под
никаква форма. В този смисъл отговорност за разноски не следва да се
разпределя.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 104/07.10.2022 г. по гр.д.№ 104/2022 г. на РС-К.,
12
в частта, в която се отхвърля предявеният от Д. М. Н. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.К., иск с правно основание чл.439 от ГПК, за
установяване в отношенията между страните, че вземанията на Община К.,
произтичащи от договор за отдаване под наем на общинска земя от 23.02.2009
г. с размер на наема на 22 400 (двадесет и две хиляди и четиристотин) лева за
2010 г. и 2011 г. са погасени по давност, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. М. Н. с ЕГН **********, от гр.К.,
срещу Община К., иск по чл. 124 , ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК, за
установяване, че ищеца-длъжник по изп. дело №202073700217 на ЧСИ Л.Т. с
район на действие ДОС, не дължи на ответника Община К. -взискател по
същото изп.дело, сумата по изпълнителен лист от 22.11.2013 г., издаден въз
основа на влязло в сила на 11.11.2013г. неприсъствено решение по гр.д.
№370/2013г.на РС-К., а именно: 22 400лева неплатен наем по договор от
23.02.2009г. за отдаване под наем на общинска земя, поради погасяване по
давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 104/07.10.2022 г. по гр.д.№ 104/2022 г.
на РС-К. в частта на разноските.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13