Решение по дело №95/2016 на Районен съд - Брезник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 78

 

гр. Брезник, 29.07.2016 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 29.06.2016 г., ІІ-ри състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин Хайдушки

 

при секретаря М.Г., като разгледа гр. дело № 95 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са субективно съединени искове от Б.Т.К., ЕГН:**********, адрес: *** срещу М.Ц. Л., Е. С. Е., М.М.В. ***, с правно основание по чл. 109 от ЗС и два иска по чл. 45 от ЗЗД.

По изложени обстоятелства в исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъдат осъдени ответниците при условията на солидарна отговорност:

1/ Никога и по никакъв повод да не влизат в семейната гробница на ищеца и да не местят бордюрите, паметните плочи, орнаментите и други аксесоари, както и да не копаят по гробовете на дедите на ищеца.

2/ Да заплатят на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, които представляват само част от общия размер на обезщетението от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, заедно с дължимите мораторни лихви считано от 01.09.2010г. до окончателното изплащане на всички дължими парични суми.

3/ Да му изплатят обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 2000 /две хиляди/ лева които представляват само част от пълния дължим размер на обезщетението от 500 000 /петстотин хиляди/ лева заедно с всички дължими законни лихви, считано от началото на деликта (01.09.2010г.) до окончателното изплащане на всички дължими парични суми.

Ответниците М.М.В. и М.Ц. Л., в законоустановения срок от един месец от връчването им на съобщението по установените в ГПК способи не са подали отговор на исковата претенция. Ответникът Е. С. Е. е подал в срок отговор на исковата молба, който сочи, че ответникът няма активна процесуална легимиция по иска по чл. 109 от ЗС, тъй като не е собственик. По отношения на иска по чл. 45 от ЗЗД ответникът Е., сочи че същия е погасен по давност, както и че той никога и по никакъв повод не е разрушавал с каквото и да било действие фамилната гробница на ищеца. Сочи, че до преди 7-8 години е имало бордюри на гробницата на ищеца, но те били изчезнали,  не знае кой ги е взел.

Брезнишкият районен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

От фактическа страна се установява:

Ищецът твърди, че е собственик на фамилна гробница, в Гробищния парк в с. ****, общ.Трън, която се състои от 4 /четири/ гробищни места, представлява недвижим имот с площ 50 /петдесет/ кв.м, в които са обособени 4 /четири/ гроба със съответните паметници и други Гробищни съоръжения и орнаменти, при граници: от юг - Коларски път и Църковен храм (Параклис), от запад - Фамилната Гробница на фамилията на П. С., от север - Гробница на фамилия Т., от изток - пешеходна пътека. Гробницата е била изградена от баща му (Т. А. К.) и била оградена с бордюри. От месец Септември 2010г. до месец Януари 2014г., ответниците в съучастие неправомерно започнали да навлизат във фамилната му гробница, като увредили гробницата и се опитвали да заграбят част от нея. Разрушили бордюрите на фамилната Гробница, а след това изместили и повредили паметните плочи от гробовете на неговите предци. Започнали постоянно да ровят по гробовете и да обругават погребаните му предци в тях. Ищецът смята, че с извършването на визираното разрушаване на бордюрите, паметните плочи и други аксесоари на Гробницата, ответниците са нанесли сериозни имуществени вреди, които възлизат на минимум 15 000 /петнадесет хиляди/ лева. Като с настоящата искова молба е предявил частичен иск само за 2 000 /две хиляди /лева, които представляват само част от реалните имуществени вреди от 15 000/петнадесет хиляди/ лева.

На следващо място в исковата си молба ищецът твърди, че с факта на обругаване на неговите роднини, и други предци и с гаврата с тяхната светла памет, извършена от ответниците са му били нанесени огромни неимуществени вреди, които оценява на минимум от 500 000 /петстотин хиляди/ лева. Неимуществените вреди се състоят от болки, страдания, болезнени негативни преживявания, изживяване на негативни емоции, системен тормоз, че не е могъл да опази паметта на роднините си и на предците си от ответниците - деликвенти и т.н. На следващо място сочи, че неимуществените вреди се състоят също така и в опозоряване на неговото добро име в обществото. Сочи, че е известен професионалист - юрист, криминалист, журналист и писател, дълги години е бил висш ръководен кадър в МВР, член е на Съюза на Българските писатели, Председател е на Независимото дружество за защита на правата на човека в България, председател е на Фондация „Св.Архангел М. - помощ за борба с престъпността", автор е на множество книги, публикации, монографии и т.н, бил е водач на лист за Народни представители. Поради това и факта, че ответниците са осквернили и поругали неговата Фамилна Гробница и са порутили гробовете на роднините му и на предците му се било разнесло много бързо сред обществеността. Съгласно твърденията на ищеца тези факти са станали достояние на много хора в гр. София и Софийска област, в гр. Пловдив и Пловдивска област, в гр. Сливен и Сливенска област, в гр. Варна и Варненска област и т.н., разгласили са се дори в институциите на Европейския съюз и в Европейските политически партии в гр. Брюксел, гр. Страсбург, гр. Люксембург, гр. Париж и т.н., разгласили са се включително и сред множество неправителствени организации и политически партии в България. Сочи, бе било опозорено тотално неговото добро име в обществото, като професионалист, правозащитник, общественик и политик. Разгласили са се недобросъвестни подмятания, че „Председателят на Независимото дружество и дългогодишен Висш ръководен кадър на МВР, не е могъл да опази дори собствената си Гробница и гробовете на дедите си от поругаването извършено от ответниците”. Визираните деяния според ищеца грубо са унижили честта и достойнството му, той бил потресен, когато научил за процесния деликт, бил е шокиран, изгубил е работоспособността си, станал е неуверен в действията си като професионалист, непрекъснато се разсейвал с мисли за процесните клевети, не можел да преживее обидата, лесно и бързо се изморявал, разстройвал се емоционално, изживявал тежки негативни емоции, не можел да спи и да се храни, да се концентрира, като от това значително пострадала работата му като общественик, получил тежка психологическа травма. Предвид на всичките тези обстоятелства, с исковата молба е предявил и частичен иск за част от причинените му непоправими вреди в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, като част от общия размер на дължимото му се обезщетение в размер на 500 000 /петстотин хиляди/ лева.

От показанията на свидетелите И. Б. К. – дъщеря на ищеца, В. С. П.- снаха, женена за чичото на ищеца и С. С. Г.- без родство/посочени от ищеца/, разпитани в с. з. на 29.06.2016г., се установява, че в с. ****, общ. Трън, фамилията на ищеца има парцел с гробни места в Гробищния парк на селото, където са погребани негови роднини. При посещението на Гробищния парк, свидетелите установяват, че бордюрите с които е ограден парцела са изместени, а след това изместени и повредени паметните плочи от гробовете, но свидетелите не могат да посочат кой и кога е извършил тези посегателства.

От показанията на свидетелите – Д. И. И. и Д. Г. М./посочени от ответника/ се установява, че са запознати с гробните места на прадедите на Б.К.. Заявяват, че същите са запустели, неподържано е мястото и не е имало паметни плочи и бордюри на посочените гробни места.

По делото е приложен отговор с изх. Рег. № 00-13-936 от 17.03.2015г. на Община Трън, от който са установява, че гробищния парк с. **** е публична общинска собственост. За него има съставен АОС № 480/25.11.2005г. Поддържането и стопанисването му се осъществява от общината, чрез кметския наместник. Предоставянето на гробните места на физически лица се извършва чрез ползване на стари гробни места от наследниците или изкопаване на нови на свободни площи, поради това, че местата не са парцелирани.

Въз основа на така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

По предявения иск 109 от ЗС.

Съгласно съдебната практика собственикът може да иска признаването и зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти, както и да се въздържат от действия и посегателства. На тези цели е предназначен да служи специфичният, уреден от чл. 109, ал. 1 ЗС т. нар. негаторен иск. Защитата на собственика е предоставена чрез този иск. При упражняването му той трябва да докаже правото си на собственост и редом с него обстоятелствата (основанията), които са предизвикали потърсената съдебна защита и намеса. Искът, основан на чл. 109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях. Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия. Това лице може да е странично, например собственик на съседен имот, но може да е и съсобственик, ако при упражняването на своите права създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си. От изложеното следва, че обхватът на иска и ефектът от него, когато е основателен, са твърде широки. При упражняването му ищецът постига не само отричане на основанието за въздействие над неговия имот. Той може да постигне и премахване на източника на въздействието чрез съдебна принуда, за да възстанови състоянието на имота такова, каквото то е било преди нарушението.

От представените писмени доказателства се установява, че ищецът не е собственик на посочения имот - фамилна гробница, в Гробищния парк в с. ****, общ. Трън, която се състои от 4 /четири/ гробищни места, представлява недвижим имот с площ 50 /петдесет/ кв.м, в които са обособени 4 /четири/ гроба със съответните паметници и други Гробищни съоръжения и орнаменти, при граници: от юг - Коларски път и Църковен храм (Параклис), от запад - Фамилната Гробница на фамилията на П. С., от север - Гробница на фамилия Т., от изток - пешеходна пътека. От представения отговор от Община Трън, Гробищния парк с. **** е публична общинска собственост. За него има съставен АОС № 480/25.11.2005г.

Следавателно не са налице предпоставките за уважаване на иска с пр.основание чл. 109 от ЗС, а именно ищеца не доказа, правото си на собственост и като такъв същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По два иска по чл. 45 от ЗЗД.

Предявения иск е процесуално допустим - заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това - ищеца твърди, че в резултат на противоправно действие на ответните страни е претърпял имуществени вреди, чието парично възмездяване претендира.

Заявените искови претенции са с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Основателността на иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД предполага кумулативно наличие на следните елементи: деяние в една от двете форми - действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да е извършено виновно. Последният елемент се презюмира /оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД /. Вредоносният резултат може да се изрази в претърпяване на негативни усещания, както от имуществено, така и от неимуществено естество.

 

 

 

 

Иска на ищеца за възмездяване на описаните в исковата молба имуществени вреди от ответниците е неоснователен. Доказателствената тежест в процеса е на ищеца /арг. чл. 154, ал.1 от ГПК/. Ищецът не установи по реда на главното и пълно доказване какво точно противоправно поведение всеки един от ответниците поотделно е обективирал, както не се установи с конкретни виновни противоправни деяния ответните страни да са причинили сочения вредоносен резултат. По отношение на ответниците- М.Ц. Л., Е. С. Е., М.М.В. не се установиха да са извършили твърдените в исковата молба деяния.

 

 

 

 

Настоящият съдебен състав намира, че не е успешно проведено дължимото от ищецът главно и пълно доказване на следващия задължителен елемент - противоправност на деянието от страна на всеки ответниците. Не се установи, че ответниците са обективирали деяние, нарушаващо правна повелителна норма, задължаваща към определено поведение или общия принцип да не се вреди другиму. Само противоправно деяние е основание за ангажиране на деликтна отговорност /в този см.Решение № 567 от 24.11.1997 г. на ВКС по гр.д.№ 775/96 г., 5 - членен състав.

 

 

 

 

Не се установи и наличие на причинна връзка между вредата и противоправното поведение на ответниците.

 

 

 

 

За да се ангажира отговорността на ответниците е необходимо ищецът да докаже, че твърдените вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, а преки и непосредствени са тези вреди, които са закономерна последица от човешкото деяние, причинило увреждането. Предвид липсата на преки доказателства за противоправно поведение на ответниците и неустановената по делото вреда, засегнала имуществената сфера на ищцата, то не би могла да бъде твърдяна и причинна връзка между недоказаната вреда и неустановеното противоправно поведение. Нещо повече - в свидетелските показания на всички разпитани свидетели, никой от тях не заяви, че именно ответниците са извършители на сочените в исковата молба деяния, както и да посочат време, място, съдържание и начин на извършването му, както и че от него ищецът е претърпял непозволено увреждане, в следствие на което са му нанесени и имуществени и неимуществени вреди – определени по вид, размер, характер и интензитет, както и доказана тяхната продължителност.

 

 

 

 

С оглед на горното не са налице в кумулативност елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинените  имуществени вреди в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, които представляват само част от общия размер на обезщетението от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, заедно с дължимите мораторни лихви считано от 01.09.2010г. до окончателното изплащане на всички дължими парични суми и обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 2000 /две хиляди/ лева които представляват само част от пълния дължим размер на обезщетението от 500 000 /петстотин хиляди/ лева заедно с всички дължими законни лихви, считано от началото на деликта (01.09.2010г.) до окончателното изплащане на всички дължими парични суми, като неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

 

 

 

 

В съответствие с нормата на чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе и по претенцията на ищцата за присъждане на разноски. По аргумент на чл. 78, ал.3 от ГПК с оглед изхода от спора ищецът дължи на ответника-Е. С. Е. направените по делото разноски от 400 лв., за ангажирано процесулно представителство, съгласно договор за правна помощ № 06472 от 09.12.2015 г., останалите ответници не са поискали и не са направили разноски, поради което и не се дължат такива.

 

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС от Б.Т.К., ЕГН:**********, адрес: *** срещу М.Ц. Л., ЕГН:**********, Е. С. Е., ЕГН:**********, М.М.В., ЕГН:********** и тримата с адрес: с. ****, общ. Трън, с които да бъдат осъдени ответниците при условията на солидарна отговорност, никога и по никакъв повод да не влизат в семейната гробница на ищеца и да не местят бордюрите, паметните плочи, орнаментите и други аксесоари, както и да не копаят по гробовете на дедите на ищеца, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от Б.Т.К., ЕГН:**********, адрес: *** срещу М.Ц. Л., ЕГН:**********, Е. С. Е., ЕГН:**********, М.М.В., ЕГН:********** и тримата с адрес: с. ****, общ. Трън с които да бъдат осъдени ответниците при условията на солидарна отговорност да заплатят на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, които представляват само част от общия размер на обезщетението от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, заедно с дължимите мораторни лихви считано от 01.09.2010г. до окончателното изплащане на всички дължими парични суми, като НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от Б.Т.К., ЕГН:**********, адрес: *** срещу М.Ц. Л., ЕГН:**********, Е. С. Е., ЕГН:**********, М.М.В., ЕГН:********** и тримата с адрес: с. ****, общ. Трън с които да бъдат осъдени ответниците при условията на солидарна отговорност да му изплатят обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 2000 /две хиляди/ лева които представляват само част от пълния дължим размер на обезщетението от 500 000 /петстотин хиляди/ лева заедно с всички дължими законни лихви, считано от началото на деликта (01.09.2010г.) до окончателното изплащане на всички дължими парични суми, като НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Б.Т.К., ЕГН:**********, адрес: *** да заплати на Е. С. Е., ЕГН:**********, адрес: *** сумата в размер на 400лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: